РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Самоков, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно
наказателно дело № 20231870200505 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Р. Б. П. от с.М.,община С. е обжалвал наказателно постановление № ..
год. на Началник група към ОДМВР-С., РУ-С. ,с което на същия за
извършено нарушение на чл.140,ал.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, му е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на
основание чл.175,ал.3 от ЗДвП.Твърди се в жалбата ,че атакуваното
наказателнопостановление е незаконосъобразно,неправилно и постановено в
нарушение на административно-производствените правила.Твърди се в
жалбата ,че предвид датата на издаване на наказателното постановление до
датата на връчване на същото са изминали повече от три години ,като
изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване
на административно- на наказателното производство на основание
погасителна давност.Сочи се ,че давността за погасяване на наказателно
преследване по ЗАНН по отношение извършеното административно
нарушение е три години ,считано от датата на издаване на наказателното
постановление -21.01.2019 год. ,като считано от тази дата тригодишният срок
1
,представляващ погасителна давност е изтекъл на 21.01.2022 година.Иска се
отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление.Претендира
разноски по делото.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят Р. Б. П. не се явява,представлява се от
пълномощника си адв.Д. С. ,който поддържа жалбата и изразява становище за
нейната основателност.
Административно-наказващият орган–Началник група към ОДМВР-С.,
РУ-С. не се явява и не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата срещу НП.
Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като провери служебно атакуваното наказателно постановление,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото доказателства, че с постановление
за прекратяване на досъдебното от 23.08.2018 год. РП-С. е прекратила
наказателното производство по ДП № ../2017год. по описа на РУМВР-
С.,водено срещу Р. Б. П. за престъпление по чл.345,ал.2 от НК.Прокурорът е
приел ,че извършеното от П. деяние не може да се ангажира наказателната му
отговорност за извършеното престъпление по чл.345,ал.2 от НК.Разпоредил е
след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство ,копие от него да се изпрати на Началника на РУМВР-С. за
продължаване на административно-наказатеното производство.
На 21.01.2019 год. е издадено обжалваното наказателно постановление
№ .. год. на Началник група към ОДМВР-С., РУ-Самоков ,с което на същия за
извършено нарушение на чл.140,ал.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, му е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на
основание чл.175,ал.3 от ЗДвП.След издаването му не са предприемани
никакви преследвателни действия от страна на административно наказващия
орган, като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
07.06.2023 г.,жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от
обжалване и срещу наказателни постановления, подлежащи на обжалване по
настоящия процесуален ред.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на
конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира
следното:
Установи се осъществяването от обективна и субективна страна на
вмененото нарушене.В хода на административнонаказателното производство
по издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на
административно привлеченото лице.Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за
това.
Същевременно съдът констатира, че от датата на издаване на
наказателното постановление до датата на неговото връчване е изтекъл срок
по-голям от три години. През този срок административно-наказващият орган
не е предприел никакви действия по преследване за реализиране на
административно-наказателната отговорност срещу привлеченото лице.
Предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на
ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, съдът намира, че предвид разпоредбата на
чл. 11 ЗАНН по въпросите на давността се прилага НК. В чл. 80, ал.1, т.5 НК е
предвиден тригодишен срок за всички останали случаи / респ. за наложени
глоби и лишаване от право да се упражнява определена дейност/ с изтичането
на който наказателното преследване се изключва по давност, а в чл. 81, ал.2
НК е определено, че давността спира и се прекъсва с всяко действие
предприето срещу лицето за наказателно преследване.В конкретния случай
давността е прекъсната с издаването на НП - което е последното осъществено
от административно наказващия орган действие по наказателно преследване -
на 21.01.2019 год.От този момент започва да тече нова тригодишна давност,
изтекла на 21.01.2022 г.Тригодишната преследвателна давност се прекъсва по
правилото на чл. 81, ал. 2 НК в смисъл ,че се губи изцяло, като не се запазва
онзи срок, който вече е изтекъл.Тъй като давността е време на бездействие на
3
компетентния орган, осъществяващ административно наказателно
преследване, то основанията за прекъсване на преследвателната давност се
изразяват в предприемане на действия по осъществяване на административно
наказателно преследване.Тези действия се отличават с четири
характеристики: действие на орган, притежаващ компетенция по
осъществяване на административно наказателно преследване, на второ място
това действие следва да бъде процесуално, на трето място следва това
действие да бъде предприето в рамките на същото производство и на
последно място да е конкретизирано по своята предметна и персонална
насоченост.
От доказателствата по делото е видно, че от 21.01.2019 год. до датата на
връчване на наказателното постановление–07.06.2023г. не са били
извършвани никакви преследвателни действия, които да са от естество да
прекъснат преследвателната давност.Ето защо необезпокоявано от такива
действия срокът на тригодишната преследвателна давност е изтекъл на
21.01.2022 ,с който обективен факт административно-наказателното
преследване е изключено по давност.Последвалото връчване на
наказателното постановление на 07.06.2023 г. не е довело до последващо
прекъсване на давността, която вече е била в цялост изтекла.Ето защо към
момента на връчване на наказателното постановление административно-
наказателното преследване е изключено по давност, което е основание за
настоящия състав на това основание да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В настоящия случай съдът не следва да преценява въпросът дали към
датата на постановяване на решението е изтекла абсолютната давност,
доколкото този въпрос е релевантен единствено в случай, че към момента на
преценката давността е била прекъсната /или спряна/ и е започнала да тече
наново, каквото обстоятелство в настоящия случай не е налице.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д от ЗАНН правото за
присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение се
поражда за жалбоподателя, който е представляван от адвокат.
Жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева ,видно от приложения договор за правна защита и съдействие,
4
поради което АНО следва да бъде осъден да заплати в полза на
жалбоподателя разноските по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .. год. на Началник
група към ОДМВР-С., РУ-С. срещу Р. Б. П. от с.М., община С..
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Р. Б. П. от с.М., община С.
сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София - Област.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5