МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1147 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2013г.

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe спрямо Д.М.П.  и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 282, ал.2,  предл. 2-ро, вр. ал.1, вр. чл. 93, т.1, б. ”а”, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това, че в село Р., обл. П. при условията на продължавано престъпление, за периода от месец ноември 2011 година до 01.02.2013г., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а именно – кмет на село Р., обл. П., не е изпълнил служебните си задължения, а именно : чл. 431, ал.2, изречение 1-во от Гражданският Процесуален Кодекс: “Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебният изпълнител”;  чл. 450, ал.2 от Гражданският Процесуален Кодекс:” Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно веща или вземането, върху които се насочва изпълнението”; чл. 450, ал.3 от Гражданският Процесуален Кодекс: “Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507”; чл. 507, ал.2 от Гражданският Процесуален Кодекс: “В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.”; чл. 507, ал.3 от Гражданският Процесуален Кодекс : “От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.”; чл. 275, ал.2 от Закона за съдебната власт : “Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на Държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения”; чл. 38, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация: “Орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството”; чл. 46 ал.1, т.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация : “ Кметът на район или кметство изпълнява бюджета на общината в частта му за района или кметството”; чл. 13, ал.3, т.2 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор : “ Ръководителите  създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемане на финансово задължение или извършване на плащане без подписа на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето отговорно за счетоводните записвания”; чл. 17, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на общинската администрация на Община К.: “Кметът на кметство изпълнява бюджета в частта му за кметството”; като не е привел в изпълнение  запорно съобщение от 09.11.2011 год. по изпълнително дело № *** год. по описа на Съдебно - изпълнителна служба при Районен съд – К., с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на Д.М.П. с ЕГН **********, с цел да набави за себе си облага в размер на 4694 лева и 39 стотинки и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици.

          При пренията прокурорът обяви, че поддържа повдигнатото обвинение, без да внася изменение във фактическите и правните си изводи, изложени в обвинителния акт. Счита, че съответно на целите по чл.36 от НК е санкциониране на подс.П. с предвиденото наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, което съответства на предвидения в закона специален минимум. Пледира за отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК с определяне на изпитателен срок в размер на три години. Според прокурора целите на наказателната превенция биха се постигнали с определяне  на кумулативното наказание „лишаване от право да заема отговорна длъжност” „за срока на условното осъждане”.

Подсъдимият Д.П., възползвайки се от процесуалното си право, отказа да даде обяснения по обвинението, като заяви, че не се признава за виновен. Поканен да участва в пренията, той поиска от съда да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му от Окръжна прокуратура П. обвинение, като се позова на ненадлежното връчване на запорното съобщение. Заявява, че запорно съобщение, чийто адресат е друго лице /в случая Община К./ не може да му вмени надлежни задължения, за чието неизпълнение да бъде санкциониран.

Упълномощеният от подсъдимия защитник адв. Р.Р. пледира за оправдаване на неговия подзащитен, като аргументите му могат да бъдат обобщени в четири основни пункта: а именно ненадлежното връчване на запорното съобщение; обстоятелството, че нормите, визирани в повдигнатото на П. обвинение, не предписват определено поведение на същия по служба, респективно не му вменяват конкретни служебни задължения; защитата релевира и липсата на умисъл за реализиране на процесното престъпление; както и неприложението на чл.26, ал.1 от НК, тъй като не могат да бъдат отграничени две или повече деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление.    

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Д.М.П.  е роден на *** ***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Има висше образование, женен е, работи като кмет на с.Р., общ.К., обл.П. Осъждан е. Единният му граждански номер е **********.

Съдебното минало на подс.П. не се отразява на правната квалификация на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, тъй като съставите на „общото престъпление по служба” по смисъла на чл.282 от НК не предвиждат специален състав, обусловен от предходни осъждания на дееца, представляващи квалифициращо обстоятелство.  

Кметството с.Р. представлява съставна административно-териториална единица в Община К., съгласно чл.2, ал.2 от ЗМСМА.

През 2011г. били проведени избори за органи на местната изпълнителна власт в Община К., обл.П., в резултат от които с Решение №** ***г. на Общинската избирателна комисия /ОИК/ за кмет на село Р. бил избран подс. Д.П..

На 10.11.2011г. било подписано Споразумение №** ***г. по чл.107 от Кодекса на труда между Община К., от една страна, представлявана от кмета на Община К., свид. Е.К., в качеството на работодател и подс.Д.П., от друга страна, като служител. Съгласно подписаното споразумение, работодателят възлагал, а служителят приемал да изпълнява длъжността кмет на Кметство Р., считано от 03.11.2011г.

Служебните задължения на кмет на кметство са нормативно регламентирани в чл.46, ал.1, т.1 - т.12 от ЗМСМА. Уредба относно правомощията на кмета на с.Р. се съдържа и в Раздел ІІ чл.17 от Устройствен правилник на Общинската администрация гр.К., както и в Заповед №** **г. на кмета на Община К. Последната била издадена на основание чл.28, ал.1 от Закона за общинските бюджети /ЗОБ/ и чл.19 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол /отменен на 25.04.2006г./, с оглед предвидената в чл.46, ал.4 от ЗМСМА законова делегация на кметовете на райони и кметства да бъдат възлагани и други функции със закон или друг нормативен акт, както и с правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА в зависимост от конкретните особености на общината, районите или кметствата. В случая конкретната особеност на Кметство Р. произтичала от обстоятелството, че кметът на същото бил определен като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити съгласно Решение №**, взето с протокол №** ***г. на Общински съвет К., което от своя страна обуславяло определени задължения и отговорности. В тази връзка разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗОБ регламентира правомощието на кмета на общината като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със заповед да определи правата и отговорностите на разпоредителите с бюджетни кредити от втора и трета степен.

През инкриминирания период кметовете на четири от кметствата в Община К., в т.ч. и кметът на Кметство с.Р., били второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Изложената специфика обуславяла ежемесечните преводи от Община К. на съответните припадащи им се части от общинския бюджет към тези четири кметства, чиито кметове били второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. От така преведената обща сума към съответния местен бюджет, във всяко от тези четири кметства се извършвало и изплащане на сумите за месечни трудови възнаграждения на всички работници и служители в съответната административно-териториална единица. По този начин ставало и изплащането на месечното възнаграждение на кмета на с.Р.-подс.П..

Съгласно длъжностната характеристика на свид. Ц.С., към служебните задължения на същата в качеството й на старши специалист „Ф.” влизало и задължението да обработва заплатите на служителите и работниците, като отразява належащите промени в тях. В изпълнение на своите функции свид. С. била на прякото подчинение на кмета на с.Р., който според т.VІІ от длъжностната й характеристика /л.84-85 от делото/, подписана от свидетелката, разполагал с правомощието да взема решения и да ги предоставя за изпълнение на специалиста „Ф.”.

В изпълнение нормативните предписания на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ в Кметството с.Р. била въведена т.нар. „система за двоен подпис”, която не разрешавала поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на кмета на с.Р.-подс.П. и лицето, отговорно за счетоводните записвания, а именно свид.Ц.С..

С присъда №**, влязла в законна сила на 04.01.2008г., по НОХД №**г. на Районен съд П., подс.Д.П. бил осъден да заплати на ЗК “Б.”, с.Б., обл.В. сумата в размер от 72 000 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва.

Във връзка с вземането на взискателя ЗК „Б.” и въз основа изпълнителен лист от 21.02.2008г., издаден от Районен съд П. по НОХД № **г. на същия съд, се водело изпълнително дело №**г. по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд-К..

С молба с вх.№ ** ***г., депозирана до СИС при РС-К. от председателя на ЗК “Б.”, бил избран като способ за изпълнение задължението на длъжника П. налагане запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от него за длъжността кмет на с.Р., обл.П.

На 09.11.2011г. било изпратено от свид. И.М.-*** запорно съобщение за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. изх.№** ***г. Запорното съобщение било адресирано до Община К. като трето задължено лице, тъй  на свид. М. му било известно, че подс.П. е спечелил последните местни избори за кмет на село Р. и смятал, че именно Община К. била работодател на длъжника. Съобщението било връчено на 10.11.2011г. на свид.П.Б. - главен специалист А. при Община К. /л.15 от ДП/, в чиито служебни задължения влизало получаването на входящата поща, адресирана до Община К. и извеждането на изходящата такава. Запорното съобщение било входирано в системата, след което съгласно установения деловоден ред било предадено на свид.С.С. ***, който на практика осъществявал оперативното ръководство на цялата общинска администрация. Свид. С. резолирал документа за изпълнение до съответния ресорен ръководител - главния счетоводител на Община К., която длъжност към онзи момент се изпълнявала от свид.И.И.. От своя страна последният написал резолюция „За г-жа С. - за изпълнение”, след което на 11.11.2011г. писмото било подготвено за изпращане на Кметството с.Р., но тъй като междувременно свид. С. *** по друг служебен ангажимент, свид.И. й предал лично запорното съобщение в кабинета си.

Междувременно, на 09.11.2011г. свид.И.М. изпратил уведомление за наложен запор /л.112 от ДП/ до длъжника по изпълнителното дело - подс.П. ***, което било получено на 14.11.2011г. от свид.З. К., работеща като чистачка в Кметство с.Р.. Свид. К. предала уведомлението на подс.П., до когото в личното му качество /на длъжник/ бил адресиран и въпросният документ.

От своя страна след завръщането си от Община К. на неустановена дата през месец ноември 2011г. свид.С. уведомила подсъдимия за даденото й от свид.И. запорно съобщение, като кметът П. й заявил, че няма да се удържат суми от месечната му заплата. Подс.П. изкоментирал, че те са самостоятелно кметство и предназначената за тях кореспонденция трябвало да идва до тях, а не да преминава през Община К..

С оглед несъгласието на подс.П., в качеството му на ръководител на свид.С., да бъдат удържани суми от месечното му възнаграждение, такива не били удържани от последната.

Междувременно, тъй като не постъпвали суми по изпълнителното дело във връзка с изпълнение на запорното съобщение върху месечното възнаграждение на подс.П., с разпореждане на ДСИ М. от 09.01.2012г. било изпратено напомнително писмо, адресирано до касиера на Община К., връчено на 10.01.2012г. на свид. П.Б.. С въпросното напомнително писмо се изисквало в тридневен срок от получаването му да се посочат причините за неизпълнение на запорното съобщение, „както и трите имена и домашния адрес на длъжностното лице, виновно за неизпълнение на запорното съобщение”.

Свид. Б. завела напомнителното писмо в информационната система на Община К. и го предала незабавно на свид.С., който отново го резолирал до главния счетоводител на Община К., която длъжност по това време вече се изпълнявала от свид.Х.. Последната указала напомнителното писмо да бъде изпратено на Кметството с.Р. за изпълнение. Преди подписване на напомнителното писмо от свид.Б., бил изготвен още един екземпляр от същото, като единият от двата документа бил връчен лично на свид. С. на гишето на  входящо - изходящата поща в Община К. В СИС бил върнат само подписания от свид.Б. екземпляр, като само той бил приложен по изпълнителното дело.

Тъй като отговор по напомнителното писмо не постъпил, на 18.01.2012г. свид. М. изискал от ТД на НАП подробна официална информация относно работодателя на длъжника П.. На 26.01.2012г. постъпила изисканата справка, изготвена към 21.01.2012г., в която като работодател на подс.П. ***, считано от 03.11.2011г.

След получаване изисканата справка от ТД на НАП П., на 27.01.2012г. по разпореждане на ДСИ М. било изпратено писмо до кмета на Община К., с което се искало извършване на проверка и изпращане на писмен отговор относно причините за неизпълнение на запорното съобщение, както и посочване на виновното длъжностно лице. Писмото на съдия изпълнителя било връчено на 07.02.2012г. на Й. Х. - началник отдел „ПНО, ПП и ОП” при Община К., като на 16.02.2012г. в СИС постъпил отговор от кмета на Община К.-свид.Е.К.. В отговора се посочвало, че „кметството с.Р. е второстепенен разпоредител с бюджетни средства”, поради което „ежемесечно предвидените субсидии се превеждат по сметка на кметството и всички разходи, както и възнаграждения по трудово правоотношение се изплащат от кмета на селото”. В писмото се визирало също и че Община К. не се явява работодател на кмета на с.Р., тъй като „правоотношението на последния възниква въз основа на избор по смисъла на Изборния кодекс и Кодекса на труда, въз основа протокол на ОИК”, поради което „възнаграждението на кмета на село Р. не може да бъде удържано от субсидията, която се превежда от общината на кметството”. Посочвало се, че „задължено лице, което следва да извърши удръжките, е съответното длъжностно лице в с.Р., като то извършва съответните действия след разпореждане от прекия си ръководител, който е кметът на село Р.”. В заключение кметът на Община К. насочвал ДСИ, че „евентуални обяснения и отговорност следва да бъдат търсени от кмета на с.Р. или съответните длъжностни лица в кметството”.

Междувременно, тъй като св.С. била притеснена от  предаденото й напомнително писмо и по съвет на подс.П. посетила на 01.02.2012г. ДСИ М. ***, като депозирала писмен отговор във връзка с напомнителното писмо от 09.01.2012г., в който визирала, че не може да удържа суми от трудовото възнаграждение на прекия си ръководител без неговото съгласие. В писмените си обяснения до ДСИ, свид.С. посочвала, че подс. П. не бил съгласен да му бъдат удържани суми от трудовото възнаграждение, тъй като „липсвало задължение към фирмата, посочена в съобщението”.

На 20.02.2013г. свид.М. изпратил сигнал до Районна прокуратура  К., в който молил да бъде извършена проверка „за установяване причините за неизпълнение на запорното съобщение и виновните длъжностни лица, които осуетяват изпълнението на съдебно решение”. В сигнала ДСИ М. посочвал, че „от получаване на запорното съобщение съответното длъжностно лице в Община К. се счита за пазач на дължимата от длъжника сума и се забранява да му я предава”. Свид. М. не предприел други действия по изпълнителното дело, съобразно правомощията си по ГПК, във връзка с осигуряване изпълнението на запорното съобщение, евентуално изпращане на ново запорно съобщение с посочване с изричен адресат кмета на село Р., като трето задължено лице или налагане на глоби по чл.93 от ГПК, тъй като считал, че Община К. е работодател, а постановленията му за налагане на глоби подлежали на обжалване съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 от ГПК.

Междувременно на 18.11.2011г. подс.П., в качеството му на длъжник, депозирал по изпълнителното дело възражение във връзка с полученото от него уведомление за наложен запор, а на 31.01.2012г. била входирана молба от същия /отново в качеството му на длъжник/, в която се съдържало волеизявление за прекратяване на изпълнителното дело по изложени в молбата съображения.     

Впоследствие през 2012г. със Заповед №** ***г. било възложено на свид. М.Г. ***, Звено "В." да извърши в срок до 20.08.2012г. одит на цялостната дейност на Кметство Р. за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2012г. Съгласно визираната заповед контролът по изпълнението на заповедта бил възложен на ръководителя на звеното свид.Д.Б..

След приключване на проверката бил изготвен одитен доклад, в който една от отразените констатации била, че не са правени ежемесечни удръжки върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.П. *** във връзка със запорното съобщение. Проведен бил разговор от одиторите с кмета на с.Р. във връзка с въпросното запорно съобщение, като обясненията на последния били отразени и в доклада, а именно „че е запознат от счетоводителя с този документ, но отказва да подпише платежните, защото запорното съобщение не му е връчено по надлежния ред, т.е. лично; поради тази причина не се чувства задължен да го изпълнява...”.

На кмета на с.Р. бил връчен екземпляр от одитния доклад, с който да се запознае. Подс.П. изразил писмено несъгласието си със заключението на одиторите, депозирайки възражение до кмета на Община К., което не било уважено. Според отговора /л.134-135 от ДП/ на направеното възражение, подписан от свид. К., в частта касаеща въпросното запорно съобщение, тъй като Община К. е посочена като трето задължено лице, а подс.П. *** е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити бил „длъжен да изпълни съдебното разпореждане”, издадено срещу него.

        На 20.02.2013г. Д.П. бил привлечен към наказателна отговорност за процесното престъпление, като според очертания от държавното обвинение инкриминиран период, крайният момент на инкриминираното деяние е 01.02.2013 год. /”датата на получаване на последната работна заплата от П. преди повдигане на първоначалното обвинение на 20.02.2013 год.”/.

          От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза /л.103-105 от ДП/ се установява, че несъбраните удръжки от месечното трудово възнаграждение на подс.П. от момента на встъпването му в длъжност 03.11.2011г. до 01.01.2013г. са в общ размер от 4372,99 лева, като сумата, подлежаща на удържане ежемесечно възлиза на 321,40 лева - за всеки месец, с изключение на месец ноември 2011г. Според повдигнатото на подс.П. обвинение размерът на целената от него облага за целия инкриминиран период възлиза на 4964,39 лева, която сума е изчислена като към сумата, фиксирана в заключението на ССчЕ към 01.01.2013г. е добавена и сумата в размер на 321,40 лева, представляваща размерът на потенциалната удръжка от последното трудово възнаграждение, получено от подсъдимия за инкриминирания период. 

 

Съдът възприе заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, като изготвено обстойно, обосновано и мотивирано с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективно и безпристрастно.

 

*

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали – от показанията на свидетелите Ц.С., И.М., Е.К., С.С., П.Б., А.К., З. К., М.Г., Д.Б., Е.Х. и И.И., дадени пред настоящия състав на съда; от съдебносчетоводна експертиза /л.103-105 от ДП/; от приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени съгласно чл.283 от НПК– копие от изпълнителен лист от 21.02.2008г./л.13 от ДП/, копие от молба от председателя на ЗК „Б.” от 02.11.2011г. до ДСИ при Районен съд К. /л.14 от ДП/, копие от запорно съобщение изх.05437/09.11.2011г. до Община К. като трето задължено лице /л.15 и л.110 от ДП/, копие от справка от ТД на НАП Пловдив за актуално състояние на всички трудови договори на Д.М.П. /л.17 от ДП/, копие от писмен отговор от Ц.С. *** от 01.02.2012г. /л.18 от ДП/, копие от отговор от Е.К.-*** до СИС при РС К. /л.19 от ДП/, копие от заповед №***г. на кмета на Община К. /л.20 от ДП/, заверен препис от решение №98/17.02.2012г. на Общински съвет К. /л.25-36 от ДП/, копия от напомнително писмо изх.№***г. от ДСИ при РС К. до касиера на Община К. /л.41 и 47 от ДП/, заверен препис от споразумение по чл.107 от КТ №** ***г. /л.43 от ДП/, удостоверение №**г. от ОИК Община К. за избран кмет на кметство /л.44 от ДП/, заверен препис от длъжностна характеристика на длъжност „старши специалист Ф.” в кметство с.Р., общ.К. /л.45-46 от ДП/, заверен препис от присъда №**г. на П. районен съд /л.62 от ДП/, заверен препис от решение №**г. на В. окръжен съд /л.63-65 от ДП/, справка съдимост /л.97-98 от ДП/, уведомление за наложен запор изх.№** ***г., копие от регистъра на Община К. за изходяща и входяща поща от 10.11.2011г. и 11.11.2011г. /л.116-117 от ДП/, заверен препис от одитен доклад  за извършена проверка на финансовата дейност на Кметство с.Р. за периода 01.01.2012г. до 30.06.2012г. /л.118-130 от ДП/, копие от известие за доставяне на получател Д.П. /л.131 от ДП/, препис от възражение вх.№** ***г. относно предварителен одитен доклад за извършена проверка на финансова дейност на Кметство с.Р. за периода 01.01.2012г. до 30.06.2012г. /л.132-133 от ДП/, препис от отговор изх.№** ***г. /л.134-135 от ДП/, протокол за връчване на предварителен доклад /л.136 от ДП/, препис от заповед №** ***г. за възлагане  одит на цялостната дейност на Кметство Р. за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2012г. /л.137/, от изисканите съгласно протоколно определение на съда: копие от страниците на поименното разписание на длъжностите към 01.04.2013 г., отнасящи се за длъжностите в Кметство с. Р., заверено копие на длъжностна характеристика на служителката Ц.С., извлечение от входящия и изходящия дневник, както и копие от всички документи, съдържащи се в изп.дело №**г. по описа на СИС при РС К.  

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че подс.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 282, ал.2,  предл. 2-ро, вр. ал.1, вр. чл. 93, т.1, б. ”а”, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което бе признат за невинен в това, че в с. Р., обл. П., при условията на продължавано престъпление, за периода от месец ноември 2011 г. до 01.02.2013 г., в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а именно – кмет на село Р., обл. П., не е изпълнил служебните си задължения, а именно: чл.431 ал.2 изр.1 от ГПК: “Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебният изпълнител”; чл. 450 ал.2 от ГПК:” Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението”; чл. 450 ал.3 от ГПК: “Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение, съгласно чл. 507 ГПК”; чл. 507 ал.2 от ГПК: “В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.”; чл. 507 ал.3 от ГПК: “От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.”; чл. 275 ал.2 от ЗСВ: “Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на Държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения”; чл.38 ал.1 от ЗМСМА: “Орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството”; чл.46 ал.1 т.1 от ЗМСМА: “Кметът на район или кметство изпълнява бюджета на общината в частта му за района или кметството”; чл. 13 ал.3 т.2 от ЗФУКПС: “ Ръководителите  създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемане на финансово задължение или извършване на плащане без подписа на ръководителя на организацията по чл.2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания”; чл.17 ал.1 т.1 от Устройствения правилник на общинската администрация на Община К.: “Кметът на кметство изпълнява бюджета в частта му за кметството”; като не е привел в изпълнение  запорно съобщение от 09.11.2011 год. по изпълнително дело № *** год. по описа на СИС при Районен съд – К., с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на Д.М.П. с ЕГН **********, с цел да набави за себе си облага в размер на 4694 лева и 39 стотинки и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици и на основание чл.304 от НПК беше произнесен оправдателен диспозитив по повдигнатото му обвинение.

Безспорно установено е по делото, че подс. П., в качеството си на кмет на Кметството с.Р., общ.К.- т.е. местен /териториален/ орган на изпълнителната власт с обща компетентност, е имал качеството на „длъжностно лице“, легално определено в разпоредбата на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК и като такъв е могъл да бъде субект на процеснто престъпление. Това негово качество е предпоставяло редица права и задължения във връзка с ръководството на цялата изпълнителна дейност в Кметството с.Р.

Независимо, че при липса на обективните и субективни елементи на основния състав на едно престъпление е безпредметно да се обсъждат квалифицираните такива, съдът намира за уместно именно при коментара досежно субекта на процесното престъпление, да отбележи, че в конкретния случай е налице и специалното съставомерно качество, предвидено в квалифицирания състав по чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК, а именно длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение. Нито материалният наказателен закон, нито друг нормативен акт дефинира понятието „длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение". Съгласно ППВС № 8/81 год., при определяне дали длъжностното лице заема отговорно служебно положение, следва да се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от него длъжност или работа, като трайната съдебна практика приема, че отговорно служебно положение заемат лицата, които имат по-широк кръг от права и задължения, заемат по-високо място в служебната йерархия и извършваната от тях работа има важно значение за определена сфера на обществения живот. Предвид законодателно предоставените му от държавата широк кръг от правомощия, свързани с ръководството на цялата изпълнителна дейност в рамките на съставната административно-териториална единица и предвид мястото му в йерархията на местната изпълнителна власт, подс.П. безспорно е имал качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение.

Що се отнася до елементите от обективната и субективната страна на общото длъжностно престъпление, то следва да се отбележи, че отговорността по чл. 282, ал.1 от НК може да възникне само ако е допуснато неизпълнение, нарушение на нормативно установени задължения по служба, респективно превишаване на права или власт, това да е сторено с пряк умисъл от дееца, преследвайки особена цел – набавяне на имотна облага за себе си или другиго или да причини другиму вреда, от което да са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Възможността за настъпване на немаловажните вредни последици следва да се намира в причинно-следствена връзка с инкриминираното от обвинението неправомерно поведение по служба, извършено от дееца.

  С оглед установената по делото безспорна фактическа установеност, съдът намира, че не е налице нито един от елементите от обективната и субективната страна, визирани в основния състав на общото длъжностно престъпление по смисъла на чл.282, ал.1 от НК. В конкретния казус липсва неизпълнение на служебните задължения от подс.П., не са настъпили немаловажни вредни последици, които да са в причинно-следствена връзка именно с неизпълнение на служебните задължения от страна на подсъдимия, т.е. липсват обективните, а оттам и субективните елементи на престъплението по чл.282, ал.2, предл.2, вр. с ал.1 от НК.

Очертаните в материалноправната норма на чл.282 от НК основни и квалифицирани състави на общото длъжностно престъпление по служба се характеризират с няколко алтернативни форми на изпълнително деяние, обективирани в нарушаване или неизпълнение на служебни задължения, в превишаване на власт или права, предпоставящи в съотношение на причинно-следствена връзка и при предвидените субективни измерения на укоримото поведение /пряк умисъл и специална цел/, възможните или настъпили вредоносни последици. Те се субсумират чрез осъществени от длъжностното лице действия, несъобразени с установените изисквания или с прояви на бездействие по служба, респективно чрез реализирана дейност извън кръга и пределите на предоставената компетентност, свързана със заеманата длъжност.

Доктрината и съдебната практика са категорични, че диспозицията на разпоредбата на чл.282 от НК има бланкетен характер и не посочва конкретните задължения и правомощия, които могат да бъдат нарушени, неизпълнени или превишени, а препраща мълчаливо към относимите нормативни актове /закон, постановление, правилник, наредба/ и актове на обществена организация /устав, устройствен или организационен правилник/ извън НК, регулиращи съответните отрасли на държавна власт и управление, или сфери на обществен живот. Независимо от възможността за изчерпателна детайлизация на нормативно уредените права и задължения по служба в друга категория юридически източници /вътрешноведомствени правила, практически ръководства, индивидуални писмени и устни разпореждания/, и без оглед на съществуващите критерии за тяхната категоризация и диференциация, при преценка на визираната престъпна съставомерност от обсега им са изключени тези с технически, вътрешнопроизводствен, организационен и трудовоправен характер. Криминализираното в разпоредбите на чл.282 от НК престъпление предполага несъблюдаване, пренебрегване или превишаване на служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманото длъжностно качество, и изразяващи основни задачи и функции на съответното учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация пред други органи и звена по вертикална и хоризонтална линия от системата на държавния и обществен апарат, или пред гражданите. Именно тези признаци на правата и задълженията по служба обуславят по-високата степен на обществена опасност на деянията по чл.282 от НК, отграничавайки лимитираните престъпления от останалите дисциплинарни и административни нарушения на длъжностни лица.

Според повдигнатото на подс.П. обвинение, същият е осъществил състава на процесното длъжностно престъпление, реализирайки една от алтернативно визираните от законодателя форми на изпълнителното деяние, а именно ”не е изпълнил служебните си задължения”. Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт или акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.). Касае се до неизпълнени служебни задължения, т. е. за бездействие по служба. Според ППВС№2/1980г. във всички случаи в обвинението по чл.282 от НК следва да се отрази в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата, както и съответния нормативен акт (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.) или акт на обществена организация, в които те са посочени. В синхрон с утвърдената съдебна практика, в повдигнатото на подс.П. обвинение, за което същият е бил предаден на съд, е било конкретизирано, че неизпълнението на служебните задължения се е изразявало в „непривеждане в изпълнение на въпросното запорно съобщение”, като отново според държавното обвинение тези задължения, произтичащи от длъжността, са били регламентирани в чл.431 ал.2 изр.1 от ГПК; чл. 450 ал.2 от ГПК; чл. 450 ал.3 от ГПК; чл. 507 ал.2 от ГПК; чл. 507 ал.3 от ГПК; чл. 275 ал.2 от ЗСВ; чл.38 ал.1 от ЗМСМА; чл.46 ал.1 т.1 от ЗМСМА; чл. 13 ал.3 т.2 от ЗФУКПС и чл.17 ал.1 т.1 от Устройствения правилник на общинската администрация на Община К. Поради тази причина съдът не сподели възражението на защитата относно наличието на съществени пороци, допуснати в хода на досъдебното производство, попречили на подс. П. да разбере в какво престъпление е обвинен. Що се отнася до това дали наистина същият е бездействал по служба, дали евентуалното му бездействие по служба се изразява във възприетото от държавното обвинение неизпълнение, както и дали бланкетът на правната норма е бил коректно запълнен с горевизираните правни норми, то това са въпроси по същество и имат отношение именно към съставомерността на процесното престъпление.  

Прави впечатление, че от изброените пространно правни норми, в които би следвало да са регламентирани съответните служебни задължения на подс.П. единствено разпоредбата на чл.507, ал.3 от ГПК предвижда конкретни задължения за третото задължено лице, което е получило запорното съобщение по надлежния ред, но тези задължения не са характерни за длъжността на подсъдимия П. в качеството му на кмет на кметство, т.е. не може да се приеме, че същите представляват основни задачи и функции на ъсставната административно-териториална единица.

Що се отнася до останалите норми, визирани в обвинението на подс.П., то същите или изобщо не уреждат конкретни правни задължения за адресатите си, още по-малко служебни такива / чл. 450 ал.2 от ГПК; чл. 450 ал.3 от ГПК; чл. 507 ал.2 от ГПК; чл.38 ал.1 от ЗМСМА/, или предписват общи задължения, адресирани до всички възможни адресати /чл.431 ал.2 изр.1 от ГПК, чл.275, ал.2 от ЗСВ/, или регламентират служебни задължения, чието неизпълнение не може да бъде свързано с „непривеждане в изпълнение на запорното съобщение” /чл.46 ал.1 т.1 от ЗМСМА; чл. 13 ал.3 т.3 от ЗФУКПС -непрецизно посочена в обвинението на П. като т.2 на чл. 13 ал.3 от ЗФУКПС и чл.17 ал.1 т.1 от Устройствения правилник на общинската администрация на Община К./. Уместно е да се отбележи, че един от визираните от прокурора актове /Устройственият правилник на общинската администрация на Община К./, който подс.П. не е изпълнил при осъществяване на служебните си задължения, възложени му в длъжностното качество- кмет на с.Р., няма изискуемия се нормативен характер. Той не съдържа създадени и обезпечени от държавата императивни правила за поведение с многократно правно действие, адресирани до неограничен /неопределен/ кръг от субекти, неизпълнението на които води до настъпване на специфични юридически и санкционни последици. Това обяснява и липсата на необходимост от неговото обнародване, при спазване на предвидените в Закона за нормативните актове /ЗНА/ условия и ред. Задължителен стадий, финализиращ нормотворческия процес, надлежното оповестяване на съответния акт, предпоставя правоприлагането му и е обвързано с реалното функциониране на инкорпорираните в него предписания, което се обхваща от понятието юридическа сила /правна задължителност/ на нормите.  

Както бе отбелязано по-горе, номерацията на чл. 13 ал.3 т.3 от ЗФУКПС е била непрецизно посочена в обвинението на П. като т.2 на чл. 13 ал.3 от ЗФУКПС, но съдът намира, че визираната норма, която е неотносима към настоящия казус, е цитирана излишно в повдигнатото на подс.П. обвинение, тъй като същата не е необходим елемент от словесното описание на разследваното престъпление по служба, защото вменява задължение на ръководителите на организациите по чл.2 от ЗФУКПС да създадат системата за двоен подпис- т.е. задължение, което е напълно различно от това, което се претендира да не е изпълнено от подс.П..

Независимо от изложената аргументация относно конкретното съдържание на визираните от държавното обвинение правни норми, както и за характеристиките и особеностите на коментирания вътрешноведомствен акт на общинската администрация К., и без оглед на неговото юридическо действие във времето, съдът формира убеждение за престъпна несъставомерност на инкриминираната дейност на подсъдимия П. и поради липса на бездействие по служба- т.е. липса на неизпълнение на служебните задължения.

  Очертаната по делото фактология сочи, че въпросното запорно съобщение не е връчено надлежно за трето задължено лице на кмета на с.Р., по начин, по който за последния да са възникнали произтичащите от ГПК задължения на пазач спрямо трудовото възнаграждение на длъжника. Безспорно установено е по делото, че единственото запорно съобщение, касаещо трудовото възнаграждение на подс.П., в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, е било адресирано до юридическото лице Община К., като „трето задължено лице” и оттам било предадено на свид. Ц.С.. Разпоредбите на ГПК уреждат възможност за препращане на запорното съобщение /чл.512, ал.2 от ГПК/ в една единствена хипотеза, когато след връчване на запорното съобщение на надлежното трето задължено лице и след като същото известно време е правило удръжки, лицето смени работодателя си. В тази единствена хипотеза запорното съобщение се препраща на новия работодател от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Съгласно изр.2 от ал.2 на чл.512 от ГПК „третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа”. Случаят, в който изначално погрешно е определено третото задължено лице, не намира уредба в процесуалния граждански закон, което предполага да бъде връчено от съответния съдия изпълнител ново запорно съобщение, изрично адресирано до надлежното трето задължено лице /в случая кмета на с.Р./. Този извод произтича и от обстоятелството, че от връчването на запорното съобщение законодателят вменява определени права и задължения на третото задължено лице, някои от които свързани с кратки преклузивни срокове. Що се отнася до редът на връчване на документи в гражданските производства, в. т.ч и изпълнителните такива, е детайлно уреден в разпоредбите на чл.37-55 от ГПК. Липсата на надлежно връчване на запорно съобщение, предназначено за кмета на с.Р., като трето задължено лице, предполага липсата на възникнало задължение за него да приведе в изпълнение това запорно съобщение, а оттам липсва и неизпълнение на служебни задължения. Връчването на подс.П., в качеството му на длъжник по изпълнителното дело, на уведомление за запорно съобщение не променя този извод на съда, тъй като независимо от обстоятелството, че в конкретния случай едно лице съчетава двете качества /на длъжник и на потенциално трето задължено лице/, то тези качества са различни, свързани са с различни процедури и имат различно съдържание /права и задължения/. Този извод не се променя и от обстоятелството, че подс.П. е бил уведомен от своята служителка за наличието на запорно съобщение, адресирано до Община К., като трето задължено лице, тъй като, както бе отбелязано по-горе фигурата на третото задължено лице предполага известен формализъм в адресирането и връчването на запорното съобщение. Интерес заслужава и обстоятелството, че самият съдия изпълнител не е бил наясно с това кой би следвало да бъде трето задължено лице в конкретния случай, поради което вместо да пристъпи към по-нататъшни действия по изпълнителното дело съгласно предоставените му правомощия по ГПК, е предпочел да сезира прокуратурата.   

На следващо място, за да е осъществен основният състав на престъплението по чл.282 от НК от обективна страна е необходимо в резултат от неизпълнението на служебните задължения от страна на дееца да могат да настъпят немаловажни вредни последици. Престъплението е резултатно, но престъпният резултат е на поставяне в опасност, без да е необходимо непосредствено настъпване на значителни вредни последици. В това се изразява основната разлика между съставите на престъпленията по чл.282, ал.1 и чл.282, ал.2, предл.1-во от НК.

Наличието или не на немаловажните вредни последици е въпрос, който следва внимателно да бъде обсъден не само защото е обективен признак на престъплението по чл.282 ал. 1 НК, а и защото е разграничителен критерий между престъплението и административното нарушение по служба.

Вярно е обстоятелството, че законът не посочва кои са белезите, от които следва да се изхожда, за да се определи дали дадени вредни последици са маловажни или немаловажни, и не изисква същите да са настъпили още в момента, когато е извършено неизпълнението на служебните задължения. Необходимо и достатъчно е само те да могат да настъпят в бъдеще. Това обаче не означава, че съдът по същество не следва да се занимава и обсъжда този въпрос. Според установената съдебната практика, вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на гражданите. При решаване на въпроса за немаловажността на вредните последици следва да се отчитат всички фактически обстоятелства на конкретното деяние, като се държи сметка за важността на нарушените обществени материални интереси, отрицателното отражение в обществото и т. н.

В Решение № 616 от 14.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 560/1997 г., II н. о., се застъпва виждането, че понятието "вредни последици", употребено в чл. 282 НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредни последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Съгласно Решение № 295 от 20.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 230/2009 г., III н. о., НК, вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. В идентичен смисъл е и задължителното тълкувание, дадено с Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. по н. д. № 2/80 г. на Пленума на ВС.

Въпреки положените максимални усилия на съда относно изследване възможността за настъпване на предвидения в закона престъпен резултат, както и наличието на причинно-следствена връзка между него и поведението на Д.П., по делото не се установи в конкретния случай да е имало опасност от настъпване на немаловажни вредни последици, още по-малко същите да са били предпоставени от неправомерно поведение на подсъдимия. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява конкретният случай да е имал обществен отзвук, респ. да е имало някакво медийно отразяване, което пък от своя страна индицира липсата на опасност от настъпване на значителни вредни последици от неимуществен характер, изразяващи се в накърняване доверието в органите на местната изпълнителна власт. Не се установява по делото и да е създадена опасност от настъпване на немаловажни вредни последици от имуществен характер, тъй като в конкретния случай „непривеждането в изпълнение на запорното съобщение” няма окончателен, напр. правопогасяващ ефект върху самото право на взискателя, а се касае по-скоро до едно отлагане във времето на неговото изпълнение.

Липсата на допуснато неизпълнение на служебните задължения от подс.П., съставляващо една от формите на изпълнително деяние по чл.282, ал.1 от НК, и предпоставящо в изискуемата се причинно-следствена връзка предвидените общественоопасни последици не обуславя консумиран с инкриминираното поведение престъпен обективен състав и обезсмисля коментара на неговите субективни параметри и на квалифициращите го признаци в правните очертания на чл.282, ал.2, предл. 2-ро, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

        На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски в размер на 70 /седемдесет/ лева да останат за сметка на Държавата.

 

При горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: