№ 53
гр. гр. Елена , 04.**.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на четвърти ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пейо И. Приходков
Секретар:Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо И. Приходков Административно
наказателно дело № 20204130200130 по описа за 2020 година
С НП № **********/23.05.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – Велико Търново за нарушениe на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност на осн. чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 416, ал. 2 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност на „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от управителя
С.Е.К. с ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500.00 лв. (петстотин лева).
Постъпила е жалба от „Е.М.“ ООД гр. Р., представлявано от управителя С.Е.К., против
НП. Счита, че последното е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, за което излага подробни съображения. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени НП. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Жалбоподателят „Е.М.“ ООД гр. Р., редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание. Същият, чрез защитника си адв. Нина Ангелова Илиева от ВТАК, е подал
писмено становище, с което поддържа подадената жалба. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени НП. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответник-жалба Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново,
редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. Д.П.С. от ВТАК. Последната
оспорва подадената жалба. Моли да се потвърди НП. Претендира присъждане на
направените разноски по делото.
1
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания,
взе предвид становищата на страните и обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН.
Същата е представена в ОБДХ – Велико Търново и е входирана под вх. № 5430/06.10.2020 г.
Жалбата, разгледана по същество, е основателна.
Видно от КП № 0000435/07.03.2019 г., такъв е съставен от д-р Николай Д. Милев – гл.
инспектор в ОБДХ – Велико Търново, в присъствието на д-р Красимир Иванов – ЧВЛ, и П.
С. Г. – представител на „Е.М.“ ООД, за извършена проверка в животновъден обект №
5094О-0200 в с. Т., общ. Елена на фирма „Е.М.“ ООД. В същия е посочено следното: към
днешна дата в ИИС на БАБХ на фирма „Е.М.“ ООД в с. Т. с № 5094О-0200 се водят 25 ЕПЖ
и 10 бр. коне; при проверката е установена наличност на 13 бр. ГВ, от които едно без ушна
марка; от тези 13 бр. 6 говеда са собственост на фирма „М.-М.К.“ ЕООД с. Д.; от 25 бр. ЕПЖ
налични са 7 бр. собственост на „Е.М.“ ООД; липсват писмени уведомления към
регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта, за отпаднали животни, за изготвяне на
заявка за лазерно маркирани или изгубени идентификатори. С КП са дадени следните
предписания: да се изпълняват изискванията на чл. 132 от ЗВМД.
От АУАН № 0000659/07.03.2019 г. е видно, че е съставен такъв от д-р Н.Д.М. – гл.
инспектор в ОБДХ – Велико Търново срещу „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от С.Е.К. с ЕГН
**********, в присъствието П. С. Г. – упълномощен представител на жалбоподателя, както
и в присъствието на свидетеля д-р К. И. И.. В същия е вписано, че: на 07.03.2019 г. при
проверка на животновъден обект с № 5094О-0200 в с. Т., общ. Елена, собственост на „Е.М.“
ООД, са намерени 7 бр. ЕПЖ; към 07.03.2019 г. в ИИС на БАБХ в обекта се водят 25 бр.
говеда; собственикът не е уведомил ветеринарния лекар, обслужващ обекта, за напуснали
или отпаднали животни; липсват писмени уведомления за това. В съставения документ като
нарушени са вписани разпоредбите на чл. 132, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност от 01.**.2005 г., изм. 23.02.2018 г. АУАН е подписан на
07.03.2019 г. от актосъставителя, свидетеля и пълномощника на нарушителя. На последния е
връчен препис от документа на 07.03.2019 г., за което обстоятелство същият е положил
подпис.
Въз основа на АУАН № 0000659/07.03.2019 г. е изготвено НП №
**********/23.05.2019 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
Велико Търново срещу „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от С.Е.К. с ЕГН **********. В същото е
2
посочено, че на 07.03.2019 г. в с. Т., общ. Елена при извършена физическа проверка от д-р
Н.М. – гл. инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Велико Търново
на животновъден обект № 5094О-0200, находящ се в с. Т., общ. Елена, собственост на
„Е.М.“ ООД, в присъствието на П. С. Г. – представител на управителя на „Е.М.“ ООД, и д-р
К. И. И. – регистриран ветеринарен лекар, е констатирано: несъответствие в броя на
животните /ЕПЖ/, въведени в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС
към 07.03.2019 г. – 25 бр. говеда, а при извършената физическа проверка в обекта са налични
13 бр. говеда, от които 7 бр. говеда са собственост на „Е.М.“ ООД; по време на проверката за
липсващите 18 бр. ЕПЖ не са представени писмени уведомления до регистрирания
ветеринарен лекар, обслужващ обекта, преди транспортиране, промяна на собствеността или
клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, в законоустановения срок,
предвиден в ЗВМД. Като нарушена е вписана разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. На жалбоподателя на осн. чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от
ЗАНН и чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. Наказателното
постановление е връчено на „Е.М.“ ООД на 29.09.2020 г., видно от приложеното известие за
доставяне с баркод ИД PS 5000 01ВD6Y F.
По делото са приложени Заповед № РД **-200/27.01.2017 г., Заповед № ОСПД-
13/23.02.20** г. и Заповед № ОСОС-14/23.03.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ.
По делото е приложена справка от ТР. От същата е видно, че в последния е вписано
„Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **,
ет. 2, ап. **, представлявано от управителя С.Е.К..
По делото са приложени справка за налични животни в ОЕЗ към 07.03.2019 г.; справка
за имунопрофилактични мероприятия № 27/02.07.2018 г.; ветеринарно-медицинско
свидетелство за придвижване/транспортиране на животни № BG2017 – 041044/16.10.2017 г.;
доклад на комисия, действала въз основа на Заповед № РД 09-181/**.02.2019 г.; пълномощно
от 30.10.2015 г.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Н. Д. М.,
свидетелят по акта К. И. И. и П. С. Г..
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели и установената чрез тях фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не се установява по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Ето защо не е следвало да се издава НП срещу жалбоподателя. Описаната фактическа
обстановка, предвид доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е
3
налице осъществено деяние, а именно нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Не са налице обективните и субективните признаци на
такова нарушение. Изводът, направен в акта от актосъставителя и издаденото въз основа на
него наказателно постановление от директора на ОБДХ – В. Търново, че жалбоподателят е
нарушил чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и е осъществил
състава на нарушение по чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
неправилен. Посочената правна квалификация не кореспондира на фактическата обстановка,
която актосъставителят, съотв. наказващият орган са изложили и приели, че се подкрепя от
материалите, събрани в хода на адм.-наказателното производство. Нарушен е материалния
закон, в следствие на което е налице неправилно приложение на нормата на чл. 132, ал. 1, т.
6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и тази на чл. 416, ал. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. По тази съображения настоящата инстанция не споделя
фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП
като неправилни, което е недопустимо при търсене и реализиране на адм.-наказателна
отговорност. С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно и необосновано.
Освен изложеното по-горе, при извършената служебна проверка, съдът констатира, че
АУАН и НП страдат от пороци, както и че в хода на адм.-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 42, т. 3, т.
4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в АУАН и в НП не се съдържа пълно описание на
нарушението, дата и място на извършване на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършени то, и на доказателствата, които го потвърждават. Както в АУАН, така и в НП
липсва пълно описание на нарушението, датата и мястото на извършване на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са
нарушени. Така и не става ясно какво нарушение е установено и коя правна норма е
нарушена. В АУАН са посочени нарушения, които са квалифицирани по чл. 132, ал. 1, т. 3,
т. 4, т. 5 и т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а в НП описаните нарушения
са квалифицирани като едно по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Първата норма, отразена в АУАН – чл. 132, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, е бланкетна, тъй като не посочва конкретните
изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните (чл. 132, ал. 1, т. 3
от Закона за ветеринарномедицинската дейност) и препраща към съответните норми, в
които са предвидени задълженията на собствениците на селскостопански животни –
съответно Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и
използване на селскостопански животни и Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Втората норма,
отразена в АУАН – чл. 132, ал. 1, т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, е
конкретна, тъй като въвежда изискване към собственика, съотв. ползвателя на
животновъден обект в тридневен срок писмено да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на
4
идентификация. Третата норма, отразена в АУАН – чл. 132, ал. 1, т. 5 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, е конкретна, тъй като въвежда изискване към
собственика, съотв. ползвателя на животновъден обект незабавно писмено да уведоми за
умрели животни ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, кмета на населеното
място и обекта за обезвреждане на странични животински продукти, обслужващ съответната
територия. Нормата, посочена в АУАН и НП – чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е конкретна и съдържа правило за поведение, но нито
актосъставителят, нито наказващият орган са описали в съставените от тях документи
признаците от обективната и субективната страна на нарушението, кореспондиращо на тази
правна норма. В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено в какво се състои нарушението
по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което прави
невъзможна преценката на съда дали нарушението е извършено и в какво се изразява то. На
практика в акта и НП не е отразено кои действия или бездействия от страна на
жалбоподателя са осъществили състав на нарушение. В същите е налице липса изобщо на
посочване на съставомерно поведение, за да се прецени кога и как е извършено нарушение
въобще. Налага се извод, че липсва описание с конкретно посочване на предписаното
дължимо поведение, както и конкретното деяние (действие или бездействие), посредством
което е извършено конкретно нарушение. Още повече, в случая в НП се твърди нарушение
по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (преди изменението с
ДВ, бр. 13/14.02.2020 г.), съгласно която разпоредба собствениците, съответно ползвателите
на животновъдни обекти със селскостопански животни в срок до 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат
на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния
лекар, обслужващ животновъдния обект. В случая е следвало да се посочи конкретно кои
изисквания са нарушени, дали се касае за транспортиране, промяна на собствеността или
клане на животните, и кои конкретни изисквания, кога и как не са спазени. Липсата в АУАН
и НП на дата и място на извършване на нарушението, на точно и цялостно описание на
нарушението и на кореспондиращата му законна разпоредба, която е нарушена, винаги е от
категорията на съществените процесуални нарушения и води до ограничаване на правото на
защита на нарушителя. Освен това в акта и наказателното постановление липсва
индивидуализация на животните – отразяване на номера на ушни марки, поради което не
може да се прецени на кого са собственост същите, а само собственикът на животните е
наказателноотговорно лице по чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Следва да се подчертае, че изпълнителното деяние по повдигнатото административно
нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е под
формата на бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано като
административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно
установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието
е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят,
5
следващ изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В
случая в съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния момент,
от който следва да се счита възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност за собственика на селскостопанските животни, нито
датата на извършване на нарушението – т.е. датата, на която е налице довършено нарушение
и основание за налагане на административно наказание по чл. 416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това сочи на допуснато от адм.-наказващия
орган нарушение на императивното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Датата на
извършване на нарушението е съществена характеристика на всяко административно
нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на
наказателното постановление. Датата на нарушението е от значение както за определяне на
приложимия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН закон, така и за преценката дали
актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на срока по
чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН. В случая нито в съставения АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на която за
собственика на животновъдния обект е възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, неизпълнението на което задължение в
законово регламентирания срок да релевира извършено нарушение по чл. 416, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. А точното и правилно посочване на
датата на възникване на задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на срока за неговото изпълнение и на датата на
извършване на нарушението, е от значение не само за формалната изрядност на
наказателното постановление от гл. т. съответствието на неговото съдържание с
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Касае се за обстоятелства, свързани с обективни
признаци от състава на нарушението и релевантни за наличието на съставомерно от
обективна страна деяние, от значение за преценката дали е извършено твърдяното от адм.-
наказващия орган нарушение по повдигнатото административно обвинение. Липсват
каквито и да е било данни, още по-малко обективирани в наказателното постановление при
описанието на нарушението, които да сочат кога за жалбоподателя е възникнало
задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съотв.
дали е изтекъл нормативно регламентирания срок за уведомяване на обслужващия
животновъдния обект ветеринарен лекар за напусналите (транспортиране, промяна на
собствеността или клане) обекта животни и доколко е налице довършено нарушение по чл.
416, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Административните
наказания са форма на държавна принуда – репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице.
Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил
строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната
отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното нарушение опорочават наказателното постановление и
са основание за неговата отмяна. Ето защо при правилно приложение на закона се налага
6
извод, че доколкото датата на извършване на нарушението е основен елемент от
императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чрез
който се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна,
допуснатото формално нарушение е от категорията на съществените такива, довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Нещо повече –
това нарушение води до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол за материална
законосъобразност на наказателното постановление – налице ли вмененото на
санкционираното лице неизпълнение на задължение по чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Съдът намира констатираните от процедурен характер нарушения за съществени.
Същите опорочават както акта, така и НП. Нарушенията са довели до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя и същите не могат да бъдат санирани. Наказаният е бил
поставен в невъзможност да научи и разбере конкретното обвинение и да организира защита
си. Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и необосновано. Като такова
същото следва да се отмени изцяло.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направени разноски по делото, които са в размер на
350.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Ответник-жалба не е направил
възражение за прекомерност на същите. С оглед на изложените съображения и на осн. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК на жалбоподателя „Е.М.“ ООД гр. Р. следва да се
присъдят направените по делото разноски, които са в размер на 350.00 лв.
При този изход на делото в полза на ответник-жалба не се следват разноски за
осъществено процесуално представителство и защита от адвокат. Освен това, между тях е
договорено възнаграждение, което е платимо по банков път, но доказателства за такова
плащане липсват.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/23.05.2019 г., издадено от Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, с което за нарушение
на чл. 132, ал. 1, т. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на осн. чл. 27, чл. 53 и
чл. 83 от ЗАНН и чл. 416, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на „Е.М.“
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап.
**, представлявано от управителя С.Е.К. с ЕГН **********, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), като
7
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, гр. Велико
Търново, ул. „Славянска“ № 5 да заплати на „Е.М.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.Н.“ № **, ет. 2, ап. **, представлявано от управителя
С.Е.К. с ЕГН **********, сумата 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
8