Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2.
мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Вяра Баева,
като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 13265 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 139974 от 03.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 44468 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 33-ти състав,
районният съд е осъдил ответника В.Н.М., да заплати на ищеца А.Ч.Д. сумата в
размер на 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
следствие от неверни и позорящи твърдения, изречени публично на 07.05.2019 г. в
ефира на телевизия „БТВ”, в разговор – интервю, проведено с водещата Цветанка
Ризова в предаването „Лице в лице”, на 19.05.2019 г. в предаването „Денят
започва с Георги Любенов”, излъчено по телевизия „БНТ 1” в предаването
„Референдум”, излъчено по телевизия „БНТ 1” на 21.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът до пълния предявен размер от 15000,00 лева е бил отхвърлен като
неоснователен и погасен чрез прихващане с вземане на В.Н.М. срещу А.Ч.Д. за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000,00 лева, следствие от
неверни и позорящи твърдения, изразени публично в предаването „Денят ON AIR”, излъчено по телевизия
“BULGARIA ON AIR”
на 15.03.2019 г., в предаването „Здравей България”, излъчено по телевизия „Нова
телевизия” на 19.11.2018 г., в предаването „Още от деня”, излъчено по телевизия
„БНТ” на 12.04.2019 г., както и да заплати сумата в размер на 1903,20 лева –
разноски по делото. С крайния съдебен акт ищецът е бил осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 1200,00 лева – разноски по делото.
Ищецът е обжалвал решението на районния
съд в отхвърлителната част. В жалбата се твърди, че съдът неправилно бил
преценил, че думите „политически измамник”, „тотално деградирал тип”,
„родоотстъпник”, „безбожник” не били отправени конкретно и лично по отношение
на ищеца. „Политически измамник” и „тотално деградирал тип” били изрази,
отправени и до други политически фигури, което не изключвало възможността някои
от адресатите – вкл. и ищецът, да се почувства засегнат. Адресат на обидите
били членовете на определена политическа партия, а ищецът бил заместник –
председател и член на политическа партия „ВМРО”, което го правело и адресат на
обидите. Възразява се срещу присъдения размер на обезщетение, като се твърди,
че според интензитетът на изживяването обезщетението следвало да е в размер на
15000,00 лева. Направеното възражение за прихващане било неоснователно и
недоказано по основание и размер. Неправилно съдът бил констатирал наличието на
обиди и клевети в изявленията на ищеца. Фактът, че ответникът се чувствал
увреден според собствената му самооценка не означавало, че изразите обективно
били обидни и/или клеветнически. По отношение на изявлението на ищеца в
предаването „Денят ON AIR”,
излъчено по телевизия „Bulgaria
on Air”
на 15.03.2019 г. се посочва, че ищецът не бил осъществил деликт – изразено е
становище, че извършването на сравнителен анализ на определено поведение на
една политическа група, каквато била политическа партия „В.”, с определен
животински вид само по себе си не може да бъде квалифицирано като обида, респ.
да излезе извън рамките на политическия анализ или политическото говорене. От
контекста се установявало, че репликата била отправена по адрес на „лидера на В.”,
което означавало, че посланието не било към личността, а по адрес на
политическата фигура, олицетворяваща лидерът на политическа партия „В.” и
неговото поведение в това качество. По отношение изявлението на ищеца в
предаването „Здравей България”, излъчено по „Нова Телевизия” на 19.11.2018 г.,
е посочено, че ответникът взел участие в разговора, като визираните от
последния думи били част от разгорещена политическа дискусия и били
предизвикани вследствие на направени изказвания от страна на ответника, като
били продължение на тона на говорене, зададен от самия ответник. Посочва се, че
думите „европейски” и „патриот” в словосъчетание били взаимоизключващи се. Сочи
се, че когато някой не познава смисловото значение на използваните от него
думи, в конкретния случай – словосъчетанието „европейски патриот”, то лицето
можело да бъде оприличен на неосведомен, което било синоним на неграмотен.
Съдът следвало да приложи института на реторсията. По отношение на изявлението
на ищеца в предаването „Още от деня”, излъчено по телевизия „БНТ” на 12.04.2019
г., въззивникът-ищец е посочил, че не ставало ясно дали същите биват
квалифицирани от съда като обидни или клеветнически. Използваните от ищеца
изрази представлявали оценка на поведението на политическия лидер. Направено е
искане за уважаване на исковата претенция в пълен размер, при отмяна на
решението в обжалваната част, и отхвърляне на направеното възражение за
прихващане. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивна жалба от ответника, в който се поддържа, че
жалбата е неоснователна. Посочено е, че във въззивната жалба се навеждали
оплаквания касателно клевентнически квалификации на определени изрази, при
наличие на уточнението им от ищеца като обидни. Правилно СРС бил приел, че
изразите „измамник”, „тотално деградирал тип”, „родоотстъпник” и „безбожник” не
били отправени лично и конкретно към ищеца по делото и не следва да се ангажира
отговорност на автора им. Същите били адресирани до абстрактно множество –
политическата формация ВМРО. Ответникът бил коментирал политически акт на група
лица, гласували по определен начин, като бил изразил личната си оценка на този
акт. Неоснователно било оплакването относно размера на обезщетението. Нямало
никакво значение дали ищецът отправя изразите към „лидера на В.” или към „В.М.”.
Това, че адресатът бил назован в качеството му на лидер на политическа формация
като синоним на неговото име, не променяло факта, че изказванията били лишени
от политическа насоченост. Никъде в репликите на ищеца не се съдържал
политически коментар. Възразява се срещу доводите за взаимоизключващото се
словосъчетание „европейски патриот” и вложеното значение на „неграмотен”, тъй
като се твърди, че последното било обективно обидно. Възразява се и срещу
доводите за приложение на реторсията с аргумент, че институтът бил уреден в
наказателното право. Направено е искане за оставяне без уважение на жалбата на
ищеца и присъждане на сторените разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
срещу решението на СРС в осъдителната част. Съдът не бил отчел разликата между
изразяване на мнение и политически коментар на предприетата от политически
опонент линия на поведение и наличието на обективно унизителни за честта и
достойнството реплики, както и на неверни и опозорящи индивида твърдения.
Възразява се срещу възприетото от съда, че изразът „предложението на К., ПП
ВМРО и Д. е всъщност не срещу, а за циганизацията, че от всеки български
гражданин тези хора предлагат да вземем по 1000 лева“, като се твърди, че това
изявление не е насочено персонално към ищеца, а представлява политическа
критика към предложените мерки за постигане на целите в Концепцията. Погрешен
бил и изводът на съда касателно израза „продават българщината, вкарват тука
хора, които могат да взривяват, да изнасилват българките, това са хората на
ВМРО“, тъй като думите не се отнасяли към ищеца, а техният адресат били хората
на ВМРО, а адресат на клеветническо твърдение можело да бъде само индивидуално
определено физическо лице. В израза „че заради такива като Д. ние в България
въобще всяхме този смут сред хората, а в момента в българските детски градини и
училища объркват децата, че има, освен, че може да са момченца и момиченца може
и да са нещо друго“ липсвало твърдение за извършено позорящо деяние. Този
политически коментар бил основан на конкретния факт, че ищецът не бил гласувал
против Истанбулската конвенция като член на Европейския парламент, макар пред
българското общество да е заявил именно обратното намерение. Неправилно било
съждението на съда, че изразите, използвани от ответника, били манипулативни –
на зрителите не се внушавало нищо невярно. Ищецът бил част от политическа
партия ВМРО, която представила Проект за Конвенция, предвиждаща разходване на
средства от държавния бюджет в полза на лица от ромски произход, в публичното
пространство били достъпни новини относно участие на представители на ВМРО в
корупционни схеми за снабдяване на чужденци с документи за българско
гражданство, а ищецът не се бил противопоставил на приемането на Истанбулската
конвенция от Европейския парламент, макар в публичните си изяви да е декларирал
противопоставянето си срещу нея. Несъстоятелно било съждението на съда, че
политическата критика не следвало да засяга лично конкретно лице, тъй като това
обезсмисляло свободата на словото. В тази част решението на районния съд
противоречало на възприетото от Конституционния съд и останалата трайна съдебна
практика. В израза „не такъв патриот какъвто сега, преди да вляза цялата
социална мрежа наводнена с клипчета на любовницата на Д.– Д., ето това ли е
българския патриот“ липсвало каквото и да е твърдение относно осъществено от
ищеца поведение. В.М. бил изразил мнението си, че според него ищецът не е
истински патриот, което било свободно разпространение на мнение, като не бил
приписал на ищеца качеството „любовница на Д.“, а е споменал, че в публичното
пространство може да бъде открит злепоставящ видеоматериал, който според
ответника не прилягал на един истински патриот, държащ на традиционните за
българското общество ценности. Налице били противоречия в мотивите на
обжалваното решение. Районният съд бил приел за непротивоправни изразите „такива
като него родоотстъпници и безбожници, и безродници“ и „не мога да приема, че
човек от листата на ВМРО, пък бил той и Ш., Д. или някой друг…изрод…“, а
няколко абзаца по-надолу съдът пренебрегвал собствените си изводи, като
заявявал, че „безродник“ и „изрод“ безспорно представлявали обида. В тази
връзка правилни били мотивите на съда, че ответникът не отправял горепосочените
думи конкретно и лично по отношение на ищеца, а към един събирателен образ от
хора с описаното поведение. Ответникът имал предвид, че непротивопоставянето на
международен договор, който противоречи на Конституцията, макар ясно да била
заявена на думи В. за такова противопоставяне, граничело с родоотстъпничество и
било неприемливо. В посочените думи било налице изреждане – от записа на
предаването отявлено личало пауза в речта на говорящия преди думата „изрод“. От
цялостния контекст ставало ясно, че негодуването на ответника било провокирано
от реплика на А.С., като А.Д. нямал никакво основание да се чувства обиден.
Твърди се, че обезщетението в размер на 12000,00 лева не отговаряло на
критериите за справедливост и било силно завишено. Възразява се срещу уважения
размер на възражението за прихващане за сумата от 9000,00 лева, като се твърди,
че същият е несправедлив. По отношение на обидните квалификации „неграмотен“ и
„човекоподобна маймуна“ от първостепенно значение бил не социалният отзвук, а
личното възприятие на тези думи от адресата им. Засягането на доброто име пред
трети лица бил само допълнителен елемент, който не бил необходим за фактическия
състав на обидата. При това положение, социалният отзвук не би следвало да е
съществен критерий, по който съдът да съпоставя изявленията на двете лица.
Изявленията на ответника касаели само политическите възгледи, решения и актове
на А.Д., докато репликите на ищеца спрямо ответника нямали никаква връзка с
политиката или с упражняването на свободата на словото. Съдът не бил обсъдил всички
доводи на ответника, развити в отговора на исковата молба, поради което
решението било неправилно. Направено е искане за отмяна на атакувания акт в
частта, с която ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
3000,00 лева, и в частта, с която било прието, че вземането на ищеца било
погасено за сумата в размер на 9000,00 лева поради прихващане, като ищцовата
претенция следва да бъде изцяло отхвърлена. При условията на евентуалност е
направено искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска поради прихващане
с насрещното вземане на ответника.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил от въззивника – ищец отговор на въззивната жалба, последната подадена
от ответника. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна. Посочва се,
че от смисловото значение на изразите „политически измамник“, „тотално
деградирал тип“, „родоотстъпник“, „безродник“, „безбожник“ и „изрод“ се установявало,
че същите изпълнявали в пълна степен необходимите критерии, за да бъдат
оприличени на обидни – обективно накърнявали честта и достойнството на адресата
им, като този тип думи не били характерни за политическото говорене. Спрямо
израза „продават българщината, вкарват тука хора, които могат да взривяват, да
изнасилват българките, това са хората от ВМРО“ се посочва, че са налице няколко
обиди, адресирани до повече от едно лице, всеки от който може да ангажира
отговорност. От израза „това са хората от ВМРО“ можело да се направи
заключение, че адресат бил и А.Д. като заместник-председател на Националния
изпълнителен комитет на политическа партия ВМРО. С израза „че заради такива
като Д. ние в България въобще всяхме този смут сред хората, а в момента в
българските детски градини и училища объркват децата, че има, освен, че може да
са момченца и момиченца може и да са нещо друго“ ответникът правил опит за
манипулиране на общественото мнение, че ищецът бил виновен в детските градини да
се внушава на децата, че могат да бъдат освен момченца или момиченца и нещо
друго. Изразът „любовница на Д.“ не бил употребен в преносен смисъл – от
смисловото съдържание на израза се установявало, че на ищеца било приписано
това качество. Неоснователно било твърдението, че изразите „родоотстъпник“,
„безбожник“, „безродник“ и „изрод“ не били адресирани до ищеца – в словосъчетанието
било използвано „и такива като него“. Налице била хипотезата, при която няколко
обиди били адресирани до повече от едно лице. Касателно твърдяната пауза в
израза „не мога да приема, че човек от листата на ВМРО, пък бил той и Ш., Д.
или някой друг изрод“, се посочва, че независимо дали е имало или не пауза
преди изричане на сумата „изрод“ нямало съмнение, че ищецът бил оприличен на
изрод – налице била обида, като деецът бил дал негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитет, квалификация, сравнение, засягащи честта и
достойнството на адресата. Поддържа се, че съдът правилно бил приложил
разпоредбата на ч. 52 от ЗЗД при определяне на сумата от 12000,00 лева за
обезщетение. Възразява се, че изразите, използвани от ответника, не били в
контекста на политическото говорене и имали за цел отправянето на обида по
негов адрес. По отношение на изявлението на ищеца в предаването „Здравей
България“ по Нова телевизия на 19.11.2018 г. се посочва, че визираните думи са
част от разгорещена политическа дискусия, същите нямат обиден характер и са
предизвикани вследствие на направени изказвания от ответника. Използваните суми
„европейски“ и „депутат“ в словосъчетание били взаимоизключващи се.
Непознаващото смисловото значение на използваните от него думи лице, в
конкретния случай словосъчетанието „европейски патриот“, позВ.вало това лице да
бъде оприличено на неосведомен, което било синоним на неграмотен. В отговора
частично са преповторени доводите, вече изложени в жалбата на страната.
Отбелязва се факта, че изказванията на ищеца били направени около година и
половина преди предявяване на претенцията от ответника. Направено е искане за
оставяне без уважение на жалбата на въззивника-ищец.
С Решение № 20114393/12.05.2021 г.
районният съд по реда на чл. 247 от ГПК е допуснал поправката на очевидна
фактическа грешка в обжалваното решение. На свой ред това решение не е било
обжалвано.
С Определение № 20223944 от 13.10.2022
г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата
на ответника от 20.07.2020 г. за изменение на постановеното по делото решение
от 03.07.2020 г. в частта за разноските, като разноските на ищеца да бъдат
намалени от присъдения размер от 1903,20 лева до сумата в размер на 475,80
лева, както и разноските на ответника да бъдат увеличени от присъдената сума от
1200,00 лева до размер от 1600,00 лева според изхода на делото.
Постъпила е частта жалба с вх. №
25153359/26.10.2020 г. от ответника срещу определението по чл. 248 от ГПК, в
което се твърди неговата неправилност. Посочва се, че в решението съдът е
уважил предявения от ищеца иск за сумата в размер на 3000,00 лева, като за
разликата до 15000,00 лева искът е бил отхвърлен, т.е. съдът бил уважил иска за
20 % от претендираното. Въпреки това, в полза на ответника били присъдени
разноски, многократно надхвърлящи пропорцията от 20 %. На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на ищеца е следвало да се присъди сумата в размер на 475,80 лева от
претендираните 2379,00 лева, а е била присъдена сумата в размер на 1903,20
лева, което било 80 % от общия размер на разноските. Ответникът имал право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. за 80%, като на същия е следвало
да бъде присъдена сумата в размер на 1600,00 лева, а не сумата в размер на
1200,00 лева, предвид уваженото възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и произнасяне
в изложения в жалбата смисъл.
Постъпил е отговор на частната жалба от
ищеца, в който се твърди неоснователност на частната жалба предвид това, че
искът на ищеца бил уважен за 80 % от претендираната сума, а искът на ответника
– 60 %. Направено е искане за потвърждаване на определението.
В открито съдебно заседание страните
не са се явили лично, а са били представлявани от упълномощени процесуални
представители. На етап ход по същество същите са преповторили накратко доводите
и исканията си, изложени до момента пред въззивния съд в разменените книжа, и
са направили искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
Районният съд е бил сезира с иск с
правно основание чл. 45, вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за търсене на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на изричане от ответника на клеветнически и
обидни изрази. Ответникът е възразил срещу основателността и размера на иска,
като в условията на евентуалност е инвокирал възражение за прихващане.
Правилно районният съд е стигнал до
извода, че между страните по делото не се спори, че твърдените в исковата молба
и отговора на исковата молба изрази са били изречени от всяка от страните по
делото в посочените телевизионни предавания на визираните дати. Спорът е
относно правото. Спорни са противоправността на
изразите и дали вследствие на изказванията са били причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, които да са в пряка причинна връзка с конкретни
действия на лицето.
Във всеки
конкретен случай съдът следва да прецени дали определено изказване, освен
оценка и мнение по обществен въпрос, свързан с дадено лице, обективира обидни квалификации
или твърдение за злепоставящи, позорящи факти. Достойнството и честта на личността могат да са обект на
посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното
разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване
на престъпление). Разграничителният критерий между
деянията обида и клевета съгласно НК е характерът на информацията, касаеща
засегнатото лице. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации или сравнения, които по своето съдържание засягат честта
и достойнството на адресата и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а
се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са
истински или му се преписва престъпление, което не е извършил.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите, до които е достигнал и СРС при преценка основателността
на предявения иск и инвокираното възражение за прихващане.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно
бил преценил, че думите „политически измамник”, „тотално деградирал тип”,
„родоотстъпник”, „безбожник” не били отправени конкретно и лично по отношение
на ищеца. Въззвиният съд се съгласява с изводите на контролираната инстанция.
Видно от контекста на изявленията, в рамките на които са заявени посочените
думи, ответникът е адресирал група лица. От това става ясно, че думите не са
били насочени към личността на ищеца като конкретен адресат, а към
политическите членове на определена партия. С оглед на това, правилни са
констатациите на районния съд, че с посочените изрази е направена негативна
оценка именно касателно политическата дейност на водена политика. В този смисъл
несъстоятелни са доводите в жалбата на ищеца касаелно заемната политическа
позиция от ищеца и че с горепосочените думи са изказани обиди към няколко лица.
Както беше посочено, за да е налице деликт чрез обида, е необходимо обидните
изрази да са насочени към личността на дадено лице. Въззивният
съд отбелязва, че в принципен план не е допустимо с категоризирането като
„оценъчни съждения“ да се прикрива необоснована критика, обида или друга
укорима цел. Необходима е връзка между оценъчното съждение и факти, които да го
подкрепят, за да не се злоупотреби с предвидената в чл. 10 от ЕКЗПЧОС закрила и съответно нарушението да остане несанкционирано.
По делото обаче е налице достатъчно фактическо основание за оценъчните
съждения, доколкото от контекста на използване на посочените думи се установява
действително, че ответникът защитава пред широка аудитория свои интерпретации
на политическия живот, съответно различен поглед върху дейността на известни
политически личности. В светлината на необходимостта обществото да познава
публичните личности е оправдано да се използва по-висока степен на критика,
съответно не е укоримо използването на въздействащи фрази, които представят
мнението на автора им за действията и възгледите на публично активни личности,
още повече и политически активисти.
Изцяло правилни са преценките на
районния съд и касателно изявлението на ищеца по отношение на ответника в
предаването „Денят ON AIR”
и „Здравей България“. От употребения от ищеца изказ и смислов заряд на думите,
предвид контекста в който са използвани сумите „човекоподобна маймуна”,
„неграмотен” и „лидерът на „В.” … има нужда от….доктор по ветеринарна медицина”
не може да се приеме, че ищецът е извършвал сравнителен анализ на определено
поведение на една политическа група. Видно от целите изказвания на ищеца,
същият не е извършвал оценка или анализ, а е съпоставил ищеца с определен
животински вид. Въззивният съд не се съгласява с довода на въззивника-ищец, че
от контекста се установявало, че репликата била отправена по адрес на „лидера
на В.”, което означавало, че посланието не било към личността, а по адрес на
политическата фигура, олицетворяваща лидерът на политическа партия „В.” и
неговото поведение в това качество. Видно от цялото изказване назоваването „лидера
на В.”е било използвано като синоним, а не с оглед извършване на определен
политически анализ. Несъстоятелни са
възраженията в жалбата на въззивника-ищец по отношение на изявлението в
предаването „Здравей България”, излъчено по „Нова Телевизия” на 19.11.2018 г.
Без значение за наличието на деликт е обстоятелството дали изречените обиди са били
част от разгорещена политическа дискусия или не, дали са били предизвикани
вследствие на направени изказвания от насрещната страна в дискусията или не. Достатъчно
е изразите да могат да бъдат квалифицирани като обидни. Несъстоятелни са и
доводите в жалбата на въззивника-ищец, че изразът „неграмотен” бил използван
като синоним на неосведомен с оглед взаимоизключващото се словосъчетание
„европейски патриот”. Въззивният съд не се съгласява
с предложеното от страната тълкуване предвид цялото изказване на ищеца и
обстоятелството, че ако същият не е целял използването на обидна квалификация,
е можел да използва именно някакъв друг синоним. Въззивният съд, подобно
на контролирания, счита, че изразът „неграмотен” обективно отговаря на
критериите за обиден. Изречен спрямо лице, заемащо ръководна политическа
позиция и в национален ефир, същият обективно би
могъл да заседне чувството на лично достойнство и самооценката на лицето.
Що се отнася до твърдението на ищеца,
излъчено в предаването „Още от деня” на 12.04.2019 г., по отношение на
ответника, че последният имал нужда от специализирано психиатрично лечение,
районният съд ясно е посочил, че същото съставлява клевета. Контролиращата
инстанция се съгласява с този извод на районния съд, тъй като с посочения израз
се отправят клеветническите твърдения за
ответника и се засяга доброто име му име в обществото, на обществената оценка
за него, като се разгласява недоказано за съществуващо позорно обстоятелство за
ответника.
Настоящият съдебен състав не се
съгласява с оплакването в жалбата на въззивника-ищец, че съдът е следвало да
приложи института на реторсията, доколкото същият е институт на наказателното
право и не намира субсидиарно приложение в гражданскоправните спорове.
В жалбата на въззивника-ответник се възразява
срещу възприетото от съда, че изразите „предложението на К. и на ВМРО, и на Д.
за циганизацията е всъщност не срещу, а
за циганизацията, че от всеки български гражданин тези хора предлагат да вземем
по 1000 лева“ и „продават българщината, вкарават тука хора, които могат да
взривяват, да изнасилват българките, това са хората на ВМРО“ имат манипулативен
характер и са от естеството да осъществят състава на деликт. Въззивният съд се
съгласява с мотивите на съда, като отбелязва, че е позволено да се извършва
оценъчна дейност на изказвания и поведение на лице, но е недопустимо да се
възпроизвеждат клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и
целят популяризиране на дадени възгледи по този начин. Изказването надхвърля
добрите тон и практика на политическа критика. В
конкретния случай се използва провокативен изказ, за да се привлече аудиторията
и да ѝ се повлияе максимално. В жалбата е възпроизведен само част от
втория израз от горепосочените, като се твърди, че клеветата можела да бъде
само спрямо индивидуално определено лице. Процесните изрази са „човек, продават
българщината”, „вкарава тука хора, които могат да взривяват, да изнасилват българките”,
„човек, който внася смут сред хората и налага на българските деца, че има трети
пол”. Посочените в настоящия случай думи са част от едно цялостно изказване в
предаването „Лице в лице”, излъчено на 07.05.2019 г. по телевизия „БТВ”, като
още в началото му е посочено, че наред и с други лица, включително поименно
назовани, става въпрос и за ищеца. В този смисъл е налице индивидуално
определено лице, което да е адресат.
В жалбата на въззивника-ответник се
твърди за несъстоятелно, че политическата критика не следвало да засяга лично
конкретно лице, тъй като това обезсмисляло свободата на словото. Въззивният съд
не се съгласява с направеното твърдение. Свободата на словото е прокламирана в
чл. 10, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, според която
разпоредба всеки има право на свобода на изразяването на мнения; това право
включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да
разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти. Ограниченията
на свободата на словото са лимитативно изброени в чл.10, пар. 2 от ЕКЗПЧОС - свободата
на словото, доколкото е съпроводена със задължения и отговорности, може да бъде
обусловена от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени
от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за
предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на
изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието. Свободата на словото има своята уредба и в
чл. 39 от Конституцията на Република България. Според посочената разпоредба всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин, като това право не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Според разпоредбите на чл.10, пар. 2 от КЗПЧОС, чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и
чл. 41, ал. 2 от Конституцията свободата на словото не е абсолютна. Свободата
на словото се разпростира до граници, преминаването на които засяга други
основни човешки права и свободи, каквито са правата на лично достойнство, чест,
добро име и неприкосновеност на личния и семеен живот.
Колизията между свободата на словото и
засягането ѝ чрез упражняването на правата и доброто име на гражданите
чрез поставените граници в горепосочените правни норми може да бъде решена само
след конкретна преценка по всеки отделен случай, при съпоставяне и намиране на
справедливия баланс между правото на свободно изразяване на мнение, обществения
интерес (правото на информираност на обществото) и необходимостта от защита на
личните права на чест, достойнство и добро име. Допустимата критика по отношение
на публичните личности, в т.ч. политиците, е с по-широки граници - колкото по -
известна е една личност, толкова повече намеса в частноправната си сфера се
налага да понася. Политиците, още повече лидерите на политически партии, следва
да понасят засиления интерес и да търпят повече укори, включително с
надхвърлящи добрия тон изразни средства, но те не са длъжни да търпят всяка
критика, обида или клевета. Разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от ЕКЗПЧОС дава
възможност за защита репутацията на другите, включително на политиците, дори
когато те не действат като частни лица, като в тези случаи, изискванията за
такава закрила трябва да се преценяват във връзка с интересите на откритата
дискусия по политически въпроси. Границите, до които може да се простира
свободата на словото спрямо личността на политик, очертани от нормите на чл.10,
пар. 2 от ЕКЗПЧОС и
чл. 39, ал. 2, вр. с чл. 32, ал. 1 от Конституцията, винаги следва да се считат
за надхвърлени, когато накърняването на личните права не допринася за по –
добрата информираност на обществото и за развитието или разрешаването на
конкретна политическа дискусия и същото се явява неоправдано.
Контролиращият съд не констатира
противоречия в мотивите на районния съд касателно възприетата противоправност в
израза „любовница на Д.”. Районният съд ясно и недвусмислено е посочил, че с
изявлението си ответникът е засегнал личния живот на ищеца, с което настоящият
съдебен състав се съгласява. При извършения анализ районният съд не е
коментирал твърдения дали лицето е патриот или не, а е обсъждал единствено
изразът в горецитираната част. По делото не са наведени оспорвания, че съдът не
се е произнесъл по част от изразите.
Противоречия в мотивите на обжалваното
решение не бяха констатирани и по отношение на изводите касателно
непротивоправността на обидните изрази „политически измамник и тотално
деградирал тип”, „родоотстъпник и безбожник и безродник” и „изрод”, изречени от
ответника в предаването „Лице в лице”, излъчено на 07.05.2019 г., и думата „безродник“ като част от процесния изаз
„депутат безродник“, казан от ответника в предаването „Референдум” на
21.05.2019 г. Както съдът вече посочи, с оглед цялото изявление на ответника с
горецитираните изрази, изречени от ответника в предаването „Лице в лице”,
излъчено на 07.05.2019 г., не е била
адресирана конкретно личността на ищеца, а е била извършена критика към
политическите членове на определена партия. За разлика от това, изразът „депутат
безродник“, казан от ответника в предаването „Референдум” на 21.05.2019 г., се
явява освен насочен пряко към личността на ищеца, но и е обективно обиден,
особено за политическа личност. Ирелевантно в случая са твърденията за
наличието на пауза или примерно изреждане или провокиране от реплика на трето
лице, предвид това, че ищецът е бил индивидуално определен като адресат на
обидата. Въззивният съд не констатира в исковата молба да е била предявена
претенция за неправомерно използване на обиден израз „изрод” в предаването
„Референдум” на 21.05.2019 г., каквито са мотивите на съда.
Предвид гореизложеното въззивният съд
счита за правилни разсъжденията на контролираната инстанция касателно това кои
изрази са или не обидни, респ. клеветнически. Съдът правилно в мотивите си е
отчел и е направил разликата между изразяване на мнение и политически коментар
на предприетата от политически опонент линия на поведение и наличието на
обективно унизителни за честта и достойнството реплики, както и на неверни и
опозорящи индивида твърдения. Съдът е обсъдил релевантни за спора доводи,
възражения и твърдения на страните.
И в двете въззивни жалби са направени
възражения касателно уважения, респ. отхвърления размера на исковата претенция
и на възражението за прихващане. Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в
чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Понятието ,,справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението (в този смисъл т. 2 от ППВС № 4
от 23.12.1968 г.). Справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които намират не само отражение
върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
Въззивният съд счита, че следва да се
вземе предвид характера, вида и тежестта на претърпените от ищеца морални
болки и страдания, фактът, че предаванията, в които са били изречени процесните
изрази, са били няколко на брой, както и самите обиди и клеветнически
твърдения, и са били възприети от множество граждани. От друга страна, следва
да се отчете и фактът, че публичните личности (каквито са както ищецът, така и
ответникът) следва да понасят по-голям интензитет на критика. Допустимата критика от политически опонент по отношение на
публичните личности и в частност на политиците, е с по-широки граници. Колкото
по-известна е една личност, включително политик, толкова повече намеса в
частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде
информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да
представлява интересите ѝ. Поради това политиците, а в по-висша степен и
политическите лидери, следва да понасят засиления обществен интерес и да търпят
повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Поради изложеното, въззивният съд счита, че определеното обезщетение от
12000,00 лева за ищеца е в завишен размер. Въззивният съд счита, че в настоящия
случай отговарящо на горепосочените особености и на критериите за справедливост
е обезщетение в размер на 5000,00 лева.
Водим от горните критерии и отчитайки броя и тежестта на изречените от
ищеца по отношение на ответника обидни, респ. клеветнически изрази, въззивният
съд счита, че възражението за прихващане следва да бъде уважено в размер на
2000,00 лева, а не както съдът е постановил за размер от 9000,00 лева. С оглед
така определените от контролиращия съд размери исковата претенция, след
извършване на прихващане, следва да бъде уважена в размер на 3000,00 лева.
Предвид гореизложеното
и доколкото като краен резултат касателно основателността на исковата претенция
и размера, в който същата следва да бъде уважена, двете съдебни инстанции са
достигнали до един и същи извод, въззивният съд счита, че обжалваното решение
следва да бъде коригирано (по пътя на отмяната) само в отхвърлителната част
касателно уважения размер на възражението за прихващане, но потвърдено в
останалата част, предвид уважената част от исковата претенция.
Що се отнася до
обжалваното определение по чл. 248 от ГПК въззивният съд счита, че същото е
неправилно и следва да бъде отменено. При разпределението на разноските
първоинстанционният съд се е ръководил от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
като при пресмятането им е изчислил ответниковата претенция с оглед уважената
част от възражението за прихващане. Същото обаче не е отделен иск, разгледан в
рамките на производството, поради което разноските за ответника следва да бъдат
изчислени с оглед отхвърлената част от исковата претенция на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. СРС неправилно е извършил изчисленията си с оглед уважената част
от исковата претенция преди прихващането. Въззивният съд счита, че разноски се
дължат с оглед крайните изводи на съдебната инстанция. След уважаване на
възражението за прекомерност и намаляване на претенцията за адвокатски хонорар
в размер на 2000,00 лева, на ответника се следват разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК (с оглед отхвърлената част от исковата претенция за сумата над
присъдената в размер на 3000,00 лева до претендираната от 15000,00 лева) в
размер на 1600,00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски в размер на 475,80 лева (с оглед уважената част от исковата претенция
в размер на 3000,00 лева). Предвид гореизложеното, обжалваното определение
следва да бъде отменено, като решението на СРС в частта за разноските следва да
бъде изменено – ищецът следва да бъде осъден да доплати сумата от 400,00 лева
за сторени в първоинстанционното производство разноски, а решението следва да
бъде отменено в частта, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца
сумата над 475,80 лева до 1903,20 лева.
Предвид изхода на спора
пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав счита, че на страните не
се следват разноски. Тъй като въззивният съд не е уважил никоя от въззивните
жалби, разноските следва да бъдат оставени така както са сторени от страните.
Въззивният съд счита, че на въззивника – ответник не следва да се присъждат
разноски за депозираната частна жалба, доколкото от представения по делото
списък по чл. 80 от ГПК е видно, че се претендират такива за държавна такса в
размер на 240,00 лева, т.е. само за депозираната въззивна жалба, и адвокатски
хонорар съобразно договор за адвокатско съдействие, в който не е било уговорено
отделен хонорар за адвокатска защита по частната жалба. Изрично искане за
присъждане на разноски за разглеждане на частната жалба липсва както в нея,
така и не е била заявена до приключване на устните състезания пред въззивния
съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 139974 от 03.07.2020 г., постановено по гр.д. № 44468 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 33-ти състав, В ЧАСТТА, с която В.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г., е бил осъден да заплати на А.Ч.Д., ЕГН: **********,*** – адв. А., сумата над 475,80 лева до 1903,20 лева, представляваща разноски по делото, и В ЧАСТТА, с която искът е бил отхвърлен до пълния предявен размер от 15000,00 лева като неоснователен и погасен чрез прихващане с вземане на В.Н.М. срещу А.Ч.Д. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000,00 лева, следствие от неверни и позорящи твърдения, изразени публично в предаването „Денят ON AIR”, излъчено по телевизия “BULGARIA ON AIR” на 15.03.2019 г., в предаването „Здравей България”, излъчено по телевизия „Нова телевизия” на 19.11.2018 г., в предаването „Още от деня”, излъчено по телевизия „БНТ” на 12.04.2019 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15000,00 лева като
неоснователен и погасен чрез прихващане с вземане на В.Н.М. срещу А.Ч.Д. за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева, следствие
от неверни и позорящи твърдения, изразени публично в предаването „Денят ON AIR”, излъчено по
телевизия “BULGARIA ON AIR”
на 15.03.2019 г., в предаването „Здравей България”, излъчено по телевизия „Нова
телевизия” на 19.11.2018 г., в предаването „Още от деня”, излъчено по телевизия
„БНТ” на 12.04.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139974 от 03.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 44468 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 33-ти състав, в останалата част.
ОТМЕНЯ Определение № 20223944 от 13.10.2022 г., постановено по гр.д. № 44468 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 33-ти състав, В ЦЯЛОСТ.
ОСЪЖДА А.Ч.Д., ЕГН: **********,*** – адв. А., да заплати на В.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, вт. 7 – адв. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 400,00 лева, представляваща част от сторени в първоинстанционното производство разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.