Р Е Ш Е Н И Е № 72
Гр. Сливен, 31.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 44 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“
№ 57-59, п. от у. Й.С.Й. срещу Решение № 120/21.12.2022 г. на Директора на ТД
на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх. № 7383/06.07.2020
г., подадена от „Ч.“ ЕООД срещу Разпореждане № С-220020-137-0009974/28.11.2022
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас – офис Сливен в частта, с
която е направен отказ да бъдат погасени по давност публични задължения,
представляващи държавни такси и съдебни разноски по изпълнителен лист от
13.02.2015 г. на Районен съд – Сливен.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на административния акт. Твърди се, че възприетото от ответния орган в насока
публичност на задължението в размер на 3145 лв. и лихва за забава върху него в
размер на 3562,11 лв. е нелогично, тъй като при прилагане на тази логика,
всички суми, по които държавата е взискател щели да бъдат публични задължения и
въобще нямало да съществува институтът на частните държавни вземания. Тези два
вида вземания не се деляли на признака на това дали
държавата е взискател, а на правопораждащия
задължението факт. В този смисъл ако правопораждащият
факт е задължение, произтичащо от законова разпоредба (данъчно или друго
подобно задължение), то това е публично задължение, но ако произтича от
договорно задължение или от друг непосочен в чл. 162 ал. 2 от ДОПК правопораждащ факт, то задължението представлявало частно
държавно вземане. В случая оспореното вземане, дължимо и платено по трудово –
правен спор за назначаване на вещи лица по гр.д. № 3799/2010 г. на СлРС и в.гр.д. № 574/2011 г. на СлОС
представлявало частно държавно вземане и не можело да се събира по реда на
ДОПК. В първоначалния акт публичният изпълнител погасил по давност задължения в
размер на 5373,70 лв. и отказал погасяване по давност на задължение за събиране
на държавна такса към РС – Сливен в размер на 3145,00 лв. главница и лихва в
размер на 3562,11 лв. Това действие било незаконосъобразно, както бил
незаконосъобразен и начинът на определяне на лихвата. Твърди, че според трайно
установената съдебна практика, лихва върху публични вземания – държавна такса
по делото и държавна такса за издаване на изпълнителен лист се дължи съобразно
чл. 175 от ДОПК. Лихвата се дължала от момента на поканата за заплащане на
задължението, а в процесния случай такава не била изпращана до дружеството. Моли
съда да отмени атакуваното административно решение. Претендира разноски в
производството.
В с.з. оспорващата страна „Ч.“ ЕООД, редовно и своевременно призовано,
се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. П. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Искането за погасяване по
давност на описаните задължения било основателно, тъй като те не представлявали
публични държавни вземания, а частни такива и събирането им не се извършвало по
реда на ДОПК и поради липса на образувано друго изпълнително производство, давностният срок за тяхното събиране изтекъл. Претендира
разноски по представен списък.
В с.з. административният орган Директор на ТД на НАП - Бургас, редовно
и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен
ст. юрк. Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да
я отхвърли. Вземанията били публични, предявени от публичен взискател в
образувано вече и висящо изпълнително производство по ДОПК, като разпореждането
за присъединяване не било обжалвано и влязло в сила. По отношение на точно тези
публични вземания публичният изпълнител се произнесъл с акт, оспорен по
административен ред, като решението на горестоящия
орган влязло в сила – адм.д. № 176/2022 г. на
Административен съд – Сливен. В същото било посочено, че абсолютната давност от
10 години не е изтекла, тъй като е започнала да тече на 01.01.2014 г. и е
спряла по реда на чл. 172 от ДОПК. Счита, че по отношение на тези вземания са
относими и приложими разпоредбите на ДОПК. Претендира разноски, с молба съдът
да съобрази размера на претендираните такива от оспорващата страна с минималните
такива, с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Срещу оспорващото в настоящото съдебно производство дружество било
образувано изпълнително дело № 20140000743/2014 г. по описа на ТД на НАП –
Бургас за събиране на публични вземания, като на длъжника било изпратено
съобщение за доброволно изпълнение. В хода на изпълнителното производство били
наложени следните обезпечителни мерки: с постановление от 23.02.2012 г. – з.
върху д. в. и в. на н. и., собственост на дружеството; с постановление от
10.05.2021 г. – з. върху б. с. на дружеството в „О.“ АД; с постановление от
14.08.2013 г. – з. върху б. с. на дружеството в „Ю. б. и е. д. Б.“ АД, „О.“ АД,
„У.“ АД, „Д.“ АД, „П.“ АД, „И. А. б.“ АД и „К.“ АД; с постановление от
23.07.2014 г. – з. върху б. с. на дружеството в „А. б.“ АД, „О.“ АД, „Т. б. Д“
АД; с постановление от 31.07.2014 г. – з. върху б. с. на дружеството в „О. б.“
АД; с постановление от 10.09.2014 г. – з. върху б. с. на дружеството в „О. б.“
АД; с постановление от 21.11.2014 г. – з. върху б. с. на дружеството; с
постановление от 14.05.2014 г. – з. върху б. с. на дружеството в „О.“ АД и с
постановление от 21.07.2017 г. – з. върху б. с. на дружеството в „Ю. И Е. Д. Б.“
АД. На 13.02.2015 г. Районен съд – Сливен издал Изпълнителен лист, с който
осъдил „Ч.“ ЕООД да заплати на съда сумата от 2400 лв., представляваща държавна
такса, както и сумата от 300 лева възнаграждения за вещи лица, 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист и по сметка на Окръжен съд – Сливен
сумата от 440 лева изплатени възнаграждения за вещи лица. Изпълнителният лист
бил изпратен за изпълнение на ТД на НАП – Сливен с писмо от 13.02.2015 г. С
Разпореждане за присъединяване изх. № 000743/2014/000248/24.03.2015 г.
публичният изпълнител допуснал присъединяване в изпълнителното производство на
публични взискатели – НАП и Районен съд – Сливен с лихви, начислени към
24.03.2015 г. Видно от разпореждането, вземането на РС – Сливен е в размер на:
главница от 3145,00 лв. и лихва в размер на 428,12 лв., или общо: 3573,12 лв.
За описаните вземания с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
0743/2014/000255/14.05.2015 г. публичният изпълнител наложил з. върху н. и п. с.
по б. с., д., в. в. в т., включително и съдържанието на к., както и с.,
предоставени за д. у., находящи се в „О.“ АД.
Постановлението, ведно с приложения към него лихвен лист не било обжалвано по
административен ред.
С подадено възражение вх. № 11468/19.10.2022 г. по изпълнителното дело
п. „Ч.“ ЕООД заявил, че за задължения в размер на 2692,55 лв. за периода
01.01.2014 г. – 31.03.2014 г. е изтекла погасителната давност, предвид
непредприемане на действия, с които давността спира. Направено било искане за
погасяване на задълженията в този размер, както и на задължения за такси в
размер на 3145,00 лв. по издадения от РС – Сливен изпълнителен лист. По
възражението публичният изпълнител се произнесъл с Разпореждане изх. №
С220020-137-0009974/28.11.2022 г., с което прекратил поради изтекла погасителна
давност събирането на задължения по ИД в размер на 2692,55 лв. главница и
2681,15 лв. лихва и не прекратил поради изтекла погасителна давност събирането
на вземания в размер на 3145,00 лв. главница и 3562,11 лв. лихва по издадения
изпълнителен лист, съставляващи такси към съда.
С вх. № 13381/07.12.2022 г. упълномощен п. на „Ч.“ ЕООД депозирал пред Директора
на ТД на НАП – Бургас Възражение срещу горното разпореждане с доводи, идентични
с процесната жалба. По постъпилото възражение сезираният административен орган
Директор на ТД на НАП – Бургас постановил Решение № 120/21.12.2022 г., с което
оставил без уважение същото срещу разпореждането в частта, с която е формиран
отказ за погасяване по давност на публични задължения, представляващи държавни
такси и съдебни разноски по изпълнителен лист от 13.02.2015 г. на Районен съд –
Сливен. Решението било връчено на дружеството – адресат, чрез неговия законен
представител, на 19.01.2023 г., видно от разписката към същото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от материално, териториално и персонално
компетентен орган по смисъла на чл. 267 от ДОПК, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден акт. Решението е издадено в производство по обжалване на
Разпореждане изх. № С220020-137-0009974/28.11.2022 г., постановено от публичен
изпълнител по образувано и висящо изпълнително дело № 20140000743/2014 г. по
описа на ТД на НАП - Бургас, с което е формиран отказ за прекратяване
събирането на публични задължения поради изтекла погасителна давност. Решението
е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Като издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и
предметна форма и съдържание, съдът приема оспореното решение като валидно и
постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с материалния закон. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
Предмет на оспорване в производството пред съда са задълженията в общ
размер на 6 707,11 лв., от които главница в размер на 3 145,00 в. и
лихва в размер на 3 562,11 лв., дължими по издаден по гр. д. № 3799/2010
г. по описа на Районен съд – Сливен изпълнителен лист от 13.02.2015 г. Спорът
по делото касае извършване на преценка във връзка със заявеното в жалбата
изтекла ли е погасителната давност по чл. 171 от ДОПК по отношение на посоченото
задължение и съставлява ли същото публично държавно вземане. Видно от приобщената
по доказателствата преписка и в частност – изпълнителен лист, постановен от
Районен съд – Сливен по гр.д. № 3799/2010 г., цитираното задължение съставлява:
2 400 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждения за вещи лица и 5 лв.
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и 440 лв. изплатени
възнаграждения за вещи лица по в.гр.д. № 574/2011 г. по описа на Окръжен съд –
Сливен. Разпоредбата, която очертава вида на публичните държавни и общински
вземания и разграничава тези вземания е чл. 162 от ДОПК. Съгласно чл. 162 ал. 2
т. т. 3, 6 и 9 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания: за
държавни и общински такси, установени по основание със закон; по влезли в сила
присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на
държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за
възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за
дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; лихвите за
вземанията по т. 1 - 8. В настоящия случай взискател по това вземане е съдебен
орган, т.е. процесните суми съставляват заплатени от бюджета на съдебната власт
такива, които с влязъл в сила съдебен акт (изпълнителен лист) „Ч.“ ЕООД е
осъдено да заплати. Взискатели по това задължение са Районен и Окръжен съд –
Сливен, като изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист е
влязлото на 19.11.2013 г. в законна сила Решение № 487/29.07.2011 г.,
постановено по посоченото гражданско дело по описа на СлРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 6 от ГПК, за присъдени суми в полза на държавата съдът
издава служебно изпълнителен лист, както е процедирано в разглеждания правен
казус. Характерът на воденото пред Районен съд – Сливен съдебно производство
(трудово – правен спор) е ирелевантен, доколкото същият не променя вида на
дължимите суми, за които дружеството е осъдено (съдебни разноски за експертизи
и държавни такси). Плащането на последните е извършено от бюджета на съдебен
орган, което налага извода за публичноправния
характер на вземането. Източник на частното държавно или общинско вземане е
възникнало правоотношение между гражданско - правен субект и държавен или
общински орган, при което страните са равнопоставени, каквито са различните
видове договорни отношения. Извън тази категория остават правоотношенията, възникващи
по друг ред, в т.ч. в условия на власт и подчинение и които определят характера
на вземанията като публични такива. В процесния случай между дружеството като
страна по гражданско съдопроизводство и решаващият съдебен орган не са налице
условия на равнопоставеност, поради което и не може да се приеме, че вземането
на Районен и Окръжен съд – Сливен към дружеството е с частноправен характер.
Предвид това настоящият съдебен състав намира този довод на оспорващата страна
като неоснователен.
На следващо място, като неоснователно се преценява наведеното в жалбата
възражение за изтекла погасителна давност за процесното задължение. Съгласно
чл. 171 ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В разпоредбата на ал.
2 от същия член е предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите,
когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в
производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за
разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Видно от доказателствата, изпълнителното основание - Решение № 487/29.07.2011
г. по гр.д. № 3799/2010 г. е влязло в сила на 19.11.2013 г. и по силата на
издадения в полза на НАП изпълнителен лист от 13.02.2015 г. публичният
изпълнител е присъединил Районен съд – Сливен като взискател по вече
образуваното изп. производство № 20140000743/2014 г.
срещу „Ч.“ ЕООД. Съобразно цитираната по – горе разпоредба на чл. 171 ал. 1 от ДОПК, давността за това вземане е започнала да тече на 01.01.2014 г., предвид
което нормираната в чл. 171 ал. 2 от ДОПК абсолютна давност не е изтекла към
датата на предявяване на процесното възражение (20.10.2022 г.). Следователно, относима към процесния случай е разпоредбата на чл. 171 ал.
1 от ДОПК, визирана по – горе. В процесуалната норма на чл. 172 от ДОПК
законодателят е предвидил условия, при които давността спира, а именно: 1.
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на
акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. От преписката се установява, че с
Постановление изх. № 0743/2014/000255/14.05.2015 г. и Постановление изх. №
С170020-022-0041559/21.07.2017 г. по изпълнителното производство публичният
изпълнител е наложил обезпечителни мерки з. върху н. и п. с. по б. с., д.,
както и в. в. в т., включително съдържанието на к. и с., предоставени за д. у.
или върху н. и п. с. по п. с., открити при доставчик на п. у. в „Ю. И Е. Д. – Б.“
АД и „О.“ АД. Въз основа на същите до посочените б. и. са изпратени (с
потвърдено получаване) и запорни съобщения за
събиране на дължимите по изпълнението суми. Следователно, на основание чл. 172
т. 5 от ДОПК с извършване на тези действия на публичния изпълнител в хода на
изпълнителното производство давността е спряла да тече и към момента на
подаване на възражение вх. № 11468/19.10.2022 г. не е изтекла. Следователно,
възприетото в тази насока от ответния орган е съобразено с относимите
материални и процесуални разпоредби.
Предвид изложеното
процесното Решение № 120/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 7383/06.07.2020 г., подадена от „Ч.“
ЕООД срещу Разпореждане № С220020-137-0009974/28.11.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас – офис Сливен в частта, с която е направен
отказ да бъдат погасени по давност публични задължения, представляващи държавни
такси и съдебни разноски по ИЛ от 13.02.2015 г. на Районен съд – Сливен се
явява постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с относимите материалноправни норми и целта на закона. Подадената срещу
същото жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 161 ал. 1 изр. второ от ДОПК, своевременно предявената
от ответната страна претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение подлежи на уважаване, като същото се определи в размер на 100,00
(сто) лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така определените разноски следва да се възложат в тежест на оспорващата
страна.
Водим от горното и
на основание чл.172 ал. 2 предл. последно от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Ч.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 57-59, п. от у. Й.С.Й. срещу Решение №
120/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 7383/06.07.2020 г., подадена от „Ч.“ ЕООД срещу
Разпореждане № С-220020-137-0009974/28.11.2022 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас – офис Сливен в частта, с която е направен отказ да бъдат
погасени по давност публични задължения, представляващи държавни такси и
съдебни разноски по изпълнителен лист от 13.02.2015 г. на Районен съд – Сливен,
като неоснователна.
ОСЪЖДА „Ч.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 57-59, п. от у. Й.С.Й. да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Решението да се
съобщи на страните на основание чл. 138 ал. 3 от АПК.
Административен
съдия: