Решение по дело №395/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. Ц. от гр. Ихтиман против решение № 123 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 20235530203336/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което се потвърждава наказателно постановление (НП) № 23-1228-003371 от 32.07.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ („ПП“) при ОД на МВР Стара Загора, и Г. Д. Ц. се осъжда да заплати на ОД на МВР Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на формалните изисквания по чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като поддържа, че не е посочено коя или кои разпоредби от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари е нарушил. В тази връзка сочи, че решение № 197 от 16.01.2024 г. по КАНД № 312/2023 г. на Административен съд Стара Загора, на което се е позовал районният съд в мотивите си, е неотносимо към разглеждания спор. Оспорва се също като необоснован извода на въззивната инстанция, че превозваният товар не е бил подходящо укрепен (обезопасен), и се твърди, че обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателствата, като не е уважено искането му за назначаване на техническа експертиза в тази насока. Сочи, че в мотивите си съдът не е обсъдил становището му, че се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс НК). По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърденото с него НП.

Ответникът – Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, в подаден от процесуалния му представител писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение и предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Г. Д. Ц. против НП № 23-1228-003371 от 32.07.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН, серия GA, № 981484 от 15.07.2023 г., в частта му, с която на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Г. Д. Ц. се налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за това, че на 15.07.2023 г. в 14.40 по път I-5 в посока юг-север на км. 254+000, община Опан, при управление на специален автомобил „Ивеко Стралис АС 440 С 43 Т П“, рег. № [рег. номер], с прикачено към него полуремарке „Кьогел КС 24“, рег. № [рег. номер], собственост на „ИНД ЕКС ТРЕЙД“ ЕООД, превозвал неукрепен товар (бали слама), като при разминаване с лек автомобил „Нисан Х Трейл“, рег. № [рег. номер], от полуремаркето паднали няколко бали слама на пътното платно, вследствие на което лекият автомобил се блъснал в тях и настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) с материални щети, описани в протокол за ПТП № 1827154.

С обжалваното решение Районен съд Стара Загора е потвърдил НП. Приел е, че съдържанието на АУАН и НП съответства на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че деянието и фактическите обстоятелства по неговото извършване са доказани. Според съда при укрепване на превозвания от санкционираното лице товар същият не е бил обезопасен по подходящ начин и балите слама са се разместили при превоза, при което някои са паднали на пътното платно и част от тях са се разпилели, а разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП съдържа не само санкцията, но и задължението за водача да не управлява пътно превозно средство (ППС) при неукрепен товар, поради което с противното на нормата поведение се извършва описаното в нея административно нарушение, ако и да не е посочено кое именно правило от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари (Наредба № 7 от 27.04.2018 г.) е било нарушено, в случая – т. 20.5.2 от Приложение № 1 към наредбата, като в тази връзка е налице позоваване на решение № 197 от 16.01.2024 г. по КАНД № 312/2023 г. на Административен съд Стара Загора. Обосновано е, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и за него е наложено съответно на тежестта му (при констатирани значителни неизправности при укрепване на товара) административно наказание – „глоба“ в размер на 1000 лв. С оглед на изхода от делото нарушителят е осъден да заплати на юридическото лице, в структурата на което е административнонаказващият орган, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението на Старозагорския районен съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 177, ал. 4 от ЗДвП водачите, които управляват ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 се наказват с глоба в размер на 500 лв. при констатирани незначителни неизправности при укрепване на товара (т. 1), с глоба в размер на 1000 лв. при констатирани значителни неизправности (т. 2) и с глоба в размер на 1500 лв. при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара (т. 3). Следователно разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП препраща към наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП – Наредба № 7 от 27.04.2018 г., която урежда задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите (Глава втора) и принципите на обезопасяването на товарите (Глава трета), както и контролните проверки, видовете неизправности и тяхната класификация (Глава четвърта), в т. ч. правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности – Приложение № 1 към чл. 9, ал. 4, в което видът на неизправността е определен спрямо конкретен факт и опасността, която той създава. Тази законова делегация – относно реда и начина на укрепване на товарите и класификацията на неизправностите, означава, че разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и регламентира общ административнонаказателен състав, който се попълва във всеки конкретен случай с неизпълненото (неспазеното) правило за поведение по Наредба № 7 от 27.04.2018 г., което налага изричното посочване в АУАН и в НП както на съответното правило от наредбата предвид изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, така и на обусляващите го факти относно използвания/неизползвания начин на укрепване на товара (конкретната неизправност – например липса на покривало, ако такова се изисква с оглед на вида на товара, неправилно прикрепване на товара към превозното средство, повредени устройствата за задържане на товара или непригодност на същите, използване на неподходящо, погрешно или дефектно оборудване и т. н.) предвид изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая, видно от фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение (АНО) в АУАН, възпроизведено и в НП, това не е направено, т. е. при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – на законовите изисквания за формалната им изрядност, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, независимо от неговата материална законосъобразност – извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение, още повече, че проверката на последната от съда, доколкото се осъществява в пределите на АНО, лимитирани от реквизитите на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, е възпрепятствана с оглед на гореизложеното. Ето защо, като е приел противното, районният съд е постановил обжалваното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че решението, на което въззивният съд се е позовал, за да обоснове, че не е необходимо при формулиране на АНО да бъде посочено неизпълненото (неспазеното) правило за поведение по Наредба № 7 от 27.04.2018 г. – решение № 197 от 16.01.2024 г. по КАНД № 312/2023 г. на Административен съд Стара Загора, е постановено при различни обстоятелства и няма отношение към настоящия спор. В казуса, разглеждан по КАНД № 312/2023 г. на Административен съд Стара Загора, фактическото обвинение е било за превозване на товар (земна маса), който не е бил покрит с покривало и в резултат на това е можело да бъде разпилян, т. е. посочени са конкретните факти, позволяващи определянето вида на неизправността и квалификацията й като значителна според правилата, визирани в Приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. – т. 20.5. Настоящият случай, видно от изложеното по-горе, не е такъв.

Отделен е въпросът, че опитът на въззивния съд да замести липсващото в НП волеизявление на административнонаказващия орган за вида на конкретната неизправност, определяйки я като „товарът не е бил обезопасен по подходящ начин“, съответно да обоснове дадената от него (органа) квалификация на неизправността като значителна, не кореспондира с данните по делото. В случая съдът се е позовал на т. 20.5.2 от Приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г., но визираната в нея „значителна неизправност“ се изразява в „насипният товар не е подходящо обезопасен“, т. е. има отношение към превозването на насипен товар, какъвто не е процесният товар – бали слама. Последният, доколкото т. 20.5 от Приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. се отнася за превоз на насипен, лек и несвързан материал, може да бъде определен като несвързан материал – отделните бали не са свързани помежду си, съответно конкретната неизправност, доколкото в НП е посочено, че няколко бали слама са паднали на пътното платно, би могла да бъде определена евентуално като „създаваща опасност за трафика“ или още по-точно като „загуба на товар, създаваща опасност за трафика“, които обаче в т. 20.5 от Приложение № 1 към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. са квалифицирани като опасни неизправности и обуславят приложението на по-тежко наказуем закон – т. 3 на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП, предвиждащ глоба от 1500 лева, т. е. до влошаване положението на санкционираното лице, на което е наложена глоба по т. 2 на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП – 1000 лева, а това по аргумент от чл. 63, ал. 7 от ЗАНН е недопустимо. Разбира се, по-леката квалификация на административното нарушение е в полза на нарушителя и НП не би могло да бъде отменено само заради това, ако не е налице друго основание за отмяната му, каквото обаче в случая е налице и беше обсъдено по-горе.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че установеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК обуславя отмяната на обжалваното съдебно решение, в т. ч. и в частта му за разноските – с оглед на изхода от делото, и на потвърденото с него НП, като незаконосъобразни, без да е необходимо да се произнася по релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, ако и такова да е било допуснато, не би довело до различен краен резултат.

Предвид изхода от делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 123 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 20235530203336/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-1228-003371 от 32.07.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора.

Решението е окончателно.