Решение по гр. дело №11/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 301
Дата: 26 ноември 2025 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20251700100011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Перник, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20251700100011 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от А. И. С. ЕГН **********, чрез адв. А. В.
от САК, срещу Община Перник ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата в размер 50 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
увреждания, претърпени от ищцата вследствие на настъпило пропадане в
необезопасена неравност на пътя /шахта/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2024 г. –датата на настъпване на увреждането, и сумата в размер на
2225,69 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.08.2024 г. -датата на най-късно направения
разход.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2024 г., около 18,00 часа, ищцата, заедно със
своята дъщеря, слязла от маршрутка на спирка „***“, находяща се на ул. „***“ в ***,
общ. ***. Двете тръгнали към ул. „***“, като се движели по левия тротоар на ул. „***“
и в района на №*** ищцата попаднала в необезопасена дупка /шахта/, покрита с трева.
Мястото не било обезопасено по никакъв начин, нито било оградено. Цялото тяло на
ищцата пропаднало в дупката, като се закрепила на двете си ръце отстрани на
повърхността. Заедно с преминаваща по улицата жена, дъщеря й издърпала ищцата от
шахтата, поставяйки я да седне на тротоара. Ищцата изпитала силна болка в десния
крак, като забелязала, че същият се е подул. При проведен преглед в УМБАЛСМ „***“
ЕАД били констатирани трималеоларна фрактура на десния глезен и едем на десния
глезен. С оглед характера на травмите било взето решение за провеждане на
оперативно лечение, състоящо се от фасциотомия на булозния едем. Предвид
получената инфекция в глезеновата област, оперативното лечение на фрактурата на
десния глезен било отложено. Предвид тези обстоятелства на глезена била поставена
гипсова имобилизация. В домашни условия, предвид нестихващите болки в областта
на десния глезен, ищцата потърсила повторна медицинска помощ в УМБАЛ „***“ АД,
където била проведена оперативна интервенция по повод фрактурата на глезена, с
1
кръвна репозиция на фрактурата чрез плака и винтове. След отпадане на
необходимостта от денонощно лекарско наблюдение, ищцата била изписана на
07.08.2024 г. с дадени указания за спазване на режим на покой, прием на лекарствени
средства. На 20.09.2024 г. ищцата отново постъпила в лечебното заведение, където
била проведена оперативна интервенция по екстракция на поставения й
супрасиндесмален винт. След извършеното оперативно лечение С. е изписана от
лечебното заведение и отново са й дадени препоръки за ХДР и режим на покой.
Поддържа, че настъпилите травматични увреждания и последвалото оперативно
лечение са причинили болки и страдания на ищцата, които са били със значителен
интензитет през първите няколко месеца на възстановителния период. Ищцата била
изправена пред невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови
потребности- пазаруване, готвене, обличане, тоалет, поради което получавала помощ
от своите близки. Изпитвала непрестанни болки, приемала обезболяващи, тъй като те
се усилвали при най-лекото движение.Всичко това довело до промяна в нормалното
протичане на ежедневието на ищцата. Инцидентът се отразил негативно на ищцата и в
психологически аспект, като тя станала тревожна и раздразнителна без видима
причина. Освен неимуществените вреди, ищцата претърпяла и имуществени вреди в
размер на 2225,69 лв., за закупени медикаменти, извършени прегледи и закупени
медицински изделия. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът Община Перник в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с
който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа, че по
делото липсват данни за произхода на неравността, причинила увреждането, както и
не била доказана причинно- следствена връзка между настъпилия инцидент и
уврежданията. Оспорва изцяло обстоятелствата, при които се твърди да са настъпили
претърпените от ищцата уврежадния, като недоказани. Оспорва действия или
бездействия на лица, на които Община Перник е възложила работа, да са в причинна
връзка с настъпилите увреждания. Оспорва исковата претенция за неивуществени
вреди като неоснователна и прекомерно завишена, а претенцията за обезщетение за
имуществени вреди и като недоказана. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на ищцата, тъй като тя не била положила дължимата
грижа за мястото, откъдето преминава. Моли за отхвърляне на предявените искове,
както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника пледира за уважаване на исковете по
съображенията, изложени в исковата молба.
Ответникът в отправя искане за отхвърляне на исковата претенция, а алтернативно –
за намаляване размера на същата.
И двете страни претендират разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с предявени обективно кумулативно осъдителни
искове, намиращи правното си основание в чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. За основателност на
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно виновното и
противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл
отговорността ответника има обезпечително–гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно нормата на чл. 49
ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от
това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на
тази работа; настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както
2
и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява
наличието на вина.
Между страните не се спори и от доказателствата по делото се установява, че с. ***
се намира в Община Перник.
От свидетелските показания на св. И. И. С.-дъщеря на ищцата, която е била очевидец
на инцидента и чиито свидетелски показания съдът преценява при съобразяване
разпоредбата на чл.172 ГПК, както и на св. Р.Й.А. – живееща срещу мястото, където е
настъпил инцидентът, еднозначно се установява, че на 24.07.2024 г., около 18,00 часа,
ищцата, заедно със своята дъщеря- св.С., слязла от маршрутка на спирка „***“,
находяща се на ул. „***“ в с. ***, общ. Перник. Двете тръгнали към ул. „***“, като се
движели по левия тротоар на ул. „***“ и в района на №*** ищцата попаднала в
необезопасена неравност /шахта/, покрита с трева, вследствие на което получила
триглезенно /трималеоларно/ многофрагментно счупване със сублуксация /изкълчване/
на дясната глезенна става.
От заключението на приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че на ищцата било
проведено оперативно и медикаментозно лечение, като на 25.07.2024 г. под локална
анестезия била извършена отбременяваща фасциотомия поради наличния булозен оток
в областта на глезенната става, щателен лаваж с антисептични разтвори, поставен
дренаж и обратен послоен шев на оперативната рана и наложена стерилна превръзка.
Вещото лице посочва, че по време на болничния престой е проведена обезболяваща
терапия с Дексофен, венозни вливания, антибиотична терапия с лифурокс,
антикоагулантна профилактика с Клексан 0.6. При изписването от УМБАЛСМ „***“ са
дадени препоръки за ХДР /хигиенно-диетичен режим/ и домашно лечение и
предписани медикаменти: Фиброзим табл. 3x1 табл. за 30 дни. Веносмил 3x1 табл. за
30 дни и продължаване на антикоагулантата терапия още 20 дни. Препоръчано е
сваляне на конците от оперативната рана на 12/14 следоперативен ден, с указания да не
натоварва увредения крайник. От заключението на СМЕ и представените по делото
медицински документи- заверено копие от епикриза от 24.07.2024 г. от УМБАЛСМ
„***“- *** и от епикриза от 01.08.2024 г. от МБАЛ „***“ АД- гр.***, се установява, че
ищцата е постъпила за лечение в МБАЛ „***“ АД на 01.08.2024 г., където по спинална
анестезия на 05.08.2025 г. е осъществено оперативно лечение - кръвна репозиция с
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Чрез
латерален достъп по остър и тъп начин е достигнато до застарялата фрактура на
фибуларния малеол на десен глезен. Извършена е остеоклазия и щателен дебридман по
съседство. Извършена кръвна репозиция на фрактурата. Поставен е един брой
интерфрагментарен АО винт с дължина 20 мм. и един брой семитуболарна плака с 8
отвора. Чрез медиален малеоларен достъп е достигнато до застарялата фрактура на
медиалния малеол на десен глезен. Извършена е остеоклазия и щателен дебридман по
съседство. Извършена е открита репозиция и фиксация на фрактурите посредством 1
брой АО винт с дължина 46мм и 1 брой К-игла /Киршнерова игла/. Осъществен е
щателен лаваж с антисептични разтвори, щателна хемостаза, послоен шев на меките
тъкани, наложена суха стерилна превръзка. Назначени и направени са били контролни
рентгенографии. На 07.08.2024г. ищцата е изписана от лечебното заведение с
препоръки и назначения щадящи оперирания крайник и спазване на препоръчаната
рехабилитационна програма и сваляне на конците от оперативните рани на 12-тия ден,
с предписано лечение с антикоагулант- Фраксипарин 0.4 х1 на ден за 25 дни и с
Веносмил 200мг. 3x1 таб. за 20 дни. Ищцата е постъпила за втори път в Отделение по
ортопедия и травматология при МБАЛ „***“ АД на 20.09.2024 г. за продължаване на
оперативното лечение. Извършена е под местна анестезия на 20.09.2024г. оперативна
интервенция за отстраняване на супрасиндесмален винт, щателна хемостаза, послоен
шев на меките тъкани и наложена суха стерилна превръзка. Осъществени са
контролни рентгенографии. Ищцата била изписана от лечебното заведение на
23.09.2024г. с препоръки и назначения да щади оперираният крайник и да спазва
3
рехабилитационната програма и сваляне на конците на 14-тия следоперативен ден.
Според посоченото от вещото лице, поради конкретно получените травми в областта
на глезенната става при ищцата, изразяващи се в многофрагментни счупвания на
външния и на вътрешния глезени с деформации и луксация в ставата, от медицинска
гледна точка проведеното оперативно лечение е било необходимо и наложително като
единствена възможност за възстановяване на основните функции на крайника и
предотвратяване на неблагоприятни последствия и усложнения. Според посоченото от
вещото лице, в резултат от претърпяната травма ищцата е търпяла физически болки и
страдания по време на възстановителния период, който при нормално протичащ
възстановителен процес при травма в този вид и в тази степен е от порядъка на около
6-7 месеца. Болките са били с по-голям интензитет в първите дни и седмици след
инцидента и са намалявали своята сила по време на възстановителния период. След
проведеното оперативно лечение прогнозата за пълно възстановяване на основните
функции на долния крайник в пълен обем е благоприятна, като на този етап не са
налични данни за настъпили неблагоприятни усложнения и последствия по отношение
на счупванията в областта на глезенната става. Вещото лице поддържа, че травмата в
областта на десен долен крайник е отнела трайно и в значителна степен основните
функции на долния крайник, а именно опорна и ходене и е реализирала критериите на
квалифициращия признак трайно затруднение на движенията на десен долен крайник
/крак/. Според посоченото от вещото лице по СМЕ, в бъдеще се очаква ищцата да
търпи болки и страдания при промяна на атмосферните условия и при прекомерни
физически натоварвания.
От заключението на вещото лице по СТЕ, прието като неоспорено от страните, което
съдът кредитира, се установява, че ул."***" се заключва в участъка между
кръстовищата с улиците „***" и „***“ и е с дължина около 270 м. Като статут
ул."***", с.*** има характер на обслужваща улица. Вещото лице поддържа, че
тротоарите на процесната улица са обрасли с тревна растителност, не са поддържани
първоначално поставените тротоарни плочи. След посещение на мястото на инцидента
вещото лице по СТЕ поддържа, че причина за пропадането на ищцата е образувала се
кухина под настилката на тротоара, а като причина за същата посочва ерозия на
почвата вследствие наличието на водоизточник- река, в близост до мястото на
инцидента. Вещото лице поддържа, че в случая не се касае за пропадане на ищцата в
технологична щахта, а в кухина, образувала се под настилката на тротоара, която
понастоящем е обезопасена с подръчни материали.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на
чл. 49 ЗЗД - установено е непозволено увреждане, изразяващо се в увреждане на
здравето /травматично увреждане/ на ищцата, което е настъпило вследствие на
стъпване в неравност на пътя /дупка/ в участък от тротоара на ул.“***“ в село ***,
общ. *** и последвалото пропадане в образувалата се кухина, която улица е
собственост на община Перник /§ 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОС/. С оглед на което и на основание чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община
Перник, тъй като в качеството й на собственик общината е длъжна да полага системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и изправно състояние
на процесната улица и тротоарите към нея в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /чл. 11 ЗОС/ в това
число и поддържане, а в случай на необходимост от ремонт – да бъде ремонтирана и
обезопасена от нея /чл. 16 ЗОС/. Понятието „изправно състояние“ означава, че улицата
и тротоарите към нея следва да се поддържат годни за обикновеното си
предназначение, а именно - безопасното движение на пешеходци. Това свое
задължение община Перник следва да изпълнява чрез съответните служители или
работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на улицата. За
осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че
увреждането е извършено поради бездействие на служител на община Перник и без да
е установено кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите, които
са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители
конкретно са причинени същите вреди. Неоснователни са възраженията на ответника
за това, че липсват доказателства, че телесното увреждане е настъпило по описания в
4
исковата молба начин. От разпита на свидетелите, приложената медицинска
документация и приобщените заключения на вещите лица по СМЕ И СТЕ ищцата е
доказала механизма на увреждане, с което е провела главно и пълно доказване, като тя
не е длъжна да изключи всякакви други възможни начини да получи подобно
увреждане, защото не може да й се вмени в задължение да доказва отрицателни факти.
Съдът определя обезщетението за неимуществени вреди съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като взе предвид конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики. По делото се установява, че констатираното увреждане е
причинило на ищеца болки и страдания. Не са необходими специални знания, за да се
приеме, че по естеството си инцидентът е предизвикал стрес и негативни душевни
изживявания у ищеца, което е потвърдено и от показанията на св. С. и А. Видът и
характерът на уврежданията /триглезенно многофрагментно счупване със сублуксация
/изкълчване/ на дясната глезенна става/, продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания /около 6-7 месеца при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения/, извършените две операции, едната от които за премахване на
поставения супрасиндесмален винт. От заключението на вещото лице по СМЕ не се
установяват индиции за остатъчни увреждания. Възрастта на ищцата към момента на
увреждането - *** години, която предопределя по-уязвимият й физически статус и по-
трудното възстановяване от увредата и с оглед на обществено-икономическите условия
към момента на увреждането. Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата
след инцидента, което от своя страна е довело до непълноценност в битовия и
социален живот на ищцата. При съвкупната преценка на тяхната тежест, характер и
обхват, както и интензитета на негативно въздействие в живота на ищеца, обсъдени
по-горе, съдът приема, че справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС №
4/23.12.1968 г. паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди е
сумата от 20 000 лв., до който размер искът е основателен, а за разликата до
предявения размер от 50 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тази
сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди - болките,
страданията и битовите неудобства, претърпени от ищеца за времето досега,
съставлява точно измерение на гражданската отговорност на ответника, а в общ план е
в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
страната. На осн. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане
на сумата за неимуществени вреди се дължи и компенсаторна законна лихва от
момента на увреждането – 24.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Напълно доказан с оглед заключението на вещото лице по СМЕ и представените
документи- епикризи, фактури и приложените към тях фискални бонове се установява
заплащането от ищцата разходи се явява и предявеният иск за заплащане на
имуществени вреди в размер на 2225,69 лв., който също следва да се уважи в пълен
размер. Лихва за забава се дължи от увреждането, което е настъпило от извършване на
всеки един разход, поради което в полза на ищцата следва да се присъди законната
лихва върху тази сума от 23.08.2024 г., до плащането.
По релевираното възражение за съпричиняване: По същество липсва твърдение за
противоправно поведение от страна на ищцата, намиращо се в причинна връзка с
настъпилото увреждане. Ищцата е вървяла по тротоар, правомерно. Няма задължение
за ходещите по тротоарите да очакват неравности по настилката, дупки или други
препятствия, поради което т. нар невнимание при движението по тротоар не може да
бъде противоправно поведение. Ето защо по делото, според настоящият съдебен
състав не се установява противоправно поведение от страна на ищеца и съответно
съпричиняване на увреждането, поради което и направеното в този смисъл възражение
следва да бъде оставено без уважение.
По разноските:
Ищцата е частично освободена от държавна такса. Следователно по аргумент от чл.78
ал.6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения
иск такса. С определение от 13.01.2025 г. по реда на чл.83 от ГПК на ищцата е указано
да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 200 лв. и е
освободена за разликата над тази сума до 2089,03 лв. Поради това ответникът следва
5
да бъде осъден да внесе държавна такса в размер на 689,03 лв. по сметка на ОС -
Перник. Аналогично, съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва
да заплати по сметка на ОС – Перник и депозита за работата на вещите лица, който е
бил за сметка на бюджета на съда или сумата от 255,34 лв.
Разноски се дължат и на ответното дружество. Същото е реализирало такива в размер
на 315,94 лева за възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска, които следва да се присъдят в тежест на ищцата.
Отправено е искане от пълномощника на ищцата за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
пълномощникът е извършвал услугата безплатно. Ето защо и следва ответникът да
бъде осъден да заплати на адв. А. В. с ЕГН ********** сумата от 1000 лева дължимо
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете и фактическата
и правна сложност на делото. Не са представени по делото доказателства за
регистрация на адв. В. по ЗДДС, поради което и съдът не присъжда ДДС върху така
определеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник ЕИК *********, с адрес гр. Перник, ул. „Св. Иван рилски”
№1А ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД на А. И. С. ЕГН **********,
съдебен адрес *** сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие увреждания, претърпени поради
настъпило на 24.07.2024 г. пропадане в необезопасена неравност на пътя, образувана
от дупка на тротоара в с.***, общ.***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2024 г. до плащането, както и на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД
сумата в размер на 2225,69 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2024 г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 20000 лева до предявения размер от 50000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община Перник ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд –
Перник държавна такса в размер на 689,03 лева, съразмерно на уважената част от
иска, както и сумата от 255,34 лева - заплатени от бюджета на съда възнаграждения на
вещите лица по допуснатите по делото експертизи.
ОСЪЖДА А. И. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник ЕИК *********
сумата от 315,94 лева разноски по делото на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Перник ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. С. В. с ЕГН
********** сумата от 1000 лева дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

6