Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 189 22.07.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,………втори граждански състав,
на
30 юни…………..…………………………….…2020 година,
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното
от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело
номер…1253…….по описа за 2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от „Метал универс“ ЕООД,
чрез процесуалния й представител адв. Р.А., против решение № 50 от 13.01.2020
г., постановено по гр.д. № 6100/2018 г. на Старозагорския районен съд, в частта, с която предявените искове по чл.200 КТ
са уважени.
Жалбоподателят
счита, че определените размери на присъденото обезщетение на тримата ищци са
прекомерно високи и несъответстващи на събраните в хода на делото писмени и
гласни доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е
взел под внимание направеното възражение относно факта, че искът, предявен от
ищеца К.М., е предявен и поддържан от адв. А.М., без той да е упълномощен за
това.
На
второ място, въззивникът счита, че неправилно районният съд е приел, че
разпореждането за признаване на злополуката за трудова е влязло в сила. По
делото липсвали доказателства, че това разпореждане е било обжалвано, тъй като
то не му е било връчено и той не знае за издаването му. Затова счита, че липсва
задължителен елемент от състава на отговорността на работодателя по чл.200 КТ.
Въззивникът
твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в несвоевременно направено искане за
назначаване на психолого-психиатрична експертиза.
Счита,
че по делото има установени факти, които водят до извода за съпричиняване, а
съдът е определил приноса на пострадалия едва на 30%, базирайки се на
вероятности. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното в
обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
претенциите на ищците като неоснователни и недоказани.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците
в първоинстанционното производство.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.200, ал. 1 КТ. Ищците Х.М.М., К.М.М. и С.Е.М.
са твърдели в исковата си молба, че М.Х.М., роден на *** г., бил съпруг на
последната, а първите двама били негови синове. М.Х.работел като шлосер от
27.03.2006 г. до 01.10.2013 г. в „Метал Универс“ ЕООД, след което се пенсионирал, но на
22.01.2014 г. отново постъпил на работа
в „Метал Универс" - ЕООД на длъжност „шлосер“, за което бил сключен трудов
договор № 56 от 21.01.2014 г. Твърдели са, че М. имал диплома за завършено
средно специално образование от Техникум по механотехника гр.Стара Загора, със
специалност „Технология на машиностроенето“, специализация „Студена
обработка“ и квалификация „машинен техник“. На 22.01.2014
г. на М. бил проведен начален инструктаж, а последният периодичен инструктаж -
на 04.01.2016 г., съответно документиран в книгата за периодичен и извънреден
инструктаж на работниците и служителите за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана. На 23.03.2016 г. М. бил на работа и работел на
универсален струг модел С11МТ. Около 15,40 часа той извършвал направа на резба М20 и почистването й на шпилка с дължина
150 мм, която била затегната във въртящия се патронник на струга. Работел с
ръкавици. Докато бил наведен над въртящия се детайл, работното му яке и ръкавицата на лявата му ръка се закачили на
въртящата се шпилка и тялото му било рязко придърпано към струга. Върху
въртящата се шпилка се намотали задната част на лявата ръкавица и левия ръкав
на куртката му. През това време работниците от цеха били в регламентирана
почивка. Единствено управителят Г.С.К.
разчертавал детайл на работна маса на около 6-7 м от пострадалия. Когато се той
се обърнал, видял, че М. е неестествено
наведен над струга. Веднага се притичал на помощ, спрял въртенето на струга и
освободил пострадалия от патронника и шпилката. Заедно с другите работници
предприели действия по оказване на първа помощ на пострадалия, но той бил
починал. Ищците са твърдели, че смъртта му била настъпила вследствие прекъсване
на гръбначния мозък в шийния отдел. Твърдели са, че болката у тях от загубата
на техния баща и съпруг била все тъй силна. Синовете поддържали тясна връзка с
баща си до самия край и липсата му била непреодолима. Съпругата С. изпаднала в
шок при новината за смъртта на съпруга й. Считат, че ответникът следва да отговаря имуществено и са искали от съда
да постанови решение, с което са го осъди на заплати по 100 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за двамата синове и 150 000
лв. за съпругата.
Ответникът „Метал универс “ ЕООД е признал, че злополуката е станала през работно време и че тя е трудова. Посочил е, че основен принос за настъпването й има поведението на пострадалия, изразяващо се в грубо нарушаване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Твърдял е, че при постъпването му на работа на 22.01.2014 г. е проведен първоначален инструктаж. Било осигурено работно облекло, което изцяло съответствало на изискванията за длъжността „шлосер“ и е съобразено с работата на струг. Твърдял е, че всяка сутрин управителят Г.К. обръщал внимание на работниците за безопасността и за това какви са правилата за работа с машините. Едно от важните правила, което било повтаряно от него, било че на струг не се работи с ръкавици, както и с дрехи с широки ръкави и детайла се докосва с ръце само при напълно изключена машина. Признал е, че на 23 март 2016 г. М. е бил на работа и е работил на универсален струг модел С11МТ. В 15,00 ч. работниците от цеха излезли в почивка. М. също, но той се върнал на работното си място и започнал работа с ръкавици, при което ръкавицата на лявата му ръка се е закачила на въртящата се шпилка и се намотала, заедно с левия ръкав на куртката му. Вследствие на това гръдният кош и коремът били силно притиснати към машината, а най-слабото място - шията и нейните структури, не са могли да издържат и се е стигнало до травматични увреждания довели до смъртта на М.. В този момент управителят Г.К. се отправил към струга и като приближил видял, че пострадалият е неестествено наведен над струга. Тъй като стругът работил, първото което е направил било да изключи машината и да спре въртенето на струга. Развикал се за помощ и другите работници дошли и заедно освободили М.от струга и започнали действия по оказване на първа помощ. Един от работниците се обадил и на тел.112. Дошлият медицински екип само констатирал смъртта на М.Х.М..
Ответникът е считал, че със своята
груба безотговорност към здравето си пострадалият е нарушил и общия принцип по
чл.33 ЗЗБУТ. Счита, че така описаното представлява груба небрежност и е в пряка
връзка с вредоносния резултат. Била
налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, като приносът на пострадалия бил в размер
на 90%. Освен това счита, че претендираният размер на обезщетение за тримата
ищци е завишен, поради което го е
оспорват. Искал е съдът да постанови решение, с което са отхвърли предявените
искове или да присъди обезщетение в размер по преценка на съда и в съответствие
с наложената към момента съдебна практика по този вид дела, който размер да не
е повече от 10% от претендираните, като вземе предвид проявената груба
небрежност от пострадалия.
Първоинстанционният съд е приел за
установено от фактическа страна, че М.Х.М. е бил в трудово-правни отношения с
ответника и е претърпял инцидент по време на изпълнение на трудовите си
задължения, довел до смъртта му на 23.03.2016 г. Приел е, че ищцата С.Е.М. е
негова съпруга, а ищците Х.М.М. и К.М.М. – негови синове. Приел е, че
наказателното производство по ДП № 66/2016 г. водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 123, ал.1 НК, е прекратено поради липса на извършено престъпление. Приел е, че
ответникът е декларирал злополуката, която е приета за трудова с разпореждане №
52/11.08.2016 г. на НОИ – ТП Стара Загора. Прието е, че по делото липсват данни
това разпореждане да е обжалвано, както и доказателства в тази насока. Освен
тези факти районният съд е приел, че по отношение на пострадалия е бил проведен
начален и периодичен инструктаж.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че, за да се ангажира
отговорността на работодателя, следва да се установи наличието на установените
в чл. 200 КТ общи предпоставки - вреда (настъпила смърт на работника или
служителя), неблагоприятен резултат (настъпилата смърт да е през време и във
връзка или по повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането
и резултата (резултатът трябва да е пряко следствие от настъпилата смърт, а не
от други обстоятелства). Приел е, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Приел е, че справедливостта
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната. Приел е, че за ищците са
неимуществени вреди за преживените болки и страдания от смъртта на най-близкия
си човек от семейството. Ищцата С.Е.М. е преживяла загубата на съпруга си като
тежка психотравма, последвана от ред промени, тласнали живота й в негативна
посока. До настоящия момент има нарушения на съня, общата активност и
емоционалност. Възстановила е социалното си функциониране като цяло, поддържа
контакти със собственото си обкръжение, синовете и техните семейства, но не е
може да възстанови качеството си на живот, психичен баланс, хармония и
равновесие в бита и душевния си комфорт, които е имала преди загубата на
съпруга си, с когото е живяла продължително и добре. Състоянието на ищцата към
настоящия момент отговаря на персистиращо
разстройство на настроението. По отношение на синовете съдът е приел, че са преживели психотравмиращата новина за смъртта на баща
им с нормалпсихологична реакция на смърт - емоционален стрес. Приел е, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди възлизат на сума в размер на по 60 000 лв. за всеки от двамата ищци
– синове на пострадалия, и на 80 000 лв. за съпругата на починалия. Приел
е за основателно
възражението на ответното дружество за проявена груба небрежност от страна на
пострадалия, тъй като той е извършил определени действия в нарушение на
установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е
надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения, като се
касае до поведение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.
Приел е, че в хипотезата на съпричиняване работодателят не отговаря за онези
вреди, които са последица от поведението на увредения. Приел е, че размерът на
съпричиняването от страна на пострадалия е 30%, тъй като в постановлението на
Окръжна прокуратура от 22.01.2018 г. е направен извод, въз основа на
назначените технически експертизи относно механизма на произшествието, че
пострадалият М. по време на работа със струг е носел ръкавица с широка част към
китката, което се явява нарушение на правилата
за здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на метали.
Пострадалият М. е с дългогодишен опит и стаж, знания и умения и е
недопустима проявената от него груба небрежност. Приел е, че работодателят също
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като сам управителят на
ответното дружество признава, че е бил в близост до пострадалия М. и вероятно е
видял, че последният работи на струга с неподходящо работно облекло.
Присъденото обезщетение е редуцирано до сумите от по 42 000 лв. за синовете на пострадалия
и 56 000 лв. за съпругата му.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
въззивната жалба за частично основателна.
Исковата молба е
предявена от Х.М.М. и К.М.М., чрез пълномощника им адв. Т.Е.С., и от С.Е.М.,
чрез адв. А.Г.М.. Към исковата молба са
представени договори за правна защита и съдействие и пълномощни, с които ищците
упълномощават адвокатите С. и М. да изготвят исковата молба и да ги
представляват по делото. По повод на възражение на ответника в отговора относно
липсата на удостоверение за наследниците на пострадалия, исковата молба е
оставена без движение с указания за представяне на такова удостоверение. Във
връзка с това е постъпила „поправена“
искова молба от пълномощниците на ищците. Вярно е, че в тази молба адв. С.
е посочен като процесуален представител само на Х.М.М., а адв. А.Г.М. – на К.М.М.
и на С.Е.М.. Това обаче не означава, че искът на К.М., е предявен и поддържан
от адвокат, който не е бил упълномощен за това. Очевидно става дума за грешка,
допусната в титулната част на т. нар. „поправена“ искова молба. Съдът е бил
сезиран с редовна искова молба, предявена от пълномощници на ищците, за което
към нея са били представени пълномощни съгласно чл.128, т.1 ГПК. Не е било
необходимо тя да бъде оставяна без движение, тъй като непредставянето на
доказателствата не е основание за това – арг. чл.129, ал.2 ГПК. Както сам сочи въззивникът във въззивната
жалба, в с.з. от 08.05.2019 г. е уточнено кой от двамата процесуални
представители кого от ищците представлява.
Друг е въпросът, че искът не може да бъде отхвърлен, тъй като е предявен
и поддържан от неупълномощен представител. Ако такава нередовност е налице, то
това е основание исковата молба да бъде оставена без движение с указания по
редовността й и ако ищецът не отстрани нередовностите, исковата молба ще връща,
без делото да се гледа по същество. Основание за отхвърляне на иска може да
бъде само неговата неоснователност и недоказаност. Затова съдът намира за
неоснователно първото оплакване във въззивната жалба, касаещо възражението за
редовно предявяване на иска.
По
делото не е било спорно, че загиналият М.Х.М. е бил в трудово-правни отношения с ответника по силата на трудов
договор от 21.01.2014 г., като преди това също е работел при ответника по
трудов договор от 27.03.2006 г., който е бил прекратен на 01.01.2013 г. Ищцата С.Е.М. е негова съпруга, а
ищците Х.М.М. и К.М.М. – негови синове. Не е било спорно, че М. е претърпял инцидент по време на изпълнение
на трудовите си задължения, довел до смъртта му на 23.03.2016 г. За случилото се е било
водено наказателното
производство по ДП № 66/2016 г. срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал.1 НК, което е прекратено поради липса на извършено престъпление с постановление от
22.01.2018 г. на ОП Стара Загора. Злополуката
е декларирана от
ответника
като трудова и с
разпореждане № 52/11.08.2016 г. на НОИ – ТП Стара Загора е приета за такава.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че липсва разпореждане и
това е пречка да бъде прието твърдението за наличие на трудова злополука, което
пък обуславя отхвърлянето на исковете по чл.200, ал.1 КТ. Разпореждане е налице
и то е прието от районния съд като
доказателство по делото в с.з. с протоколно определение от 20.11.2019 г. По
делото е представено и известие за доставяне, от което е видно, че това
разпореждане е получено на адреса на управление на ответното дружество. Без
значение е обстоятелството, че разпореждането не е връчено на упълномощеното да
получава кореспонденция лице. В тази
връзка следва да се има предвид, че ответникът не е твърдял да е обжалвал разпореждането
в указания срок. Дори в отговора на исковата молба ответникт изрично сочи, че
злополуката е трудова. Така че, даже и да се приеме, че то не е било връчено по
предвидения в закона ред, е станало известно на страната, но тя не го е
обжалвала.
Видно от съдържанието
на разпореждане № 52 от 11.08.2016 г., злополуката е станала през време и във
връзка с извършваната работа – нарязване резба М20 на шпилка на ениверсален
струг. Въртящият се детайл захваща връхната дреха на пострадалия и ряско го
опъва към струга. Получането е прекъсване на гръбначния мозък в шейния отдел,
от което настъпва и смъртта му. По делото са назначени и изслушани три съдебни
психолого-психиатрични експертизи във връзка с претърпените от ищците болки и
страдания след загубата на техния баща и съпруг. Установява се, че у ищцата С.Е.М.
се наблюдава състояние на стрес или друго психично разстройство, пряка и
непосредствена последица от трудовия инцидент, приключил със смъртта на
съпруга. Към момента състоянието й отговаря на персистиращо разстройство на настроенитето
(афективно разстройство), неуточнено. Ищците К.М.М.Х.М.М. са преживели
състояние на стрес, пряка и непосредствена последица от трудовия инцидент,
приключил със смъртта на баща им, и към настоящия момент състоянието им
отговаря на критериите за психично здраве. Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че искането за назначаване на психолого-психиатричните
експертизи не е било направено своевременно, тъй като още в исковата молба
ищецът следвало да посочи доказателствата и всички обстоятелства, които ще
доказва с тях. По принцип е вярно, че в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи заедно
с нея всички писмени доказателства – чл.127, ал.2 ГПК. Преклузията обаче
нестъпва по-късно – след доклада на съда, разпределението на доказателствената
тежест и указанията на съда относно фактите, за които страните не сочат
доказателства. Съгласно чл.146, ал.3 ГПК това е последният момент, в който
страните могат да сочат доказателства по делото. Иначе губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите на чл.147 ГПК. В случая
доказателственото искане е направено в с.з. от 08.05.2019 г., когато съдът е
докладвал делото.
Съгласно чл.200,
ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по
правната си природа (Р-1166-08, ІІ г.о.; Р от 29.06.2006 г., ІІІ г.о.;
Р-1016-05, ІІІ г.о.). Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени
от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на вредоносния
резултат, който е в пряка причинна връзка с извършената работа – при или по
повод на нея. В случая тези елементи са налице. Както бе посочено по-горе,
злополуката, станала с ищеца, при която той е загинал, е трудова, видно от
разпореждането по чл.60, ал.1 КСО. Това разпореждане има доказателствена сила
за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 КТ (Р-1247-08, ІІІ г.о.;
Р-1166-08, ІІ г.о.). Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППлВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата. В случая при определяне размера на дължимото обезщетение
за причинени неимуществени вреди следва да се съобрази вида и характера на претърпените от ищците към датата на трудовата злополуката и след това болки и страдания, техния интинзитет,
сегашното им положение и прогнозите за в бъдеще. При търсене на обезщетение за неимуществени
вреди съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че при внезапната загуба на съпруг и на родител, близките изпитват тъга, мъка и душевно
страдание, а също
така и
начинът им на живот се променя, особено за съпругата. За нея е установено и конкретно увреждане на здравето. Тя е преживяла
загубата на съпруга си като тежка психотравма, последвана от ред промени,
тласнали живота й в негативна посока. Затова и като се има предвид възрастта й
(70 г.), при липсата на перспектива да възстанови качеството си на живот,
психическия баланс, хармония и равновесие в бита и душевния си комфорт, които е
имала преди загубата на съпруга си, съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 80 000 лв. е справедливо.
Такова е и определеното обезщетение за синовете на пострадалия в размер на по
60 000 лв. За тях съдът приема също, че са изпитали нормалните за всеки
човек негативни чувства при загубата на родител, но към настоящия момент това
състояние е преодоляно. В тази връзка следва да се има предвид, че двамата ищци
са големи хора, мъже в разцвета на силите си, със самостоятелни семейства и
възстановено обичайно ниво на функциониране в личен и социален аспект. Впрочем
въззивна жалба относно тези размери от ищците няма, а въззивникът счита, че
претендираните в исковата молба суми над определените от първоинстанционния съд
до сумата от 100 000 лв. за всеки от синовете и до 150 000 лв. за
съпругата, са несъразмерни с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради
което счита, че пред настоящата инстанция за това няма спор.
Основателно е опакването на въззивника, че определеният
процент на съпричиняване на вредоностия резултат е нисък. Съпричиняване
безспорно е налице. Пострадалият
работник е допуснал
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ при изпълнение на трудовите си
задължения, с което бил допринесъл за настъпването на злополуката. „Груба небрежност” е поведение, при което пострадалият не полага
дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.
Наличието на груба небрежност предполага пострадалият да е съзнавал
настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати.
Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото (Р-194-2011, ІІІ г.о.). Работодателят, въвел
възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на
работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва
да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност (Р-917-2009, І г.о.; Р-62-2015, ІV г.о.; Р-60-2014, ІV
г.о.). В случая, по делото е установено, че работникът е извършвал изрязването на резбата М20 на шпилка на струга в нарушение на установените в Наредба № 3 от
23.03.2004 г. на министъра на труда и социалната политика за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на
метали правила да не се работи и неприбрано работно облекло и в ръкавици при
машини с въртящи се обработвани детайли или инструменти, каквото е правил
пострадалият – чл.43, ал.2, както и е нарушил забраната детайлите да не се
контролират ръчно по време на обработване. В тази връзка следва да се има предвид,
че работодателят е
провел начален
и периодичен инструктаж за безопасност на
труда, за което няма спор. Освен това работникът е имал придобито
специално образование и голям опит – работил е продължително време същата
работа при същия работодател, а обстоятелството, че след пенсионирането си се е
върнал пак на същата длъжност и е бил приет от работодателя, говори, че той е
бил доволен от работата му, с която се е справял услешно. От показанията на
свидетеля Н.Й.К.обаче се установява, че той и друг път е виждал пострадалия да
работи на бормашината и на струга с ръкавици.
От всичко изложено до тук следва, че въпреки, че работникът е имал опит и знания за извършваната работа, въпреки, че е знаел, че не се работи с ръкавици и неприбрано работно облекло и детайлите не се контролират ръчно по време на обработване, той е работил с ръкавици и е доближил ръката си до въртящата се част на струга доколкова, че да стане възможно ръкавицата, а след това и ръкава на работното му облекло да бъдат захванати. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че преимуществено действията на пострадалия са станали причина за предизвикване на злополуката, като по този начини е съпричинил вредоносния резултат. Съдът счита, че приносът му е в размер на 50%. Определените по-горе обезщетения следва да се намалят с 50% Следователно дължимите обезщетения на ищците следва да бъдат в размер на по 30 000 лв. за всеки един от тях, а на съпругата – 40 000 лв. Както бе посочено по-горе, отговорността на работодателя е обективна и безвиновна. Той (работодателят) дължи обезщетение по силата на закона с изключение на случаите, при което пострадалият е причили увреждането, респ. смъртта умишлено, за каквото в случая не става дума. Затова отговорността му може само да бъде намалена, но не и изключена въобще.
Пред
вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, с която „Метал юривърс“ ЕООД е осъден да
заплати на Х.М.М. и К.М.М. обезщетение над сумата от 30 000 лв., а на С.Е.М.
– над 40 000 лв., както и в частта за разноските. При този изход на делото
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за възнаграждение за един адвокат
и за платената държавна такса
в размер общо на 1 314,28 лв. На
въззиваемите не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени
доказателства да са направени пред въззивната инстанция.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 50 от 13.01.2020 г., постановено по гр.дело
№ 6100/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта, с която „Метал
универс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Васил
Левски, № 50, ет.1, ап.1, ЕИК *********, е осъден да заплати на С.Е.М. ***, ЕГН
**********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.200 КТ от смъртта на съпруга й М.Х.М., настъпила при трудова злополука на
23.03.2016 г., в размер над сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди
лева); в частта, с която „Метал универс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. Стара Загора, ул. Васил Левски, № 50, ет.1, ап.1, ЕИК
*********, е осъден да заплати на Х.М.М. ***, ЕГН ********** и на К.М.М. ***,
ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание
чл.200 КТ от смъртта на баща им М.Х.М., настъпила при трудова злополука на
23.03.2016 г., в размер над сумата от по
30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за всеки един, както и в частта за
разноските и дължимата държавна такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от С.Е.М. ***, ЕГН ********** срещу „Метал универс“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Васил Левски, № 50, ет.1, ап.1, ЕИК
*********, иск по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М.Х.М., настъпила при трудова
злополука на 23.03.2016 г., за сумата над 40 000 лв. (четиридесет хиляди
лева) до сумата от 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева), присъдени с
първоинстанционното решение; както и предявените от Х.М.М. ***, ЕГН ********** и К.М.М. ***, ЕГН **********, искове
срещу „Метал универс“ ЕООД със седалище
и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Васил Левски, № 50, ет.1, ап.1,
ЕИК *********, по чл.200 КТ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им М.Х.М.,
настъпила при трудова злополука на 23.03.2016 г., за сумата над от по
30 000 лв. (тридесет хиляди лева) за всеки един до сумата от 42 000
лв. (четиридесет и две хиляди лева), присъдени с първоинстанционното
решение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Метал
универс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Васил
Левски, № 50, ет.1, ап.1, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.М. ***, ЕГН **********,
сумата от 933 лв. (деветстотин тридесет и три лева) за направените от нея
разноски за възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция съразмерно с
уважената част от иска; на Х.М.М. ***, ЕГН ********** – сумата от 900 лв.
(деветстотин лева) за направените от него разноски за възнаграждение за един
адвокат пред първата инстанция съразмерно с уважената част от иска, и на К.М.М.
***, ЕГН ********** – сумата от 945 лв. (деветстотин
четиридесет и пет лева) за направените от него разноски за възнаграждение за
един адвокат пред първата инстанция и за възнаграждение за вещо лице съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 ГПК „Метал универс“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. Стара Загора, ул. Васил Левски, № 50, ет.1, ап.1, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Стара Загора сумата от 4 000 лв. за дължимата държавна такса,
както и сумата от 398,57 лв. за платеното от бъджета на съда възнаграждение за
вещите лица съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Е.М. ***, ЕГН **********, Х.М.М. ***, ЕГН **********
и К.М.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Метал универс“ ЕООД със седалище
и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. Васил Левски, № 50, ет.1, ап.1,
ЕИК *********, сумата от 857 лв. (осемстотин петдесет и седем лева) за платено
възнаграждение за един адвокат пред първата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от 1 314,28 лв. за
направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за един
адвокат и платената държавна такса.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: