РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1487/13.9.2018г.                     Година 2018                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На единадесети септември                                Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3258 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : „И. " ЕООД , ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Христо Василев Илиев, депозирана чрез процесуален представител адв. А.,***,  против     Наказателно постановление № 23-0000547 / 22.06.2018г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", с което на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.  

          В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно. Визират се допуснати нарушения на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не били посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Излагат се и аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

        В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален представител- адв.А., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основание.

        Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от експерт Георгиев, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 24.04.2018г.  на дружеството – жалбоподател „„И. " ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на пътници № 1434/09.11.2012г., валиден до 08.11.2017г. и № 10565/11.12.2017г., валиден до 10.12.2027г., била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към Областен отдел “Автомобилна администрация”  гр. Варна, сред които и св.Й. Йорданов. В хода на извършената проверка, въз основа на представените при проверката документи и изготвените справки от информационната система за периодични технически прегледи, органите на ОО“АА“-Варна установили, че  на 04.08.2017г. възз. дружество е извършило обществен случаен превоз на пътници в гр.Варна, с автобус марка 'Мерцедес" (кат. МЗ), с per. № В2301НК, собственост на превозвача, видно от пътен лист № 01/04.08.2017г. и тахографски лист на водача Димитър Николов Радев, от дата 04.08.2017г., за който автобус е нямало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Констатирано било още, че горепосоченото МПС е било без валиден периодичен преглед за проверка на техническата изправност в периода от 03.08.2017г. до 10.08.2017г., като в този период били извършени още 5бр. превоза, без валиден периодичен преглед.

       При горните констатации на 24.04.2018 год. срещу въззивното дружество бил  съставен АУАН от един от проверяващите длъжности лица, а именно К.К., в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на  чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното дружество, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.

     Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 105, ал.1, от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200  /двеста/ лева за нарушение на чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ..

      Наказателното постановление било връчено лично на представляващия дружеството на 09.07.2018г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 16.07.2018г. /видно от входящия номер на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

     Съдът  напълно кредитира показанията на св. Й. Йорданов, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

      Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

       Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-  от показанията на свидетеля Йорданов, дадени в съдебно заседание, АУАН , констативен протокол, пътни листи, тахографски листи, пътнически ведомости, списък на пътници, протоколи от извършени периодични прегледи за техническа изправност, извадки от регистър за технически прегледи,   справка за нарушител, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

           

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

   При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.

       Съдът не споделя становището изложено в жалбата, че не била посочена датата на нарушението. Горното не отговаря на приложените по делото писмени доказателства, от които е видно, че както в АУАН, така и в НП е посочена изрично датата на нарушението- 04.08.2017г. Посочено е безспорно и мястото на нарушението, а именно гр.Варна. Действително непрецизно е посочен адрес-седалището на дружеството, тъй като е безспорно ясно, че превозът не би могъл да бъде извършен /довършен/ по седалището на дружеството, но пък също така е ясно, че именно там е било допуснато неговото започване. От друга страна от доказателствата по делото /приложените пътен лист, тахографски лист, пътническа ведомост/ няма никакво съмнение, че превозът е извършен на територията на гр.Варна, както е посочено и в НП. Така че за съда е безспорно ясна волята на АНО, че нарушителят е санкциониран с място на нарушението в гр.Варна, което безусловно определя и компетентността на настоящия съд да разгледа делото.

   Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може  жалбоподателят да узнае  в какво е обвинен, респективно да гради адекватна защита.

   Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е св.Й. Йорданов присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН то не се споделя от съда, първо защото в случая данни за наличието на тази хипотеза не са налице (нормата предвижда съставянето на акта в присъствието на други двама свидетели само когато липсват такива на извършване на нарушението или неговото установяване, а в случая св. Йорданов вписан в акта е свидетел на установяване на нарушението) и второ защото дори такова формално нарушение да е било допуснато, то по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника (не го лишава от възможността да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен) съответно не представлява съществено нарушение на процесуалните правила водещо до отмяна на НП.

     Актът е бил съставен в присъствието и е предявен на представляващия въззивото дружество, който го е подписал без възражения. Поради непостъпване на такива в срокът по чл.44 от ЗАНН, наказващия орган е нямал и какви спорни обстоятелства да изследва.

    Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

      На въззивното дружество е възведено обвинение за нарушение нормата на чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ..  

      Наредба  № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ е издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 от Закона за автомобилните превози и урежда по-специално условията и редът за издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България; условията и редът за извършване на специализирани и случайни превози на пътници на територията на Република България; условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България; изискванията към автогарите и условията и редът за работа в тях.

     В чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредбата е посочено, че превозвачите извършват случайните превози на пътници само с превозни средства, на които им е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.

     Не е спорно между страните, че въззивното дружество е юридически лица, което притежава лиценз на Общността за обществен превоз на пътници. Не е спорно и че то притежава в собственост автобус марка 'Мерцедес" (кат. МЗ), с peг. № В2301НК.

   Видно от доказателствата по делото - пътен лист № 01/04.08.2017г., тахографски лист на водача Димитър Николов Радев от дата 04.08.2017г., пътническа ведомост за случаен превоз от 04.08.2017г. и списък на пътниците,  на 04.08.2017г. с горепосоченото МПС с водач Димитър Николов Радев е бил извършен обществен случаен превоз на пътници в гр.Варна. От приложените разпечатки от информационната система за периодични технически прегледи е видно, че горепосоченото МПС е било без валиден периодичен преглед за проверка на техническата изправност в периода от 03.08.2017г. до 10.08.2017г. включително, като последният периодичен преглед е бил валиден до 02.08.2017г. Впоследствие МПС е преминало такъв преглед едва на 11.08.2017г. Следователно безспорно установено е от доказателствата по делото, че към датата на горепосочения превоз-  04.08.2017г. възз. дружество е извършило обществен случаен превоз на пътници с конкретното МПС, без то да е имало издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Наказаното лице не опроверга този извод, като не ангажира доказателства за наличието на валидно издадено удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС.

    С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, като АНО правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредбата. Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

    Правилно според настоящия състав е определена и санкционната разпоредба. Нарушението на чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, която е подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за автомобилните превози се санкционира по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, който текст гласи, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в твърд размер от 200 лв.Тази санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.

     Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвП и подзаконовият нормативен акт по прилагането и са призвани да гарантират, а именно безопасното осъществяване на обществения превоз, още повече, че в случая се касае за обществен превоз на пътници, при констатирани и санкционирани и други нарушения от контролните органи визирани в справката за нарушител, приложена по преписката. Нещо повече, безспорно от доказателствата по делото се установява и че от изтичане на валидността на техническия преглед на МПС, до неговото подновяване са извършени и други обществени превози на пътници с процесния автобус. Принципно налагането на административно наказание за конкретно нарушение не е самоцел на закона, доколкото справедливо е предвидена възможност за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН. В случая обаче се касае за гарантиране на транспортната сигурност, като няма как да бъде пренебрегнат факта, че в обществената ни действителност са зачестили случаите на ПТП с неизправни МПС и именно поради това следва да се приложи цялата административнонаказателна репресия за недопускане на такива произшествия. Поради това и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в настоящия случай по разбиране на настоящия съд е неприложима.

        Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000547 / 22.06.2018г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", с което на „И. „ ЕООД , ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Христо Василев Илиев, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 68б, ал.1, т.1 от  Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.  

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: