№ 113
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511904 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11904/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ВЛ. Г. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20145724 от 24.06.2021 г постановено по гр.д.
№32953/2020 г на СРС , 53 състав ; в частта , с което е отхвърлен иска на въззивника да се
осъди УМБАЛ „Света Ана“ – София АД ЕИК **** гр.София да му заплати на основание
чл.128 т.2 КТ разликата над 3 лева до предявения размер от 10 000 лева неизплатено трудово
възнаграждение /допълнително материално стимулиране/ за периода м.03.2019 г – м.05.2020
г , ведно със законната лихва от 22.07.2020 г до окончателното заплащане на сумата .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Ответникът е задължен по чл.190 ГПК да представи документи относими към формиране и
изплащане на ДМС , като СРС му е указал , че непредставянето на документите ще се
преценява по чл.161 ГПК . Атестационните карти са оспорени и също по чл.190 ГПК
ответникът е задължен да представи документи за извършените дежурства и анестезии .
Атестационните карти са частни документи и тежестта за доказване на истинността им пада
върху ответника , а СРС е трябвало да приложи чл.161 ГПК и да не ги кредитира . По-
ниското ДМС на ищеца идва от по-ниската оценка по атестационните карти и не трябва
да се кредитира ССЕ . Ответникът е недобросъвестен и пречи на съдебното дирене . С
отговора на исковата молба са представени Вътрешни правила за работна заплата от 2013 г ,
1
а всъщност има Вътрешни правила от 2019 г . По делото въобще не е представена методика
на КАИЛ за атестационните карти . Представената по делото Методика не съдържа
обективни показатели и конкретни формули за изчисление , а по делото трябва да се
установи има ли субективно отношение при определяне на ДМС . ССЕ не е съпоставила с
ДМС на други лекари , а св.Н. доказва , че е имало субективно отношение при определяне
на ДМС . Не трябва да се кредитират показанията на св.Н. , защото той е служител на
ответника .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Определянето на ДМС не подлежи на съдебен контрол и същото не е същинска част от
работната заплата . ДМС е определяно по обективни критерии и без субективизъм и при
прилагане на Вътрешни правила за работна заплата , Методика за определяне на приходите
и разходи по клиники/отделения , атестационни карти и протоколи за определяне на ДМС .
Въз основа на първична медицинска документация се попълват атестационни карти от
комисия , получават се определен брой точки и те съответстват на парични суми .
Методиката на КАИЛ е материализирана в приложените атестационни карти . За месец май
2020 г няма атестационна карта защото според чл.31 ал.3 от Вътрешните правила за работна
заплата от 2019 г за напускащи служители не се извършва атестация в месеца на
напускането им . Ищецът е подал молба за напускане на 01.06.2020 г и не е изготвена
атестация за месец май 2020 г и през юни 2020 г не му е определено ДМС . Показанията на
свидетелите на ищеца Н. и В. правилно не са кредитирани , защото са предубедени . Н. води
дело срещу ответника също за ДМС и лъже , че на ищеца му е забранявано да прави
анестезии. Ответникът е бил в готовност да представи писмените доказателства , но СРС е
преценил , че те не са нужни по делото .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 16.07.2021 г и е
обжалвано в срок на 29.07.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част .Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска в посочената част СРС е приел , че безспорно ищецът е бил в ТПО с
ответника за периода м.03.2019 г – м.05.2020 г и е получавал трудово възнаграждение
според представените фишове за заплата . При ответника има Вътрешни правила за работна
заплата и Методика за определяне на месечно и тримесечно ДМС на персонала . За ДМС на
2
ответника са представени атестационни карти .
Според СРС допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по
чл.11 НСОРЗ – за по-висока професионална квалификация и по чл.12 НСОРЗ т.нар.“за стаж“
и те са задължителни за изплащане по чл.6 ал.1 т.1 НСОРЗ . ДМС , премия и пр. се изплащат
по преценка на работодателя и не подлежат на съдебен контрол . Съдебен контрол може да
се извърши само ако плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото
възнаграждение и зависи от качеството и количеството на положения труд .
Според СРС в случая според чл.31 ал.1,2 от Вътрешни правила за работна заплата на
ответника ДМС се изплаща по установена методика . Същото е без постоянен характер и не
е част от работната заплата , защото не се дължи безусловно . Преценката е на работодателя
и ищецът няма притезателно право на ДМС . За ищеца са попълвани атестационни карти от
лекари-анестезиолози и лекари-реаниматори по определени критерии.Не са предмет на
делото твърденията на св.Н. и В. , че на ищеца е забранено да влиза в операции . Поради
напускане на ищеца за м.05.2020 г не му е начислено ДМС Решението на СРС е правилно
в обжалваната част, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Тезите на
ищеца се базират на провеждане на съдебен контрол върху начина за определяне и
изплащане на процесното ДМС като в тази връзка ищецът се стреми да докаже , че ДМС му
е определено в занижен размер , а атестационните карти са неверни и го ощетяват .
Първоинстанционният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви , че провеждането на
такъв съдебен контрол е недопустимо , като е цитирал и относимите норми от НСОРЗ .
Според действащата правна уредба по чл.13 ал.1 т.1 НСОРЗ и чл.15 ал.1 НСОРЗ ДМС не е
същинска част от работната заплата като задължително изплащано допълнително трудово
възнаграждение . За ДМС не възниква притезание /субективно право/ защитимо по съдебен
ред т.е. ДМС е една правна възможност и изначално се определя по субективна преценка на
работодателя .
В тази връзка първоинстанционният съд законосъобразно е прекратил съдебното дирене
относно документи за формиране и изплащане на ДМС , както и не е имал основание да
приложи последици по чл.161 ГПК по отношение на ответника . Действително , ответникът
до известна степен е „обективирал“ изплащането на ДМС по чл.31 ал.2 от Вътрешни
правила за работна заплата /от 2019 г , представени по делото/ като е одобрил Методика
предвиждаща комисии по клиники , които изготвят атестационни карти за служителите и
„контролна“ комисия назначена от изпълнителния директор . Но това не означава , че е
отпаднала субективната преценка на работодателя за определяне на ДМС – крайната
преценка е на изпълнителния директор , като в Методиката изрично е записано , че той не е
длъжен да се съобрази със атестационните карти и комисиите ако те проявяват
„субективизъм“ . В процесния случай ДМС би се превърнал в част от работната заплата ако
се дължеше по ясна математическа формула основана само на обективни показатели
например брой отработени часове /чл.15 ал.2 НСОРЗ/ . При ответника не е въведена сделна
организация за заплащане на труда според изпълнение на трудови норми . Правилно
въззивникът отбелязва , че подобна методика /като математическа формула по чисто
3
обективни показатели / в случая липсва , но това не е аргумент в подкрепа на тезите му .
Напротив , потвърждава се , че процесното ДМС не е част от работната заплата и за него не
може да се води съдебен иск . В тази връзка – след като сме в сферата на субективната
преценка на работодателя - е напълно ирелевантна съпоставка с получено от други лекари
ДМС , да се изследва въз основа на противоречиви свидетелски показания дали е имало
„субективно отношение“ към ищеца и пр.
Като се отхвърлил иска в обжалваната част СРС е постановил правилно решение , което
трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските
на въззиваемата страна -850 лева адвокатско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20145724 от 24.06.2021 г постановено по гр.д.№32953/2020 г
на СРС , 53 състав ; в частта , с което е отхвърлен иска на ВЛ. Г. Г. ЕГН ********** от
гр.София да се осъди УМБАЛ „Света Ана“ – София АД ЕИК **** гр.София да му заплати
на основание чл.128 т.2 КТ разликата над 3 лева до предявения размер от 10 000 лева
неизплатено трудово възнаграждение /допълнително материално стимулиране/ за периода
м.03.2019 г – м.05.2020 г , ведно със законната лихва от 22.07.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА ВЛ. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на УМБАЛ „Света Ана“ –
София АД ЕИК **** гр.София сумата от 850 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4