№ 20
гр. К., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20235100500009 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от ЗД „Б.” АД, чрез представител по пълномощие, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 357/2022 г.
(изпълнително дело № 20227410400357) по описа на ЧСИ с рег. № *, против
отказ на ЧСИ Х.П. да намали размера на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по
делото. Жалбодателят счита, че адвокатското възнаграждение на взискателя е
прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното
изпълнително производство. ЗД „Б.” АД било лицензирано застрахователно
дружество, с клонове в много населени места в Б., с публични сметки и под
контрола на Комисията за финансов надзор и не му била достъпна
възможността нито да се укрива, нито да избягва принудителното
изпълнение. Достатъчно било да се поиска запор на банкови сметки, за да се
удовлетвори изцяло и бързо взискателя по изпълнителното дело. По делото
липсвали данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал
каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на
делото. Във връзка с това, не следвало да му се дължи и претендираното
възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно
Наредба №1 на ВАдвС. Също така сочи, че по делото липсват доказателства
за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед
правната и фактическа сложност на изпълнението моли да бъде намален
адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по делото, до 200 лв. -
размер, съобразен с Наредба №1 на ВАдвС за размера на адвокатските
възнаграждения, чл. 10 във връзка с чл.7 ал.2 и с Тълкувателно решение №
1
6/2012 от 06.11.2013г на ОС на ВКС. Алтернативно моли, ако не бъде
уважено това искане, да бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение до минималния размер, дължим се съгласно Наредба №1 на
ВАдвС за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение
в минимален размер по Наредба № 1 на ВАдвС.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано възражение от адв. М.Б.,
като пълномощник на взискателя Х. Е. Й., действащ със знанието и
съгласието на родителя и законен представител Е.С. Й.а. В същото се излага,
че процесната жалба е неоснователна, а обжалваното постановление на ЧСИ
Х.П. е правилно и законосъобразно. В конкретния казус, с оглед извършените
изпълнителни действия и при интерес по изпълнителното дело в размер на
8 000 лв., се следвало адвокатско възнаграждение по чл. 10, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. Поради това, договореното и изплатено от взискателя по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., в т.ч.
ДДС, не се явявало прекомерно. Счита за неоснователно искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение до размер на 200 лв., предвид
действията на процесуалния представител на взискателя в изпълнителното
производство, като сочи, че по молба на взискателя, за удовлетворяване на
взимането му е поискал запор на МПС-та и на банкови сметки на длъжника.
Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира за присъждане на
разноски.
Частният съдебен изпълнител с рег. № * е изложил мотиви, съгласно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено
следното:
От приложеното копие на изпълнително дело № 357/2022 г. (№
20227410400357) по описа на ЧСИ с рег. № * се установява, че
изпълнителното дело е образувано на 29.11.2022 г. на основание чл. 426 ГПК
по молба на адв. М.Б. – АК- К., като пълномощник на Х. Е. Й., и въз основа на
изпълнителен лист № 80 от 23.11.2022 г., издаден от Районен съд -
Момчилград на основание чл. 404, т. 1, във връзка с чл. 405-408 от ГПК по
Решение № 245 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 273/2022 на РС - Момчилград,
против ЗД „Б.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С. *,
район Л., бул. „Д.” № *.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който между
взискателя и неговия пълномощник адв. М.Б. от Адвокатска колегия – К. е
било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1
000 лева за процесуално представителство, защита и съдействие, във връзка с
образуване и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на
парични вземания против ЗД „Б.” АД”, като изрично е упълномощен да
получи всички суми по изпълнителното дело. По молба на взискателя, за
удовлетворяването му са направени справки за имущественото състояние на
2
длъжника и са наложени обезпечителни мерки. Наложени са запори на
всички вземания – настоящи и бъдещи върху всички вземания на длъжника в
„А. Б.“ АД, „Д.“ АД, „Б.“ АД, „Б.“ АД, „И.“ АД, „О“ АД, „П.“ АД, „Т.“ АД,
„У.“ АД и „Ю“ АД. За образуваното изпълнително дело на 29.11.2022 г. е
изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 16751, която е получена
от длъжника на 30.11.2022 г.
На 05.12.2022 г. е постъпила молба с вх. № 12945 от ЗД „Б.” АД, в която
длъжникът иска приетото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до
200 лв.; алтернативно - да бъде намалено до минималния размер, дължим се
съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На 06.12.2022 г. е постъпило становище с вх. № 13016/06.12.2022 г., с
което възражението на длъжника се счита за неоснователно.
На 06.12.2022 г. с Протокол с изх. № 17108, молбата на длъжника е
оставена без уважение.
На 16.12.2022 г. е постъпила процесната жалба с вх. № 13433, в която
длъжникът твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000 лв. е завишено и като такова следва да бъде намалено.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира, че актът на съдебния изпълнител, с който възражението на
длъжника по изпълнението против размера на адвокатското възнаграждение е
оставено без уважение, е правилен и законосъобразен. Според чл. 79, ал. 1
ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските
направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички
останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Ако дължимите
авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от
длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е
внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така
т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване
на изпълнителното дело, поради което дължи таксите по ТТРЗЧСИ за
извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ,
като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2,
предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на
3
разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата, при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да
бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малък от
минимално определения, съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата)
определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна
помощ.
Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай
се дължат разноски освен по чл. 10, т. 1 , така и по т. 2 на същия текст от
Наредба № 1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни
действия от процесуалния представител на взискателя, и второ - налице ли е
прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно действителната
правна и фактическа сложност по делото.
В конкретния случай сумата е събрана едва след като ЧСИ е предприел
действия по налагане на запори, т.е. след като са извършени изпълнителни
действия във връзка с активното поведение на взискателя.
Също така, видно от приложеното пълномощно, ведно с договор за
правна защита и съдействие /л.4 от изп. дело/, сумата в размер на 1 000 лв.,
посочена като договорено възнаграждение, е била платена в брой, което е
надлежно отразено в същото.
Във връзка с горните фактически констатации, неоснователен е доводът
на жалбоподателя, че в случая се дължат разноски за адвокат единствено в
размер на 200 лева, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
посочената разпоредба, за образуване на изпълнително дело минималното
възнаграждение на процесуален представител е в размер на 200лв., а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В случая, вземането е в размер на 9 580 лв. /8 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 1 580 лв. – разноски/. Или, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, съобразено с конкретиката на настоящия
случай, е 829 лв. /200 лв. за образуване на ИД + 629 лв. за защита и
съдействие по ИД/. Платеното от взискателя адвокатско възнаграждение по
цитирания по-горе договор за правна помощ е в размер на 1 000 лв., който е
незначително по-висок от минимално предвидения, и не навежда на извод за
основателност на жалбата.
Ето защо, постановеният от ЧСИ отказ да намали размера на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в
протокол изх. № 17108/06.12.2022 г., е законосъобразен, а подадената жалба –
неоснователна, и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
4
При този изход на делото на жалбодателя не се следват деловодни
разноски. Такива се следват в полза на ответника по жалбата в размер на
400лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗД „Б.” АД, чрез представител
по пълномощие, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №
357/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. № *, против отказ на ЧСИ Х.П. да намали
размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя по делото, обективиран в констативен протокол изх. №
17108/06.12.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.
*, район Л., бул. „Д.” № *, да заплати на Х. Е. Й. с ЕГН **********, действащ
със знанието и съгласието на родителя и законен представител Е.С. Й.а с ЕГН
**********, деловодни разноски в размер на 400лв. представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5