Р
Е Ш Е
Н И Е № 832
гр. Русе, 03.07.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.състав, в
публично заседание на 06-ти юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора………………………………... като
разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 2120 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази:
Ищецът Т. К. К. твърди, че на 04.03.2015 г. постъпил на работа при
ответника на длъжността „шофьор товарен автомобил, международни превози“, като
работил в това си качество до месец септември 2015 г., когато се прекратило
трудовото правоотношение между страните. Заявява, че работодателят не му е платил
за тези шест месеца нито една заплата, въпреки че в трудовия му договор било
посочено, че се дължи месечна заплата в размер на 431.00 лева. Заяваява още, че
след прекратяването на трудовия договор многократно бил провеждал разговори с
ответната по делото страна за заплащане на дължимите суми, но това така и не се
осъществило, поради което смята, че Транс Капитолия“ ЕООД му дължи сума в
размер на 2 586.00 лева, представляваща неизплатени нетни месечни трудови
възнаграждения за периода от месец март до месец септември 2015 г., както и
сумата от 390.35 лева- мораторна лихва върху главницата за периода 04.04.2015г. – 04.10.2015г. Претендира още и заплащане
на законната лихва върху главницата от момента на завеждане на настоящото дело
до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
Съдът като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба
фактически обстоятелства и формулираните петитуми квалифицира правно
предявените искове по чл.245, ал.1 КТ- иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение и по чл.86 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава.
Ответникът „Транс Капитолия“ ЕООД – гр.
Русе, представляван от Е. С. в срока по чл. 131 ГПК оспорва основателността на предявените
искове. Не оспорва факта, че към 04.03.2015 г., се намирал в трудово
правоотношение с ищеца, както и този, че същото било прекратено, считано от
14.10.2015г. Твърди, че Т.К. е получил своите трудови възнаграждения, както и
дължимите суми за командировъчни, като двата факта се удостоверявали както от
подписаните ведомости, така и от попълнените изрични декларации при напускане
от страна на работника.
По делото са приети за съвместно
разглеждане насрещни искове от „Транс Капитолия“ ЕООД – гр. Русе против Т.К.К., с правно основание чл.55 ЗЗД и
чл.45 и сл. ЗЗД във вр. с чл. 203, ал.2 КТ.
Ищецът по насрещните искове твърди,че за пeриода 04.03.2015г. – 14.10.2015г. ответника е
работил по трудово правоотношение като шофьор на товарен автомобил, като във
връзка с това на шофьора са били изплащани суми както по ведомост, така и
командировъчни, като след всеки курс К. е следвало да отчете изразходваните от
него средства. Заявява, че след справка, шофьорът е получил много по-големи
суми от дължимите му, тъй като са му предоставени в брой и по банков път суми
пари значително по-големи от отчетените като разходи от него. Твърди, че ответникът е получил за периода
04.03.2015 г. до 14.10.2015г. сума в размер на 4273.02 лева, като срещу нея не
са отчетени разходи до момента на предявяване на иска. Освен това ищеца по насрещния
иск навежда доводи, че са му причинени имуществени вреди в размер на 1470.00
лева представляваща стойността от липсващите в даденото му МПС вещи, а именно
колани 30 бр., групажна дъска и резервни гуми – 2 бр. Съобразно твърдяното претендира
заплащането и на двете суми ведно със законна лихва върху тях от датата на предявяване
на иска до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът по насрещните обективно съединени искове Т.К.К.,
ги оспорва изцяло, като твърди че липсват доказателства за наличието на
изплатени суми, както и за причинени вреди. На първо място заявява че, така
положените подписи върху РКО издадени за периода 08.04.2015г.- 05.102015г. не
са положени от самия него. На следващо място заявява, че при издаването на
товарния автомобил не е изготвян приемно-предавателен протокол, но въпреки това
е издал описаните с насрещната публична искова претенция вещи и то в
присъствието на началника на транспорта във фирмата. По повод на тези обстоятелства
моли съда да отхвърли изцяло насрещните искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че Т.К. е
работил на длъжността шофьор международни превози в периода 04.03.2015 г. –
14.10.2015г. по трудово правоотношение с
„Транс Капитолия“ ЕООД – гр. Русе. Не се спори относно факта, че през
процесния период К. е полагал труд по повод добросъвестното изпълнение на
работните си задължения за който се дължи уговореното работно възаграждение.
Водим от изготвената по делото графологична експертиза с предмет подписите на
ищеца върху ведомостите за получена заплата съдът счита за установено, че за месеците: април, май, юли, август и септеври
работникът не е получавал трудово възнаграждение. По повод на дължимото за
месец юни трудово възнаграждение видно от назначената съдебно-почеркова
експертиза, съдът счита, че лицето го е получило, тъй като е удостоверило
преминаването на сумата в своя патримонум чрез автентичния си подпис. Предвид
съвкупния доказателствен маретиал по делото и изхождайки главно от факта на
това, че по категоричен начин не е доказано Т.К. да е получил трудово
възнаграждение за месец март, съдът счита същото, също за дължимо. Така видно и
от назначената по делото икономическа експертиза, съдът приема за установено,
че размера на дължимите от ответника суми е в размер на 1875.04 лева след
приспадане на издължената за месец юни работна заплата в брутен размер/1444.90
лева-нетен размер/. Размерът на лихвата за забава за процесния период върху
дължимата се главница възлиза на сумата от 32.73 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 245, ал. 1 КТ при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60-т на
сто, но не по-малко от минималната работна заплата. По настоящия казус е
безспорно, че страните са се намирали в трудово правоотношение в периода от
04.03.2015 г. – 14.10.2015г., възникнало помежду им в резултат на сключен
трудов договор, като претворяващ го юридически факт. Няма спор и по повод на
добросъвестното изпълнение на задълженията като част от съдържанието на
трудовоправната връзка от страна на работника. Работодателя – длъжник, освен че
не оспорва добросъвестното изпълнение на възложените с договора трудови
функции, не доказа по категоричен начин изплащането на дължимите за престирания
труд в меродавния период трудови възнаграждения, ето защо това прави
претенциите за заплащане на трудовото възнаграждение за месеците от април до
септември 2015 г. частично основателни. Налице е претворяване на хипотезата на
нормата на чл. 245 КТ, тъй като релевантните за същата факти са се претворили
изцяло в правния мир като завършен фактически състав. По настоящото
производство стана ясен и размера на дължимата съвкупно сума, след направената
икономическа експертиза и предвид факта на приспадането на платеното за месец
юни работно възнаграждение тя възлиза на 1444.90 лева-нетен размер/съгласно
приетата по делото икономическа експертиза/. До този размер иска подлежи на
уважаване, а над него до пълната претендирана сума от 2 586.00 лева, искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава – същият е частично основателен.
Съгласно чл.245,ал.2 КТ при неизпълнение на задължението от страна на
работодателя да заплати ежемесечно договореното трудово възнаграждение същото
остава изискуемо и работодателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от първо число на следващия месец. От
приетата експертиза се установява
размера на дължимото се обезщетение за исковия период 04.04.2015г. –
04.10.2015г., а именно – 32.73 лева, до който размер искът
следва да се уважи, а
над него да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид
основателността на главницата, следва да се уважи и акцесорната претенция за
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото, до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на
предявените насрещни искове:
По делото са приети за съвместно разглеждане насрещни
искове от „Транс Капитолия“ ЕООД – гр. Русе
против Т.К.К., с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.45 и сл. ЗЗД във вр. с
чл. 203, ал.2 КТ.
С оглед естеството на спора по първоначалния осъдителен
иск, той по същността си се отнася за трудово възнаграждение по КТ, поради
което на основание чл. 310, ал.1, т.1, пр.1 ГПК
следва да се разгледа от РС по специалния ред на "Бързо
производство" по гл.25 от ГПК. Предвид това и с оглед наличието на
императивна законова забрана по чл. 314, ал.2, пр.1 ГПК, при
разглеждането на делото по реда на "Бързото производство" не е следвало
да се приема за съвместно разглеждане предявените насрещни осъдителни искове от
работодателя срещу бившия му работник, т.к. постановеното решение би било
недопустимо, т.е. производството по тези искове следва да се прекрати.
Съобразно трайната практика на ВКС, обективирана в Определение
№ 793 от 6.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7170/2013 г., III г. о., ГК, Определение
№ 168 от 07.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 147/2011 г. на I т. о., ТК и Определение
№ 324 от 25.06.2010 г. по ч. гр. д. № 282/2010 г. на ВКС, III г. о. и др., решението
в тази му част, имаща характер на определение не подлежи на обжалване.
Съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, ответника
дължи на ищеца сумата от 200.00 лева-разноски по компенсация. На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на РРС сумата от 107.80 лева-държавна такса.
Мотивиран така , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Транс Капитолия“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „Чипровци“ № 21, вх.1, ет.5,
представлявано от Е. Д. С.да заплати на Т.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1444.90
лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.03.2015г., м.04.2015г., м.05.2015г., м.07.2015г.,
м.08. 2015г. и м.09.2015г., сумата от 32.73 лева-
обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2016г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 200.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Т.К.К. с ЕГН ********** срещу „Транс Капитолия“ ЕООД с ЕИК
********* за заплащане на трудово възнаграждение над сумата от 1444.90 лева до
сумата от 2 586.00 лева и за заплащане на обезщетение
за забава над сумата
от 32.73 лева до сумата от 390.35 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по насрещните искове на „Транс Капитолия“ ЕООД с ЕИК *********
срещу Т.К.К. с ЕГН ********** за заплащане на 4273.02 лева-сума, получена без
основание и за заплащане на 1470.00 лева,
представляваща стойността от липсващите в даденото на К. за управление МПС,
вещи.
ОСЪЖДА
Транс Капитолия“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ул. „Чипровци“ № 21, вх.1,
ет.5, представлявано от Е. Д. С. да заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата
от 107.80 лева-държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: