Присъда по дело №890/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 15
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20211210200890
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Благоевград, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Наказателно дело
частен характер № 20211210200890 по описа за 2021 година
и след като се запозна със събраните доказателства, прецени Закона и на
основание чл.301 от НПК във връзка с чл.303 от НПК, Съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Т. Б. - роден на ...., българин, български
гражданин, висше образование, старши охранител в СОТ ЕООД, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.12.2020 г. около 13.30 часа в
Благоевград пред дом № 22 в съучастие, като съизвършител с Т. А. Б., чрез
нанасяне на удари с ръце и удар с камък по главата причинил на А. К. Б.
травматични увреждания, изразяващи се в по средата на теменната област и
леко в ляво от средната линия, надлъжно разположено ивицесто охлузване с
ширина в средата около 1 мм., а в краищата до към 3 мм. и с дължина 1 см. и
около него бледомораво-зеленикаво кръвонасядане с овална форма и с
размери около 2,5/2 см.; леко изразен, напрегнат на пипане и разлят оток
(цицина); в горната част на врата, косо разположено ивицесто охлузване с
размери 1,5/2 см.; подобно охлузване с размери 10/12 мм. по лицето в ляво,
пред и над ъгъла на долната челюст; около устата в дясно 5 – 6 на брои малки
точковидно ивицести охлузвания с размери по около 4-5/2-3 мм., с което му
1
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание -
престъпление по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като на
основание същият законов текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. А. Б. - роден на ..., българин, български
гражданин, средно образование, пенсионер, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 25.12.2020 г. около 13.30 часа в Благоевград пред дом № 22 в
съучастие, като съизвършител с И. Т. Б., чрез нанасяне на удари с ръце и удар
с камък по главата причинил на А. К. Б. травматични увреждания, изразяващи
се в по средата на теменната област и леко в ляво от средната линия,
надлъжно разположено ивицесто охлузване с ширина в средата около 1 мм., а
в краищата до към 3 мм. и с дължина 1 см. и около него бледомораво-
зеленикаво кръвонасядане с овална форма и с размери около 2,5/2 см.; леко
изразен, напрегнат на пипане и разлят оток (цицина); в горната част на врата,
косо разположено ивицесто охлузване с размери 1,5/2 см.; подобно охлузване
с размери 10/12 мм. по лицето в ляво, пред и над ъгъла на долната челюст;
около устата в дясно 5 – 6 на брои малки точковидно ивицести охлузвания с
размери по около 4-5/2-3 мм., с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдание - престъпление по чл.130 ал.2 във
връзка с чл.20 ал.2 от НК, като на основание същият законов текст във
връзка с 54 от НК му налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/
лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. А. Б. - роден на ..., българин, български
гражданин, средно образование, пенсионер, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 25.12.2020 г. около 13.30 часа в Благоевград пред дом № 22 е казал
унизителни за честта и достойнството на частния тъжител А. К. Б. в негово
присъствие, обидни думи, като му казал “Ще ти еба майката“, „Ще те пребия“
и „дрисльо“ – престъпление по чл.146 ал.1 пр.1 от НК, като на основание
същият законов текст във връзка с 54 от НК му налага наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.23 ал.1 от НК от така наложените наказания, съдът
определи най-тежкото от двете, като наложи на подсъдимия Т. А. Б. едно
общо наказание, най-тежкото от двете, а именно: „ГЛОБА“ в размер на 1000
2
/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Т. Б. и Т. А. Б. да заплатят солидарно на А.
К. Б. сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение
за претърпени от последния неимуществени вреди в следствие на причинена
лека телесна повреда, предмет на престъпление по чл.130 ал.2 във връзка с
чл.20 ал.2 от НК, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск над уважения
размер, до сумата 5000 /пет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. А. Б. да заплати на А. К. Б. сумата 500
/петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди в следствие на нанесените обиди, предмет на
престъпление по чл.146 ал.1 пр.1 от НК, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск над уважения размер, до сумата 2000 /две хиляди/ лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Т. Б. и Т. А. Б. да заплатят солидарно на А.
К. Б. сумата 1065 /хиляда шестдесет и пет/ лева, представляващи направени
от същия съдебно-деловодни разноски по делото, включително и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. А. Б. да заплати по сметка на Районен съд –
Благоевград сумата 253 /двеста петдесет и три/ лева, представляваща
направени съдебни разноски от бюджета на съда за изготвяне на съдебно-
медицинска експертиза и сумата 50 /петдесет/ лева, представляващи
държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск за
претендираните неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 пр.1
от НК, както и сумата 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Т. Б. и Т. А. Б. да заплатят солидарно по
сметка на Районен съд – Благоевград сумата 100 /сто/ лева, представляващи
държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск за
претендираните неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 във
връзка с чл.20 ал.2 от НК, както и сумата 5 /пет/ лева, представляващи
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред
Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от
страните по делото.
3
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда № 15 от 07.02.2023г., постановена по НЧХД №
890/2021г. по описа на Районен съд - ...

Производството пред ...ски районен съд е образувано по частна тъжба
на АТ. К. Б., с ЕГН **********, с адрес: ... срещу ИЛ. Т. Б. - роден на
01.07.1981г. в гр.София, живущ в ..., българин, български гражданин, висше
образование, старши охранител в СОТ ЕООД, ЕГН **********, като му е
повдигнато обвинение за това, че на 25.12.2020 г. около 13.30 часа в ... пред
дом № 22 в съучастие, като съизвършител с Т. АТ. Б., чрез нанасяне на удари
с ръце и удар с камък по главата причинил на АТ. К. Б. травматични
увреждания, изразяващи се в по средата на теменната област и леко вляво от
средната линия, надлъжно разположено ивицесто охлузване с ширина в
средата около 1 мм., а в краищата до към 3 мм. и с дължина 1 см. и около него
бледомораво-зеленикаво кръвонасядане с овална форма и с размери около
2,5/2 см.; леко изразен, напрегнат на пипане и разлят оток (цицина); в горната
част на врата, косо разположено ивицесто охлузване с размери 1,5/2 см.;
подобно охлузване с размери 10/12 мм. по лицето в ляво, пред и над ъгъла на
долната челюст; около устата в дясно 5 – 6 на брои малки точковидно
ивицести охлузвания с размери по около 4-5/2-3 мм., с което му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание, квалифицирано
като престъпление по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК и срещу Т.
АТ. Б. - роден на 18.04.1942г. в гр...., живущ в ..., българин, български
гражданин, средно образование, пенсионер, ЕГН **********, като са му
повдигнати обвинения за това, че на 25.12.2020 г. около 13.30 часа в ... пред
дом № 22 в съучастие, като съизвършител с ИЛ. Т. Б., чрез нанасяне на удари
с ръце и удар с камък по главата причинил на АТ. К. Б. травматични
увреждания, изразяващи се в по средата на теменната област и леко вляво от
средната линия, надлъжно разположено ивицесто охлузване с ширина в
средата около 1 мм., а в краищата до към 3 мм. и с дължина 1 см. и около него
бледомораво-зеленикаво кръвонасядане с овална форма и с размери около
2,5/2 см.; леко изразен, напрегнат на пипане и разлят оток (цицина); в горната
част на врата, косо разположено ивицесто охлузване с размери 1,5/2 см.;
подобно охлузване с размери 10/12 мм. по лицето в ляво, пред и над ъгъла на
долната челюст; около устата в дясно 5 – 6 на брои малки точковидно
ивицести охлузвания с размери по около 4-5/2-3 мм., с което му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание, квалифицирано
като престъпление по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК и за това, че
на 25.12.2020 г. около 13.30 часа в ... пред дом № 22 е казал унизителни за
честта и достойнството на частния тъжител АТ. К. Б. в негово присъствие,
обидни думи, като му казал “тая кола повече да не се паркира тук. Това е мое
място. Ще ти еба майката, ще те пребия дрисльо …. Гледай колата да изчезне,
защото ти ще изчезнеш …. Ще ви избия всичките.“, квалифицирано като
престъпление по чл.146 ал.1 пр.1 от НК.
Частната тъжба е подадена в шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК и
1
е процесуално допустима.
В хода на делото е конституиран като граждански ищец пострадалият
от престъплението – тъжителят АТ. К. Б., като са допуснати до съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански искове, както следва:
граждански иск предявен от частния тъжител АТ. К. Б. срещу подсъдимите Т.
АТ. Б. и ИЛ. Т. Б., солидарно за сумата 5000 лева /пет хиляди лева/,
представляващи причинени му неимуществени вреди от разглежданото
престъпление по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК; граждански иск
предявен от частния тъжител АТ. К. Б. против Т. АТ. Б. за сумата 2000 лева
/две хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 т.1 от НК.
Претендира се подсъдимите да изплатят и направените по делото разноски.
В съдебното заседание тъжителят АТ. К. Б. се явява лично и чрез
процесуалните си представители – адв. П.Н. поддържат тъжбата. В нейна
подкрепа ангажират гласни и писмени доказателства. Повереникът изразяват
становище по същество на делото, като намират обвиненията за доказани по
безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да признае двамата
подсъдими за виновни за всяко от деянията, за които са им повдигнати
обвинения и ги осъди за всяко от извършените престъпления, като на
подсъдимия ИЛ. Т. Б. наложи административно наказание по реда на чл.78а и
сл. от НК, а на подсъдимия Т. АТ. Б., доколкото се касае за извършени
множество престъпления, да бъде наложено едно общо наказание
„Пробация“, което намира за справедливо. По отношение на гражданските
искове изразяват становище, че същите се явяват доказани по основание и
размер и моли съдът да ги уважи в пълен размер.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и се представляват от
защитник – адв. В.У., не се признават за виновни, дават обяснения по случая,
с които ангажират своя защитна позиция. В съдебното заседание
процесуалният им представител излага становище, че конфликта между
страните е провокиран от тъжителя, но повдигнатите обвинения не се
установяват по безспорен и категоричен начин, поради което се явяват
недоказани. Сочи също, че единствените доказателства в подкрепа на
обвинителната теза са показанията на майката на тъжителя, която обаче от
една страна е заинтересована от изхода на делото и същите не могат да бъдат
кредитирани, тъй като не се подкрепят от останалите събрани доказателства, а
от друга страна същите са вътрешно противоречиви. Защитникът моли, съдът
да признае двамата подсъдими за невиновни и оправдае по повдигнатите им
обвинения, както и да отхвърли предявените граждански искове, като
неоснователни.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният
по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка
по чл.301 от НПК, установи от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
2
Частният тъжител АТ. К. Б. се познавал добре с подсъдимия Т. АТ. Б. и
неговият син – подсъдимия ИЛ. Т. Б., тъй като първият е брат на баща му и
негов чичо, а вторият е негов първи братовчед. Отделно от това, всичките
живеели в една жилищна сграда в .... Отношенията между семейството на
тъжителя и семейството на подсъдимите последните няколко години били
влошени по повод имотни претенции и неразбирателство, кой и как да ползва
имота, включително и как да се паркира на улицата пред жилищната сграда.
На 25.12.2020г. на обяд тъжителят АТ. К. Б. бил паркирал лекият си
автомобил на улицата пред жилищната сграда в която живеел, на адрес в ... ..
№ 22, тъй като се готвел да отиде да вземе приятелката си – свидетелката .. и
двамата да отидат в м.“Предел“ планината. В същата жилищна сграда
живеели и подсъдимите Т. АТ. Б. и ИЛ. Т. Б.. Около 13.30 часа, тъжителят
АТ. К. Б. излязъл от жилището си и тръгнал към автомобила си. Когато
излязъл на улицата, видял че чичо му – подсъдимия Т. АТ. Б. стой до
автомобила му с камък в ръка, а когато го видял, че идва застанал пред него и
му препречил пътя. Подсъдимия Т. АТ. Б. вдигнал заплашително ръката си с
камъка към тъжителя и започнал да нарежда, че колата му трябва да изчезне
от мястото където е паркирана, защото иначе той ще изчезне, като го нарекъл
и „боклук“. Виждайки агресивното поведение на чичо си, тъжителя АТ. К. Б.
с ръцете си хванал ръцете на чичо си – подсъдимия Т. АТ. Б. за да
предотврати нанасяне на удар с камъка. След като АТ. К. Б. пуснал ръцете на
Т. АТ. Б., последния с псувни и закани се отправил към входа на жилищната
сграда, а тъжителя се отправил към автомобила си. В момента, в който
тъжителя стигнал до автомобила си, от входа на сградата на бърз ход и
излязъл подсъдимия ИЛ. Т. Б. следван от баща си – подсъдимия Т. АТ. Б. и
двамата се насочили към АТ. К. Б.. ИЛ. Т. Б. достигайки до АТ. К. Б. и преди
да го чуе какво му се говори, нанесъл няколко удари с ръце в главата на
тъжителя. Последният от своя страна започнал да се защитава, като вдигнал
ръце пред главата си и се опитвал да отбие ударите и да се предпази. В този
момент на двора се появила свидетелката .. Б.а, майка на тъжителя АТ. К. Б.,
която започнала да моли подсъдимите да престанат да бият сина й.
Тъжителят се насочил към майка си за да я предпази от подсъдимия Т. АТ. Б.,
който в този момент се опитвал да блъсне жената, но не успял да й помогне,
тъй като от към гърба си получил удар с камък в лявата страна на главата, над
ухото, нанесен му от подсъдимия ИЛ. Т. Б.. Веднага след това, подсъдимият
ИЛ. Т. Б. започнал отново да нанася удари с ръце по главата на пострадалия
АТ. К. Б., като виждайки случващото се и подсъдимият Т. АТ. Б. също
започнал да нанася удари с ръце по главата на пострадалия тъжител, като
продължавал да го псува и да го нарича „боклук“ и „дрисльо“. Виждайки
случващото се, свидетелят Георги ..ов, който в този момент бил излязъл с
детето си на улицата, веднага се намесил като застанал между тъжителя и
двамата подсъдими за да предотврати физическата саморазправа и започнал
да успокоява подсъдимите, че са възрастни хора и не трябва така да се
държат. Вследствие на намесата на свидетеля Георги ..ов, ситуацията се
3
успокоила, като двамата подсъдими се прибрали в дома си, а след тях се
прибрал и тъжителя. Не след дълго, по сигнали подаден от свидетелката .. Б.а
и ИЛ. Т. Б., на място пристигнал полицейски автопатрул в състав свидетелите
..., които след като се запознали със ситуацията снели писмени обяснения от
АТ. К. Б. и ИЛ. Т. Б. (лист 57 и 58 от делото) и съставили на подсъдимите и
тъжителя протоколи за предупреждение от 25.12.2020г., да не се
саморазправят, а всички спорни въпроси да решават по законоустановения
ред (лист 59, 60 и 63 от делото), а по случая свидетеля Петър Касев изготвил
и Докладна записка УРИ 1899р-22-190 от 25.12.2020г. (лист 56 от делото).
След пристигането на полицаите, след телефонно обаждане от тъжителя
АТ. К. Б., при него в дома му дошла и неговата приятелка – свидетелката ..,
която след като видяла одрасканото и окървавено лице на пострадалия и след
като полицаите си тръгнали, го придружила до Спешен център в ... за преглед,
а късния след обяд заминали за м.Предел. При прегледа на АТ. К. Б. бил
издаден Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 5854 от 25.12.2020г. за
времето от 15.40 до 16.00 часа, като били констатирани повърхностни травми
по главата; има цицина в областта на темето на главата, както и множество
одрасквания в областта на лицето (лист 6 от делото). На 29.12.2020г. към
11.100 часа пострадалият АТ. К. Б. посетил д-р Яни Златин – съдебен лекар в
„СМО към МБАЛ ...“ АД, който след преглед и освидетелстване съставил
Медицинско свидетелства № 175/2020г. от 29.12.2020г. (лист 5 от делото), в
което отразил обективни находки: по средата на теменната област и леко
вляво от средната линия, надлъжно разположено ивицесто охлузване с
ширина в средата около 1 мм., а в крайщата до към 3 мм. и с дължина 1 см. и
около него бледомораво-зеленикаво кръвонасядане с овална форма и с
размери около 2,5/2 см.; леко изразен, напрегнат на пипане и разлят оток
(цицина); в горната част на врата, косо разположено ивицесто охлузване с
размери 1,5/2 см.; подобно охлузване с размери 10/12 мм. по лицето в ляво,
пред и над ъгъла на долната челюст; около устата в дясно 5 – 6 на брои малки
точковидно ивицести охлузвания с размери по около 4-5/2-3 мм.
Свидетелката .. Александрова Б.а установява с показанията си, че е
майка на тъжителя А.Б. и свидетеля ... Б., чиито баща е починал преди седем
години и е брат на подсъдимия Т.Б.. Сочи, че за Коледа се събрало цялото й
семейство при нея, като на 25.12.2020г. .. със съпругата му и детето излезли
на разходка, а ... се бил разбрал с приятелката си ... да отидат на Предел. След
като ... излязъл, чула гласа на чичо му Т.Б., който викал на двора. Тя
погледнала през терасата какво се случва и видяла .. застанал на входната
врата с ръце на кръста и ... приближавайки, тъй като не можел да мине през
вратата го попитал „може ли да мина“, като му било отговорено с думите „тая
кола да изчезне от тука, иначе и ти ще изчезнеш, боклук такъв“. ... нищо не
отговорил на това, но .. бил взел камък и поискал да го удари по главата, но ...
го хвана за ръцете и казал „колата е на улицата“. В това време колата на ...
била спряна на разстоянието метър и половина от колата на сина на ... ..
продължил да отправя обиди и закани, на които ... не отвърнал. В това време
4
... пуснал ръцете на .. и той оставил камъка на пейката, но продължил със
заканите и обидите. По едно време влязъл с псувни, закани и обиди в двора, а
... отишъл и влязъл в колата и тъкмо да я запали, в това време .. и сина му ...
излезли от къщи по пътеката и отишли на улицата. ... излязъл от колата, за да
обясни на ... ситуацията какво е станало, но ... вместо да го изслуша, няколко
пъти с юмрук го ударил по главата, на което ... не му отвърна. Свидетелката
сочи, че в това време вече била излязла на улицата и .. се затичал към нея за
да я блъсне, което било видяно от ... и той тръгнал към нея за да й помогне и
да го изблъска. В този момент обаче ..., сина на .. ударил ... с камък в лявата
страна над лявото ухо на главата. .. започнал пак да псува ..., да го нарича
боклук, дрисльо, да го обижда на сексуална ориентация, но той не им
отвръщал на агресията. По едно време, когато свидетелката била още на двора
чула пак викове, погледнала и видяла, как двамата .. и ... свалят на земята ... и
... го ритал. В това време момче, което е зет на съседи се появил на улицата,
отишъл при тях и ги разтървал. Момчето им казвало, че днеска е Коледа,
срамота е да се държат така. Свидетелката не видяла дали са идвали други
хора на място. След това дошъл брата на ... и му обяснили какво е станало.
Дошла и приятелката на ..., когато вече била дошла и полиция, на която също
обяснили за случилото се. Свидетелката сочи, че полицията се качила в
жилището им, където написали протокол и тогава видяла, че лицето на ... е
цялото одрано, лявото око насинено, шията одрана, устата одрана, целия в
кръв, свалил си шапката и видяла голяма кървава цицина на главата. След
като полицаите си тръгнали ... и приятелката му отишли в спешния център за
преглед и на съдебен лекар. Свидетелката установява също, че с подсъдимите
живеят в една сграда, които са на първия етаж, а тя живее на втория етаж.
Сочи също, че поради агресивността на подсъдимите, от много дълго време
са във влошени и не добри отношения. Не знае кой се е обадил на полицията
и на телефон 112.
Свидетелят ... установява, че познава пострадалия А.Б., тъй като брат на
съпруга й, а ... и .. са им братовчеди. Сочи, че на 25.12.2020г. се разхождали с
мъжа й по центъра, когато му позвънял ... и казал да се прибира, защото са го
били. Съпругът й казал „аз отивам натам, вие се разхождайте“. Свидетелката
сочи, че не е присъствала на тази сцена, но знае, че ... е бил бит, а когато се
прибрали видяла цицината по главата му, имал драскотини по лицето, по
носа, по ръцете. Знае от ..., че ... и .. са се заканвали „ще ги изтепаме,
боклуци“. Свидетелката сочи, че подсъдимите са много агресивни хора и
водят три дела заради тяхната агресия и своеволия. Сочи също, че живее на
втория етаж и е в едно домакинство с .. Б.а. От съпруга си знае, че е видял
брат си с белези по лицето, с цицина и че са го били .. и ..., защото бил
паркирал колата на тротоара. Знае също, че съседи са се намесили да ги
разтърват, но не може да посочи имената им. След този случай свидетелката
засичала Т.Б., но не е гледала дали има наранявания, докато ... имал
наранявания по носа и окото, имал издутина по главата, по устата, носа и
ръцете имал одрасквани.
5
Свидетелката ... с показанията си установява, че с А.Б. от три години са
приятели, а .. и ... не ги познава лично, познава ги по визия и не е имала
никакви разговори и конфронтации с тях. На 25.12.2020г. не живеели още
заедно и очаквала обаждане от ..., тъй като имали уговорка да отидат на
м.Предел. Получила обаждане от телефона на ... с номер **********, но той
казал „тук стана проблем“. Свидетелката веднага с такси, отишла на адреса и
при слизането от таксито видяла полицейската кола, като отвън били .., ...,
сестра му ... Качила се на втория етаж, където живее ... и видяла, че той пише
полицейски протокол. Видяла също, че е одраскан, разкървавен по лицето.
След като приключил с писането на показанията, по настояване на
свидетелката двамата с ... отишли в Спешен център, за да бъде прегледан, тъй
като имал синини по главата цицина. Посетили Спешен център, като след
това, по-късния следобед заминали за вилата на Предел, за да честват Коледа.
Следващите няколко дни обаче ... бил с главоболие и по-голямата част от
деня си почивал. Свидетелката сочи също, че от разказа на неговата майка и
на него, разбрала че спречкването е станало на външната врата, като ... искал
да излезе, а чичо му го е спрял, разменили са си думи, при което чичо му го е
нападнал с камък. Впоследствие се е появил и ..., който му нанесъл удари по
главата. От разказа на ... разбрала, че е бил бит от ... и .., че е ударен по
главата с камък, че е удрян в главата, по лицето. Свидетелката сама видяла, че
... е одраскан по лицето, имал белези по шията, по лицето под лявото око,
имал цицина в горната част на темето и е окървавен. Сочи също, че ...
трябвало да си замине в началото на януари обратно в Англия, където работи
и живее, но отложил полета си с две седмици.
Свидетелката ... Б.а установява с показанията си, че е съпруга на .. и
майка на .... На 25.12.2020г. си стоях в къщи, защото била болна, а мъжа й бил
излязъл на двора. Чула викове, трясъци и излязла на терасата от към улицата.
Видяла ... как рита мъжа й, удря го в ухото и той пада на земята. Три пъти го
свалял на земята с ритници, отделно го удрял навсякъде и по бъбреците.
Свидетелката сочи, че тъй като .. на 25-26 годишна възраст боледувал от
бъбреци, след тези удари той непрекъснато имал болки и пиел хапчета. Сочи
също, че видяла всичко това и се зачудила. Видяла и майката на ... да стои зад
него, но не го спирала, а го оставила да бие възрастен мъж и то чичо си, който
толкова го обичал и боготворял. Свидетелката сочи, че наблюдавала
случващото се от терасата, която е на 3-4 метра, това се случвало на тротоара,
на улицата. Свидетелката сочи, че от видяното се е изплашила и не посмяла
да излезе на улицата, но като видяла, че съпруга й пада на земята, звъннала на
сина й за да му каже да се обади на телефон 112. Сочи също, че синът й
дошъл на двора и започнал да говори с ..., но той не признавал, а удрял и така
си разменяли удари. Установява, че от махалата през една къща, зетя на
съседите ... и жена му, се намесил и това момче ги разтървал да не бият мъжа
й, който бил паднал на една пътека и не бил на себе си. Свидетелката сочи
също, че майката на ... си свалила обувките и започна да удря .. по главата,
даже преди това искала с едно паве да го удари по главата, но сина й видя и
6
предотвратил това. Като дошли полицаите .. дал показания, прибрал се и си
легнал. Сочи, че .. имал наранявания, но не викали бърза помощ, защото те
били такива, че бърза помощ няма да помогне. Сочи, че по племенника й ... не
е имало наранявания, и не личало да има такива. След инцидента първия ден ..
бил на легло, а на другия ден го откарали на специалист УНГ, където се
установило, че има спукано тъпанче на ухото и на вътрешни болести.
Свидетелката установява, че кавгата станала, защото мъжа й помолил ..., като
паркира кола да остави място и за сина да паркира, защото те от горната
страна са си отделили едно място и не дават никой там да паркира.
Свидетелката ... Б.а, с показанията си установява, че е съпруга на И.Б. и
живеят в къщата на страните по делото, а в друга къща, но наблизо. На
Коледа през 2020г. чули шум и съпруга й ... тръгнал да провери какво става.
Майка му започнала да звъни, че ... е нападнал ... Свидетелката чувала викове
но не знаела какво се случва, а тъй като била и с малко дете не могла да отиде
за да види. Видяла, че майката на ..., .. взела една лопата от гаража и тръгнала
в посоката, в която били виковете. На въпроса къде е тръгнала с тая лопата, та
започнала да обижда свидетелката, че тя не собственичка, но оставила
лопатата и отишла нататъка. Свидетелката установява, че от съпруга си
разбрала, че той заварил баща си на земята. Попитал е ... защо удря възрастен
човек, при което ... се опитал да го ритне, и така са се сдърпали. Впоследствие
дошла полиция, идвали са комшии да ги разтървават. Момчето, което ги е
разтървало било зет в къща през една от тяхната. Сочи също, че видими
наранявания по съпруга й не е имало, но свекър й имал световъртеж, синина
от дясната страна в областта на ребрата, лежал, не му било добре, вероятно е
бил вдигнал кръвно. На другия ден посетил лекар. Сочи, че видяла ..., когато
всичко приключило и тогава той нямал наранявания.
Свидетелката .. ..ова Б.а-... установява с показанията си, че е дъщеря на
Т.Б. и сестра на И.Б., като на 25.12.2020г. си била в къщи, когато брат й се
обадил по телефона силно притеснен, че баща им е в безпомощно състояние,
паднал до външната входна врата до къщата. Свидетелката живеела в друго
жилище, но близо до адреса, поради което много бързо отишла да види какво
се случва. Когато пристигнала на място, баща й се бил посъвзел, но не можал
да я познае, бил дезориентиран. ... и .. вече не били там. Там бил само брат й и
полицаите, които пишели предупредителните протоколи. Свидетелката сочи,
че била притеснена от състоянието на баща й, тъй като е с високо кръвно,
имал силен световъртеж, кръв от ухото, болки вдясно в областта на ребрата.
Тъй като било Коледа преценили, че е добре да го закарат в къщи, за да се
успокои, но тъй като получил силен шум в ушите, намалял му слуха, още в
първия работен ден го закарали в Спешния център и от там при доктор
Гнутова за преглед. Там установи, че има много силна и трайна загуба на
слуха. Свидетелката е категорична, че не е била очевидец на целия инцидент,
а когато отишла вече всичко било прекратено, но брат й споделил всичко,
което е станало. Установява също, че от брат си знае, че е излязъл зетя на
един съсед и се опитал да ги разтърве, но когато този човек е държал брат й, а
7
... отново е ударил баща й.
Свидетелите ... и ... установяват с показанията си, че са полицейските
служители, които по служба са посетили сигнал за междусъседски скандал на
ул. „Асен Христов“ в ..., в близост до печатницата. Свидетелите сочат, че не
си спомнят добре случая, не познават страните, но на място са съставили на
всеки от участниците в скандала протокол за предупреждение да не се
саморазправят. Свидетеля Петър Касев сочи, че на място имало две или три
страни, като идвали и роднини, но не може да установи имало ли е
наранявания по някой от присъстващите и какви. След предявяване на
докладна записка по случая, установява, че той е съставил и подписал
същата, и тя касае същия случай. Сочи също, че е запомнил фамилните
имена, тъй като на този адрес е ходил и по сигнал на възрастна жена с това
име.
Свидетелят ... ..ов с показанията си установява, че случаят е бил много
отдавана и няма много спомен, но е било около Коледа и бил отишъл при
баба му на гости. Излязъл навън с да поиграе детето му и видял някакви хора,
комшии които се били сдърпали, отишъл при тях и ги разтървал. Свидетелят
не може да каже, за какво и защо е бил скандала и няма никаква представа за
това, както и не познава не може да посочи по имена участниците, а просто по
стечение на обстоятелствата е присъствал на сдърпването. Категоричен е, че
на място на сдърпването присъствали трима мъже, като единият бил частният
тъжител, който тогава го видял за върви и единствен път. Когато излязъл
навън лицата вече се били сдърпали, като се удряли и имало словесни
нападки. Сочи, че по отношение на тъжителя се нанасяли ударите, като той
бил сам, а отсреща били двама мъже и били двама срещу един. Тъжителят се
защитавал, но дали е нанасял удари или не, свидетелят не може да каже и не е
сигурен. Сочи обаче, че е имал одрасквания и кръв, видимо по лицето. По
време на инцидента там били само господата и нямали други лица.
Свидетелят сочи, че е разтървал лицата, като ги разделил едно от друго и
застанал между тях за да не си нанасят удари. Временно ситуацията се
успокоила, но си разменяли словесни нападки. След като ги разтървал, дошла
полиция и свидетелят се оттеглил.
В обясненията си подсъдимия ИЛ. Т. Б. сочи, че за него е морално и
правно недопустимо един възрастен човек да бъде изкарван насилника, а
тъжител да бъде жертвата. Твърди, че в случая благодарение на това, че си е
бил в къщи и майка му е позвъняла по телефона е предотвратил нанасяне на
сериозна травма на баща му. Въпросният ден сочи, че когато излязъл на
улицата А.Б. бил свалил баща му на земята и го ритал. Сочи, че е потресен от
описанието на случая и истината от страна на ..., както и твърдяното от него
не е истина. Твърди, че се е намесил единствено и само да защити баща си и
не е нанесъл съзнателно каквито и да било актове на насилие, нито намесата
му има нападателен характер.
В обясненията си подсъдимият .. .. Б. твърди, че при случая бил на
8
улицата, където колата на частния била до колата на сина му. Казал на
тъжителя „не може да излезне на сина ми колата, дръпни я малко назад“ и той
го изпраскал, свалил го на земята, счупи му две ребра и след това майка му
дошла. Втори път го свалил на земята, майката на тъжителя дошла и викала,
че с камъни са ударили сина й. Твърди, че никой не го е удрял тъжителя и
вместо те да го съдят, той ги съди. Сочи, че има двама доктори, с единия е
тъжителя връстник, и те са го уредили, защото са знаели, че го съдят. Понеже
има приятели във вътрешно отделение, една седмица след като разбрал, че ще
го съдят, те се разтърчали да го оправят. Твърди, че е бил пребит от тъжителя,
след което имал проблеми с ухото и голяма цицина, даже в безсъзнание е
изпаднал и един месец пил антибиотици. Подсъдимия твърди, че не е удрял
тъжителя и за това той не може да покаже белези от удари, но е сигурен, че
тоя доктор нещо е направил и му е помогнал. Отделно от това към момента на
инцидента тъжителя бил пил, понеже целия миришел на алкохол, заради
което избягал и се скрил като дошли полицаите. Твърди, че е бил пребит от
тъжителя, дори изпаднал в безсъзнание, а сега го изкарват и виновен.
От приложеното по делото Медицинско свидетелства № 175/2020г. от
29.12.2020г. издадено от съдебен лекар в СМО към „МБАЛ- ...“ АД е видно,
че по предварителни сведения на освидетелствания АТ. К. Б. при инцидент на
25.12.2020г. към 13.30 часа в ... пред къщата му с чичо му и неговия син, е бил
удрян и блъскан, като в даден момент е ударен и с камък по главата и при
извършен преглед са установени обективни находки, както следва: по средата
на теменната област и леко вляво от средната линия, надлъжно разположено
ивицесто охлузване с ширина в средата около 1 мм., а в крайщата до към 3
мм. и с дължина 1 см. и около него бледомораво-зеленикаво кръвонасядане с
овална форма и с размери около 2,5/2 см.; леко изразен, напрегнат на пипане и
разлят оток (цицина); в горната част на врата, косо разположено ивицесто
охлузване с размери 1,5/2 см.; подобно охлузване с размери 10/12 мм. по
лицето вляво, пред и над ъгъла на долната челюст; около устата в дясно 5 – 6
на брои малки точковидно ивицести охлузвания с размери по около 4-5/2-3
мм., което му е причинило болка и страдание.
По делото е прието заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза, като вещото лице на база установените травматични увреждания
при пострадалия АТ. К. Б., разгледани поотделно и в съвкупност сочи, че са
му причинили болка и страдание, като травматичните увреждания, описани
като охлузване с околно кръвонасявдане и оток, като вид и разположение ,
добре отговарят да се дължат на удар с твърд, тъп, ръбест предмет, какъвто е
и камък в тази област. Разположението му по теменната област, изключва в
известна степен, удар върху неравност от терена при падане. Установените
останали травматични увреждания - ивицести охлузвания се дължат на коси
тангенциални удари с ръбести предмети, каквито могат да са и човешките
нокти. Описаните обективни травматични увреждания, отговарят да са
причинени по време и начин посочен от тъжителя в частната тъжба,
предварителните сведения на медицинското свидетелство и от някои от
9
свидетелите очевидци. Установените травматични увреждания в СПО и в
медицинското свидетелство по своя медико-биологичен критерий са му
причинили болка и страдание, изразяващи се в умерено силни болки в
наранените области с общо главоболие, постепенно отзвучаващи за около
една седмица.
По делото е прието и заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза по отношение на подсъдимия .. .. Б., като вещото лице на база
данните от частната тъжба, свидетелските показания, медицинските
документи на същия и от данните след преглед на освидетелствания в
кабинета на Съдебна медицина към „МБАЛ ...“ АД на 30.12.2020г. и издадено
Медицинско свидетелство № 179/2020г. от 30.12.2020г. (лист 32 от делото),
като е сочел за липса на спомен с оплаквания от главоболие, болки в областта
на гръдния кош в дясно, повишаване на хипертонията му, обострено
намаляване на слуха, особено на лявото ухо, установява, че при прегледа не
са установени видими обективни травматични увреждания. Установяват се
изразени оплаквания от загуба на съзнание, шум и намален слух с ухо, болки
и в други части на тялото. При двата прегледа, при УНГ и в СМО, не е
установено наличие на обективни, паталогични и травматични увреждания.
Неустановяването на видими, травматични увреждания, при прегледите, не
изключват възможността, за инцидент по начин и време посочени от
освидетелствания, в предварителните сведения на медицинското, в частната
тъжба на тъжителя и от свидетелите очевидци. Неустановяването на видими
травматични увреждания, на фона на сочените изразени оплаквания от страна
на подсъдимия, както и посочените множество удари някои от които с крак, и
падане от собствен ръст, удар с обувка, че дори и (липса на спомен), не
кореспондират с липсата на обективна находка, което дава основание да се
приеме инцидент, протекъл по начин посочен от тъжителя в частната му
тъжба и свидетеля-очевидец .. Б.а. Предвид горепосоченото, установените
оплаквания от подсъдимият и близките му, е възможно да са следствие на
инцидент посочен от него и свидетелите по делото, като за същите е
възможно, обяснима за процесния случай /хиперболизация, агравация/.
Липсата на обективни травматични увреждания, не дава възможност да се
посочи ясен механизъм за причиняване на посочените оплаквания и
увреждания, както и по категоричен начин да се посочи, че му е нанасян
побой от второ лице. Горепосоченото не изключва възможността да да му
нанасяни удари с не голяма сила, особено в областта на гръдния кош, където
трудно се получават видими травматични увреждания, при нанасяне на не
силни удари. Също така и да е държан за ръцете. Намаляването на слуха се
дължи на възрастови и болестни изменения на слуховия апарат, от типа на
отосклероза, неврит на слуховия нерв и от преди инцидента. Трябва да се има
предвид при психо-емоционално натоварване, церебрестенна симптоматика с
вегетативна лабилност, от която симптом е намален слух и шум в ушите,
особено с промени /повишение/ на кръвното налягане, тези оплаквания от
шум и намаление на слуха се обострят, какъвто е и конкретния случай.
10
Подсъдимият съобщава, че това обостряне е възникнало вследствие на
инцидента. Но все пак трябва да се посочи, че не се установяват данни за
травма в областта на ушите следствие на инцидента, която да е довела до
някакви обективни травматични увреждания в тази област. Най-вероятно се
касае за обостряне на процеса на фона на предварително болестно увреден
терен – (неврит и отосклероза) още повече, че съпругата на подсъдимия
съобщава за една значителна продължителност на намаляването на слуха, от
преди и след инцидента, която може да се обясни и с наличие на болестни
процеси. Също така тези оплаквания включително и болковите, обикновено
са с по-голяма продължителност при възрастни индивиди, поради намалени
регенеративни способности.
От материалите по преписка № 1899-00-6785 от 29.12.2020г. на 01 РУ –
... (лист 47-63 от делото), образувана по жалба на АТ. К. Б. срещу Т.Б. и И.Б. е
видно, че по същата е извършена проверка, като на последните двама са
съставени писмени полицейски предупреждения на основание чл.65 ал.2 от
ЗМВР да не се саморазправят с жалбоподателя, да не го обиждат и заплашват.
От писмо рег. № 105810-788 от 30.12.2021г. от Районен център 112 –
София (лист 118 от делото) е видно, че на телефон за спешни повиквания 112
на дата 25.12.2020г. от 13.00 до 14.00 часа относно инцидент в ... на .. № 22 са
постъпили обаждания, съответно от телефонен номер ********* от лице,
представило се като .. Александрова и от телефонен номер ********** в
14.11часа от лице, представило се като И.Б..
От представените по делото заверени преписи от Присъда № 48 от
19.10.2022г., постановена по НЧХД № 858/2021г. на Районен съд – ..., ведно с
мотивите, влязла в сила на 04.11.2022г. (лист 243-147 от делото), се
установява, че АТ. К. Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинение, че
на 25.12.2020г. около 14.00 часа на .. № 22 в гр...., чрез нанасяне на удари с
юмрук и ритник в гръдния кош е причинил на Т.Б. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдания без разстройство на
здравето, квалифицирано като престъпление по чл.130 ал.2 от НК и е
отхвърлен, като неоснователен предявеният граждански иск за обезщетяване
на причинените с престъплението неимуществени вреди.
От справката за съдимост на подсъдимия Т. АТ. Б. с ЕГН **********
(лист 261 от делото) се установява, че същият е неосъждан, както и по
отношение на него не е постановявано освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК.
От справката за съдимост на подсъдимия ИЛ. Т. Б. с ЕГН **********
(лист 262 от делото) се установява, че същият е неосъждан, както и по
отношение на него не е постановявано освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
11
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира в определени части, който приема като логични, последователни и
взаимно допълващи се и подкрепящи се с приложените и приети писмени
доказателства по делото – медицинско свидетелство № Медицинско
свидетелства № 175/2020г. от 29.12.2020г., Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 5854 от 25.12.2020г. за времето от 15.40 до 16.00 часа, жалба на
АТ. К. Б. срещу Т.Б. и И.Б. до началника на 01 РУП – ..., преписка № 1899-00-
6785 от 29.12.2020г. на 01 РУ – ..., приетите от съда две заключения по
съдебномедицински експертиза, съответно на тъжителя АТ. К. Б. и
подсъдимия Т. АТ. Б. и свидетелствата за съдимост на подсъдимите.
От правна страна:
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
съдът намира за доказани по категоричен и безспорен начин, че подсъдимите
ИЛ. Т. Б. и Т. АТ. Б. са осъществили от обективна и субективна страна
престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, съответно по чл.130
ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК за всеки един от подсъдимите и по чл.146
ал.1 пр.1 от НК за подсъдимия Т. АТ. Б..
Обект на престъплението по чл.130, ал.2 от НК са обществени
отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а
субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което макар и да не
се е стигнало до разстройство на здравето, а само до ограничено смущение,
изразяващи се в болка – краткотрайно неприятно усещане от физически
контакт или страдание – една продължаваща болка, законодателят е
квалифицирал тези състояния като нарушена телесната неприкосновеност
изразена в причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е
налице въпросната квалификация, следва да е налице такова увреждане на
здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129
от НК. Съставомерно по чл.130, ал.2 от НК е всяко причиняване на болка
и/или страдание, без разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на
анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения
във физиологическите му функции, извън болката и страданието
(Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС). От субективна страна
деянието е наказуемо само, когато причинената болка и страдания са
причинени умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален
умисъл.
За да е налице осъществено престъплението обида по чл.146 ал.1 от НК
от обективна страна, следва субекта на престъплението, каквото е всяко
наказателно-отговорно лице, чрез действие да каже (пр.1) или разгласи (пр.2)
нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие.
В конкретния казус се касае единствено за казване на унизителни за честта и
достойнството на думи, относно пострадалия в негово присъствие. В
практиката се приема, че за да е налице престъпното деяние и за разлика от
клеветата следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото
12
лице са засегнати т. е., че това е съставомерна последица на деянието по
чл.146 от НК. Необходимо е обидата – думите или действията да са възприети
от пострадалия и по този начин да засягат обекта на престъплението –
честта и личното достойнството на пострадалия. От субективна страна
обидата е умишлено престъпление и се извършва при пряк или евентуален
умисъл.
За да може да се реализира претендираната гражданска отговорност, е
необходимо да се установи извършен граждански деликт. Принципно е
възможно едно деяние да не е престъпление, но да има качеството на
граждански деликт. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, в случая от всяко едно
отделно престъпление. Процесните деяния, до колкото сами по себе си
покриват и признаците на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, следва да
съставляват виновно и противоправно поведение на подсъдимия и да са
причинили на пострадалите неимуществени вреди /болки и/или страдания или
др./, които са пряка и непосредствена последица от тези деяния. Именно
кумулативното наличие на тези предпоставки обуславя уважаването или не на
предявените граждански претенции, за всеки отделен случай. Доколкото
съдът установи основателността на такава претенция, следва като отчете вида
и характера на причинените на пострадалия неимуществени вреди и тяхната
продължителност да определи справедливо обезщетение по смисъла на чл.52
от ЗЗД за пострадалия, а при претенция над заявената, да отхвърли същата в
частта си над уважената такава като неоснователна.
По отношение на обвинението по чл.130 ал.2 от НК – лека телесна
повреда:
В настоящият случай и при така установена фактическа обстановка и от
събраните доказателства се установи от обективна страна, че на
инкриминираната дата – 25.12.2020г., време – около 13.30 часа и на
установеното място – ..., пред дом № 22 на .., подсъдимите ИЛ. Т. Б. и Т. АТ.
Б. са причинили на АТ. К. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болки и страдания, като са му причинили травматични
увреждания, изразяващи се в по средата на теменната област и леко в ляво от
средната линия, надлъжно разположено ивицесто охлузване с ширина в
средата около 1 мм., а в краищата до към 3 мм. и с дължина 1 см. и около него
бледомораво-зеленикаво кръвонасядане с овална форма и с размери около
2,5/2 см.; леко изразен, напрегнат на пипане и разлят оток (цицина); в горната
част на врата, косо разположено ивицесто охлузване с размери 1,5/2 см.;
подобно охлузване с размери 10/12 мм. по лицето в ляво, пред и над ъгъла на
долната челюст; около устата в дясно 5 – 6 на брои малки точковидно
ивицести охлузвания с размери по около 4-5/2-3 мм. Установено е по делото,
че подсъдимите ИЛ. Т. Б. и Т. АТ. Б. съвместно на инкриминираната дата са
нанесли удари с ръце и удар с камък по главата на пострадалия АТ. К. Б., като
именно тези удари са му причинили разглежданото травматично увреждане.
13
В подкрепа на този извод са показания на свидетелите .. Б.а и Георги ..ов,
който гласни доказателства формират една група свидетелски показания,
произтичащи от преки очевидци на случая. Всичките тези свидетели са
категорични, че между пострадалия АТ. К. Б. и двамата подсъдими ИЛ. Т. Б. и
Т. АТ. Б. на въпросното място и време е имало инциденти, при който Т. АТ. Б.
първоначално отишъл при пострадалия, като започнал словесно да го
провокира, заплашва и обижда, дори вдигнал ръката си, в която държал камък
към пострадалия за да го удари, което принудило последния да се защити,
като хване ръцете му за да предотврати евентуален удар. Именно тази
съпротива от страна на пострадалия била възприета и изтълкувана от
свидетелката Лозена Б.а, като агресия към съпруга й – подсъдимия Т. АТ. Б.,
и след обаждане по телефона към втория подсъдим – сина й ИЛ. Т. Б., довело
да идването на последния да място пред жилищната сграда и саморазправа с
пострадалия, чрез нанасяне на удари по главата на АТ. К. Б., и то в момент,
когато словесните пререкания и размяна на реплики с баща му били вече
отминали и прекратени. Именно поведението на подсъдимия ИЛ. Т. Б.,
изразяващо се в нанасяне на удари по главата на АТ. К. Б., мотивирало и
подсъдимия Т. АТ. Б. да помогне на сина си от една страна, а от друга да
накаже племенник, като той също се включил в саморазправата, като заедно и
едновременно със сина си нанесъл няколко удара с ръце по главата на АТ. К.
Б.. Всичко това било възприето лично и непосредствено от свидетелката ..
Б.а, която вече била на място на саморазправата и имала възможност да
възприеме детайлно случващото се, както и възприела, че ИЛ. Т. Б. нанася
удар с ръка, в която държи камък, по главата на сина й АТ. К. Б.. Именно
свидетелката .. Б.а е позвънила на телефон 112 за да извика полиция (видно от
представеното писмо от Районен център 112 – София) за да се преустанови
случващото се, а малко след началото на физическата саморазправа между
подсъдимите и пострадалия, свидетелят Георги ..ов също очевидец на
инцидента, след като видял че двама та подсъдимия бият пострадалия се
намесил, като застанал между пострадалия и подсъдимите и така
преустановил боя. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели,
като същите са еднопосочни, логични и последователни, взаимно подкрепящи
се и в съответствие с писмените доказателства, а именно медицинските
документи приложени по делото и заключението на съдебно-медицинската
експертиза по отношение на пострадалия АТ. К. Б.. Към тази група показания
на свидетели – очевидци, съдът причислява и показанията на свидетелката
Лозена Б.а, като кредитира същите в частта им, че същата е видяла как
пострадалия държи подсъдимия Т. АТ. Б. за ръцете, поради което позвъняла
по телефона на сина си – подсъдимия ИЛ. Т. Б. за да се притече на помощ,
както и в частта, че имало нанасяне на удари, но тя не можела да гледа и
престанала да наблюдава случващото се. Съдът не кредитира показанията на
този свидетел в частта им, че е видяла как пострадалия бие съпруга й Т. АТ.
Б., тъй като тези обстоятелства не се подкрепят, а напротив отричат се от
останалите свидетели очевидци, а също така не кореспондират и с
14
обективните находки за налични травматични увреждания при прегледа от
съдебен лекар на този подсъдим, както и с изводите на приетото заключение
на съдебно-медицинската експертиза изготвена по отношение на Т. АТ. Б.,
както и на постановената влязла в сила Присъда № 48 от 19.10.2022г.,
постановена по НЧХД № 858/2021г. на Районен съд – .... Втората група гласни
доказателства, изхождаща свидетели, които макар и не преки очевидци на
инцидента, са възприели ситуацията, подсъдимите и пострадалия
непосредствено или малко време след случая, а именно свидетелите: .., ....
Всичките тези свидетели установяват по безспорен и категоричен начин, че на
процесното място и време между ИЛ. Т. Б. и Т. АТ. Б. и пострадалия АТ. К. Б.
е имало инцидент, при който на последния са били причинени травми по
главата и който е преустановен от трето лице, което е зет на съседи. Тези
свидетели са категорични, че отношенията между семействата на пострадалия
и двамата подсъдими са силно обтегнати, недобри и то от дълго време, като
между тях често се случвали и скандали. Именно в тази им част, съдът
кредитира гласните доказателства в тази група, доколкото същите се
подкрепят и от останалите гласни и писмени доказателства. В тази насока са
и обясненията на двамата подсъдими, които съдът съобрази, че освен
средство за защита са и годно доказателствено средство, не оспорват
основният факт, че между пострадалият и подсъдимите на процесното място
и време възникнало стълкновение, като в тази им част същите съдът
кредитира. Съдът не кредитира гласните доказателства по тази втора група
свидетели в частта им, в която се сочат травматични увреждания по двамата
подсъдими, доколкото липсват доказателства сочещи на изводи, че такива са
им били причинени, и то от пострадалия. Заключението на съдебно-
медицинската експертиза, изготвено по отношение на подсъдимия Т. АТ. Б. е
категорично, че обективно травматични увреждания вследствие на инцидента
при последния не са констатирани, а сочените такива са без ясен механизъм
на причиняване, обясняват се с възможна хиперболизация , агравация на
процесния случай, а някои, като симптомите на намален слух и шум в ушите
са в причинна връзка с психо-емоционално натоварване, церебрестенна
симптоматика с вегетативна лабилност, особено с промени /повишаване/ на
кръвното налягане. Изясни се по делото, че подсъдимият Т. АТ. Б. сам и по
собствена инициатива се е включил в нанасянето на удари на пострадалия АТ.
К. Б. веднага след като другият подсъдим, неговият син ИЛ. Т. Б. е нанесъл
първите удари по пострадалия с ръце по главата, като двамата заедно
продължили да удрят пострадалия с ръце по главата, а подсъдимият ИЛ. Т. Б.
му нанесъл и удар по главата с ръка държейки в нея камък, вследствие на
което пострадалият получил установените травматични увреждания. Тези
действия на двамата подсъдими съдът възприе като лично участие в
осъществяване на престъплението по чл.130 ал.2 от НК от същите,
действайки при съучастие като съизвършители в хипотезата на чл.20 ал.2 от
НК. Твърденията в тази насока на подсъдимия ИЛ. Т. Б., че се включил в
инцидента за да разтърве баща си и пострадалия, съдът намира единствено за
15
защитна теза, кредитираните гласни доказателства сочат на извод, че именно
този подсъдим, който е и физически по-здрав и силен е нанесъл множество
удари с ръце по пострадалия, съвместно с баща си, който е човек на възраст и
явно с проблеми в здравословно отношение. Последващите действия на
подсъдимият Т. АТ. Б. допълнително аргументират тази теза, тъй като същият
по време на инцидента наричал пострадалия АТ. К. Б. с думите „Ще те
пребия“, „Ще ти еба майката“, „боклук“ и „дрисльо“. Непосредствено след
тази физическа интервенция на двамата подсъдими пострадалият посетил
спешният център за преглед и указване на медицинска помощ, като именно
тогава са установени за първи път и травматичните му увреждания. Това
обуславя извода, че именно подсъдимите ИЛ. Т. Б. и Т. АТ. Б., посредством
нанесените удари с ръце и удар с ръка с камък са причинили травматичните
увреждания – по средата на теменната област и леко вляво от средната линия,
надлъжно разположено ивицесто охлузване с ширина в средата около 1 мм., а
в краищата до към 3 мм. и с дължина 1 см. и около него бледомораво-
зеленикаво кръвонасядане с овална форма и с размери около 2,5/2 см.; леко
изразен, напрегнат на пипане и разлят оток (цицина); в горната част на врата,
косо разположено ивицесто охлузване с размери 1,5/2 см.; подобно охлузване
с размери 10/12 мм. по лицето вляво, пред и над ъгъла на долната челюст;
около устата в дясно 5 – 6 на брои малки точковидно ивицести охлузвания с
размери по около 4-5/2-3 мм. Този извод се подкрепя и от показанията на
свидетелите .. .... Видно от медицинската документация и медицинското
удостоверение към нея, както и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, е че с оглед обективните находки при прегледа на пострадалия, са
му причинили болка и страдание, като травматичните увреждания, описани
като охлузване с околно кръвонасявдане и оток, като вид и разположение,
добре отговарят да се дължат на удар с твърд, тъп, ръбест предмет, какъвто е
и камък в тази област, като разположението му по теменната област, изключва
в известна степен, удар върху неравност от терена при падане. Установените
останали травматични увреждания - ивицести охлузвания се дължат на коси
тангенциални удари с ръбести предмети, каквито могат да са и човешките
нокти. Описаните обективни травматични увреждания, отговарят да са
причинени по време и начин посочен от тъжителя в частната тъжба,
предварителните сведения на медицинското свидетелство и от някои от
свидетелите очевидци, като по своя медико-биологичен критерий са
причинили болка и страдание, изразяващи се в умерено силни болки в
наранените области с общо главоболие, постепенно отзвучаващи за около
една седмица, поради което съдът приема, че се касае за причиняване на лека
телесна повреда.
Подсъдимите са действали с точна, ясна и осъзната цел, да накажат
пострадалият АТ. К. Б. за това, че паркира автомобила си на улицата пред
дома си и оспорва нарежданията в тази връзка на подсъдимия Т. АТ. Б., като
за постигане на целта си нанесли побой, респ. установените травматични
увреждания на пострадалия, като с това му причинил лека телесна повреда. С
16
тези си действия ИЛ. Т. Б. и Т. АТ. Б. са искали да накажат пострадалия за
случващите от преди това спорове и да демонстрират доминантно поведение
над него. От субективна страна деянието е извършено в условията на
евентуален умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и макар да не са искали да ги причинят конкретно, са допускали
тяхното настъпване. От изложеното следва извода, че в съзнанието на
подсъдимите са били отразени, както противообщественият характер на
процесното деяние, така и обществено опасните последици от него, но
въпреки това са осъществили същото при условията на общност на умисъла,
като са причинили болка и страдание на пострадалия.
Предвид изложените по-горе правни изводи, съдът призна подсъдимият
ИЛ. Т. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 във връзка
с чл.20, ал.2 от НК и подсъдимият Т. АТ. Б. за виновен в извършването на
престъплението по чл.130, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК. При
определяне размера на наказанията, съдът съобрази степента на обществена
опасност на извършеното престъпление, насочено срещу основно човешко
право и ценност, каквито са здравето и телесната цялост на човека. За
извършеното от подсъдимите престъпление, квалифицирано от съда като
такова по чл.130, ал.2 от НК, законодателят е предвидил налагане на
наказание „Лишаване от свобода” до две години, без да е предвидил
минимален размер на наказанието или “пробация”. От ангажираните по
делото доказателства се установи, че подсъдимите не са осъждани и от
процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди, но при
преценката си доколко са налице всички законоустановени кумулативни
предпоставки за приложение императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК,
съдът съобрази, че в настоящия казус единствено подсъдимия ИЛ. Т. Б.
отговаря на тези условия, а доколкото по отношение на подсъдимия Т. АТ. Б.
се касае за хипотеза на обвинението, съставляваща множество престъпления,
доколкото е повдигнато такова и по чл.146 ал.1 от НК, поради което и по
аргумента на чл.78а ал.6 от НК намира, че този подсъдим не следва да се
освободи от наказателна отговорност. При преценката си какво наказание да
наложи на всеки от подсъдимите, съдът съобрази като смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на двамата подсъдими чистото им съдебно
минало и липсата на други противообществени прояви, дадените обяснения,
които макар и извеждащи защитна за подсъдимите теза спомогнаха за
разкриване на обективната истина, а за подсъдимия Т. АТ. Б. и настоящата му
възраст, а като отегчаващи вината им обстоятелства единствено това, че
престъплението е извършено на обществено място в светлата част на
денонощието, станало достояние и на съседите. Предвид изложеното съдът на
основание чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК във връзка с чл.78а ал.1
от НК освободи от наказателна отговорност подсъдимия ИЛ. Т. Б., като му
наложи административно наказание “Глоба” в размер на 1200.00 /хиляда и
двеста/ лева. Като съобрази гореизложеното, на основание по чл.130 ал.2 във
17
връзка с чл.20 ал.2 от НК във връзка с 54 от НК наложи на подсъдимия Т. АТ.
Б. наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. Именно такива по вид и
размер наказания съдът намира, че ще постигнат в най-пълна степен целите
на наказанието по чл.36 от НК.
Относно предявения граждански иск, съдът уважава същия до размера
на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, като осъди подсъдимите ИЛ. Т. Б. и Т.
АТ. Б. да заплатят горната сума солидарно, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20
ал.2 от НК на пострадалия АТ. К. Б.. Съдът намира присъденото обезщетение
за справедливо, отчитайки причинените болки, страдания и другите
нематериални последици, причинени на пострадалия от престъплението,
предвид това, че те са пряка и непосредствена последица на виновно
извършено от подсъдимите деяние, както и изявлението на вещото лице за
периода на възстановяване на пострадалия. Подсъдимите са били длъжни да
спазват общото си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД
да не вредят другиму, като се въздържат от извършване на такива
противоправни действия, с който да застрашават живота и здравето на друг
човек и в частност на пострадалия. Съдът отхвърля гражданския иск в частта
над уважения размер до сумата 5000 /пет хиляди/ лева, като неоснователен, с
оглед недоказаност и прекомерност на претендираното обезщетение.
По отношение на престъплението по чл.146 ал.1 от НК - обида:
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира за доказано
по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият Т. АТ. Б. е извършил от
обективна и субективна страна вмененото му с частната тъжба престъпление
по чл.146, ал.1, пр.1 от НК. В настоящият случай и при така установена
фактическа обстановка и от събраните доказателства се установи от
обективна страна, че на инкриминираната дата и на установеното място и
време подсъдимият Т. АТ. Б. е казал в присъствието на частния тъжител АТ.
К. Б. унизителни за честта и достойнството му думи, като подсъдимият Т. АТ.
Б. е осъществила изпълнителното деяние на обидата, като му казал думите
“Ще ти еба майката“, „Ще те пребия“ и „дрисльо“. Визираните квалификации
несъмнено са отрицателна оценка за личността, включително и в контекста на
осъщественото физическо малтретиране и посегателство над пострадалия от
страна на подсъдимия, и обидни от гледна точка на господстващият морал в
обществото и именно, като обида са възприети и квалифицирани, както от
частният тъжител, така и от свидетелката .. Б.а, майка на пострадалия,
намиращи в инкриминираният момент в непосредствена близост до
пострадалия и подсъдимите и възприемайки непосредствено случващото се.
Съдът приема, че подсъдимият е извършители на това престъпление като
кредитира изцяло показанията на свидетелката .. Б.а и от части на
свидетелката Лозена Б.а, която чула виковете за съпруга си от към двора и
улицата и отишла да погледне какво се случва. Свидетелката .. Б.а е
категорична и последователна в твърденията си, че лично е възприела
отправянето на обидни думи от страна на подсъдимия Т. АТ. Б. по адрес на
18
частният тъжител и то на публично място, в присъствието на хора
преминаващи по улицата. Категорични са показанията на свидетелките и в
насока, че причина за това поведение на подсъдимия Т. АТ. Б. е именно
обстоятелството, че видял тъжителя да отива към автомобила си, който бил
паркиран на улицата до автомобила на сина му, като това бил и повод да
търси саморазправа с АТ. К. Б.. Установи се по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимия Т. АТ. Б. е обидил тъжителя и с това, че му казал и го
нарекъл „боклук“, която дума безусловно е обидна и нанесен в присъствието
на пострадалия, като същата е в състояние да осъществи състава на
престъплението по чл.146 ал.1 пр.1 от НК, но доколкото същата липсва във
възприетата рамка на обвинението, респ. с оглед принципа на диспозитивното
начало е извън предмета на обвинението, то същата не следва да бъде
разглеждана като съставомерна. Наред с това, от събраните по делото
множество гласни доказателства, не се установи от обективна страна,
подсъдимият Т. АТ. Б. да е наричал и казвал на пострадалия АТ. К. Б. думите
„Ще ви избия всичките.“ и „Това е мое място.“, поради което в тази му част
от това обвинение, съдът го прие за недоказано от обективна страна. Освен
посочените обидни думи, установи се от доказателствата по делото, че в
действителност подсъдимия Т. АТ. Б. е казал думите “тая кола повече да не се
паркира тук“ и „Гледай колата да изчезне, защото ти ще изчезнеш ….“, но
същите съдът прецени, че не могат да бъдат възприети като обидни, поради
което и прие, че по отношение на тях не е осъществен състав на обида и
деянието се явява несъставомерно.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл от страна и на подсъдимия Т. АТ. Б., тъй като той е съзнавал
общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
желаейки да изрази неодобрителното си и негативно отношение към частният
тъжител. Подсъдимият е съзнавал също, че с процесните квалификации ще
засегне личността, честта и достойнството на тъжителя, който е възприел
обидите лично и в присъствието и на други лица.
Като отчете, че за престъплението чл.146, ал.1 от НК законодателят е
предвидил налагане на наказание „Глоба” в размер от 1 000 лева до 3 000 лева
и като прецени изложените по-горе съображения за неприложимост по
аргумента на чл.78а ал.6 от НК на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК в
казуса по отношение на този подсъдим, поради това, че се касае за
престъпление, извършено в хипотеза на множество престъпления с
престъплението по чл.130 ал.2 от НК съдът намери, че за това престъпление
на подсъдимия Т. АТ. Б. следва да се наложи съответно наказание.
Съобразявайки възприетото по-горе съотношение на смекчаващи спрямо
отегчаващите вината обстоятелства, както и възрастта на подсъдимия, съдът
наложи на подсъдимия Т. АТ. Б., на основание чл.146 ал.1 пр.1 от НК във
връзка с чл.54 от НК, наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
19
Именно такива по вид и размер наказания съдът намира, че ще постигнат в
най-пълна степен целите на наказанието по чл.36 от НК.
Като съобрази, че двете престъпления, съответно по чл.130 ал.2 от НК и
по чл.146 ал.1 пр.1 от НК са извършени от подсъдимия Т. АТ. Б. в условията
на реална съвкупност, като същият е осъден за всяко от двете преди за което
и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.23 ал.1
от НК от така наложените наказания, определи най-тежкото от двете, като му
наложи едно общо наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Относно предявения граждански иск, с който се претендират репарации
за обезвреда относно претърпените неимуществени вреди от престъплението,
свързани с накърняване на чувството за чест и достойнство на тъжителя АТ.
К. Б., съдът намира за установено следното: касае за противоправно и
виновно деяние, което е в причинно-следствена връзка с настъпили
неимуществени вреди за частния тъжител, изразяващи се в накърняване на
негово чувство за чест и достойнство, за които трудно би могло да се намери
равностоен паричен еквивалент. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вреди, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна
връзка между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, което в процесния казус се установи от изложеното по-горе. По силата
на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. От процесното деяние
пострадалия е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими в пари,
и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на
принципа на справедливостта. Предвид характерът на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъп...т
вредоносен резултат, съдът счита, че справедливо и адекватно обезщетение
по чл.52 от ЗЗД за причинените на частния тъжител вреди за процесното
престъпление е такова, в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи
обезщетение за претърпени от АТ. К. Б. неимуществени вреди в следствие на
нанесените от подсъдимия Т. АТ. Б. обиди, предмет на престъпление по
чл.146 ал.1 пр.1 от НК. Съдът отхвърли, като неоснователни и недоказания
предявените граждански иск срещу подсъдимия Т. АТ. Б. над уважения
размери, до сумата 2000 (две хиляди) лева.
На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимите
ИЛ. Т. Б. и Т. АТ. Б. да заплатят солидарно на АТ. К. Б. сумата 1065 (хиляда
шестдесет и пет) лева, представляващи направени от същия съдебно-
деловодни разноски по делото, включително и заплатено адвокатско
възнаграждение, както и да заплатят солидарно по сметка на Районен съд – ...
сумата 100 (сто) лева, представляващи държавна такса върху уваженият
размер на гражданският иск за претендираните неимуществени вреди от
20
престъплението по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, както и сумата 5
(пет) лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист. Отново и на същото основание, съдът възложи на
подсъдимия Т. АТ. Б. да заплати по сметка на Районен съд – ... сумата 253
(двеста петдесет и три) лева, представляваща направени съдебни разноски от
бюджета на съда за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза и сумата 50
(петдесет) лева, представляващи държавна такса върху уваженият размер на
гражданският иск за претендираните неимуществени вреди от
престъплението по чл.146 ал.1 пр.1 от НК, както и сумата 5 (пет) лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
21