№ 47013
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20251110114055 по описа за 2025 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
„А.Б.Б.“ ЕООД, срещу В. М. Д. за заплащане на сумите 200,00 лева (двеста лева),
представляваща главница по Договор за кредит №2140561 от 11.12.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,48 лева (тринадесет
лева и 48 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 11.12.2019 г. до
20.03.2020 г., сумата 105,09 лева (сто и пет лева и 09 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 11.12.2019 г. до 27.02.2025 г., 67,00лева (шестдесет и седем лева),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със
законна лихва за период от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 10,97 лева (десет
лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 11.12.2019 г. до
27.02.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Съдът е издал заповед за изпълнение за вземанията, които се претендират като
дължими по №2140561 от 11.12.2019 г, сключен между длъжника и „К.“ ЕАД, прехвърлени
на заявителя с договор за цесия от 14.03.2021г. По отношение на искането за издаване на
заповед за изпълнение за дължимо възнаграждение по гаранционна сделка (предоставяне на
поръчителство), сключена между длъжника и „А.Т.“ ЕООД от 14.03.2021г. и лихва за забава,
начислена върху това вземане, съдът намира следното:
В процесния случай се касае за сключен договор за потребителски кредит между
длъжника и „К.“ ЕАД, обезпечен с поръчителството на свързано с кредитора лице – „А.Т.“
ЕООД. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл.19, чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът
дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле
на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
07.08.2018г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
1
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл.7, ал.3 ГПК. С клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора за потребителски кредит е вменено задължение на кредитополучателя да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице в срок до 48 часа
от подаване на заявлението за кредит, което е необходимо условие за отпускане и усвояване
на сумата, предмет на договора за кредит. В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в
договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни
услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за
кредит /каквито са посочените вземания/, съществува обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл.19,
чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на
съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство.
При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази
връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази
причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията
на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното
производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А.Б.Б.“
ЕООД, ЕИК ***, срещу В. М. М., в частта за сумата от 67 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 11.12.2019г. сключен
между длъжника и „А.Т.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор
за цесия от 14.03.2021г., ведно със законна лихва за период от 11.03.2025 г. до изплащане на
вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3