РЕШЕНИЕ
№ 4444
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110173875 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „ “ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление със съдебен адрес гр.София,
бул.Витоша №1-А, ет.2, кантора 210 чрез адвокат П.М.-САК, срещу ответник с предявен
иск и молба съдът да постанови решение, с което ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ
ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ на ответника СЛЕДНАТА СУМА - 512,95 лева представляваща сбор
от суми в размер на 445,49 лева за главница начислена за период от 23.10.2012г. до
16.4.2014г., ведно със законната лихва считано от 28.1.2015г., и заедно с лихва от 67,46 лева
начислена за период от 16.12.2012г. до 8.8.2014г. по издаден изпълнителен лист/ИЛ/ на
23.3.2015г. по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС, 61 състав, по който е образувано
изпълнително дело № 20168490400061 по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег.№ 849 на
КЧСИ.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
твърди, че в началото на 2021г. е разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело №
20168490400061 по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег.№ 849 на КЧСИ, за суми които се
претендират от ищеца в размер на 445,49 лева за главница, в едно със законната лихва
считано от 28.01.2015г., 303,74 лева присъдени разноски, както и 86,45 лв. такса по т.26 от
Тарифата на ЗЧСИ. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен
лист/ИЛ/ издаден на 23.3.2015г. по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС, 61 състав,
образувано по реда на чл.410 ГПК.
1
Ищецът твърди, че вземането по изпълнителното дело не се дължи поради погасяване
по давност, защото е периодично и се погася с кратка тригодишна давност съгласно
решение по Тълкувателно дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се, че горецитираното
изпълнително производство при ЧСИ е образувано през 2016г. Твърди се, че от датата на
издаване на ИЛ е започнала да тече нова погасителна давност, защото давността е била
прекъсната с образуването на ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство не са предприети
изпълнителни действия по събиране на дълга, които биха били годни да прекъснат течащата
погасителна давност. Твърди се също, че към 7.1.2018г. всички вземания обективирани в
издадения изпълнителният лист по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС от 23.3.2015г. са
били вече погасени с кратката 3 годишна давност.
Твърди се, че след като ИД е образувано на 7.1.2016г., и след като не е прекъсната
давност то изпълнителното производство се е перимирало на 7.1.2019г. и повече не може да
се търси принудително изпълнение от ищеца. Посочва се също, че перемция е настъпила
още на 7.1.2018г., затова изпълнително производство подлежи на прекратяване по реда на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Ищецът моли съдът да уважи претенцията, да обезсили издадения ИЛ и да се присъдят
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в подадения от него отговор твърди, че иска е недопустим и
неоснователен. Прави възражение, че давността не е изтекла, и че на 19.2.2016г. е наложен
запор на банкова сметка на длъжника в „Райфайзенбанк (България)“ АД и в „Сибанк“ АД;
на 26.7.2017г., 16.2.2017г., 28.3.2016г. и на 25.3.2016г. са извършени плащания по
изпълнителното дело; на 4.1.2018г., 9.4.2018г., 6.3.2020г. и на 26.7.2021г. са подавани молби
от взискателя с искания за извършване на изпълнителни действия; на 5.3.2020г. е наложен
запор на банкова сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Оспорва се, че давността следва да е от 5-години и следва да се приложи чл.117, ал.2
ЗЗД.
Твърди се, че следва да се погледне на случая и от призмата на Решение
№252/17.2.2020г. постановено по гр.дело №1609/2019г. на ВКС по въпроса за спиране на
погасителната давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане
па Тълкувателно решение №2 от 26.6.2015г. на ВКС по тълк. д. №2/2013г., на ВКС, ОСГТК.
С това решение ВКС приема, че за заварените като висящи от Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство — от датата на образуването му, до датата
на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване
на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната
давност е спряла. В същото това решение е прието, че ако е налице осъществен състав по
2
чл.433, ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.6.2015г., новата погасителна давност
за вземането по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години
(чл.117, ал.2 ГПК).
Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Поради изложеното се моли съдът да остави без разглеждане исковата молба и да
прекратите делото като недопустимо и на основание чл.78, ал.3 ГПК да се присъдят
направените разноски в производството, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Моли се, ако съдът разгледа искова молба по същество, да
се отхвърли исковата претенция като неоснователна и да се присъди направените разноски в
производството, съгласно инкорпорирания в отговора на исковата молба по чл.80 ГПК
списък.
Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа ИМ, оспорва отговора на ИМ, моли съдът да постанови решение, с
което исковите претенции да се уважат.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно поддържа отговора на ИМ, оспорва ИМ, моли съдът да отхвърли претенциите
на ищеца като неоснователни и недоказани.
Съдът като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
Съобщение за започване на изпълнително дело на ЧСИ с изх.№270/14.1.2016г. /л.8 от
делото/, Изпълнителен лист от 23.3.2015г. издаден по гр.д.№ 4651/2015г. на СРС /л.9/,
Молба с изх.№ 100/7.1.2016г. от „Ч Е Б АД до ЧСИ /л.10/, Протокол за избор на докладчик
от 29.12.2021г. /л. 11/, Удостоверение с изх.№ 5927/ 21.4.2022г. от ЧСИ Ангел Петров
писмо /л.47/, Запорно съобщение изх.№1062/19.2.2016г. от ЧСИ до С АД /л.51/, Запорно
съобщение изх.№1061/19.2.2016г. от ЧСИ до Р Б АД /л.52/, Удостоверение за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки издадено от НАП ТД София с изх.
№220371601490539/11.1.2016г./л.53-57/, Молба от с вх.№ 14/9.2.2018г. от „Ч до ЧСИ /л.58/,
Молба с вх.№0446/6.1.2020г. от Е Б АД до ЧСИ л.59/, Запорно съобщение с изх.
№3107/5.3.2020г. до П а и б АД/л.60/, Запорно съобщение с изх.№3652/1.4.2020г. до „Б “
ЕООД/л.61/, Заявление с вх.№3483/23.4.2020г. от „ /л.62/, Заявление с вх.№3530/30.4.2020г.
от /л.63/, Заявление с вх.№ 3589/11.5.2020г. от /л.64/, Заявление с вх.№ 10202/23.10.2020г.
от /л.65/, Молба от с вх.№ 10398/26.7.2021г. от „Ч /л.66/, 2бр. Авизо за получено преводно
3
нареждане за кредитен превод на „ от 28.3.2016г./л.67-68/, Авизо за получено преводно
нареждане за кредитен превод на от 16.2.2017г./л.69/, Авизо за получено преводно
нареждане за кредитен превод на „Банка ДСК“ АД от 26.7.2017г./л.70/ и Разпечатка от имейл
на електронно с дата 23.4.2020г. от „ /л.71/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответната страна на вземане срещу ищеца по издаден
изпълнителен лист. При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало,
както и на неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Правото си да претендира процесната сума, ответникът обосновава с издаден в полза
на / изпълнителен лист по ЧГД№ 4651/2015г. на СРС за сумите посочени в ИМ и
образувано изпълнително дело № 20168490400061 по описа на ЧСИ , с рег.№ 849 на КЧСИ.
Фактически действията на съдебния изпълнител са се изчерпали само с образуване на
делото, налагане на запори по банковите сметки на ищеца в от 19.2.2016г.
Съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, по който е издаден
изпълнителният лист, е влязъл в сила, и то само ако възраженията се основат на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл.439 ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след
постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта
му не е настъпила.
Настоящият случай е такъв, доколкото ищецът се позовава на изтекъл давностен срок
след издаване на изпълнителния лист срещу него.
Тъй като вземането на ищеца се отнася за неплатени задължения за потребена
електрическа енергия ведно лихва и юрисконсултско възнаграждение съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 26.6.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК следва да
се определи като периодично по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД и се прилага тригодишна
давност.
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога 5/пет/ години. По силата на чл.116, б.”в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т.10 от ТР 2/2013 от 26.05.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС
задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. С посоченото разрешение е прието, че ППВС № 3/1980 г., постановено в обратния
смисъл, е изгубило сила.
4
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2/две/ години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това прекратяване става по силата на закона /ex lege/, като актът на
съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на производството, има констативен,
а не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
По възраженията на ответника, съдът достига до следните изводи – ИЛ е издаден на
6.2.2015г. следователно ИД е образувано преди изтичане на давностен срок от три години
/давностен срок за образуване на ИД би изтекъл най-рано на 23.10.2015г. за първите
задължения на ищеца/. Вземането по изпълнителния лист има характер на периодично,
затова се ползва с кратка погасителна давност. По ИД на 19.2.2016г. е наложен запор на
банкова сметка на длъжника в АД и в „ , с което възможността за прилагане на чл.439 ГПК
е прекъсната и е започнал да тече нов срок от две години.
Ответникът поддържа висящостта на изпълнителния процес като на 4.1.2018г., на
9.4.2018г., на 6.3.2020г. и на 26.7.2021г. са подавани молби от взискателя с искания за
извършване на изпълнителни действия, с което лишава длъжника от възможността да се
възползва и да иска прекратяване на ИД по силата на закона съгласно чл.439 ГПК и чл.433,
5
ал.1, т.8 ГПК, а на 5.3.2020г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“ АД, с което отново е започнал да тече нов двугодишен срок за
перемция/прекратяване на ИД по силата на закона при бездействие в рамките на 2 години от
взискател/.
Поради всичко изложено към момента съдът достига до извод, че правото на кредитора
за принудително изпълнение на оспорените вземания не е погасено по давност нито са
настъпили основанията за перемция съгласно чл.439 ГПК и чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради
което предявения иск е неоснователен, твърденията на ищеца остават недоказани, поради
което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
342,20 лева съгласно представен списък по чл.80 ГПК /л.74 от делото/. Ищеца е направил в
последното о.с.з. възражение по списъка на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което
съдът приема за основателно поради това, че делото не се характеризира с кой знае каква
правна или фактическа сложност, затова юр.к.възнаграждение следва да се определи в
среден размер от 200 лева по Наредба за заплащане на правната помощ. Следователно
разноските в полза на ответник следва да се уважат в размер на 242,20 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищец „ за
ПРИЗНАВАНЕ на установено между страните, че ИЩЕЦА НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД/със старо наименование , СЛЕДНАТА СУМА - 512,95
лева представляваща сбор от суми в размер на 445,49 лева за главница начислена за период
от 23.10.2012г. до 16.4.2014г., ведно със законната лихва считано от 28.1.2015г., и заедно с
лихва от 67,46 лева начислена за период от 16.12.2012г. до 8.8.2014г. по издаден
изпълнителен лист/ИЛ/ на 23.3.2015г. по ч.гр.д.№ 4651/2015г. по описа на СРС, 61 състав,
по който е образувано изпълнително дело № 20168490400061 по описа на ЧСИ Ангел
Петров, с рег.№ 849 на КЧСИ, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „ да заплати на „ СУМАТА от 242,20 лева представляващи сторените
пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на съдебните им адреси ведно със
съобщение!
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7