РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II-А състав в публично съдебно заседание на пети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева
въззивно гражданско дело № 5074 по описа за 2019 година на СГС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.З.Н.срещу
решение от 10.01.2019г. по гр.д. № 54854/2017г. на СРС, 67 с-в, в частта, с
която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „У.Б.“ АД,
сумата 20 000 лв., представляваща дължима главница по договор за банков
кредит – овърдрафт № 254-ОВ-009/23.02.2010г., ведно със законната лихва върху
същата, считано от 22.12.2011г. до окончателното изплащане; сумата 4 107. 75
лв., представляваща договорна лихва за периода 20.12.2010г. – 25.11.2011г. и
сумата 300. 26 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за периода
25.11.2011г. за периода от 25.11.2011г. до 21.12.2011г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60075/2011г. на СРС, 67 с-в. С
решението е отхвърлен искът за договорна лихва над 4105. 75 лв. до 4 405. 73
лв. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник твърди, че
решението е неправилно и необосновано в частта за уважаване на исковете по чл.
422 ГПК. Поддържа, че ищецът, в съответствие с носената от него доказателствена
тежест, не е доказал, че процесният кредит е усвоен по банков път, тъй като в
първоинстанционното производство не е
представена оригинална счетоводна документация и същата не е могла да
бъде обект на изследване от вещите лица. Сочи, че СРС неправилно не е приложил разпоредбата на
чл. 161 ГПК и не е приел за доказано, че подписът за наредител не е негов.
Твърди, че са необосновани изводите в обжалвания акт досежно неотносимост на
представените по досъдебно производство по пр.пр. № 54584/2011г. на СРП банкови
документи. Предвид изложеното се поддържа, че неправилно съдът е кредитирал
заключението на тройната СПочЕ относно авторството на подписа в договора за
кредит. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
предявените искове, с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „У.б.“ АД, в който се поддържа, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Въззиваемият поддържа,
че по делото е доказано сключване на процесния договор за кредит между
страните, както и реалното предаване на сумата чрез заверяване на
разплащателната сметка на ответника. Сочи, че процесният кредит е обезпечен от
кредитополучателя чрез залог върху вземания и върху движими вещи, като
представените в тази връзка в оригинал писмени доказателства не са оспорени по
делото. Поддържа, че съгласно заключението на приетата ССчЕ, сумата по кредита
е удвоена чрез три тегления на каса, като платежните нареждания за теглене не
са представени по делото, поради изтекъл срок за съхранение от банката и
предаването им на външен архив след изтичане на 5 - годишен срок от издаването
им, съгласно Закона за националния архивен фонд. Твърди, че изводите на
първоинстанционния съд относно неотносимостта на документите по пр.пр. №
54854/2011г. на СРП са правилни, тъй като касаят предходен кредит на
жалбоподателя. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Решението в частта за отхвърляне на иска за лихва е
влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд,
след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При служебна проверка на обжалваното решение по реда на
чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част.
По същество жалбата е неоснователна.
СРС е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК,
предявени от „У.Б.“ АД, за признаване за установено, че И.З.Н., действащ като ЕТ
„В.**– И.Н.“, в качеството на кредитополучател, дължи на „У.Б.“ АД, като кредитодател от друга страна, сумата
20 000 лв., представляваща дължима главница по договор за банков кредит –
овърдрафт № 254-ОВ-009/23.02.2010г., ведно със законната лихва върху същата,
считано от 22.12.2011г. до окончателното изплащане; сумата 4 405. 73 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 20.12.2010г. – 25.11.2011г. и сумата
300. 26 лв., представляваща лихва върху просрочена главница за периода от
25.11.2011г. до 21.12.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 60075/2011г. на СРС, 67 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение
за недопустимост на исковете, поради нищожност на договора за кредит, на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е подписан от него. Евентуално се
поддържа неоснователност на исковете на същото основание, поради липса на
възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор. В
определението по чл. 140 ГПК съдът е открил процедура по оспорване
автентичността на процесния договор за банков кредит и е задължил банката –
ищец да представи оригинала на оспорения документ. В отговора ответникът е
оспорил и усвояването на процесния кредит-овърдрафт по разплащателна сметка IBAN: ***.
От представения договор за банков кредит №
254-ОВ-009/23.02.2010г. се установява, че между „У.Б.“ АД от една страна, в
качеството на кредитор и ЕТ „В.**– И.Н.“, от друга страна, в качеството на
кредитополучател и солидарен длъжник И.З.Н., е сключен договор, по силата на
който банката - кредитор предоставя на кредитополучателя кредит – овърдрафт в
размер на сумата 20 000 лева с цел - осъществяване на текущи разплащания, а
кредитополучателят се задължава към банката да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, такси, комисионни и други разходи, предвидени в договора при
уговорените от страните условия.
Съгласно заключението на първата допусната единична
СПочЕ, подписите за „кредитополучател“ и „солидарен длъжник“ в оспорения
договор за кредит, не са положени от И.З.Н.. Вещото лице е използвало като
сравнителен материал само образци от подписи от периода 2016г. – 2017г.
Съгласно заключението на повторната единична СПЕ, осемте подписа,
положени на всяка страница на оспорения договор за „кредитополучател“ и
„солидарен длъжник“, са положени от ответника И.З.Н.. Вещото лице дава
констатации, че осемте подписа – обект на експертизата, са положени с напълно
привични движения, изразяващи собствения му динамичен почерков стереотип,
като изводите се базират на 2 групи
подписи, използвани като сравнителен материал – полагани във времевия диапазон
от 2008г. до началото на 2010г. и втора група от подписи, полагани през периода
2016г. – 2017г. Вещото лице е дало подробни съображения, че при сравнителния
анализ между двете групи подписи, се установяват съвпадения и различия, но
всички използвани в качеството на сравнителни образци подписи изхождат от
лицето И.Н., като същият в рамките на времевия интервал между първите и вторите
образци, е изменил съзнателно графичната структура, размера, формата и
количеството на движенията си при полагане, но въпреки това не е успял да
избегне собствения си писмено двигателен навик, на което се и дължат
съвпаденията в части и елементи от подписите.
По делото е допусната тройна СПочЕ, по молба на
ответника, съгласно която подписите, положени за кредитополучател, са на
ответника Н.. Вещите лица дават констатации, че при изследване на подписите –
образци не се установяват признаци на имитация и техническа подправка. Съгласно
заключението на тройната СПЕ, подписите – сравнителни образци условно могат да
бъдат групирани в три групи на базата на различия в елементното съдържание и структурната
сложност на транскрипцията им: подписи, полагани в периода 2008г. -2010г.;
подписи, положени в заявление за вписване на договор за залог и декларация по
чл. 264, ал. 1 ДОПК от 11.03.2010г. и трета група подписи, полагани в различни
документи в периода 2016г. – 2018г. Вещите лица дават категоричен
идентификационен извод, че констатираните съвпадения в различните групи подписи
са устойчиви, характерни, образуват индивидуализираща съвкупност и са
достатъчни за извод, че са положени от ответника, а различията се дължат на усложнена транскрипция,
възприета от лицето през 2016г. – 2017г. и имат вариантен характер. При
изготвяне на повторната и тройната СПЕ, вещите лица са използвали като
сравнителен материал два договора за особен залог от 23.02.2020г., сключени
като обезпечение на процесния договор за кредит на същата дата, представени по
делото в оригинал и неоспорени от ответника, в качеството им на писмени
документи.
Предвид всичко изложено, направеното от ответника
оспорване по реда на чл. 193 ГПК на процесния договор за кредит е недоказано,
поради което представеният договор следва да се цени като автентичен писмен
документ, респ. по делото е установена валидна облигационна връзка между
страните по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ. Изводите
на четирите вещи лица, изготвили повторната единична и тройната СПЕ, са
категорични, като не са опровергани от други доказателства по делото и липсва
процесуално основание да не бъдат кредитирани. Заключението на вещото лице Г.,
изготвило първоначалната СПЕ, не следва
да бъде кредитирано, тъй като е изолирано, отделно се базира на сравнителен
материал от 2016г. – 2017г. Отделно от това, представените два договора за
залог върху вземания и за особен залог, сключени на същата дата за обезпечаване
на процесния договор за кредит, са подписани безспорно на същата дата от въззивника – ответник.
Ето защо оплакванията в жалбата за липса на доказана
облигационна връзка между страните по процесния договор за кредит са
неоснователни.
Не се налага различен извод от представените
доказателства за висящото производство по образуваната пр.пр. № 54584/2011г. по
описа на СРС, образувано срещу неизвестен извършител за използване на
неистински документи в офис на ответната банка на неустановена дата през 2008г.
Въпреки дадената в хода на въззивното производство възможност, не са изложени
твърдения и ангажирани доказателства наказателното производство да касае
процесния по делото кредит от 2010г. От представените доказателства по делото е
видно, че обект на изследване в цитираното производство са подписи на 5
документа, касаещи искания за кредити през 2008г. С оглед изложеното,
въззивният съд е отказал спиране на настоящото производство до приключване на
наказателното, предвид липсата на релевантни твърдения, обосноваващи
преюдициалност между двете производства.
Съгласно приетото по делото пред първоинстанционния съд заключение
на ССчЕ, неоспорено от страните, размерът
на предоставения овърдрафт – кредит по процесния договор е усвоен за периода
23.02.2010г. -19.03.2010г., като за визирания период е усвоена сумата общо
20 169. 20 лв., от която усвоените средства в общ размер на 19 000
лв. представляват три тегления на каса, както следва: сумата 10 000 лв.,
изтеглена на 23.02.2010г., сумата 4 000 лв., изтеглена на 25.02.2010г. и сумата
5000 лв., изтеглена на 02.03.2010г. Вещото лице е посочило всички операции по
усвояване на кредита в табличен вид именно по процесната разплащателна сметка IBAN: ***, като в
приложението към заключението, изготвено
въз основа на данни от информационната система на банката, е представено
цялото движение на процесния овърдрафт с размера на усвоения и неплатен
кредитен лимит след всяка операция по горевизираната разплащателна сметка, за
периода 20.02.2010г. – 25.11.2011г. Същата разплащателна сметка е посочена в
договора като такава по усвояване, водене и отчитане на кредита – р. ІІ, т.
10.1. Съгласно чл. 10.2 от договора, усвояването се извършва след учредяване на
всички обезпечения по т. 8 /втори по ред залог на ДМА по балансова стойност в
размер на 220 000 лв. и залог на вземания/, в сроковете по чл. 6 от
договора – 23.02.2011г. – краен срок за усвояване и за погасяване на кредита.
Съгласно чл. 9 от договора, ако кредитът овърдрафт не бъде предоговорен, същият
следва да се погаси на две равни погасителни вноски, всяка от които в размер на
10 000 лв.
Неоснователно е оплакването в жалбата за приложение на
нормата на чл. 161 ГПК. С определението по чл. 140 ГПК СРС е задължил ищеца на
основание чл. 190 ГПК да представи оригиналите на оспорения процесен договор за
кредит-овърдрафт от 23.02.2010г. и оригиналите на всички първични счетоводни
документи. С молба от 10.04.2018г. ищецът е представил оригинала на процесния
договор, като по отношение оригиналите на заявените счетоводни документи –
платежни нареждания и други, е заявил, че не се намират в негово държане, тъй
като са предадени на външен архив след изтичане на 5 - годишен срок. При така
изложеното, не са налице предпоставките на чл. 161 ГПК, тъй като страната не е
създала пречки за събиране на доказателства, които се намират в нейно държане.
Представените договор за кредит и извлечение - справка за
движение по кредит, както и заключението на приетата ССчЕ не са опровергани от
други доказателства по делото, поради което следва да се приеме, че установяват
усвояване на процесната главница в присъдения размер. С оглед вида на кредита –
овърдрафт и уговорения начин на усвояване – по разплащателна сметка, с титуляр
въззивника, установеното по делото теглене на каса на общата сума от
19 000 лв. от посочената в договора разплащателна сметка, не налага
различен извод. При така изложеното
искът за главницата е основателен и доказан.
По отношение на исковете за лихви не са релевирани
конкретни оспорвания в жалбата, по които въззивният съд да дължи произнасяне.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
въззиваемата страна, но не е заявено
искане за присъждането им и такива не следва да се присъждат.
С оглед цената на исковете, решението не подлежи на
касационно обжалване, по арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като делото е
търговско и с цена на исковете до 20 000 лв.
С оглед цената на исковете, решението не подлежи на
касационно обжалване, по арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като делото е
търговско и с цена на исковете до 20 000 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2019г.
по гр.д. № 54854/2017г. на СРС, 67 с-в. в обжалваната част за уважаване на
исковете.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.