№ 1
гр. Д., 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200112 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени електронен фиш серия К №
4882772/15.05.2021г. на ОД на МВР-Смолян като неправилен,
незаконосъобразен и постановен в противоречие, както с материалния, така и
с процесуалния закон. Счита, че при съставяне на обжалвания акт не са
спазени процесуалните правила за издаване на електронен фиш. Същият не е
издаден по одобрения образец и не съдържа законоустановените реквизити.
Счита, че при съставяне на електронния фиш наказващият орган неправилно
е посочил приложимата се към настоящия случай и нарушена от него
разпоредба на материалното право. Счита, че с така съставения електронен
фиш му е наложено незаконосъобразно наказание и в хода на производството
са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се изразяват в следното:
Контролните органи не са спазили изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи, а именно - за поставяне на пътен знак преди
мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства и системи, което е следвало да бъде документирано с
1
надлежно съставена снимка. Счита, че в обжалвания електронен фиш и
приложената снимка за нарушението е налице несъответствие между
установената скорост на движение, тъй като в електронния фиш е посочена
скорост от 66 км/ч, а в клипа към него скорост след приспаднат толеранс - 69
км/ч., т.е. по висока скорост. С това се ограничава правото му на защита, като
нарушител, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за
движение се твърди, че е извършил. От друга страна, твърди, че при
съставения Протокол по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., изцяло невярно е била посочена позицията, както на
поставеното техническо средство, така и на пътният знак въвеждащ
ограничение на скоростта, с което водачът на лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А8“, с peг. № ****** е следвало да се съобрази. Това дискредитира
верността на посочените в протокола данни. Твърди, че в момента на
заснемане на процесния лек автомобил същият е осъществявал движение в
една посока с друг движещ се в лентата до него и попадащ изцяло в същия
кадър, но неустановен по делото като марка, модел и peг. номер лек
автомобил. Техническо средство с № TFR1-M-551 нямa предвидена фабрично
или дори заложена теоретично техническа възможност да установява и
разграничава едновременно скоростта на две заснети в един и същ кадър от
него движещи се в една и съща или разминаващи се в различни посоки МПС-
та, какъвто е процесният случай. Няма данни за такава възможност и при
употребата му при временно монтиране на АТСС. Счита, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения и догадки, а единствено на безспорно установени факти и
доказателства, каквито в случая липсват. Счита, че по никакъв начин не може
да установи техническата възможност на процесния уред с фабр. № TFR1-M-
551, с който е заснет приложения клип да отчете правилно и поотделно
едновременно скоростта на заснетите в един и същ кадър две МПС-та.
Обратното разбиране означава съдът да приеме, че с действията си по
санкциониране на установения лек автомобил чрез издаване на ЕФ АНО може
сам да направи тази преценка като на практика създаде такава допълнителна
техническа възможност и функции на техническото средство, каквито не е
предвидил производителя му, което е абсурдно. В този смисъл е и съдебната
практика при наличие на заснети два автомобила в кадрите на снимковия
материал приложен към електронен фиш. Счита, че в конкретния случай
2
техническата система с фабр. № TFR1-M-551 (която е констатирала
извършеното нарушение), не е одобрена в съответствие с изискванията на
раздел II, Глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и не е вписана в
регистъра за одобрените типове средства за измерване. В тази насока, счита,
че същата не е била годна да измери използваната при управление на
превозното средство скорост. Не е ясно и каква е била техническата
изправност на средството към м.05.2021 г. - дали отговаря или не на
метрологичните изисквания към този период и най-вече, към 15.05.2021 г.
Счита, че това е от съществено значение за правилното определяне на
скоростта на движение на използваното от него МПС, преминаващо покрай
техническата система. Не е ясно и дали АТСС е било разположено и
настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания. Счита, че в конкретния случай не са налице
доказателства за последваща проверка на техническото средство, което е
заснело нарушението. Следователно в конкретния случай не е ясно дали
процесният уред въобще е бил годен да осъществи измерването. Счита, че за
законосъобразното издаване на електронен фиш, в случая, освен техническата
изправност на използваната автоматизирана система за контрол, е
необходимо да се установи и изпълнението на задължението по чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на
правилата за движение по пътищата, което в конкретния случай не е било
надлежно изпълнено. В случая е съставен протокол за използване на АТСС,
но същият не е съпроводен със снимка на разположението на уреда. Тази
снимка е неразделна част от протокола, тъй като се касае за работа с
временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо
средство, респективно система за контрол на скоростта, снимката има за
предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в
протокола, и къде е било разположено мобилното АТСС спрямо посоката на
сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и
системи. Изпълнението на това изискване е от значение и за проверка
изпълнението на разпоредбата на чл. 8 от Наредбата. В конкретния случай
счита, че съставеният му електронен фиш следва да бъде отменен, доколкото
не са налице законовите предпоставки за налагане на административно
3
наказание по този ред. Това е така, защото уредената в ЗДвП процедура по
издаване на електронен фиш изисква кумулативното наличие на две,
предвидени в закона предпоставки за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по този ред. В процесния случай
използваното техническо средство с фабр. № TFR1-M-551, представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
която е вид автоматизирано техническо средство по смисъла на закона. Не е
налице обаче другата предпоставка, предвидена в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
законосъобразното ангажиране на административнонаказателна отговорност,
посредством издаване на електронен фиш, а именно нарушението да е
установено и заснето в отсъствието на контролен орган и нарушител.
Следователно, след като в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП установяването и
заснемането могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано,
в отсъствие на контролен орган, в процесния случай е налице съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на електронния фиш, като е
следвало да се използва общият санкционен ред, регламентиран в ЗАНН,
което от своя страна обуславя и отмяна на издадения му електронен фиш.
Счита, че изцяло неправилно АНО е приложил санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 4 ЗДвП, при определяне на наказанието за извършеното
нарушение. Това е така, доколкото последната предвижда, че когато
нарушението се определя по санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца . В случая, не само не е посочено коя хипотеза от предвидените в чл.
182 ЗДвП следва да се приложи за извършеното от водача нарушение, но и по
никакъв начин не е описана фактическа обстановка, въз основа на която АНО
е възприел, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата предвиждаща
определяне на наказание при повторност на извършеното нарушение.
Допуснатата неяснота в описанието на фактическата обстановка относно
процесния случай и липсата на коректно посочване на разпоредбата въз
основа, на която се налага наказание на водача съставлява съществено
нарушение при съставяне на процесния акт и респективно води до неговата
4
отмяна като излага подробни съображения.
В о. с. з. жалбоподателя не се явява и не изпраща представител.
В о. с. з. въззиваемият ОД на МВР - Смолян не изпраща
представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
административната преписка по атакувания електронен фиш излагат
съображения, че издаденият ел.фиш серия К, № 4882772 отговаря на всички
законови изисквания, като съдържанието и формата му отговорят на чл.189,
ал.4 на ЗДвП. Точният час и мястото на извършване на нарушението са точно
индивидуализирани и дават възможност за защита на нарушителя. В
описателната част на ел. фиш е вписано движение с установена скорост от 66
км/ч - превишаване с 26 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани
показанията на техническото средство, а за място: обл.См., извън населено
място, на път III-197 при км. 83+800, в района на тунел „Гр.“, с посока на
движение от с. Гр. към гр. Д., при ограничение на скоростта от 40 км/ч
въведено с пътен знак „В-26“ и отчетен толеранс от З км/ч в полза на водача.
Разпечатка от клипа не е приложена към електронният фиш, изпратен към
собственика, тъй като с т.7 от разпоредително писмо с № 11937р-
8803/21.05.2015г. на Директора на ГДНП е разпоредено при издаване на
ел.фиш да не се разпечатва и изпраща снимков материал от техническото
средство, а да се предоставя само при подаване на възражение по ел.фиш.
Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата: „Информацията по ал.1 се
предоставя като статично изображение във вид на снимков материал с
уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и
на лица участващи в административния процес.“ Считат, че изложената дотук
фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото
писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснет клип
№ 27250 с автоматизирано техническо средство TFR 1-М № 551. „Мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - TFR 1-
М„ отговаря на изискванията. Съгласно приложеното Удостоверение №
10.02.4835, издадено на 24.02.2010г. от Председателя на Българския институт
по метрология, TFR 1 -М е одобрен тип средство за измерване, като
удостоверението е със срок на валидност 24.02.2020г. Видно от приложеният
5
по делото протокол № 1-46-20/18.08.2020г., техническото средство TFR 1-М
№ 551 е минало последваща проверка и отговаря на изискванията. От чл. 30,
ал. 5 от Закона за измерванията следва, че със системите TFR 1 -М е
възможно да бъде извършван контрол на правилата за движение, стига да
отговаря на изискванията на чл. 43 от закона за измерванията: да са
преминали последваща метрологична проверка, от която да се установи
съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях,
както и да изпълняват предвиденото си предназначение. Считат, че така
приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административно-наказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото. С молба – становище
главен юрисконсулт К.В. моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отхвърли жалбата на Т. ХР. ХР. срещу електронен фиш серия К № 4882772,
като неоснователна и потвърди процесния електронен фиш като
законосъобразно издаден, алтернативно да измени електронния фиш като
преквалифицира деянието по основния състав и намали наложената глоба от
200 лева на 100 лева. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН претендира за
разноски - възнаграждение за юрисконсулт. При условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
настоящото производство. В случай, че по делото са представени
доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение и се претендират
разноски за това, които са над минималния размер, определен по реда на
Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение да
прекомерност. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
определяне на разноски за платено адвокатско възнаграждение, над
минимално определените по реда на Наредба № 1 се явява прекомерно и не
отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и справедлив“ като излага
подробни съображения.
РП- Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
6
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП и от лице, имащо правен интерес от
обжалването, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана,
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съставен е Електронен фиш серия К № 4882772/15.05.2021г.
издаден от ОД на МВР - Смолян за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, за това, че на
15.05.2021 г. в 15.44 часа в обл. См., община Д., републикански III-ти клас път
197 на 83 км +800 м, в района на тунел с. Гр., с посока на движение от с. Гр.
към гр. Д., при ограничение на скоростта въведено с пътен знак В26 от 40 км
в час и отчетен толеранс от 3 км. с МПС АУДИ А 8, вид лек автомобил с
регистрационен номер ****** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 551
разрешена стойност на скоростта 40 km/h, установена стойност на скоростта
66 km/h, превишена стойност на скоростта 26km/h. Собственик, на когото е
регистрирано МПС -Т. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ген.
Ив. К; № *, вх.*, ет. *, an. *, поради което за извършеното нарушение на чл.
21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложена глоба 200.00 лева
Представена е разпечатка на клип № 27250, TFR1-M № 551 и
снимка към ЕФ.
Изготвен е Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система рег. № 252р-7289/18.05.2021г., според който
автоматизираното техническо средство/система вид ТFR1-М № 551 е
използвано на дата 15.05.2021г., на път III-197 при км.83+800, в района на
тунел с. Гр., с посока на движение от с. Гр. към гр. Д., на служебен
автомобил ****.
От справка в централна база КАТ, изготвена на 20.09.2021 г. се
установява, че лек автомобил марка „АУДИ А 8“, с рег. № ****** е
собственост на Т. Х. Х., с ЕГН **********.
Представени са по делото удостоверение за одобрен тип средство за
7
измерване № 10.02.4835; протокол № 1-46-20 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол ТFR-1М, идент. № 551/10, снимков материал и е одобрен
тип средство за измерване.
Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се
ангажира отговорността на водачите на МПС чрез съставяне на електронен
фиш, изключваща общия ред на налагане на административни наказания с
АУАН и НП. Електронният фиш /ЕФ/ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции, като формата и начинът му на
издаване са регламентирани само и единствено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП, без да
са приложими правилата на ЗАНН за форма, съдържание и реквизити, но има
характеристиките на АУАН и НП по отношение на правното му действие.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. В конкретния случай,
съставеният електронен фиш серия К № 4882772/15.05.2021г., издаден от ОД
на МВР- Смолян за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство не отговаря на изискванията на чл. 189,
ал. 4 от Закона за движението по пътищата за надлежна индивидуализация на
приложената санкционна норма.
В конкретния случай като санкционни са посочени нормите на чл.
8
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. От текста на цитираните норми
се установява, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е конкретна
санкционна, а обща норма, уреждаща режима на електронния фиш като
властнически акт; нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не предвижда конкретна
санкция за конкретно нарушение, а точно обратното, тя е с бланкетен
характер, като урежда налагането на санкция в двоен размер за дадени
нарушения поради наличието на квалифициращия признак "повторност". Кои
са тези нарушения обаче, за които се предвижда санкция в двоен размер и
какво е първоначалното наказание за тях нормата на чл. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
сочи чрез възприетия механизъм на препращане към другите алинеи на чл.
182 от ЗДвП.
В нормата на чл.182, ал.1 - 3 ЗДвП са предвидени множество
санкции в различни размери в зависимост от конкретните фактически
параметри на извършеното нарушение, като критериите са: стойността на
превишението на скоростта /дали се касае за превишаване на общо
ограничение на скоростта или на такова въведено с пътен знак В26/; дали
превишението е извършено в рамките на населено място или извън него; вида
на МПС, с което е извършено нарушението. В ЕФ освен общата норма на чл.
189, ал. 4 ЗДвП и бланкетната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, уреждаща
повторността, следвало да се посочи и конкретната санкционна норма от чл.
182, ал. 1-3 ЗДвП, която кореспондира на фактите по процесния случай и
величината на превишението, каквато би била например нормата на чл. 182,
ал. 2, т. 3 ЗДвП. Такова посочване в ЕФ липсва, което не само накърнява
правото на защита на наказаното лице да разбере правните рамки на
повдигнатото му обвинение, но и прави изцяло неразбирама волята на
наказващия орган, коя е приложимата санкционна норма, което възпрепятства
преценката на съда, дали правилно е приложен материалния закон.
Допуснатият порок в дейността на наказващия орган е неотстраним,
доколкото, ако съдът за първи път със своя акт издири и приложи коректната
санкционна норма, наказаният субект би бил поставен в положение да
разбере правните рамки на обвинението което му се повдига, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието му вече реално е наложено,
което е несъвместимо с правото му на защита.
На следващо място, допуснато е съществено разминаване между
9
фактическото описание на нарушението в ЕФ и приложената от наказващия
орган санкционна норма. При фактическото описание на нарушението в ЕФ
липсва, каквото и да било твърдение то да е извършено при условията на
повторност. Единственото обстоятелство, от което се извлича
предполагаемата воля на наказващия орган да накаже дееца с по-висока
санкция по квалифицирания състав е посочването на нормата на чл. 182, ал. 4
ЗДвП. При липса на фактическо твърдение, обаче деянието да е извършено
при условията на повторност и при констатираната вече липса на посочване
на конкретна санкционна норма, кореспондираща на наказуемото
превишение на скоростта, остава изцяло непроверима волята на наказващия
орган, кой е действителния административен състав, по който се наказва
дееца. Дори да се приеме, че действителната воля на наказващия орган е да се
накаже дееца за нарушение извършено при повторност, то ЕФ отново не
отговаря на изискванията за форма и съдържание. Легална дефиниция на
понятието повторност е дадено в т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а именно "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
С оглед гореизложеното в ЕФ задължително е следвало да намерят отражение
фактите относно това, кое предходно административно осъждане според
наказващия орган обуславя квалифициращия признак повторност. Съгласно
трайната съдебна практика, всяко разминаване между словесното описание на
допуснатото нарушение и приложената правна норма представлява
съществено процесуално нарушение и абсолютно основание за отмяна на
електрония фиш.
При този изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски, но същия не претендира.
Съдът намира, с оглед на гореизложеното, че Електронен фиш серия
К № 4882772/15.05.2021г., издаден от ОД на МВР- Смолян следва да се
отмени като незаконосъобразен.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4882772/15.05.2021г.,
издаден от ОД на МВР- Смолян за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М № 551, с който
за нарушение на чл. 21 ал.2 във връзка с чл. 21 ал.1 от ЗДвП на Т. ХР. ХР. , с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Ген. Ив. К; № *, вх.*, ет. *, an. *, на
основание чл. 189 ал.4 във връзка с чл. 182 ал.4 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11