Р Е Ш Е Н И Е № 261508
гр. Пловдив, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 19.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12596 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
В.М.К.,***, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер
на 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП
от 31.08.2020 г., при което ищецът, управлявайки л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.
№ ***,
на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“
попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, за което носи
отговорност Община Пловдив, като стопанин на пътя, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -01.10.2020 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.
В исковата молба се излагат
твърдения, че претърпените вреди по собствения на ищеца лек автомобила са
повредена предна дясна гума, предно дясно окачване и други на обща стойност в
размер на 500 лева, заплатени от ищеца. ЗА ПТП бил съставен протокол за ПТП от
органите на полицията. Твърди
се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния
пътен участък в изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в
резултат на което за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват така предявения иск по
основание и размер. Не се установявали обстоятелствата, довели до вредоносното
събитие. Оспорва се механизма на ПТП и причинно-следствената връзка. Прави се
възражение за съпричиняване, доколкото водачът на лекия автомобил не е
съобразил скоростта си съобразно пътната обстановка. Моли се искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск
с правна квалификация чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи вследствие на противоправното поведение на лице, за което отговаря
ответникът, при или по повод на възложената на това лице от ответника работа,
да са настъпили имуществени вреди, какви точно, причинно-следствена връзка
между твърдените имуществени вреди и твърдения инцидент, както и конкретния
размер на имуществените вреди, изискуемост на претенцията.Ответникът носи
насрещно доказване по посочените обстоятелства, както
и да докаже възраженията си в отговора, вкл. твърдяното от него съпричиняване /допринасяне/
от страна на ищеца, а при установяването на фактическия състав на вземането,
следва да докаже, че го е погасил, както и оборване на презумпцията за
виновност.
С Определение от 11.12.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“
се стопанисва от Община Пловдив.
От представения по делото Протокол за ПТП /л.44/ се
установява, че в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „***“
и ул. „***“на 31.08.2020 г. са пристигнали служители на МВР, които
са отразили наличие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в
същия участък с размери 60х50х25, като на мястото е заварел лека автомобил
„Фолксваген Пасат”, рег. № ***. Констатирани са и вреди по лекия автомобил, управляван от В.М.К. – по предна дясна
гума, предно окачване и други. По отношение на тези обстоятелства протоколът за
ПТП има обвързваща съда материална доказателствена стойност, доколкото отразява
факти и обстоятелства, които длъжностните лица лично и непосредствено са
възприели, във връзка със служебните си задължения.
От разпита на свидетеля К. И. К. /протокол от о.с.з. от
16.02.2021 г. л.51/, се установява, че пред месец август 2020 г. ищецът му се
обадил по телефона и го помолил за помощ, доколкото претърпял произшествие с
лекия си автомобил. Свидетелят отишъл на мястото, което му посочил ищеца, а
именно на бул М., на една малка улица на надлеза, където се пресичат линиите.
Свидетелят видял, че гумата на лекия автомобил на ищеца била попадна в не малка
дупка на пътното платно, която не била обезопасена и обозначена. Скъсан бил
носача и гумата се е изкривила. Тъй като колата не можела да се движи на
собствен ход, ищецът се обадил на пътна помощ, които пристигнали на място, на
заявили, че не могат да се справят, тъй като е необходим кран. Тогава колата
била вдигната на крикове и се установило какво е скъсано, гумата се държала
само на амортисьори на пружината и на кормилната щанга. Наложило се да се купят
нови носачи.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел
като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.
Същият установява механизма на процесното ПТП, а именно, че заварил процесния
лек автомобил с пропадната гума в дупка на пътното платно на кръстовището на
бул. „***“ и ул. „***“, както и какви щети са настъпили в резултат на това.
От представените от ищеца писмени доказателства – фактура
на стойност 210 лева /л.7/, за закупени носащи и 290 лева ремонт на окачване и
преден мост /л.9/, се установява, че за ремонта на лекия автомобил същият е
заплатил сума в побщ размер на 500 лева.
От приетата по делото САТЕ /л.55/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните
щети по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитания по делото
свидетел. Вещото лице установява стойността на ремонта, необходим за
възстановяване на автомобила, а именно 535.24 лева, с включени части и труд.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно §
7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя,
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието
и изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност
пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на
дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно
предприема действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната
отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, същият е доказан по основание и размер и следва да се
уважи.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че
вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение
на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест
е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото.
В случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер
за сумата от 500 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда 01.10.2020 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. С
Определение от 12.10.2020 г. ищецът е освободен от заплащане на разноски по
делото, като не доказа да е напарвил такива.
По делото ищецът се е представлявал от адв. М.Б.. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.64/,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38
ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на а. се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1, от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв.
М.Б. в размер на 300 лева /с оглед
интереса в общ размер на 500 лева/, която сума ще се присъди в пълен размер, с
оглед уважената част от претенциите.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК Община Пловдив, ще бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд – Пловдив сумата в размер на 50 лева, дължимата по делото държавна такса.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА
В.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на ПТП от 31.08.2020 г., при което ищецът,
управлявайки л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ***,
на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“
попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, за което носи
отговорност Община Пловдив, като стопанин на пътя, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда -01.10.2020 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА
адв. М.Б.,*** сумата в рамзер на 300 лева
– адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА
Районен съд - Пловдив сумата в размер на 50
лева – държавна такса по делото, съгласно чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ