№ 52
гр. Силистра, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500298 по описа за 2021 година
Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от СН. П. П., взискател по изп.д. № 321/21г. по
описа на ДСИ при СРС, против действията на ДСИ, изразяващи се в отказ да
наложи и да заяви за вписване в Централния регистър на особените залози
запор върху търговското предприятие на длъжника Манекс ЕООД за всички
суми по изпълнителното дело на осн. чл. 26, ал.3, т.1 във вр. с чл.4, ал.1,т.6
ЗОЗ, обективиран в разпореждане от 22.07.21г. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен и
моли да бъде отменен, като се дадат указания на ДСИ за извършване на
поисканите от взискателя изпълнителни действия.
СОС, като съобрази доводите в жалбата, мотивите на съдeбния
изпълнител по обжалваното постановление, становището на другата страна,
както и данните по делото, прие за установено следното:
Депозираната жалба е допустима, тъй като се обжалва отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от взискателя изпълнително
действие /чл. 435, ал. 1 ГПК/.
Видно от известията за доставяне по изпълнителното дело,
разпореждането за отказа е от 22.07.21г., съобщено на 27.07.21г., а жалбата е
депозирана пред ДСИ на 12.08.21г., т.е в законоустановения двуседмичен
1
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В обжалваното разпореждане от 22.07.21г. ДСИ е оставил без
уважение искането на взискателя, на основание чл. 26, ал. 3 т. 1, във връзка с
чл. 4 ал. 1, т. 6 от 303, за налагане и вписване в ЦРОЗ на запор върху
търговското предприятие на „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* за всички
суми по изпълнителното дело, тъй като не е налице вписан особен залог по
партидата на „МАНЕКС“ ЕООД в Търговски регистър.
В жалбата си жалбоподателката сочи, че в случая не се касае за искане
за залог на търговско предприятие, както е възприел ДСИ, а за запор върху
търговското предприятие. Според него обстоятелството, че е допустимо и
възможно налагането на посочените от ДСИ изпълнителни действия по
отношение на имущество на длъжника - търговец, не означава, че не могат да
бъдат извършвани и други изпълнителни действия, предвидени в специални
закони, какъвто е настоящият случай. Законът за особените залози /ЗОЗ/, като
специален закон, урежда особени, специални случаи на налагане на
изпълнителни действия, като в него е уреден както залогът на търговско
предприятие, описан от ДСИ, така и запорът на търговско предприятие.
Жалбоподателят сочи също, че след като са налице специални правни норми,
уредени в специален закон, като такива те дерогират общите, описани от
ДСИ. (Lex specialis derogat legi generali).
Посочено е в жалбата, че в нормата на чл.26, ал.1 и ал.2 от 303 са
описани основните вписвания, които се извършват по този закон, като
нормата на чл.26, ал.З от 303 предвижда особени случаи на вписвания. Това
става ясно от използвания съюз „и“ в този норма: „На вписване подлежат И“.
Първият предвиден особен случай е вписването на запор върху имущество по
чл.4 от 303. В разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 „търговското предприятие“ е
изрично предвидено като имущество по чл.4 от 303. Следователно, според
жалбоподателя, противно на изложеното от ДСИ, вписването на запор върху
търговско предприятие е допустимо изпълнително действие, понеже е
изрично предвидено в специалната разпоредба на чл.26, ал.З, т.1, във вр. с
чл.4, ал.1, т.6 от Закона за особените залози.
Не се приема изложеното от ДСИ, че по реда на 303 се вписват само
договори за особен залог, сключени в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, тъй като от това би следвало, че в никаква хипотеза не е
допустимо вписването на запор върху търговско предприятие, въпреки
изричното му предвиждане като изпълнителен способ в 303.
2
В случая следва да се посочи, че предмет на договора за особен залог
на търговското предприятие е споразумението между кредитора на едно
вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може да
се удовлетвори сам от заложеното имущество с предпочитание пред другите
кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно. Особеният
залог на търговско предприятие следва да бъде вписан освен в Централния
регистър на особените залози, за реда на вписване в който важат разпоредбите
на чл. 26 - 31 от ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на
Централния регистър на особените залози към Министерство на
правосъдието, така и по фирменото дело на залогодателя, съответно в
търговския регистър и то приоритетно.
Запорът е разпореждане на съдебен изпълнител, с което определена
движима вещ на длъжника се предназначава за принудително
удовлетворяване на взискателя, като се забранява на първия да се разпорежда
с тази вещ и тя се предава или на него, или на трето лице, за да бъде пазена до
извършване на нейната продажба.
Чл. 26 от ЗОЗ изчерпателно изброява подлежащите на вписване в
ЦРОЗ обстоятелства. Между тези обстоятелства, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1, е
запорът на имущество по чл. 4. На тази разпоредба се позовава
жалбоподателят, за да мотивира, че искането му е основателно.
Чл. 4 от ЗОЗ, озаглавен "Заложено имущество", в ал. 1-ва съдържа
изчерпателно изброяване на имущества, които могат да се залагат при
условията и по реда на този закон. В това изброяване в т. 5 е посочено
търговско предприятие. Тълкуването на чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 4,
ал. 1, т. 5 от ЗОЗ води до извод, че подлежи на вписване запорът на заложено
търговско предприятие /такова, което е предмет на договор за залог/. Същото
тълкуване се отнася за ПН на чл. 8, ал. 1, чл. 12, ал. 1, изр. 1, чл. 21, ал. 1, т. 1
и т. 2 и чл. 40 на Правилника за устройството и дейността на ЦРОЗ, които са
свързани с чл. 4 от ЗОЗ.
Следователно запор върху търговско предприятие и вписването му в
ЦРОЗ трябва да се предхожда от договор за залог върху търговското
предприятие, вписан както в търговския регистър по партидата на
дружеството- длъжник и залогодател, така и в ЦРОЗ.
В ГПК няма предвидена обезпечителна мярка "Запор върху търговско
предприятие". Търговското предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, може да включва в себе си движими
вещи, недвижими вещи, и други вещни и облигационни права и задължения.
Поради особения му характер като вид икономическа единица, сделките и
действията с търговско предприятие са изрично регламентирани и нормите в
тази насока не могат да бъдат тълкувани разширително. Поначало запорът
като вид обезпечителна мярка е свързан с движимите вещи и вземания на
длъжника - аргумент от чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК, а вземанията и движимите
вещи са само част от търговското предприятие.
3
Нормата на чл. 517а от ГПК не предвижда вписване на запор върху
търговско предприятие. В същата изрично е уредено, че по искане на
взискателя изпълнението може да се насочи само върху обособена част от
предприятие по см. на пар.1а ДР на ТЗ.
Чрез искането на налагане на запор върху търговско предприятие, без
сключен договор за особен залог на търговско предприятие, жалбоподателят
цели преодоляване сложната процедура по извършване на запор и възбрани
върху движими и недвижими вещи, влизащи в имуществото на дружеството-
длъжник, което е недопустимо. В този см. и Решение № 13631 от 14.12.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 8105/2015 г., VIII о., потв. с Решение № 4494 от
15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2016 г., 5-членен с-в.
Що се касае до доводите на жалбоподателя, че в Разпореждане от
22.07.2021 г., с което оставя без уважение искането на взискателя, не е
посочил дали посоченото Разпореждане подлежи на обжалване или е
окончателно и ако подлежи на обжалване, не е посочено пред кой съд, в какъв
срок следва да се обжалва, то в чл. 435 ал. 1 от ГПК, достатъчно ясно е
посочено в кои случаи взискателят може да обжалва действията на ДСИ и
посочените основания са ноторно известни. Освен това, до взискателя е
изпратено съобщение с изх. № 9258/23.07.2021 г., с което същият е уведомен
на 27.07.2021 г., че искането му е оставено без уважение, като съдържанието
на съобщението е напълно идентично със съдържанието на Разпореждането
от 22.07.2021 г.
Предвид всичко изложено до тук, СОС счита, че действията на ДСИ,
изразяващи се в отказ да наложи и да заяви за вписване в Централния
регистър на особените залози запор върху търговското предприятие на
длъжника Манекс ЕООД за всички суми по изпълнителното дело на осн. чл.
26, ал.3, т.1 във вр. с чл.4, ал.1,т.6 ЗОЗ, обективиран в разпореждане от
22.07.21г., са правилни и законосъобразни.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на ДСИ по изп.д. № 321/21г. по описа на
СИС при СРС, изразяващи се в отказ да наложи и да заяви за вписване в
Централния регистър на особените залози запор върху търговското
предприятие на длъжника „Манекс“ ЕООД за всички суми по изпълнителното
дело на осн. чл. 26, ал.3, т.1 във вр. с чл.4, ал.1,т.6 ЗОЗ, обективиран в
разпореждане от 22.07.21г.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5