ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Видин 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
В., гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:В.М.
с участието
на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията
....................... гр дело № 571 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящето дело е на етап постановяване на
определение по чл.140,ал.1 от
ГПК.
Делото е
образувано по искова молба на П.А.П., ЕГН:**********,
с адрес: *** 1,Съдебен адрес за
получаване на призовки, съобщения и документи: гр.Б., ул.”* ” №*, ет.*, ап.*, кантората на адв.М. А.А., като процесуален
представител на ищеца,Против:А.Р.А., с
ЕГН:**********, с адрес: ***, с правно
основание: чл.422, във вр. с чл.415, във вр. С Чл124, ал1 от ГПК; на
евентуалните искове: чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД; чл.55, чл.34 от ЗЗД, и 59
ЗЗД с Цена на иска: 48 200 лв., представляваща
дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г.,
Подържа в исковата молба, че по
силата на Запис на заповед от 15.03.2013 г. ответникът -длъжник А.Р.А., ЕГН:**********, безусловно се
задължил да плати без протест срещу представянето на същия на 20.12.2017г.
сумата от 48200 лв. (четиридесет
и осем хиляди и двеста лева) на ищеца П.А.П.,
ЕГН:**********. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на
уговорения падеж - 20.12.2017г., но въпреки това плащане не е извършено, както
и към настоящия момент.
Процесният Запис на заповед е
издаден от ответника, за да обезпечи негово задължение за заплащане - връщане
на предоставени му на заем парични средства в размер на 48200 лв., съгласно Договор
за заем от 13.02.2010 год., изменен с Допълнително споразумение /Анекс/ от 15.03.2013 год., към Договор
за заем от 13.02.2010 год., сключени и подписани между П.А.П., ЕГН:**********, като заемодател, и А.Р.А., с ЕГН:**********, като
заемател, и които Договор за заем и Допълнително споразумение /Анекс/.
По посочените Договор за
заем и Допълнително споразумение /анекс/, ответникът е поел задължение да заплати - върне на ищеца заемната парична сума в размер на 48200 лв. (четиридесет
и осем хиляди и двеста лева), в срок до
20.12.2017г., като изискуемостта настъпва с изтичането на крайния срок
за изпълнение - 20.12.2017г.. Паричното
задължение е изискуемо - с настъпил
падеж, но до този момент не е
платено, като така длъжникът А.Р.А.,
е изпаднал в неизпълнение, съответно в забава за изпълнението на
паричното си задължение към ищеца.
В посочените Договор за заем
и Допълнително споразумение /Анекс/, страните са декларирали и установили
безспорно помежду си, че заемателя А.Р.А., с ЕГН:**********, е получил от
заемодателя П.А.П., ЕГН:**********, паричен заем в размер на 48 200 лв.
(четиридесет и осем хиляди и двеста лева), по сключения помежду им Договор за
заем от 13.02.2010 год., изменен с Допълнително споразумение /Анекс/ от
15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., по който договор
заемателят А.Р.А. дължи на заемодателя П.А.П., сумата от 48200 лв., която сума
е дължима /като предадена на заемателя на 13.02.2010 год. - съгласно Разписка
от 13.02.2010 год., за получена сума по Договор за заем от 13.02.2010 год,
като изрично е декларирано и установен факта
на получаването на заемната сума пари от заемателя в самия Договор за заем/ и
изискуема. Първоначално, заемната сума пари е следвало да бъде заплатена -
върната на заемодателя до 15.03.2013 год., но поради бездействието на длъжника
- заемател, страните са се договорили да удължат срока на връщане на заемната
сума пари до 20.12.2017г., като за целта са сключили и подписали и Допълнително
споразумение /Анекс/ от 15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010
год., според което, освен удължаването на срока за връщане на заема /срокът
удължен до 20.12.2017г., като нов падеж/, страните са договорили и подписването
и издаването на процесния Запис на заповед от 15.03.2013 г., от страна на длъжника
А.Р.А., за да обезпечи своето задължение за заплащане - връщане на
предоставените му на заем парични средства в размер на 48200 лв., съгласно
посочения по-горе Договор за заем от 13.02.2010 год..
Въпреки настъпването на така
установения краен срок за изпълнение - заплащане на дължимата парична сума, а
именно 20.12.2017г., плащане не е извършено.
Предвид настъпилата изискуемост на дължимото
облигационно парично задължение за заплащане - връщане на посочената сума в
размер на 48200 лв,, както и предвид това, че процесният Запис на заповед е
предявен за плащане на издателя А.Р.А., на уговорения падеж - 20.12.2017г.,
както и предвид неизпълнението на длъжника А.Р.А., и на основание чл.417 от ГПК, на 12.11.2018 год., в деловодството на Районен съд В., П.А.П. депозирал
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК.
Със заявлението е поискано
длъжникът А.Р.А., да бъде задължен да заплати на П.А.П., следните суми:
-главница в размер на 48200 лева, представляваща
дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г., както и
-законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване
на задължението;
-964,00 лева - държавна такса в размер на 2% от
търсената сума за образуване на заповедното производство;
С оглед постъпилото
заявление и представените към него доказателства, е образувано ч.гр.дело№2821/2018 г. по описа на Районен
съд В. В резултат на производството по посоченото частно гражданско дело
е издадена Заповед №2778/12.11.2018
год., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, от 12.11.2018 год., по силата на която на длъжника А.Р.А. е
разпоредено и същият е задължен да заплати на кредитора П.А.П., посочените
по-горе суми: главница в размер на 48200 лева /четиридесет и осем хиляди и
двеста лева/, представляваща дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018 год. /датата
на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 964.00 лева - държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение
- Заповед №2778/12.11.2018 год., за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, от 12.11.2018 год., на основание чл.414 от ГПК,
във вр. с чл.134 от ЗЗД, и във връзка с Определение №74 от 22.03.2019 год., по
в.ч.гр.дело №113/2019 год., по описа на Окръжен съд В., от „*“ ООД, чрез адв.П.Ж.Ч.
, вписан в АК-Б., дружеството като кредитор на длъжника А.Р.А., е подадено
Възражение по чл.414 от ГПК.
Това възражение е подадено от лице, което не разполага с надлежна процесуална
легитимация, както и е надлежна представителна власт. От една страна
адв.П.Ч. не е надлежно упълномощен от
единствения законен представител на дружеството „*“ ООД - неговия управител, а
от трето лице, което има единствено качеството на съдружник - съдружника М.
Поради това всички извършени от него действия не могат валидно да ангажират дружеството
„*“ ООД. По този начин подаденото Възражение по чл.414 от ГПК от адв.Ч., като
представител на „*“ ООД, е процесуално
недопустимо действие и не следва да се зачетат последиците му. Всички процесуални действия, предприети по
Заповедното производство от споменатия адв.П.Ч. , действащ като пълномощник на
един от съдружниците, не могат да бъдат
зачетени от заповедния съд, като действия на процесуално-легитимирана страна, при
това в едностранното по своя характер заповедно производство.
Срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, не е подадено Възражение
по чл.414 от ГПК от длъжника А.А. в законоустановения срок за това, като по
този начин Заповедта за изпълнение Е
ВЛЯЗЛА В СИЛА като не е атакувана с Възражение по чл.414 от ГПК,
подадено от процесуално- легитимирано лице, притежаващо представителна власт да
стори това и то в установения за това двуседмичен срок, и подлежи на изпълнение
въз основа на издадения Изпълнителен лист.
На следващо място,
възражението по настоящото заповедно производство, е подадено от „*“ ООД, чрез
адв.Ч., след изтичането на двуседмичния
срок по чл.414 от ГПК, изтичането на който стабилизира Заповедта за
изпълнение и тя влиза в сила. По този начин, дори и хипотетично да приеме съда,
че възражението е подадено валидно и от оправомощено за това лице, или от негов
законен представител в лицето на адв.П.Ч. , то то е подадено след изтичане на двуседмичния срок по чл.414
от ГПК, като така Заповедта за изпълнение е стабилизирана и е влязла в сила, въпреки късно подаденото
възражение от адвокат Ч., който не е надлежен представител на дружеството,
защото този адвокат не е овластен за това от представляващия - Управителя на
дружеството.
Въпреки гореизложеното, е Определение от 21.10.2020 год., издадено
на основание чл.415, ал.1, от ГПК, по ч.гр.дело№2821/2018 г. по описа на
Районен съд В., на заявителя е указано
за възможността му да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от връчването на определението, като довнесе дължимата
държавна такса и в същия срок представи доказателства за предявяване на иска.
От значение е обстоятелството, че Заповедта за
изпълнение е връчена по надлежен ред, при това лично на единствения законен
представител на Дружеството-длъжник, а именно неговия Управител, и в
установения за това срок, възражение от процесуално легитимирано лице не е подадено. Дали заповедта за
изпълнение е влязла в сила или не, следва да бъде обсъдено от съда по иска по
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, на основание т10а, от Тълкувателно решение №4/2013 год., от 18.06.2014 год., по
т.д.№4/2013 год., на ВКС ОСГТК, който извършва самостоятелна преценка за
наличието на тези специални процесуални предпоставки /дали е подадено в срок и
от надлежно процесуално- легитимирана страна, разполагаща с представителна
власт, Възражението по чл.414 от ГПК/ за предявяване на иска, и не е обвързан
от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Предвид горното, настоящия
съдебен състав, сезиран с иска по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, следва най -
напред да извърши самостоятелна преценка относно допустимостта на предявения
установителен иск, и ако установи че Заповедта за изпълнение е влязла в сила, а
подаденото срещу нея възражение е недопустимо като подадено от лице, което не е
процесуално легитимирано и без мандат за това, то съда по иска по чл.422 във
вр. е чл.415 от ГПК, следва да прекрати настоящото производство и да разпореди
да че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
При все това, предвид неизпълнението на изискуемото и
ликвидно парично задължение по представения Запис на заповед от 15.03.2013 г.,
и предвид указанията, дадени от
заповедния съд с Определение от 21.10.2020 год., издадено на основание чл.415.
ал.1, от ГПК, по ч.гр.дело№2821/2018 г. по описа на Районен съд В., за
възможността да предявят иск за установяване на вземането в едномесечен срок от получаване на
съобщението, подържат, ме имат правен
интерес и основание за завеждане на иск по чл.422. във вр. с чл.415, във вр. е
чл.124, ал.1 от ГПК, срещу длъжника А.Р. .А., по силата на който да се
установи съществуването на претендираното в заповедното производство парично
вземане за заплащане на сумата по представения Запис на заповед, в размер на
48200 лева, представляваща дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г..
както и законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018 год. /датата на
подаване не заявлението/ до изплащане на вземането.
Предявяват Осъдителни искове, при
условията на евентуалност.
На основание чл.210 от ГПК, във вр. с
т.11.б. от Тълкувателно решение №4/2013 год., от 18.06.2014 год., по
т.д.№4/2013 год., на ВКС ОСГТК, в
условията на евентуалност, ако съда приеме или отсъди, че главният иск
по чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуването на претендираните в заповедното производство парични вземания е
неоснователен, заявяват че предявяват, в условията на евентуалност, осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 48200 лева, представляваща
дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г., Договор за заем от
13.02.2010год., изменен с Допълнително споразумение /Анекс/ от 15.03.2013 год.,
към Договор за заем от 13.02.2010 год., сключени и подписани между П.А.П.. ЕГН:**********,
като заемодател, и А.Р.А.; е ЕГН:**********, като заемател, и Разписка от
13.02.2010 год., за получена сума по Договор за заем от 13.02.2010 год.,, както и за заплащане на законната лихва върху
главницата считано от подаването на иска до окончателното и изплащане,
срещу ответника А.Р.А., с ЕГН:**********, и който осъдителен иск, предявяват на
няколко отделни евентуални основания в
следната поредност едно спрямо друго, като всяко следващо следва да се счита
като евентуално спрямо предходното.
Молят съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответника А.Р.А., е ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на ищеца П.А.П., ЕГН:**********, е адрес: *** 1, сумата от 48200 лв. (четиридесет и
осем хиляди и двеста лева), представляваща дължима сума по Запис на заповед от
15.03.2013 г., по който ответникът - длъжник и издател А.Р.А., ЕГН:**********,
безусловно се е задължил да плати без протест срещу представянето на същия на
20.12.2017 г., сумата от 48200 лв., на ищеца П.А.П., ЕГН:**********, като Записът
на заповед е предявен за плащане на издателя на уговорения падеж - 20.12.2017г.,
но въпреки това плащане не е извършено, както
и законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018 год. /датата
на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.
На основание чл.210 от ГПК,
във вр. с т.11.6. от Тълкувателно решение №4/2013 год., от 18.06.2014 год., по
т.д.№4/2013 год., на ВКС ОСГТК, в
условията на евентуалност, ако съда приеме или отсъди, че главният иск по
чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуването на претендираните в заповедното производство парични вземания е
недопустим или е неоснователен,
Молят да се приеме, че е налице
Договор за заем, като съда да постанови решение, с
което да осъди ответника А.Р.А., с
ЕГН:**********, е адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца П.А.П., ЕГН:**********, е адрес: *** 1, сумата в размер на 48200 лв. (четиридесет и
осем хиляди и двеста лева), представляваща дължима сума по Договор за заем от 13.02.2010 год., изменен
е Допълнително споразумение /Анекс/ от
15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., сключени и
подписани между П.А.П., ЕГН:**********, като заемодател, и А.Р.А., с ЕГН:**********,
като заемател, и Разписка от 13.02.2010 год., за получена сума по Договор за
заем от 13.02.2010год., както и законната лихва върху главницата считано
от подаването на иска до окончателното и изплащане.
В условията на евентуалност и в случай че не са налице предпоставките за
разглеждане или за уважаване на предходния иск по т.2.1, или ако съда стигне до извода, че липсва договорно
правоотношение по Договор за заем от 13.02.2010 год., изменен с Допълнително споразумение /Анекс/ от
15.03.2013 год.,към Договор за заем от 13.02.2010 год., или го прогласи
за нищожно или го унищожи, то на
основание чл.55 от ЗЗД, чл.34 от ЗЗД, и чл. 59
ЗЗД, моли съда да осъди А.Р.А., с
ЕГН:**********, с адрес: ***. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер
на 48200 лв. (четиридесет и осем хиляди и двеста лева), както и законната лихва върху главницата считано
от подаването на иска до окончателното и изплащане.
Ищецът представя
се писмени доказателства.
В срока по чл.140,ал.1 от ГПК ответника по настоящето дело не е
представил отговор .
Съдът при преценката по
чл.140
ал.1 от ГПК намира, исковата молба по която е
образувано настоящето дело е редовна,предявения иск е допустим,а
представените по делото книжа са редовно разменени.
Исковата претенция е предявена по
искова молба на на П.А.П., ЕГН:**********, с адрес: *** 1,Съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и документи: гр.Б., ул.”* ” №*, ет.*, ап.*,
кантората на адв.М. А.А., като
процесуален представител на ищеца,Против:А.Р.А.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***, с правно основание: чл.422, във вр. с чл.415, във вр. С Чл124, ал1 от ГПК; на евентуалните искове:
чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД; чл.55, чл.34 от ЗЗД, и 59 ЗЗД с Цена на иска:
48 200 лв., представляваща
дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г
Правната квалификация на претендираните от ищец
права е по чл. чл.422, във вр. с чл.415, във вр. С Чл124, ал1 от
ГПК;
на евентуалните искове: чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД; чл.55, чл.34 от ЗЗД, и
чл.55
във вр с чл.59 ЗЗД
Няма признати по иска обстоятелства.
По чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните дължи
доказване на фактите, на които основава правните си твърдения.
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предметът на правния спор по делото се
определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение.
Съдът със своя акт следва да се произнесе по
въпроса за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е
издадена заповед за изпълнение.
Съобразно твърденията си в исковата молба, ищеца
следва да докаже: предпоставките за надлежно
предявяване на иска по чл. 422 ГПК - 1. Издадена заповед за изпълнение; 2.
Надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исканите от страните доказателства са допустими и
съотносими към предмета на спора,поради което направените доказателствени
искания следва да бъдат уважени.
Съдът счита,че за пълнотата
на доклада следва да се изслуша становището на страните в съдебно заседание.
Делото следва да бъде
насрочено в съдебно заседание.
Водим
от горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема
представените от страните доказателства подробно описани както следва в
исковата молба .
Насрочва делото за
разглеждане в съдебно заседание на 26.03.2021-г. от 10.30 ч. за която дата да се призоват страните.
Допуска
свидетелите на ищеца за обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
Да
се изиска и приложи ЧГРД № 2821/2018г по описа на РС-В.
На страните да се изпрати копие от настоящето
определение.
Указва на страните,че доклад по делото
ще бъде направен в първото по делото заседание.
Указва
на страните,че следва да положат усилия за доброволно уреждане на спора чрез
медиация или други законни способи.
Уведомява ищеца за
задължението по чл.40 от ГПК-в случай,че живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда,
на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Р.Б. Същото задължение имат и законният му представител, попечителят му и пълномощникът му по делото.В случай,че
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Уведомява ищеца за задължението
по чл.41 от ГПК-в случай,че
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който
веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният му
представител, попечителят му и
пълномощникът му по делото. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за връчени.
Определението
подлежи на обжалване
в едноседмичен срок от съобщението до страните, с частна жалба пред САС, в
частта, с която се оставя без уважение искането за конституиране на трето лице
помагач.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: