РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 76
гр. Пловдив, 13.01. 2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 2030 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Б.В.П., с ЕГН **********, с адрес ***,чрез пълномощника адвокат А.
Б. против Решение № 2153-15-167/18.06.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
на П. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-313 от 17.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на ТП на НОИ не са зачели
положения от него осигурителен стаж за периода от 04.11.1980г. до 31.07.1981г.,
на длъжност "бетонджия фасадни панели" при осигурителя ДФ“Завод за
строителни конструкции“ - гр.Пловдив, като такъв от втора категория. Поддържа
се също така, че редовната военна служба, неправилно не е зачетена,
като осигурителен стаж от трета категория, съгласно чл.9, ал.7 от КСО и чл.44
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В този смисъл се иска отмяна на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита,
приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод заявление вх. №
2113-15-2063/15.05.2018 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, с което Б.В.П. е отправил
искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Декларирал е, че има положен стаж в
Русия. С атакуваното разпореждане е зачетен стаж, положен на територията на Република
България, от втора категория с продължителност 14 г. 11 м. и 06 дни и от трета
категория с продължителност 10 г. 05 м. и 12 дни. С формуляр РФ/БГ 3 за
зачетения осигурителен стаж Руската компетентна институция е потвърдила
осигурителен стаж с продължителност 10 г. 09 м. и 25 г. Прието е, че общият
осигурителен стаж на П. от България и Русия за преценка на правото на пенсия е
39 г. 11 м. и 07 дни. Общият сбор от осигурителен стаж и възраст е 101 /61 г.,
09 м. и 11 дни навършена възраст към датата на заявлението 15.05.2018 г. и 39
г. 11 м. и 07 дни осигурителен стаж от трета категория/.
При
преценка правото на пенсия осигурителният стаж за времето от 04.11.1980 г. до
01.08.1981 г., положен на
длъжност "бетонджия фасадни панели" при осигурител ДФ „Завод за
строителни конструкции“ е зачетен с продължителност 07 м. и 14 дни по Удостоверение
обр. УП 13 № 1030-15-1062/16.04.2018 г., издадено от
отдел "ООА" към ТП на НОИ-
Пловдив, тъй като е прието,че в представената Трудова книжка № 790/23.03.1979
г. записът за този период не е скрепен с подпис на главен счетоводител, каквото
е изискването на разпоредбата на чл.6, ал. 1 от НТКТС, а именно: при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, се записва с цифри и с думи и се подписва от
главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
Прието
е също така, че в трудовата книжка за крайна дата на периода е вписана дата
31.07.1981 г., но в издаденото Удостоверение обр. УП
13 № 1030-15-1062/16.04.2018 г. е отразено, че за м. юли 1981 г. няма данни за
отработени дни и получен осигурителен доход за П..
В тази насока е прието, че трудовата
книжка не е оформена съгласно нормативните изисквания и не се ползва с
официалната удостоверителна сила по чл. 347 от КТ, а в представеното
Удостоверение образец УП 13, издадено
въз основа на разплащателните ведомости, съхранявани в отдел "ООА"
към ТП на НОИ - Пловдив, не се съдържат данни за отработени дни и получен доход
за месец юли 1981 г.
В тази насока с писмо изх. № 1012-15-171#2/29.05.2019 г.
от отдел "ООА" при ТП на НОИ - Пловдив е изискано да се извърши
повторна проверка в предадената за съхранение от осигурителя ДФ „Завод за
строителни конструкции“ - гр.Пловдив документация /не само в изплащателните ведомости/ за цялата 1981 г., с оглед
евентуално по-късно изплатено възнаграждение за минал месец или ползван отпуск.
Съгласно
издаденото Удостоверение обр. УП 13 № 1042-15-971#1/10.06.2019 г. за месец юли 1981 г. се
установява, че липсват данни за отработени дни и получен осигурителен доход. За
месец август 1981 г. са отразени 8 работни дни платен отпуск, а за месец
септември 7 работни дни платен отпуск.
За този период липсва отразена длъжност. Посочените 15 работни дни, касаещи
период след прекратяване на правоотношението, представляват изплатено
обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, който
период не се зачита за осигурителен стаж и не се взема предвид при преценка
правото на пенсия, тъй като върху тези суми не се дължат и не се внасят
осигурителни вноски в приход на ДОО.
Въз
основа на тези данни е прието, че осигурителният стаж на П. от втора категория, е
с продължителност 14 г. 11 м. и 06 дни и по този начин не е изпълнено
нормативното изискване, предвидено в чл.69б, ал.2 от КСО, за наличие на
осигурителен стаж от втора категория не по-малко от 15 години.
6. Въз основа на изложеното, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ гр. Пловдив, е постановил Разпореждане №**********/Протокол №
2140-15-313/17.04.2019 г., с което на
жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО.
7.Този резултат е обжалван от П. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с
Решение №2153-15-167/18.06.2019
г. е потвърдил оспореното разпореждане. За да
постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е възприел изцяло фактическите
констатации и правни изводи, съдържащи се в Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-313 от
17.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив.
8.
В хода на съдебното производство към доказателствения
материал по делото е приобщено гр.дело № 13501/2019г. на Пловдивски районен съд VIII, ведно с приложеното въззивно
гр.дело № 414/2020г.на Пловдивски районен съд, IХ, с предмет иск по чл.3, във вр. с
чл.1,ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред,чл.124, ал.4 от ГПК - за
установяване на трудов стаж по съдебен ред.
С решение № 541 от 03.06.2020г. на Пловдивски
районен съд по въззивно
гр. дело № 414/2020г. е ПОТВЪРДЕНО постановеното на 07.01.2020г. Решение № 60
на Пловдивския районен съд, VІІІ граждански състав, по гражданско дело № 13501
по описа за 2019 година, В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Директора
Р.И.Д., ЧЕ Б.В.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** адв. А. Б., Е РАБОТИЛ през периода 01.07.1981г. –
31.07.1981г. по трудово правоотношение в ДФ „Завод за строителни конструкции“,
/след това – СМС „Бетонови и стоманобетонови
изделия“/ – гр. Пловдив, на длъжност „Бетонджия на фасадни панели“, с тарифна
ставка 6, 08 неденоминирани лева, на осемчасов работен ден, КОЕТО ВРЕМЕ СЛЕДВА
да му се зачете за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране И ДА СЕ ВКЛЮЧИ в
общия му осигурителен стаж за пенсиониране.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма.
От
своя страна, процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, развило се на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, което е приключило
с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт
от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
10. Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса
налице ли са предпоставките за придобиване право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя при условията на чл.
69б, ал.2 от КСО и по-конкретно следва ли да бъде зачетен осигурителния му стаж (вписан в Трудова
книжка № 790/23.03.1979г.)
за длъжността "бетонджия
фасадни панели" за периода от 01.07.1981г. до 31.07.1981г.,
положен в ДФ „Завод за
строителни конструкции“- гр.Пловдив/СМС“Бетонови и стоманобетонови
изделия - гр.Пловдив/, като такъв от втора категория, съгласно т.26 от
ПКТП/отм./.
11. Настоящият съдебен състав намира, че процесния осигурителен стаж, следва да бъде
зачетен така, както се претендира от жалбоподателя.
При
постановяване на оспорените административни актове, органите на ТП на НОИ –
Пловдив са приложили неправилно въпросните разпоредби, вследствие на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на развилото се административно производство пред осигурителния орган,
което е довело до необосновани материалноправни
изводи относно липса на предпоставките на
чл. 69б, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
12. В случая неправилно осигурителният
стаж на жалбоподателя за периода от
01.07.1981г. до 31.07.1981г., положен на длъжност „бетонджия фасадни панели“ при
осигурителя „ДФ „Строителни конструкции“ –гр.Пловдив не е признат съгласно
данните от Трудова книжка № 790/23.03.1979г. Причината за непризнаване на
въпросния осигурителен стаж е липсата на подпис на главен счетоводител в
трудовата книжка по отношение на записът за осигурителния стаж за периода от
04.11.1980г. до 01.08.1981г. Съгласно Удостоверение обр.УП13
№ 1030-15-1062/16.04.2018г., издадено от ТП на НОИ- Пловдив, отдел „ООА“,
осигурителният стаж на жалбоподателя е зачетен с продължителност 7 месеца и 14
дни, при положение, че в трудовата му книжка е надлежно вписан трудов стаж с
продължителност 8 месеца и 26 дни.
13.Трудовата книжка е оформена съгласно
изискванията на действащата по това време Наредба за трудовите книжки и
инструкция за прилагането й/Изв.бр.26 от 1953г. и бр.49 от 1953г./ Записванията
в трудовата книжка са извършени от лицето, което е имало право да ги
направи.Налице е подпис и печат на работодателя.В трудовата книжка няма
изтривания, добавки и други външни недостатъци, които да водят до съмнения
относно достоверността на вписването.Съгласно чл.347 от КТ трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника или служителя.В конкретния случай жалбоподателят
доказва осигурителен стаж за периода от 04.11.1980г. до 31.07.1981г., включващ
и спорния период 01.07.1981г. до 31.07.1981г., в ДФ „Завод за строителни
конструкции“- гр.Пловдив,чрез представеното заверено копие от трудовата книжка.
Съгласно чл.179, ал.1 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установения форма и ред, съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Предвид
изложеното относно вписванията в трудовата книжка, органите на ТП на НОИ-
Пловдив е следвало да зачетат стажа на жалбоподателя за спорния период от
01.07.1981г. до 31.07.1981г., съответно да приемат, че за жалбоподателя са
налице предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.Вместо това, органите на ТП на НОИ- Пловдив са
отказали отпускане на пенсията, като са се обосновали с липсата на подпис на
главен счетоводител в трудовата книжка по отношение на записът за осигурителния
стаж за периода от 04.11.1980г. до 31.07.1981г., като са се позовали на изискването на чл.6,
ал.1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж/НТКТС/.
Цитираната
от органите на ТП на НОИ – Пловдив Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
е приета с ПМС № 227 от 23.11.1993г.,обн.ДВ,бр.102 от
03.12.1993г./т.е 12 години след незачетения осигурителен стаж за м. юли 1981г./
и е неприложима по отношение на процесния период, в който жалбоподателя е
полагал труд, а именно от 01.07.1981г. до 31.07.1981г. Трудовата книжка е
оформена надлежно, съгласно изискванията на действащата по това време Наредба за
трудовите книжки и инструкцията за прилагането й/Изв.бр.26 от 1953г. и бр.49 от
1953г./ и съдържа всички изискуеми съгласно посочената нормативна уредба
реквизити.
От
приложеното копие на трудовата книжка на жалбоподателя се установява, че същият
е бил на работа в ДФ“Завод за строителни конструкции“ – гр.Пловдив за времето
от 04.11.1980г. до 31.07.1981г. Вписването в трудовата книжка на „дата на постъпване 04.11.1980г.“ и „дата
на прекратяване на трудовия договор -
31.07.1981г.“, заверяването на данните с “подпис на ръководителя на
предприятието“ и подпечатването му със „служебния печат“ представлява правилно
оформяне на продължителността на положения осигурителен стаж, защото същият е
оформен според изискванията на Наредбата да трудовите книжки от 1953г. Това са
били действащите за периода на полагане на спорния стаж нормативни изисквания
за оформяне на трудовия стаж, които са регламентирани в Наредбата да трудовите
книжки от 1953г. В последната са уредени въпросите относно правилното водене на
трудовите книжки, вписванията, които се извършват в тях и лицата, които имат право
да ги правят.
Доказателствената сила на трудовата книжка не може да
бъде оборвана въз основа на несъществуващи към момента на издаването и
оформянето й реквизити. В този смисъл позоваването от осигурителните органи на
КТ/1986г./ и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/1993г./ е довело до
неточно издирване и прилагане на материалноправните
разпоредби досежно този спорен въпрос и обосновава
незаконосъобразност на оспорените актове. В този смисъл е Решение №
6483/13.05.2013г. по адм. дело № 2012/2013г. на ВАС.
Освен,
че към процесния период от 01.07.1981г. до 3`.07.1981г. изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж са неприложими/тъй като, каза се същата е
приета през 1993г./, липсата на подпис на главен счетоводител по скоро
съставлява техническа грешка или пропуск,
който не е достатъчно основание, за да се обори удостоверителната сила на
трудовата книжка, съгласно чл.347 от Кодекса на труда и чл.40, ал.1 НПОС. В
тази насока следва да се вземе предвид, че трудовата книжка е подписана от
представляващия предприятието, по аргумент и от това, че длъжността главен
счетоводител може да не е съществувала в дружество, предвид преобразуванията
претърпени от него и възможността за използване на външни счетоводни услуги. В
този смисъл е решение № 4213/21.03.2019г. на ВАС по адм.дело
№ 6099/2018г. на ВАС.
Предвид
гореизложеното, в случая при преценка правото на пенсия на жалбоподателя следва
да се съобразят не само данните за осигурителен стаж в представените документи/Удостоверение
образец УП-13 № № 1030-15-1062/16.04.2018 г., издадено от отдел "ООА"
към ТП на НОИ- Пловдив/, но следва да се
зачетат и отбелязванията в трудовата му книжка за периода
от 04.11.1980 до 01.08.1981г., включващ и спорния период от 01.07.1981г. до
31.07.1981г. Доводът на органите на ТП на НОИ-Пловдив, че след като осигурителната
книжка на П. за този период не е оформена по съответния ред, стажът не следва да се зачете за този период,
не може да бъде възприет като правилен и обоснован.
14.По отношение на доводът на органите на
ТП на НОИ- Пловдив относно липсата на данни в отдел „ООА“ към ТП на НОИІ
Пловдив за процесния период от 01.07.1981г. до 31.07.1981г. за отработени дни, осигурителен
доход и внесени осигурителни вноски при осигурителя ДФ „Завод за строителни
конструкции“ –гр.Пловдив,то следва да се посочи, че това обстоятелство не е
основание да не се зачете спорния осигурителен стаж на жалбоподателя, след като
каза се, е налице надлежно отбелязване в трудовата книжка за този период.Невъзможността
административния орган да се снабди с доказателства относно изплатените
възнаграждения и внасяните осигурителни вноски, не е по вина на жалбоподателя и
не може да е основание за незачитане на осигурителния стаж. Съгласно трайно
установената съдебна практика, липсата на разходооправдателни
документи, включително и разплащателни ведомости не може да породи
неблагоприятни последици за добросъвестния работник по трудово или приравнено
на трудово правоотношение.Също така, неизпълнението на задължението на работодотеля за внасяне на осигурителни вноски, не е
основание да се откаже признаването на осигурителния стаж. Като обективни и
независещи от жалбоподателя обстоятелства, същите не следва да се тълкуват в
негова тежест от осигурителните органи, тъй като се ограничава правото му на
защита в административното производство и е в противовес със служебното начало
в административния процес.
15.Независимо от изложеното, във връзка с
установяването на спорния осигурителен стаж, следва в случая да се съобрази и обстоятелството, че съгласно постановеното на 07.01.2020г. Решение № 60 на
Пловдивския районен съд, VІІІ граждански състав, по гражданско дело № 13501 по
описа за 2019 година, потвърдено в тази част с
решение № 541 от 03.06.2020г. на Пловдивски районен съд по въззивно гр.
дело № 414/2020г., в производство по чл.3, във вр. с
чл.1,ал.1,т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред,чл.124, ал.4 от ГПК, е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ - гр.
Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов”
№ 7, представлявано от Директора Р.И.Д., ЧЕ Б.В.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** адв. А. Б., Е РАБОТИЛ през периода
01.07.1981г. – 31.07.1981г. по трудово правоотношение в ДФ „Завод за строителни
конструкции“, /след това – СМС „Бетонови и стоманобетонови
изделия“/ – гр. Пловдив, на длъжност „Бетонджия на фасадни панели“, с тарифна
ставка 6, 08 неденоминирани лева, на осемчасов работен ден, КОЕТО ВРЕМЕ СЛЕДВА
да му се зачете за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране И ДА СЕ ВКЛЮЧИ в
общия му осигурителен стаж за пенсиониране. Решението на съда е влязло в
законна сила, поради което и на основание разпоредбата на чл. 297 от ГПК, субсидиарно приложим
в настоящото производство, във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК, е задължително за съда, който го е постановил, и
за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България.
16. Предвид гореизложеното общият осигурителен
стаж на жалбоподателя от втора категория, съгласно т.26 от ПКТП/отм./, който се
получава, когато осигурителния стаж за спорния период от 01.07.1981г. до
31.07.1981г., положен на длъжност
"бетонджия фасадни панели" при осигурителя ДФ „Завод за строителни
конструкции“ – гр.Пловдив, се прибави към приетия от осигурителните органи осигурителен стаж от втора категория от 14
години 11 месеца и 06 дни, се получава 15 години и 06 дни. Това налага да се
приеме,че спорната предпоставка на чл.69б, ал.2 от КСО за наличие на 15 години
осигурителен стаж от втора категория е налице за жалбоподателя, при което
положение, и при наличие на останалите предпоставки на чл.69б, ал.2 от КСО(които
не са спорни),
а именно : навършена възраст от 61 години 09 месеца и 11 дни към датата на
подаване на заявлението и сбор от осигурителен стаж и възраст 100, то за
жалбоподателя е възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.
Следователно
налага се извода, че за жалбоподателя са налице материалноправни
предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО и като е приел обратното административния
орган е приложил неправилно материалния закон.
17.
Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение
№ 2153-15-167/18.06.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-313 от 17.04.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат
отменени.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив за
ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст вх. № 2113-15-2063/15.05.2018 г., по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив,
подадено от Б.В.П., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по
тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на
жалбата.
При
новото произнасяне на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на
НОИ гр. Пловдив и определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя, следва да
бъде съобразено и представеното с жалбата Удостоверние
№ 2336/25.04.2018г., издадено от Държавна агенция“Архиви“, Дирекция „Държавен
военноисторически архив“- гр.Велико Търново, с оглед зачитане на редовната(наборна) военна служба, като осигурителен стаж
от трета категория, съгласно чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж.
V. За разноските:
18. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателят принципно се дължат
извършените разноски по производството, но тъй като не се констатира такива да
са извършени, не се следва тяхното присъждане. Действително по делото е
приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на
Административен съд - Пловдив(л.41 и л.42 от настоящото дело). Същата обаче, не попада в обхвата на
понятието “разноски по делото” ( доколкото съгласно
чл. 120, ал.1 от КСО за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не
внасят държавна такса), а се явява недължимо внесена, и подлежи на
възстановяване от бюджета на съда.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-167/18.06.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-313 от
17.04.2019 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на
НОИ гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2063/15.05.2018 г., по описа на ТП
на НОИ гр. Пловдив, подадено от Б.В.П., при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: