Р Е
Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 320/2021
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Образувано
е по жалба от Д.А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** чрез адвокат В.Н. от
ЛАК с адрес *** против Решение № 531 от 22.07.2021 г. на Министерски съвет на
Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“,
участък от км. 137+800 от идейния проект на НКСИП = 139+340 по техническия
проект от 2018г. (края на пътен възел при пресичане с път II-35) до
км 166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020
г.) след пресичането с път-III- 301) на територията на Община Плевен, област Плевен
и община Ловеч, област Ловеч“ в частта му по точка 1, касаещо размера на
паричното обезщетение за имот с идентификатор 11452.89.25 находящ се в землището на село Владиня,
Община Ловеч, Област Ловеч, с
номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП-11452.89.59, представляващ
земеделска територия с начин на трайно ползване - нива с площ на имота 7.386
декара, за който е определено обезщетение в размер на 5467 (пет хиляди четиристотин шестдесет и седем) лева.
С жалбата се иска отмяна на решението в оспорената
част като незаконосъобразно и връщане на административната преписка на
административния орган за постановяване на решение, с което Д.А.М. да бъде
обезщетен по реда на чл. 42а, ал. 1 от Закона за държавната собственост с
равностоен поземлен имот от ДПФ. Алтернативно се иска изменение на решението в
обжалваната част, касаещо размера на паричното обезщетение.
Жалбоподателят
– редовно призован – не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощени адвокати, които поддържат жалбата. Претендира присъждане на
направените разноски съгласно приложен списък.
Ответникът
по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник,
с което оспорва изцяло жалбата. Не претендира разноски.
Заинтересованата
страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – редовно призован – не изпраща представител в
съдебно заседание. Представил е становище чрез пълномощник, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Министърът на финансите – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Заинтересованата
страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
жалбата. Моли да бъде потвърдено изцяло решението на Министерски
съвет в обжалваната му част.
Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира
жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок
по чл. 38, ал. 2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения
акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на процесния
имот, част от който се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е
основателна.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отчуждаването на имоти
и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални
обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра
на РРБ и Министъра на финансите.
Обжалваното решение е издадено от Министерски съвет по
предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е
постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.
То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С
него е отчуждена част от недвижим имот,
който е собственост на жалбоподателя.
Видно от писмо с изх. № 03-00-279/06.12.2021 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /лист 423-424/, одобреният проект за ПУП-ПП, доказващ необходимостта
от отчуждаване на поземлени имоти за държавна нужда, засяга ПИ с идентификатор
11452.89.25, с обща площ 7.751 дка, собственост на Д.А.М., като проектното
трасе засяга от процесния имот площ в размер на 7.386 дка. Изработен е проект
за изменение на действащата кадастрална карта за землище с. Владиня, чрез който
тази засегната площ е отразена, без да се променя собствеността, в резултат на което се е образувал нов ПИ,
с идентификатор 11452.89.59, със същия собственик и с площ равна
на засегнатата от одобрения ПУП-ПП, а именно 7.386 дка. Следователно ПИ с идентификатор 11452.89.59 е образуван като част от ПИ с
идентификатор 11452.89.25, като и двата са собственост на Д.А.М.. След
приключване на отчуждаването, държавата ще придобие собственост върху ПИ с
идентификатор 11452.89.59, обект на отчуждителната процедура за
държавна нужда. Имотът е предназначен за изграждане на национален обект –
автомагистрала „Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение №
250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на Република България.
Оспореното решение на Министерски съвет е със
съдържанието, регламентирано в чл. 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е
държавната нужда, за която се отчуждава частта от имота, неговия вид,
местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на
имота.
В
производството по издаване на обжалвания акт са спазени административнопроизводствените
правила в съответствние с разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване
до Министъра на финансите и Министъра на РРБ. Към него са приложени
необходимите документи, посочени в чл.
34, ал. 2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложение до Министерски
съвет за отчуждаване на имотите, към което са приложили съвместен доклад. Решението
е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било
придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения.
Предпоставка за извършване на
отчуждаването е наличието на влезли в сила ПУП - парцеларни планове, които
предвиждат изграждането на национален обект: АМ "Хемус", участък от
км. 159+013,78 до км. 162+076, в землищата на с. Александрово,
община Ловеч, обл.Ловеч и участъци от км. 137-800 (от идейния проект на НКСИП)
=139+340 (по технически проект от 2018 г.) до км. 159+013,78 и от км. 167+076
до км. 166+144 ( от идейния проект на НКСИП) = 167+572 (по технически проект от
2020 г.),в землищата на с.Бохот, обл.Плевен, с.Дренов, с.Владиня, с.Слатина,
с.Александрово и с.Чавдарци обл.Ловеч, които са одобрени с влезли в сила
Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 год. на Министъра на РРБ /лист 154 и сл./ и
Заповед № РД-02-15-89/30.09.2020 г. на Министъра на РРБ /лист 148 и сл./.
В табличен
вид са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Владиня с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена
е финансова обосновка , възлагателно
писмо, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение, извършена в административното производство,
конкретно за процесния имот оценката е на лист 78-гръб от делото.
Видно от
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за
землището на с. Владиня, в което се засягат земеделски територии, в това число
и относно поземления имот на жалбоподателя, е определено при осигурено
удостоверение от Службата по вписванията гр. Ловеч придружено с копия на всички
вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози и приложен оптичен диск с
пълната информация, предоставена от Служба по вписванията гр. Ловеч, отговарящи
на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §1а, т.2 от ЗДС, като оценката е
извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на
възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска
територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на
§1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със
земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 05.11.2019 г до 05.11.2020 г.
Съгласно чл.
32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически
лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и
равностойно обезщетение.
Във връзка с
оспорването по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-оценителна
експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение,
определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС, както и
заключение при което оценката е определена само въз основа на сделки със
земеделски земи, ниви от ІІІ категория в землището на с. Владиня.
Съгласно
заключението на вещото лице по експертизата, при определяне на равностойното
парично обезщетение за процесния имот са взети предвид изискванията на §1а, т.2
от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки
с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне
на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки с
изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
При определяне на осреднените пазарни цени са взети
предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки
за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до
отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии
и горските територии, за период от 05.11.2019 г. до 05.11.2020 г.
За землището
на с. Владиня в Агенция по вписванията са налични 4 броя нотариални акта за
сделки с 6 поземлени имота, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 4
от ЗДС. По делото е представено пълно копие от предоставените от Службата по вписванията – Ловеч данни. Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 616 от делото/. Вещото лице е
стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в землището на с. Владиня,
определена въз основа на всички сделки със земеделски земи извършени през
периода от 12 месеца, е 740,18 лв. Използваните
пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението
на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице не е установило
относими сделки от посочения период, които не са били включени в пазарните
аналози при определяне на оценката.
От
заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на имота,
определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с оспореното
решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице е
изготвено на основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания.
Направено е
възражение, че не следва в сделките със земеделски земи, въз основа на които се
определя оценката на отчуждавания имот, да се включва имотът по нотариален акт
№ 80, т. І, дело №83/20.01.2020 г. на Служба по вписванията – Ловеч, за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива, категория 0 /нула/ в
землището на с. Владиня, общ. Ловеч, обл. Ловеч /лист 194/.
Жалбоподателят обосновава искането
си с твърдението, че под „имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост
до отчуждавания“ по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да се разбират имоти
със същите предназначение и начин на трайно ползване, но и от същата категория.
Съдът счита,
че следва да се посочи, че от всички вписани в Служба по вписванията Ловеч
сделки за процесния период само една е с нива, която е без определена категория
по нотариален акт. Останалите сделки са с имоти, които са от ІІІ категория.
Вещото лице е посочило в заключението си, че този имот е V категория. Съгласно т.
4 от депозираното заключение, действителната пазарна цена на земята на
отчуждавания имот 11452.89.25 в землището на с. Владиня, като се използват като
пазарни аналози само сделките, обективирани в нотариални актове №№
43/30.10.2020 г. /лист 193/, 27/11.11.2019 г. /лист 195-196/ и 184/05.11.2019
г. /лист 196-гръб - 197/, е следната: 7.386 дка х 933,33 лв./дка = 6894 лв.
В закона не
е дадена легална дефиниция на понятието „имоти с подобни характеристики”.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г.,
сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно
ползване и предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим
имот. Не се посочва изискване за идентичност в категорията на имотите, а само
сходен начин на трайно ползване и предназначение.
Този
критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни от
отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да
бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените
на свободния пазар. Това означава, че срещу получената в обезщетение сума
лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност
( ако реши) в същия момент (на отчуждаването), на същия
географски пазар да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите,
които е задоволявал и с отчуждения.
Водещо
основание при преценката дали да се включи при определяне на оценката сделката
с имота по посочения нотариален акт, който няма определена категория, следва да
има не категорията му, а целта на
закона.
При
принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на
национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е
собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е
равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно
предлагане на пазара на този имот. Т. е., целта на закона е да се обхване
възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените
критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите,
предмет на отчуждаването и да бъдат защитени интересите на засегнатите
собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до
тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите имоти
при отсъствие на каквато и да е принуда.
Действително
и сделката по нотариален акт №80, т.І, дело 83/20.01.2020 г. на СВ – Ловеч
материализира пазарни аналози, относими по смисъла на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС.
Съдът счита, че при определянето на пазарните аналози не следва да се изключват
сделките с имоти, които не са с идентична категория, но са със същото
предназначение и начин на трайно ползване.
Но с оглед
факта, че средната пазарната цена на 1 дка земеделска земя по тази сделка
(обективирана в НА № 80/20.01.2020 г. на лист 194) е 160,72 лв., която е много
по-ниска от цената на декар по останалите сделки, ползвани за пазарни аналози,
съдът намира, че тази сделка само формално отговаря на изискванията на закона
за пазарни цени на имоти с подобни характеристики и не води до постигане на
целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение
от собственика. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and
Others v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по съединени жалби на български
граждани с оплакване за нарушаване на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с
недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно
от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който
да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието
допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била
дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята
практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение
не съответства на пълната пазарна стойност.
Водещо
следва да е не формалното приложение на закона, а целта на същия - определяне
на справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което при
определяне на справедливата цена за отчуждените имоти относими следва да са
онези сделки, които реално отразяват пазарните цени на съответния имот.
При
изповядани сделки в землището на средна стойност над 900 лв./дка по разбиране
на настоящия съдебен състав цена от 160 лв./дка не представлява реална пазарна
цена. С оглед на горното съдът възприема втория вариант на заключението на
вещото лице, и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено,
поради което съдът приема, че стойността на равностойното парично обезщетение
за имота е в размер на 933,33 лв. на декар.
С
обжалваното решение размерът на равностойното парично обезщетение за
отчуждавания имот е определен въз основа на всички сключени сделки, но съдът
счита, че посочената по-горе сделка не следва да бъде вземана предвид, тъй като
целта на закона е определяне на равностойно обезщетение, а е очевидно, че при
тази конкретно сделка цената е значително занижена спрямо останалите сделки,
т.е. при нея не е налице реално отразяване на пазарните цени.
Това
означава, че Решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като
определеното обезщетение за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това
налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част
от ПИ с идентификатор 11452.89.25, находящ се в землище село Владиня, община
Ловеч, област Ловеч, представляващ нива с площ за отчуждаване от 7.386 дка и
цена на обезщетението в размер на 5467 лв. се увеличи размера на определеното
обезщетение от 5467 лв. на 6894 лв.
Съдът намира
за неоснователно направеното в жалбата искане за отмяна на решението на МС в
обжалваната му част и определяне на обезщетение по реда на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС предвижда, че когато
за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се
отчуждават принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски
земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави
имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските
територии - държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от
възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно
обезщетение за отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за
отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично
обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с
предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел
втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждената част от имота
жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в
границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната
процедура и е законосъобразен. В този смисъл е и константната съдебна практика
на ВАС: Решение № 12982 от 2.10.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 11371/2018 г., Решение № 1828 от 11.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 9837/2018 г., Решение № 12495 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10237/2018 г., Решение № 7568 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11700/2018
г. и др.
Съдът намира
за неоснователни и наведените в жалбата възражения досежно изписването на
идентификатора на имота в процесното решение. Видно от същото, както и от
другите писмени доказателства, представени по делото – нотариален акт
№ 86 от 28 юли 2016г., том 10, peг.
№ 4337, дело № 524 от 2016г.
/лист 11-26/, скица на поземлен имот № 15-578011-03.07.2020 г. /лист 368/, скица
на поземлен имот № 15-136670-11.02.2021 г. /лист 369-370/, Приложение №
4 - Регистри на засегнатите имоти - земеделска
територия, неразделна част от одобрения ПУП-ПП за обекта /лист 95 и сл./,
Приложение № 5 - Регистър на имотите, подлежащи на обезщетение по
землища към оценителския доклад за определяне на равностойно
парично обезщетение, полагащо се на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен подробен устройствен план - парцеларен
план /лист 116 и сл./, общата площ на имота на жалбоподателя с идентификатор
11452.89.25 е 7751 кв.м. С одобрения ПУП-ПП от
него е образуван имот с № 11452.89.59 по Регистъра
към плана, с площ от 7386 кв.м. Този новообразуван имот е
отчужден с РМС № 531 от 2021 г. и за него
е определено паричното обезщетение.
При този
изход на делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в общ размер на 810.00 лв., съгласно приложения списък, от
които: 10 лв. – внесена държавна такса, 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 300 лв. – внесен депозит за вещо лице.
По
изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 531 от 22.07.2021 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и
части от имоти – частна собственост, за държавна нуждa за изграждане на Обект
„Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП -
139+340 по техническия проект от 2018 г. (края на пътен възел при пресичане с
път ІІ-35) до км 166+144 от идейния проект на НКСИП - 167+572 по техническия
проект от 2020 г. (след пресичането с път ІІІ-301), на територията на община
Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч, В ЧАСТТА му по точка 1,
касаещо размера на паричното обезщетение за имот с идентификатор 11452.89.25, находящ се в землището на село Владиня,
Община Ловеч, Област Ловеч, с
номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП-11452.89.59, представляващ
земеделска територия с начин на трайно ползване - нива с площ на имота 7.386
декара, за който е определено обезщетение в размер на 5467 (пет хиляди четиристотин шестдесет и седем) лева, собственост на Д.А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, като
УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение на 6894
(шест хиляди осемстотин деветдесет и четири) лева.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на Д.А. М., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** деловодни
разноски в размер на 810 лв. (осемстотин и десет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от
него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: