Р Е Ш Е Н И Е № 64
гр.Стара Загора, 22.02.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря П. Маринова
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 713
по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителелния процесуален кодекс
/ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
§2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от „ТРЕЙШЪН ОИЛ“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Чирпан, ул.“Пейо Крачолов Яворов” № 6 чрез адвокат И.Д. против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16002420008215-091-001/ 03.08.2021г, издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Пловдив, в
потвърдената част с Решение № 574/ 04.11.2021г на Директора
на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който на дружеството не е признат данъчен кредит
в размер на 10 848.00лв с прилежаща лихва 3 085.90лв за данъчен
период 01.09.2018г-30.09.2018г по фактура № 529/ 19.09.2018г. В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за
неправилна преценка на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Според жалбоподателя тези доказателства сочат, че е закупил
спорните 226 кг лавандулово масло по доставка от ЕТ „ФЕНИКС-С.С.”, който е
разполагал с това количество. Предвид това и последващата продажба на стоката
обосновава реалност на доставката, респективно право на приспадане на данъчен
кредит по издадената фактура № 529/ 19.09.2018г от доставчика ЕТ „ФЕНИКС-С.С.”.
По подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения,
е направено искане РА да бъде изцяло отменен. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен по съображения, изложени в представено по делото писмено
становище.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16002420008215-020-001 от 22.12.2020г., издадена от С.П.П.на длъжност
Началник на сектор на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено
извършването на ревизия на „ТРЕЙШЪН ОИЛ“ ЕООД гр.Чирпан, с обхват задължения за
корпоративен данък и данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.01.2018г.
до 31.12.2019г. Извършването на ревизията е възложено на екип от ревизори в
състав: М.Г.Г. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. С.а
З. – главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца,
считано от датата на връчване на заповедта, което е направено на 04.01.2021г.
по електронен път /т.1, л.14/. Тази заповед е изменена със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002420008215-020-002/ 02.04.2021г., издадена и подписана
от С.П.П.- Началник сектор, като обхватът на ревизията е останал в същите параметри
и със същите ревизиращи лица, но е определен срок на завършването й до
04.06.2021г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР,
са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му
квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в
съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице;
извършени са справки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – М.Г.Г.
- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г. С.а З. – главен
инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002420008215-092-001/10.06.2021 г, с който по отношение на ревизираното лице органите
по приходите са установили задължения за корпоративен данък и ДДС, включително
от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, упражнено по фактура №
**********/19.09.2018 г., издадена от ЕТ „ФЕНИКС – С.И.“ с предмет на доставка 226 кг. лавандулово масло. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и е подписан с електронни подписи от М.Г.и Г. З. като
доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на хартиен
носител.
Прието е, че фактура № 529/ 19.09.2018г. /т.1
л.29 и т.2, л.428/ е отразена в Дневник за продажби на доставчика за периода, в
който е издадена - 09. 2018г. и ДДС по нея е начислен. Представени са придружаващи я документи - Договор за
покупко-продажба от 19.09.2018 и приемо-предавателен протокол от 19.09.2018 г.
За извършено разплащане по фактурата е представено банково извлечение, от което
е видно, че по банков път на 19.09.2019 г. е преведена сумата от 65 088,00 лв.
от сметката на „ТРЕЙШЪН ОЙЛ ЕООД” в Експресбанк по сметка на ЕТ „Феникс-С.И.” с
посочено основание за превода: „Ф 529/ 19.09.19"; Закупената стока е заведена по дебита на сметка 304 Стоки, а
разплащането е отразено по кредита на сметка 503 Разплащателна сметка в
левове и по точно: доставката е осчетоводена в ТРЕЙШЪН ОЙЛ ЕООД по дебит на
сметки 304/1/1 Лавандулово масло и 453/1. Ползван данъчен кредит, в кредит на сметка
общо 401 Доставчици. Плащането е осчетоводено по дебит на сметка 401 Доставчици
в кредит на сметка 503/1 Разплащателна сметка. Дадени са обяснения от
управителя на дружеството, че стоките по обследваните в ревизионното производство
фактури, включително процесната, са транспортирани лично от него с личен
автомобил Ауди А3 с рег. № *****“ до базата на „ГАЛЕН-Н“ ЕООД за създаване на
хамур (смесване на маслото до еднородност на продукта) и доставката е за сметка
на купувача. При тези данни според органите по приходи „ТРЕЙШЪН ОЙЛ” ЕООД освен, че не притежава ДМА и
транспортни средства, не доказва и да е извършило за негова сметка транспорта
на стоката от доставчика, тъй като не са представени доказателства за извършен
транспорт /пътни листи, товарителници, разходни документи за гориво/, а в
дневниците за покупки на РЛ през м.09.2018г. има още две фактури за покупка на
лавандулово масло от други фирми и една за получени СОТ услуги, но няма
включени фактури за закупено гориво.
Според представеното от доставчика ЕТ „ФЕНИКС-С.И.”
писмено обяснение фактурата е отразена в дневника за продажби за м.09.2018
г., а приходът е отчетен по счетоводна
сметка 701 – Приходи от продукция и отразен в подадената ГДД; лицето е
регистрирано като земеделски производител от 2010 г. и обработва 29 дка с
лавандула има сключен договор с ревизираното лице от 19.09.2018 г. за 226 кг.
лавандулово масло; маслото е предадено в гр. Добрич, ул. „Копривщица“ № 23 в личния му имот (приложена е извадка от имотен
регистър, в която е вписан имота), където е съхранявано в стоманени варели;
маслото е прехвърлено в пластмасови туби и натоварено в личния автомобил на
управителя на „ТРЕЙШЪН ОИЛ“ ЕООД Д.С.; плащането е получено по банков път.
Относно произхода е посочено, че маслото е от реколта 2018 г. и е преработено е
в дестилерия в с. Росица, общ. Генерал Тошево. Приложени са процесната фактура,
приемо-предавателен протокол и договор за покупко–продажба от 19.09.2018 г.,
банково извлечение, регистрационна карта за земеделски производител, заверена
през 2018 г., хронологичен регистър за 2018 г., в който е отразена фактурата и
нейното осчетоводяване. Приложен е също приемо-предавателен протокол от
07.07.2018 г. и разписка към него от 08.07.2018 г., според които ЕТ „ФЕНИКС – С.И.“
е предал на „С.-Р.“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* в с. Росица 10 000
кг. суровина – лавандула за преработка, а
на следващия ден му е предоставено произведено масло от лавандула 226 кг.
Според ревизиращия екип доставчикът
ЕТ „ФЕНИКС-С.И.” също не представя доказателства за притежание на обект, в
който да бъде съхранявано лавандулово масло /стопанисва обект за продажба на
хранителни стоки/ и не притежава необходимите трудови ресурси с необходимата
квалификация /липсват наети лица/, чрез които да осъществява дейността по добив
и преработка на лавандулово масло.
Прието е, че установените
обстоятелства не потвърждават наличието на посочената във фактурата доставка и
възникване на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, нито че „ТРЕЙШЪН
ОЙЛ” ЕООД при осчетоводяването и посочването на процесната фактура в дневника
си за покупки е действало добросъвестно и че в търговската си дейност е взело
всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че
взаимоотношенията му с конкретните доставчици са коректни. Поради това и на
основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.6 от ЗДДС, се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по фактура№ 529/ 19.09.2018г. Срещу Ревизионния доклад
е подадено възражение К7-30 / 23.07.2021г с допълнителни доказателства.
Въз основа на съставения
Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от С.П.П.на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, е издаден РА № Р-16002420008215-091-001/
03.08.2021г., с който на
дружеството-жалбоподател са установени задължения за корпоративен данък
в размер на 172, 97лв ведно с прилежаща лихва от 19.17лв и за ДДС за данъчен
период 01.09.2018г-30.09.2018г от непризнат данъчен кредит само по фактура №
529/ 19.09.2018г, издадена от ЕТ
„ФЕНИКС-С.И.”, в размер на 10 848.00лв с прилежаща лихва
3 085.90лв. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в
хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и
правна обосновка, подробно описани в РД №
Р-16002420008215-092-001/10.06.2021 г., неразделна част от РА. РА е издаден чрез ИС „Контрол“
като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от М.Г.и
С.П., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на хартиен носител. РА е връчен на 16.08.2021г. по електронен път, видно
от приложеното удостоверение за електронно връчване.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК „ТРЕЙШЪН ОЙЛ” ЕООД е обжалвало по административен ред издадения РА в
частта за признатия данъчен кредит по фактура № 529/ 19.09.2018г, издадена от
ЕТ „ФЕНИКС-С.И.”, в размер на
10 848.00лв с прилежаща лихва 3 085.90лв, с подадена до Директора на
Дирекция ОДОП – гр. Пловдив на 30.08.2021г. жалба, регистрирана в ТД на НАП –
Пловдив с вх.№ 20-33-64/ 07.09.2021г.
С Решение № 574/ 04.11.2021г
на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив РА е потвърден в обжалваната част. С оглед установените по преписката
обстоятелства споделя извода на ревизиращите органи, че при проследяване на
процесната фактура с предмет стоки – лавандулово масло е налице само фиктивно
фактуриране от конкретния доставчик и документално оформяне на стопански
операции. Излага доводи, че нито ревизираното дружество, нито соченото за
доставчик лице, са
представили доказателства за транспортирането на стоките от обект на „доставчика“
до обект на жалбоподателя. Намира за недоказано твърдението, че процесното
лавандулово масло е идентично с част от предаденото масло за съхранение на
отговорно пазене по договор за отговорно пазене от 20.09.2018 г. с „ГАЛЕН-Н“
ЕООД и че същото е част от извършената на 22.11.2018 г. последваща доставка към
„ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. От приложените към преписката доказателства счита за
неустановено ЕТ „ФЕНИКС-С.И.“ реално да е придобил право на собственост върху
процесната стока – лавандулово масло, което впоследствие да прехвърли на „ТРЕЙШЪН
ОИЛ” ЕООД. След като се установява, че няма реално осъществени
доставки на стоки, респ. ревизираното лице да е действало добросъвестно и да е
взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери,
че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в
данъчна измама, решаващият
орган квалифицира включването на процесната фактура в дневника за покупките
за съответния данъчен период и в справката-декларация, както и упражняването
на право на приспадане по тях като извършване на данъчна измама. Изложени са и съображения, че предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, при
съобразяване на приложимото национално и европейско законодателство, правилно и обосновано органите по приходите са отказали
правото на приспадане на данъчния кредит по процесната фактура.
Решението е връчено на
дружеството по елекронен път на 04.11.2021г, съгласно приложеното удостоверение за електронно връчване.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР.
По искане на жалбоподателя за изясняване на спорните
обстоятелства са събрани гласни и писмени доказателства. От показанията на
свидетеля се установява С.И.С., че се
занимава се предимно с дограма - производство
и монтаж, но отглежда лавандула от 2010г на собствена земя в с.
Методиево, обл. Добрич. През есента на 2018г около месец септември сключил
сделка с управителя Д. за около 250-300 кг лавандулово масло. В гаража на другия свидетел И.М. Д. взел
проби от маслото. Впоследствие се обадил, че иска да купи. Доставил му го от дестилерията
в с. Росица в 10 литрови туби. На сделката присъствал свидетелят И. Д.. Написали
си фактури и с жената на Д. отишли до банката да преведат парите. След около 30
мин. парите били по сметката. Управителят натоварил маслото в микробус Мерцедес
във варел. Свидетелят отразил фактурата в счетоводството си. Обяснява, че наема
косачки и трактори за обработване, транспорт за извозване до дестилерията,
където маслото се изварява и после търси пазар. През 2017г. продавал лавандулов
цвят, защото такъв пазар намерил.
От показанията на свидетеля И.Н.М. се установява, че
през 2018г в сервиза му дошъл Димитър като представител на фирма-изкупвач и
закупил лавандулово масло от него, от С.С. и други лица. Събрали се, за да
направят количество, което купувачът да вземе от едно място. Маслото се
претеглило, претоварило се в негови съдове, изчакали да плати На свидетеля превел парите по банков път. Известно му е, че
С.С. отглежда лавандула.
По
делото са приети като писмени доказателства хронологичен регистър на ЕТ
„Феникс-С.И.“ от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
и аналитичен регистър по сметка
411 „Клиенти“ от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. с вписано основание „цвят
лавандула“. От представените с писмо изх.№ПД-01-1-1/07.01.2022г. от Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Добрич справки за дейността на С.И.С. към 10.12.2015г и
към 23.02.2017г е видно, че използва площ от 2 .900ха в землището на
с.Методиево общ.Добрич, засети с лавандула.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши цялостна
проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на
чл.168 от АПК въз основа на приетата за установетна фактическа обстановка,
намира следното от правна страна:
Оспорването на РА като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от лице с правен
интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.1, л.15-17/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.П., с оглед заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са С.П.– възложител на ревизията и М.Г.– ръководител на ревизията,
с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на
оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен,
налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
При
извършената преценка на материалната законосъобразност на РА съдът взе предвид,
че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.68, ал.1,
т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС поради липса на доказателства за реално
извършена доставка на стока и възникване на данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС.
Реалността
на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното
упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на
платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на
чл. 154 ал. 1 от ГПК и чл. 170 ал. 1 от АПК получателят по доставките носи
доказателствена тежест за установяване на твърдените от него положителни факти,
т.е. наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и
константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167 чл.
168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване
на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко
наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В
практиката на СЕС трайно е възприето разбирането, че не е възможно приспадането
на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите
данъци. В този смисъл е решението по
дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото
по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11 следва, че по
принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че
доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били
използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно
направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за
наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са
осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от
лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за
доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение
на СЕС по дело 285/11).
Съгласно
чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна
предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на
действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в
данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и
изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на
собственост върху стоките бъде прехвърлено, т.е. при реално предаване на
стоките в разпореждане на получателя. По общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК лицето, което
претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно
доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и
чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да
приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това
/т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка
наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството
на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките,
превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и
обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен
начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който
същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка
по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
По
отношение на спорната доставка по фактура № 529/ 19.09.2018г. за доставка на
226 кг лавандулово масло от ЕТ „Феникс-С.И.” на „ТРЕЙШЪН ОЙЛ“ ЕООД от двете
страни по сделката са представени Договор за покупко-продажба от 19.09.2018 и
приемо-предавателен протокол от 19.09.2018 г., в който е отразено, че маслото се
предава в 10 броя пластмасови туби с нето тегло 22.60лв. Установено е плащане
по банков път чрез представеното банково извлечение.. Фактурата е отразена в
счетоводствата на доставчика и на ревизираното лице.
Така
ангажираните по делото доказателства, в качеството им на частни документи,
нямат материална доказателствена сила обвързваща съда и страните, но това не
означава, че нямат значение за процеса, а следва да бъдат преценявани с оглед
на всички доказателства по делото. Посочените писмени доказателства са пряко
обвързани както с процесната фактура, така и с реалния резултат от доставката. Данните
по тях взаимно си кореспондират. Представените документи не са оспорени по
отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната
доказателствена сила. Следователно дори и приемо-предавателният протокол
удостоверява постигнатото между страните съгласие за индивидуализация на
стоката и преминаването й в разпореждане на жалбоподателя. Не може да бъде
споделен доводът на ответника, че протоколът не съдържа конкретни данни за
обект и адрес, където е извършено предаването, както и конкретно превозно
средство, на което е натоварено лавандуловото масло. Освен, че няма такива
нормативни изисквания към съдържанието на протокола, непълнотата му по принцип
не го компрометира като доказателствен източник, тъй като външните недостатъци
на документа не са основание да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Те се отразяват при съпоставката с другите доказателствени средства като пропуските
могат да бъдат преодолени при наличието на свидетелски показания или за
доказване предаването на стоката, както е в случая.
С оглед
вида и количеството на стоката „лавандулово масло“ е невъзможно предаването й,
удостоверено в протокола от 19.09.2018г, без да е била превозена. Обясненията в
ревизионното производство на управителя на ревизираното лице и на доставчика
сочат механизъм на доставката, а именно предаване и приемане от имот на
доставчика в гр.Добрич и транспортиране за сметка на получателя. Според съда
този механизъм на доставката и реалното предаване на
стоката по
делото са потвърдени, включително с ангажираните показания на
свидетелите С. и М.. Разминаването между свидетелските показания и обясненията
на ревизираното лице за вида на транспортното средство, с което е превозена
стоката - личния
автомобил на управителя на дружеството-получател „Ауди А3“ или микробус,
не е от решаващо значение да разколебае извода за фактическо предаване на
стоката от доставчика на получателя и натоварването й в транспортно средство.
Неоснователно се поддържа
от приходната администрация нереалност на доставката поради недоказан произход
на стоката при доставчика и липса на заведена при него счетоводна отчетност,
свързана с лавандула или лавандулово масло. В своята практика на СЕС безпротиворечиво
приема, че не може получателят да отговаря за действията, респективно
бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост
за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11,
С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Според константната
практика на Върховния административен съд, дори да не е доказан произходът на
стоките и кадровия и технически потенциал на съответния доставчик, щом е
установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя,
при липса на данни за данъчна измама, то следва да се приеме, че доставките са
реално извършени и да не се отказва данъчен кредит. В случая още в ревизионното производство както
ревизираното лице, така и доставчикът му са представили фактура за извършената
доставка, договор и съставен приемо-предавателен протокол, доказателства за
извършеното плащане по банков път, хронологически извлечения по счетоводни
сметки и писмени обяснения за предмета на доставката. В хронологична връзка с процесната доставка
са представените и неоспорени
приемо-предавателен протокол от 07.07.2018 г. и разписка към него от
08.07.2018 г., според които ЕТ „ФЕНИКС – С.И.“ е предал на „С.-Р.“ ЕООД в с.
Росица 10 000 кг. суровина – лавандула за преработка и е получил произведено
масло от лавандула 226 кг/т.1, л.172 гръб и л.46/.Налице са и безспорни доказателства, че С.И.С. е регистриран земеделски стопанин за
площ от 2.9ха с лавандула в землище с.Методиево, включително за стопанската
2017- 2018г /справка т.1, л.40/. Според данните от доклада за дейността
на Областна дирекция „Земеделие“ Добрич през 2018г /достъпен на интернет
страницата на дирекцията/ средният добив на лавандула е 525 кг/дка, което прави
напълно възможно предаването на 10 000кг суровина от 29 дка, достатъчна да бъде преработена в процесното количество
лавандулово масло при липса на доказателства за противното. Голословно е
твърдението на органите по приходи, че в счетоводството на „С.-Р.“ ЕООД липсва
фактура за тази услуга – данни за такава проверка няма по преписката.
Жалбоподателят
ангажира писмени доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи, извлечения
от банкови и счетоводни сметки, договори, товарителница /т.1, л.51-88/, които
не са оспорени по надлежния ред и позволяват хронологично да се проследи
движението на стоката от придобиването й от ревизираното лице до последващата й
реализация. По силата на договор от 20.09.2018г за отговорно пазене, сключен с
„ГАЛЕН-Н“ ЕООД /т.1, л.50/, е оставена
за отговорно пазене в базата на дружеството в с.Зелениково общ.Брезник и
реализирана чрез продажба на 25.11.2018г на „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /т.1, л.82
и сл/. Последващата
доставка е индиция за това, че данъчно събитие е настъпило и стоката
съществува, защото съвкупността от всички представени от ревизираното лице
писмени доказателства сочи на извод, че стоката, предмет на извършената от
получателя облагаема доставка, е именно тази по фактура № 529/ 19.09.2018г, по
която претендира право на приспадане. В тази връзка следва да се посочи, че други
доставки за ревизирания период, декларирани от ревизираното дружество като
извършени с личния автомобил на управителя и последващо реализирани чрез
продажба на „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са признати от органите по приходи при
издаване на РА. Ако за конкретния случай данъчната администрация е имала
съмнения в тази насока, в нейна тежест е са установи тези обстоятелства, а не
да прехвърля контролните си задължения върху ревизираното лице.
Доказателствата за реалността на доставките следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, т.е. да са безспорни, а не да почиват на предположение. С оглед всичко гореизложено съдът счита, че са налице достатъчно доказателства за действителното осъществяване на доставката по издадената фактура № 529/ 19.09.2018г за 226 кг лавандулово масло доколкото е установен категорично релевантният факт за придобиване на владението върху вещта от получателя и реалното ѝ предаване в негова полза. Осчетоводяването и плащането на цената по фактурата, респ. последващата реализация, са още няколко косвени доказателства в подкрепа на извода за реалност. Следователно по спорната доставка е изпълнен фактическият състав по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6 от ЗДДС.
Само съставянето
на документи, които не отразяват реални стопански операции, се счита за участие
в данъчна измама, поради което не е необходимо доказването на знанието на
получателя по доставката, защото липсата на доставка произтича от собствените
му действия. Но при липсата на каквито и да е доказателства, че сделката
е част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело
или е следвало да знае, както е в настоящия случай, неправилен е изводът на приходните
органи, че процесната фактура не удостоверява реално осъществена облагаема
доставка, респективно
- за получателя е налице право на приспадане на данъчен кредит и
незаконосъобразно му е отказано такова.
По тези съображения
съдът намира оспорения ревизионен акт № № Р-16002420008215-091-001/
03.08.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в
потвърдената му част Решение № 574/ 04.11.2021г на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, за незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на
спора и своевременно направеното искане на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 50лв за държавна такса, съобразно представените доказателства за
реално направени разходи.
Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба
„ТРЕЙШЪН ОИЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Чирпан,
ул.“Пейо Крачолов Яворов” № 6 Ревизионен акт № Р-16002420008215-091-001/
03.08.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с Решение № 574/ 04.11.2021г на Директора на
дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в
размер на 10 848.00лв с прилежаща лихва 3 085.90лв за данъчен период
01.09.2018г-30.09.2018г, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ТРЕЙШЪН
ОИЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Чирпан, ул.“Пейо Крачолов
Яворов” № 6 сумата 50 /петдесет/ лв за направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: