ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 316/22.06.2021 г., постановено по ч.н.д. № 4029/2021
г., Пловдивският районен съд, XXII-ри н.с., е оставил без разглеждане, като
недопустима, депозираната от Н. Р. Р. жалба, срещу Постановление на
Районна прокуратура – гр. Пловдив от 01.06.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 3/2021 г. на РУ – Стамболийски при
ОДМВР – гр. Пловдив и е прекратил съдебното производство по делото.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна частна
жалба от Н.Р. със съображения за неправилност и необоснованост. Твърди се,
че първостепенният съд погрешно е приел, че Р. не притежава качеството
„пострадал“ от престъплението по чл. 293а от Наказателния кодекс. Сочи се,
че в случая е възможно да бъде образувано досъдебно производство и за
престъпления по чл. 296 и чл. 209 от НК. Излагат се съображения относно
това, че Районният съд неправилно е интерпретирал обстоятелствата по
делото и закона. Изразява се несъгласие и със съдържанието на атакуваното
пред първоинстанционния съд постановление за прекратяване на
наказателното производство. Иска се обжалваното Определение да бъде
отменено, а прокурорската преписка да бъде върната на Районна прокуратура
– гр. Пловдив – за продължаване на процесуално-следствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото и
доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на атакуваното определение, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7
от НПК, от процесуално легитимирано лице, срещу съдебен акт, който
1
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Постановление от 01.06.2021 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, Районна прокуратура – гр. Пловдив, е прекратила
наказателното производство по ДП № 3/2021 г. на РУ – гр. Стамболийски при
ОДМВР – гр. Пловдив, образувано за престъпление по чл. 293а от НК.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
атакувано пред Районен съд – гр. Пловдив от Н. Р. Р..
С Определението си, предмет на настоящата въззивна проверка,
първостепенният съд е приел, че депозираната жалба е недопустима,
доколкото при осъществяване на състава на престъплението по чл. 293а от
НК, не съществува фигурата на пострадало лице. Районният съд е изтъкнал,
че в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК изчерпателно са изброени лицата,
легитимирани да обжалват прокурорския акт, като Р. не притежава нито едно
от посочените процесуални качества. С тези аргументи жалбата е оставена без
разглеждане като недопустима, а съдебното производство по делото – е
прекратено.
Настоящият съдебен състав намира следното:
Досъдебно производство № 3/2020 г. по описа на РУ – гр.
Стамболийски при ОДМВР – гр. Пловдив е било образувано, водено и
прекратено само за престъпление по чл. 293а от НК.
Въззивният съд счита, че изводите на първостепенния такъв, изложени в
атакуваното Определение, са правилни. В действителност, в конкретния казус
се касае за престъпление измежду визираните в глава VIII-ма, раздел III от
НК – „Престъпления против правосъдието“, закрилящо обществените
отношения, свързани с правосъдната дейност и нормалното й функциониране.
С оглед систематичното място и съставомерните елементи на
престъплението, настоящият съдебен състав споделя становището, че в
случая не са налице основания за конституиране на пострадало лице по
смисъла на чл. 74 от НПК. Престъплението по чл. 293а от НК е такова на
просто извършване, доколкото реализирането на наказателна отговорност не е
обвързано с настъпването на някакви общественоопасни последици.
Достатъчно е деянието да е извършено, като не е необходимо от това да е
настъпил конкретен противоправен резултат. В този смисъл, доколкото Н.Р.
не притежава качеството „пострадал“ от престъплението и не е сред
останалите лица, на които законът е предоставил право да обжалват
прокурорския акт, постановен по реда на чл. 243, ал. 1 от НПК, то правилно
първостепенният съд е счел, че жалбата му следва да бъде оставена без
разглеждане, като недопустима.
Наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и
2
необоснованост на прокурорския акт, са извън предмета на настоящата
проверка и не следва да бъдат обсъждани. Така направеното от
жалбоподателя искане – делото да бъде върнато на Районна прокуратура – гр.
Пловдив с указания за продължаване на процесуалноследствените действия, в
настоящото производство е процесуално недопустимо и съответно –
неудовлетворимо.
В изпълнение на задълженията си по чл. 243 от НПК, наблюдаващият
прокурор е обсъдил липсата на достатъчно доказателства за извършено
престъпление не само по чл. 293а от НК, но и на друго престъпление от общ
характер /в частност такова по чл. 209 от НК/. Предвид това, изложените във
въззивната жалба твърдения в тази насока, са несъстоятелни.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав възприе, че
атакуваното Определение е правилно и законосъобразно и като такова,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 316/22.06.2021 г., постановено по
ч.н.д. № 4029/2021 г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXII-ри н.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3