№ 85
гр. Бургас, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Д. Данчев
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора И. Анг. К.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600179 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на
основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК, за възобновяване на НЧХД №
828/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас, отмяна на постановената по
него присъда № 133/29.07.2024г. и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното
производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Излагат се съображения за
допуснато нарушение на материалния закон – наложено от съда наказание
„пробация“ за всяко от извършените от М. Д. Д. престъпления,
квалифицирани по чл. 144, ал.1 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК, въпреки
липсата на предвидена в закона подобна санкция за съответните
престъпления. Аргументира се също неправилно квалифициране на
извършените от Д. на 11.11.2021г. и на 07.12.2021г. две деяния, с които е
причинил на С.П.М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,
като две отделни престъпления по чл. 130, ал.2 от НК, вместо като едно
продължавано престъпление по чл. 130, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и
1
неправилно квалифициране на извършените от Д. на същите дати /11.11.2021г.
и 07.12.2021г./ две деяния, с които е унизил честта и достойнството на С.П.М.,
като две отделни престъпления по чл. 146, ал.1 от НК, вместо като едно
продължавано престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Претендира се отмяна на постановената, влязла в сила присъда, и връщане на
делото за ново разглеждане.
Пред настоящия съд прокурорът от АП-Бургас поддържа искането по
изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено.
Осъденият М. Д. Д., редовно призован, не се явява в съдебното
заседание пред АС-Бургас.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.1 от НПК, в срока
по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.
419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това
са следните:
С присъда №133/29.07.2024г., постановена по нчхд № 828/2022г.,
Районен съд-Бургас е признал М. Д. Д., ЕГН:********** за виновен в това, че
на 11.11.2021г., около 03:45 часа в игрална зала „Уан Бет“, находяща се до
бл.309 в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, чрез нанасяне на удар с ръка в
областта на дясната част на лицето, причинил на С.П.М. болка и страдание,
поради което и на основание чл. 130, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на
„пробация“ при следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
осем месеца.
С присъдата РС-Бургас е признал М. Д. Д. за виновен и в това, че на
2
11.11.2021г., около 03:45 часа в игрална зала „Уан Бет“, находяща се до бл.309
в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, е унизил честта и достойнството на С.П.М. с
думите „шибаняк“, „олигофрен“, „педерастче“, „идиот“ и др., поради което и
на основание чл.146, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на „пробация“ при
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
осем месеца.
С присъдата РС-Бургас е признал М. Д. Д. за виновен и в това, че на
07.12.2021г., около 03:10 часа в игрална зала „Уан Бет“, находяща се до бл.309
в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на
лявата част на лицето, причинил на С.П.М. болка и страдание, поради което и
на основание чл. 130, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на „пробация“ при
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
осем месеца.
С присъдата РС-Бургас е признал М. Д. Д. за виновен и в това, че на
07.12.2021г., около 03:10 в игрална зала „Уан Бет“, находяща се до бл.309 в
гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, е унизил честта и достойнството на С.П.М. с
думите „шибаняк“, „майка ти ще еба“, „педерастче“ и др., поради което и на
основание чл. 146, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на „пробация“ при
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
осем месеца.
С присъдата РС-Бургас е признал М. Д. Д. за виновен и в това, че на
3
07.12.2021г., около 03:10 в игрална зала „Уан Бет“, находяща се до бл.309 в
гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, се заканил на С.П.М. с престъпление против
личността, с думите „ще прати хора да ме бият тази сутрин или някоя друга“,
което възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на „пробация“ при
следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
осем месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК РС-Бургас е наложил на М. Д. Д. най-
тежкото от определените му за отделните престъпления наказания, а именно
„пробация“ при следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца,
която да се изпълнява чрез явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
осем месеца.
С присъдата съдът се е произнесъл и по предявените от С.П.М. срещу М.
Д. Д. граждански искове за причинени му от деянията по чл. 130, ал.2 от НК,
по чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 144, ал.1 от НК неимуществени вреди ведно с
лихва за забава, които уважил частично. В тежест на М. Д. Д. са възложени и
сторените от частния тъжител Моллов разноски по делото.
Присъдата на РС-Бургас не е атакувана пред въззивната инстанция и
същата е влязла в сила на 14.08.2024г.
Апелативен съд – Бургас намира, че са налице релевираните нарушения
по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
При постановяване на присъдата в частта относно престъпленията по чл.
146, ал.1 от НК и по чл. 144, ал.1 от НК, РС-Бургас е допуснал нарушение на
материалния закон, като е наложил на подсъдимия М. Д. наказание
„пробация“, което инкриминираните престъпни състави не съдържат в
санкционната си част.
4
За престъплението по чл. 146, ал.1 от НК, в извършването на което М. Д.
Д. е бил признат за виновен с присъдата, законодателят е предвид наказание
глоба от хиляда до три хиляди лева, както и възможност за налагане и на
наказание обществено порицание /в актуалната към датата на деянията –
11.11.2021г. и 07.12.2021г. редакция -ДВ, бр. 21 от 2000 г. /.
За престъплението по чл. 144, ал.1 от НК, в извършването на което М. Д.
Д. е бил признат за виновен с присъдата, законодателят е предвид наказание
лишаване от свобода до три години.
При така очертаната в санкционната част на всеки от цитираните
престъпни състави наказуемост на деянията, съдът е следвало да съобрази, че
разполага с правна възможност да наложи наказание „пробация“ единствено в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК и то само за престъплението по чл.
144, ал.1 от НК, но не и за престъплението по чл. 146, ал.1 от НК.
В случая съдържанието на присъдата сочи, че наказанията на осъдения
М. Д. Д. за извършените от него престъпления, квалифицирани по чл. 146, ал.1
от НК и по чл. 144, ал.1 от НК, са определени при условията на чл.54 от НК. В
мотивите към присъдата отсъстват съображения на съда по въпроса за
приложимите правила при отмерване на санкцията за извършените от Д.
престъпления по чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 144, ал.1 от НК. Такива съдът
констатира, че са изложени макар и лаконично единствено при
индивидуализиране на санкцията за деятелността на Д., квалифицирана по чл.
130, ал.2 от НК. При това положение, определяйки при условията на чл. 54,
ал.1 от НК наказание „пробация“ с пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1,
вр. чл.42б ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от осем месеца и по чл.42а, ал.2, т.2, вр. чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца, за
престъпленията по чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 144, ал.1 от НК, за които
законодателят не е предвидил такъв вид санкция, съдът е нарушил закона,
поради което е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за
възобновяване на делото.
Основателни са и доводите, застъпени в искането на Главния прокурор,
относно допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в
неправилна квалификация на отделните деяния, осъществяващи признаците
на състава по чл. 130, ал.2 от НК, както и на отделните деяния с правни
5
характеристики на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, като самостоятелни
престъпления, вместо като елементи от едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.
Според чл. 26 от НК и утвърдената практика на ВКС по прилагането му
/ТР № 3/71 г., ОСНК/, продължавано престъпление е налице, когато деецът
извърши две или повече деяния, които поотделно осъществяват един или
различни състави на едно и също по вид престъпление, като последващите
такива от обективна и субективна страна се явяват продължение на
предшестващите /предвид сходството в престъпната обстановка,
непродължителния период от време на извършването им и еднородността на
вината/. В случая приетите за установени от съда фактически положения
сочат на осъществени от подсъдимия Д. на инкриминираните дати -
11.11.2021г. и 07.12.2021г. две отделни деяния, всяко от които насочено към
увреждане на здравето на едно и също лице - пострадалия Моллов, като
деянията самостоятелно осъществяват състав на едно и също престъпление –
по чл. 130, ал.2 от НК, извършени са през непродължителен период от време
/през един месец/, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предхождащото го. Така възприетите факти и обстоятелства
не оставят никакво съмнение, че се касае за усложнена престъпна дейност и
двете деяния следва да се квалифицират като продължавано престъпление по
чл. 26 ал.1 от НК, а не както е приел районният съд - като две самостоятелни
престъпления по чл. 130, ал.2 от НК, извършени при условията на реална
съвкупност. Важно е да се подчертае, че общественоопасното поведение на
подсъдимия М. Д. – нанесените от него леки телесни повреди /с причинени
болки и страдания/, са по отношение на едно и също лице -пострадалия
С.П.М., в който случай съгласно чл.26, ал.6 от НК и т.VI. 1. от ТР № 3/71 г.,
ОСНК не съществува пречка деянията да бъдат обединени в едно
продължавано престъпление.
Незаконосъобразни на следващо място се явяват и изводите на районния
съд, че осъществените от подсъдимия Д. на инкриминираните дати -
11.11.2021г. и 07.12.2021г. две отделните деяния, насочени срещу честта и
достойнството на С.П.М., изпълващи признаците на състава по чл.146, ал.1 от
НК, следва да се квалифицират като отделни престъпления, извършени в
условията на реална съвкупност. В случая възприетите факти и обстоятелства
6
ясно сочат на това, че подсъдимият не е извършил две отделни престъпления в
реална съвкупност, а две отделни деяния, представляващи елементи от
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, тъй
като всяко едно от отделните деяния самостоятелно осъществява състав на
едно и също престъпление – „обида“, извършени са през непродължителен
период от време /в рамките на един месец/, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предхождащото го. В този смисъл и
предвид неприложимост в казуса на забраната по чл. 26, ал.6 от НК /деянията
са насочени против личността на едно и също лице/, правилната
квалификация на обсъжданата деятелност следва да бъде като едно
престъпление по чл. 146, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че е налице
нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като същият е
приложен неправилно. Това е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за
възобновяване на производството по делото, отмяна на постановената
присъда, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС-
Бургас.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, АС-Бургас намира, че искането на Главния прокурор, с
релевирани доводи за наличие на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, е основателно, поради което и нчхд № 828/2022 г. по
описа на Районен съд – Бургас следва да бъде възобновено. Отстраняването на
констатираното в присъдата нарушение на закона не може да бъде
осъществено в настоящото производство, което налага делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧХД № 828/2022г. по описа на
Районен съд – гр. Бургас.
ОТМЕНЯ присъда № 133 /29.07.2024г., постановена по НЧХД №
828/2022 г., по описа на РС-Бургас.
7
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8