№ 396
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900645 по опИ. за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. П.
С., Г. К. Г. и К. К. Г., и тримата от с.Червенци, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София, с която са предявени субективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден
ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на Б. П. С. сумата от
150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
загубата на съпруга й K. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило
ПТП на 16.07.23г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.
- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден
ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на Г. К. Г. сумата от 120000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на
баща му K. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на
16.07.23г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г.
до окончателното изплащане на сумата.
- иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден
ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на К. К. Г. сумата от
120000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
загубата на баща му K. С. Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило
ПТП на 16.07.23г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.07.23г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на K. С. Г.,
поч. на 21.07.23г. Излага се, че на 16.07.23г. около 21ч. К.Г., управлявайки л.а.
Опел Зафира с рег.№********, по пътя с.Бдинци-с.Червенци, спрял в
уширението на пътя малко преди кръговото при с.Червенци в посока
1
с.Бдинци. Твърди се, че излизайки от автомобила К.Г. видял фаровете на
приближаващ се автомобил, опитал да се върне в колата, но бил ударен в
областта на таза и паднал на асфалта. Въпреки травмата се качил в колата и
потеглил, като забелязал, че автомобилът, който го е блъснал също потеглил,
без обаче да успее да види марката, цвета или регистрационния му номер.
След като се прибрал К.Г. била извикана линейка и бил отведен в МБАЛ
Св.Анна –Варна, където било установено, че е получил счупване на саркум в
ляво, фрактура на ацетабулум в ляво, фрактура на долен клон на пубисна кост
в ляво, симфизиолиза. Сочи, че на 20.07.23г. била извършена оперативна
интервенция на пострадалия, но на 21.07.23г. състоянието му се влошило и
починал, като причината за смъртта била контузия на мозъка. Твърди се, че
между травматичните увреждания и настъпилата смърт е налице причинно
следствена връзка. Твърди се, че било образувано ДП №2061/23г. на РУ-
Девня, като в хода на разследването не бил установен извършителят на Д.ието,
и с постановление от 30.10.24г. наказ.производство било спряно. Твърди, че
основна причина за ПТП са действията на водача на неизвестния автомобил,
който напуснал изцяло пътната си лента с маневра в ляво до достигане на удар
с намиращия се в насрещната пътна лента пешеходец. Твърди се, че са заявили
пред ответника претенция за обезвреда, който отказал да им изплати
обезщетение. Сочи се, че между починалия и ищците – негова съпруга и
синове, съществували изключително близки отношения, поддържали
ежедневен контакт, взаимно се подпомагали и се справяли с трудностите.
Излага се, че ищцата загубила своя спътник в живота, като получавала от него,
освен ежедневни грижи и помощ, и морална подкрепа; сринала се психически;
здравословното й състояние се влошило; станала сприхава и нервна и не
можела да спи. Сочи се, че останалите ищци се сринали емоционално и
психически; станали избухливи и нервни, влошили отношенията помежду си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че в хода на наказ.производство от проведените
действия и експертизи ставало ясно, че ПТП е причинено от водач на л.а.БМВ
рег.№********, за който имало валидно сключена застраховка ГО към датата
на ПТП, като оспорва предпоставките за ангажиране на отговорността на ГФ.
Оспорва твърдения механизъм на ПТП, като счита, че липсват доказателства в
тази връзка. Твърди, че липсват доказателства за противоправно и виновно
нарушение на ЗДвП от посочения за виновен водач, като механизмът на ПТП
бил базиран на вероятности. Твърди наличието на случайно събитие, тъй като
пострадалият е пресякъл внезапно пътното платно, без да е спазил ЗДвП.
Оспорва да са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, като в евентуалност счита, че вина за ПТП има единствено
пострадалия. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
който се движил неправилно по пътното платно и/или е предприел пресичане
на неопределено за целта място, както и не се е съобразил с приближаващите
се ППС в нарушение на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Твърди,
че ПТП е настъпило при преимуществен принос на пострадалия / над 50%/,
поради което отговорността на другия водач, респ. ГФ била изключена.
Оспорва твърдените от ищците болки и страдания, както и размерите на
предявените искове, които счита за неоснователно завишени. Оспорва
2
причинната връзка между получените травматични увреждания и настъпилата
смърт на пострадалия. Оспорва основанието за присъждане на законна лихва,
както и началната й дата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложения препис на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица е видно, че на 16.07.23г. около 21ч. в общ.Вълчи дол на път
27 на 40км между с.Червенци и с.Бдинци е настъпило ПТП между K. С. Г. и
неизвестен автомобил, при което е пострадал K. С. Г..
Видно от приложеното по делото Постановление за спиране на
наказ.производство от 30.10.24г. е спряно наказ.производство по ДП
№2061/23г. по опИ. на РУ-Девня, водено за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.В НК на осн. чл.244, ал.1, т.2 НПК поради неустановяване на
извършителя на Д.ието.
Съгласно приложеното удостоверение за наследници, изд. от
общ.Вълчи дол, K. Г. С., поч. на 21.07.23г., е оставил за свои законни
наследници съпруга Б. П. С. и синове Г. К. Г. и К. К. Г..
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Б. К., св.Т. Г., св.С. И. и св.Д. М., които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
От заключението по изслушаната съдебно-техническа
идентификационна експертиза, кредитирано от съда като пълно и обосновано,
се установява, че в района на ПТП са установени детайли, разположени в лява
и дясна долна част на предна броня, принадлежащи на автомобил марка БМВ,
модификация Компакт с три врати, пуснат в експлоатация 1999г. Сочи, че тези
детайли имат четливи каталожни номера, но не притежават уникален
идентификационен код за вграждане в конкретен автомобил, както и че те
могат да бъдат монтирани единствено на марка автомобил БМВ, модификация
„Е 36“ с година на производство след 1999г. до 2001г. Вещото лице заключава,
че опИ.ните отломки съответстват на изследвания автомобил – л.а.БМВ с рег.
№ ******** /установен единствен като разновидност с движение в района на
ПТП във времеви интервал, близък до произшествието/ и могат да бъдат част
от купето му и са липсвали към момента на проведения оглед на купето в
предната му част. Дава заключение, че част от липсващите детайли в предната
част на изследвания автомобил съвпадат като позиция и модел на
изследваните отломки. Сочи, че при този автомобил в областта на преден ляв
фар, мигач, калник, предна декоративна решетка и броня, има данни за
настъпил удар, като липсващите части и отломките съвпадат като позиция
спрямо наличните деформации в предна и предна лява част на автомобила.
Заключава, че деформациите по автомобила и изпадналите детайли могат да
бъдат в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП спрямо предната
част на автомобила.
От събраната по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че ПТП е станало на хоризонтален
3
участък от пътя, в тъмната част на денонощието на участък от пътя без улично
осветление при нормална видимост, като участниците в ПТП са пострадалия
К.С. и неизвестно МПС. Експертизата установява, че ударът е настъпил
докато пострадалият се е опитвал да влезе в автомобила си при отворена врата
на водача, като след удара тялото се е ударило в автомобила на пострадалия.
Заключава, че тялото е било ударено със страничната част на автомобила,
отхвърлено е към задната врата на автомобила на пострадалия, ударило се е в
задния й край и задния ляв панел и е паднало около средата на пътната лента в
посока с.Бдинци. Скоростта на автомобила преди ПТП и в момента на удара е
била 88,16км/ч. Вещото лице сочи, че ПТП е настъпило в пътната лента за
насрещно движение спрямо посоката на движение на автомобила, като
водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП като не
управлява автомобила в пътната лента в посока с.Бдинци близо до паркиралия
в уширението автомобил или като се движи със скорост, съобразена със зоната
на осветеност на фаровете си, а именно 78,52км/ч. Вещото лице сочи, че няма
данни за внезапно навлизане на пешеходеца на платното за движение, като с
оглед приетото разположение на автомобила на пострадалия по средата на
уширението, то още с излизането си от автомобила част от тялото на
пострадалия е било разположено на пътното платно и мястото на удара е на
платното за движение – в пътната лента в посока с.Бдинци. Експертизата
установява, че пострадалият е получил съчетана травма, изразяваща се в
увреждания по главата, таза и крайниците, във връзка с които е
хоспитализиран и опериран, но в хода на постоперативния период са
възникнали усложнения, като е налице непосредствена причинно-следствена
връзка между травмите и настъпилата смърт. Дава заключение, че като
придружаващи хронични заболявания са отразени хипертонична болест,
атеросклероза и чернодробна стеатоза, но няма данни за развитие на свързано
с тях усложнение, което пряко да обуславя смъртния изход, а същите могат да
се разглеждат като снижаващи самост.възстановителни възможности на
организма.
Съгласно заключението по изслушаната съдебно видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза, изображенията на изследваните
видеофайлове са заснети на 16.07.23г. в часовия интервал 20:30:02ч до
21:45:04ч от статична камера, наблюдаваща пътен участък и указателна табела
с посока за гр.Добрич и гр.Вълчи дол. Заключава, че като индивидуализиращ
признак с автомобил БМВ може да се отбележи единствено преминаващ
тъмен на цвят автомобил, излизащ от участък за кръгово движение в
21:02:44ч., който наподобява по форма и взаимно разположение на
елементите. Сочи, че не е възможно да се извлече детайлна информация за
автомобила с неговия рег.№ и лица, управляващи или возещи се в него.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.557, ал.1, т.1 КЗ Гаранционният фонд
изплаща обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано превозно
средство). Или за да бъде ангажирана отговорността на ответника следва да
4
бъде установено осъществяването на следните кумулативно предвидени
материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени
елементи от фактическия му състав /противоправно Д.ие, вреди, причинно -
следствена връзка между вредите и Д.ието и вина на извършителя/;
непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от неустановено моторно превозно средство.
В тежест на ищцовата страна по делото е да установи механизма
на настъпване на произшествието, който е спорен по делото. С оглед
заключението на събраната в производството КСМАЕ съдът приема за
доказан следния механизъм на настъпване на ПТП: На 16.07.23г. около 21ч. на
път 27 в района между с.Червенци и с.Бдинци, на около 700м след изхода от
с.Червенци в посока с.Бдинци, л.а.Опел Зафира с рег.№********, управляван
от K. Г. С., паркира в крайпътно уширение вдясно от пътната лента в посока
с.Бдинци. Водачът излязъл от колата, при което лек автомобил, движещ се в
посока към с.Червенци и в лентата за насрещно движение спрямо посоката на
движението си, удря тялото на пострадалия, което от своя страна се удря в
зоната на заден ляв панел на л.а.Опел Зафира и пада на пътното платно в
пътната лента в посока с.Бдинци. Този механизъм на настъпване на ПТП се
подкрепя от съвкупната преценка на констативния протокол за ПТП,
протокола за оглед, протокола за разпит на пострадалия, както и от събраните
гласни доказателства на св.И. и св.К.. Установява се и противоправното
поведение и вината на водача на автомобила. Така съгласно заключението на
КСМАЕ автомобилът се е движел в насрещното движение спрямо посоката си
на движение и не е съобразил скоростта си със зоната на осветеност от
автомобилните му фарове. При тези данни настоящият състав намира, че
водачът на автомобила е нарушил правилата на чл.8, ал.1 от ЗДвП, като не е
използвал дясната половина на пътя по посока на движението си, а се е
движел в насрещната лента за движение, и чл.20, ал.2 ЗДвП, като е бил длъжен
и е могъл да съобрази скоростта и движението си с конкретните условия на
видимост, за да предприеме своевременно аварийно спиране при възникнала
опасност за движението, а именно пешеходец на пътната лента до
уширението.
Установи се и пряката причинна връзка между настъпилото ПТП и
смъртта на пострадалия. Видно от заключението на комплексната експертиза
налице е непосредствена причинно-следствена връзка между травмите,
получени от пострадалия при ПТП, и настъпилата смърт. С оглед на
изложеното съдът намира, че в случая се установява осъществяването на
вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като установената законова
презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена от отв.страна.
За ангажиране отговорността на ответника обаче е необходимо
непозволеното увреждане да е причинено от неустановено моторно превозно
средство. Безспорно е, че с постановление на ОП-Варна е спряно
наказ.производство по ДП №2061/23г. по опИ. на РУ-Девня, водено за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК, поради неустановяване на
извършителя на Д.ието. С оглед оспорване на този факт от ответника по
делото е ангажирана съдебно-техническа идентификационна експертиза,
която установява, че в района на ПТП са установени детайли /така протокол за
оглед от 17.07.23г./, разположени в лява и дясна долна част на предна броня,
5
принадлежащи на автомобил марка БМВ, модификация Компакт, както и че
тези отломки съответстват като позиция спрямо наличните деформации в
предна и предна лява част на автомобил л.а.БМВ с рег.№ ******** / предмет
на протокол за оглед от 23.10.23г./, за който има данни за настъпил удар. Дава
заключение още, че деформациите по автомобила и изпадналите детайли
могат да бъдат в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП спрямо
предната част на автомобила. В с.з. вещото лице пояснява, че няма данни за
съприкосновение с друг автомобил, с чуждо твърдо тяло, а по-скоро меки,
овални деформации, причинени от тялото на пострадалия, вкл. наличие на
следи от тъмно кафява течност, което вещото лице счита, че е кръв.
От ангажираната съдебно видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза се установи въз основа на изследваните
видеофайлове на камера „CHERVENCI 2“, че единствено преминаващ тъмен
на цвят автомобил, излизащ от участък за кръгово движение в 21:02:44ч. може
да се определи като автомобил БМВ, без да се извлича детайлна информация
за автомобила и лицата в него.
Изслушаните в тази връзка показания на св.С. и св.М. не се
кредитират от съда, доколкото същите са неконкретни и неубедителни,
несъответни на останалите събрани по делото доказателства, вкл. на
показанията им, дадени в досъдебното производство.
Безпротиворечиво в теорията и практиката е възприето, че
доказването може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства, като във втория случай косвените доказателства трябва да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите
обстоятелства, че да установяват без съмнение факта.
Съобразявайки и анализирайки в съвкупност така установените
обективни данни по делото, а именно факта на установен чрез статична
камера преминаващ автомобил марка БМВ в пътен участък в близост до
мястото на ПТП и във времевия период на настъпването на процесното ПТП;
факта на установени отломки от автомобил до мястото на ПТП, които
принадлежат и могат да се монтират единствено на автомобил марка БМВ,
модификация Е36 с година на производство 1999г.-2001г.; факта, че откритите
до мястото на ПТП детайли съответстват на л.а.БМВ с рег.№ ******** /на
който е извършен оглед с протокол от 23.10.23г./ като позиция и модел, както и
че те съвпадат като позиция спрямо установените деформации в предна и
предна лява част на л.а.БМВ с рег.№ ********; факт, че за изпадането на тези
детайли се изисква значителна приложена сила, което обосновава извод за
настъпил удар, настоящият състав намира, че макар и по косвен път следва да
се изведе обоснованият извод за участието на л.а.БМВ с рег.№ ******** в
настъпването на процесното произшествие. В този смисъл, след като не се
установява произшествието, при което на пострадалия са причинени
увреждания, да е причинено от неидентифицирано МПС, а напротив, налице
са несъмнено установени данни за причиняването му от конкретен автомобил
/за който няма спор, че е сключена застраховка ГОА/, то не са налице
предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 КЗ за ангажиране отговорността на
ответника Гаранционен фонд. За пълнота следва да се отбележи, че
неизвестността на делинквента - водач на идентифицираното МПС не
обуславя обратен извод, доколкото това не е предвидено като елемент от
6
фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. Аналогично тя не е релевантна и за
ангажиране отговорността на застраховател по задължителна застраховка ГО с
оглед разпоредбата на чл.477, ал.2 КЗ.
Предвид това заявените с исковата молба претенции се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и съобразно релевираното от страна на
ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива по
правилото на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени. Видно от
приложения списък на разноски съдът намира, че на страната се следват
разноски в размер на 2300лв, включващи сумата от 2200лв – депозити за
експертизи и свидетели и 100лв- ю.к.възнаграждение, дължимо на осн. чл.78,
ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. С., ЕГН **********, с адрес
с.Червенци, общ.Вълчи дол, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати на Б. П. С. сумата от 150000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на съпруга й K. С.
Г., поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес
с.Червенци, общ.Вълчи дол, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати на Г. К. Г. сумата от 120000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща му K. С. Г.,
поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Г., ЕГН **********, с адрес
с.Червенци, общ.Вълчи дол, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ да бъде осъден ответникът ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД да заплати на К. К. Г. сумата от 120000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на баща му K. С. Г.,
поч. на 21.07.2023г., в резултат на настъпило ПТП на 16.07.23г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.07.23г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. П. С., ЕГН **********, Г. К. Г., ЕГН **********, и
К. К. Г., ЕГН **********, всички с адрес с.Червенци, общ.Вълчи дол, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление
7
гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, СУМАТА от 2300лв / две хиляди и
триста лева /, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8