№ 3830
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена А.
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100514420 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца “ЕОС М.” ЕООД срещу
решение № 15917/04.10.2023 г. по гр.д. № 25824/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 128 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЕОС М.“ ЕООД срещу Н. А. С.
искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че С. дължи на ищеца сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 3760/2023 г. по описа на СРС, а именно: 4 329.27 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта с
номер CARD-15708711 от 04.01.2018 г., сключен към Договор за
потребителски кредит PLUS-*********/04.01.2018 г. между ответника С. и
"БНП П.П.Ф. ЕООД, вземането по който кредитодателят е прехвърлил на
ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 24.01.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 1 759.07 лева, представляваща договорна лихва за
период от 01.04.2020 г. до 04.01.2021 г.
Въззивникът излага доводи за неправилност на постановеното
първоинстанционно решение, поради противоречие с материалния закон,
нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането на
1
доказателства по делото, както и поради необоснованост. Намира, че съдът е
достигнал до неправилен извод за недоказана материалната легитимация на
ищеца. Сочи, че от представените пред съда документи - договор за
прехвърляне на вземания, ведно с приложенията към него, безспорно следва
да се заключи, че ищецът е придобил процесното вземане от кредитодателя,
поради което се явява легитимиран да предяви настоящия иск. Счита, че
решението е постановено в пълно противоречие с доказателствената
съвкупност, с оглед на което претендира неговата отмяна и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира
разноски, прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника в първоинстанционното производство Н. А. С. с подробни
доводи в подкрепа правилността на съдебното решение и искане за неговото
потвърждаване като правилно и законосъобразно. В допълнително становище
се излагат аргументи за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, както и за недоказаност на претенцията по размер.
Претендират се съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, с оглед на което следва да бъдат разгледани
конкретно наведените оплаквания, касаещи правилността на решението:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК, предявени от “ЕОС М.” ЕООД срещу ответника Н. А., с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
парични суми, представляващи непогасена част от задължение по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта с номер CARD-15708711 от
04.01.2018 г. / сключен към Договор за потребителски кредит PLUS-
*********/04.01.2018 г./ между ответника С. и "БНП П.П.Ф. ЕООД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът, в качеството му
на цесионер, е придобил процесното вземането на кредитодателя от
кредитополучателя С. по силата на сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г.
По така предявения главен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. Чл.
430 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1/ наличието на валидно правоотношение по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта с номер CARD-15708711 от
04.01.2018 г., сключен между цедента и ответника; 2/ Валиден договор за
2
прехвърляне на конкретното вземане на кредитодателя в полза на ищеца-
цесионер; 3/ Извършването на надлежно уведомление на длъжника-ответник
за извършената цесия 2/ Усвояването на кредита /чрез ползване на кредитната
карта/; 3/ Размерът на претендираното вземане.
Така посочената доказателствена тежест е била законосъобразно
разпределена от първоинстанционния съд в изготвения по делото доклад.
В конкретния случай, безспорно е между страните, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че между “БНП П. П.Ф.”
ЕАД и ответника Н. С. е сключен процесният договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта с номер CARD-15708711 от 04.01.2018 г. - като
приложение към Договор за потребителски кредит от същата дата между
същите страни.
Не е спорно и обстоятелството, че ответницата е получила
издадената й кредитна карта и я е ползвала, усвоявайки кредитния лимит.
Спорен е обаче въпросът притежава ли ищецът материална
легитимация да претендира посочените суми в качеството му на цесионер по
договор за цесия:
За отговор на поставения въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се
осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната
страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от
досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов
предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към
момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. След съобщаване на
цесията от страна на цедента съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД като нов кредитор
спрямо длъжника се легитимира цесионерът / Решение № 60163 от 19.07.2021
г. по т. д. № 2298 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/.
От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени
доказателства /л. 21- л. 34/ се установява, че на 27.04.2022 г. между “БНП П.
П.Ф. С.А - клон България /действащ в качеството му на универсален
правоприемник на дружеството-кредитодател “БНП П. П.Ф.” ЕАД/ и ищецът
“ЕОС М.” ЕООД е сключен “Договор за продажба и прехвърляне на
вземания”.
По силата на пар. 2, чл. 1 от Договора, продавачът прехвърля и
продава “портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски
3
кредит, сключение от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива
от продава вземанията, определени в Приложение 1 - Списък на вземанията,
срещу заплащане на покупна цена.
Така цитирания Списък на вземанията не е приложен в цялост по
делото, Ищецът е представил пред СРС единствено неговата първа и
четиринадесета страница /находящи се на л. 37 и 38 от делото/.
В описанията на вземанията от представената извадка от Списъка,
съдържаща данни за цедирани вземания с номера от 1-50 вкл. и от 783-817
вкл., не се съдържат данни за прехвърлено вземане с длъжник ответника по
настоящото дело Н. С., нито е цитиран процесният договор за потребителски
револвиращ кредит. /Сам въззивникът сочи във въззивната си жалба, че
прехвърленото вземане е описано под номер 139 на стр. 3 от Списъка, а тази
страница не е представена като доказателство по делото/
С оглед на това, съдът намира, че ищецът не е провел успешно
доказване на качеството си “цесионер” по конкретното вземане, предмет на
настоящия спор, като от събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован извод, че същият е негов титуляр.
С оглед на това, поради неизпълнение на разпределената по реда на
чл. 154 ГПК доказателствена тежест, съдът намира, че по делото не се
установява ищецът да е материалноправно легитимиран да предяви
процесното вземане, което обстоятелство се явява достатъчно основание за
отхвърляне на предявените искове, без да се разглеждат останали доводи на
страните по същество на спора.
При достигане до идентични правни изводи с тези
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, с оглед неоснователността на въззивната
жалба, право на разноски има само въззиваемата страна.
Същата своевременно е сезирала съда с искане за присъждането на
адвокатско възнаграждение, което, видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие /служещ за разписка/ възлиза на сумата от 900
лева - заплатена в брой.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, реално извършената от
процесуалния представител на ответника работа, както и предвид
обстоятелството, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер под предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.04.2004 г. размер, която
/макар да няма задължителен, обвързващ характер/ съдът приема за ориентир
в стойността на адвокатските услуги.
С оглед на това, претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева следва да й бъде присъдено изцяло.
4
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15917/04.10.2023 г. по гр.д. №
25824/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 128 с-в, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЕОС
М.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Н. А. С., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че Н. А. С. дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 3760/2023 г. по описа на СРС, а именно: 4 329.27 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта с
номер CARD-15708711 от 04.01.2018 г., сключен към Договор за
потребителски кредит PLUS-*********/04.01.2018 г. между ответника Н. С. и
"БНП П.П.Ф.” ЕАД, вземането по който кредитодателят е прехвърлил на
ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 24.01.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 1 759.07 лева, представляваща договорна лихва за
период от 01.04.2020 г. до 04.01.2021 г.
ОСЪЖДА “ЕОС М.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. А. С., ЕГН **********, сумата от 900 лева
- разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5