Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.03.2023 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На		12.10.2021 г.				Година

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

363

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег.№ 542 097 902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4", „Бизнес Парк София”, сграда 14, е предявило иск против К.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 143/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260070/27.01.2021 г. за сумата от 6 359.52 лева /шест хиляди триста петдесет и девет лева и 52 ст./ - главница, сумата от 4 473.68 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 68 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.12.2022 г., сумата от 744.91 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и 91 ст./  -  мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва за забава, начиная от 26.01.2021 г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

При условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, предявява осъдителни искове за горните суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който назначения особен представител на ответника оспорва иска. Твърди, че договора за кредит съдържа неравноправни клаузи, които го правят нищожен.

В с. з. назначения особен представител на ответника поддържа отговора. Не сочи доказателства.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.  Приложено е ч. гр. дело № 143/2021 г. на МзРС.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 143/2021 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 143/2021 г. на МзРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № № 260070/27.01.2021 г. за сумата от 6 359.52 лева /шест хиляди триста петдесет и девет лева и 52 ст./ - главница, сумата от 4 473.68 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 68 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.12.2022 г., сумата от 744.91 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и 91 ст./  -  мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва за забава, начиная от 26.01.2021 г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

От фактическа страна:

Твърди се в исковата молба, че на 17.01.2019 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател, е сключен договор за паричен кредит PLUS-16720151, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 6500 лв., която сума ведно с начислените договорна лихва последният се е задължил да върне в срок от 46 месеца, на равни вноски по 302.69 лв., съгласно погасителен план. Ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е изплатил сумата, а за ответника е възникнало задължение да заплаща дължимите месечни вноски. Ответникът е преустановил плащането на вноските на 05.09.2019 г., към която дата са погасени шест месечни вноски. Поради забава в плащането на две или повече месечни вноски, вземането по договора е станало предсрочно изискуемо в целия му размер, считано от 05.09.2019 г., а до длъжника е изпратено уведомление. Ищецът се е снабдил за вземането си със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в образуваното ч. гр. д. 143/2021 г. на МзРС. Представя писмени доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото производство. Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска изцяло. Счита, че по делото не са представени доказателства във връзка с размера на задължението, което се претендира с исковата молба, няма доказателства за извършените плащания по уговорените вноски, ответника не е запознат с преддоговорна информация, не е представен Стандартен европейски формуляр. Прави възражение за недействителност на договора за кредит, поради противоречие с изискванията на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ЗПК. Оспорва всички представени с ИМ писмени доказателства.

 Съдът, като взе предвид становищата на страните, и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Между ищеца в качеството на кредитор, и ответника – кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит ..............от 17.01.2019 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 6500 лв., при ГПР 45,57% и ГЛП от 35,81%, която сума кредитополучателят се е задължил да върне, на 46 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 302.68 лв., съгласно погасителен план, в срок до 05.12.2022 г. Страните са договорили, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят да заплати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, правото на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо в целия му размер.

По делото е представена последна покана до ответника с дата 21.05.2020 г. за погасяване задължението по договора за кредит в общ размер на 11154.22 лв., и обявяване вземането по договора предсрочно изискуемо. Няма данни тази покана да е получена от ответника.

От правна страна:

Видно от представения договор за потребителски паричен кредит на ответника е отпуснат заем като физическо лице и същият представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13.12 от ДР на ЗЗП, и ответника има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за кредит които са посочени вразпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1 чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При извършена служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор съдът констатира следното:

При сключване на договора е спазена изискуемата се по чл. 10 ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 1 -9 и т. 11 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, вид на кредита, посочени са страните, срока на договора, общия размер на кредита, погасителен план. Договорът обаче не отговаря на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК както и на изискванията на чл. 1 1ал. 1 т. 10 и т. 12 ЗПК. На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвяне на договора а именно – не по-малък от 12. В конкретния случай съдът извърши сравнение на шрифта и достигна до извод, че при съставяне на договора е използван шрифт Garmond с размер 11. На следващо място в договора е посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, не се посочени взетите допускания използвани при изчисляването му каквото е изискването на чл. 11 т. 10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки и косвени разходи, комисиони  и т.н. изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина по който се формира ГПР което води и до неяснота относно включените в него компоненти което представлява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10 ал. 1 ЗПК. В инкорпорирания в договора погасителен план е посочен общия размер на месечната вноска от 302.68 лв. без да е посочен съответния размер на главница и лихва които се погасяват поради което съдът намира че задължението по чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК не е изпълнено. С оглед горното съдът намира че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключения между страните договор за потребителски паричен кредит е недействителен тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК както и на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 12 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договора за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителя връча само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същия.

Предявеният като евентуален осъдителен иск е недопустим. Същият почива на същите твърдения – а именно настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, с искане исковата молба да бъде приета като воелизявлеине за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На практика вида на търсената защита с установителния и осъдителния иск е един и същ, тъй като осъдителната претенция също произтича от настъпилата предсрочна изискуемост, която обаче следва да се счита от предявяване на исковата молба. Ето защо в тази му част производството ще следва да се прекрати като недопустимо.

Възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост е неоснователно.

Липсват представени от ищеца доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди предявяване на иска, длъжникът обаче е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с връчване на книжата с исковата молба.

Доказателства за размера на дължимата по договора главница като чиста сума, /тъй като в месечната вноска са включени и застрахователна премия и такса ангажимент/, след приспадане на извършените от ответника плащания, не са представени, и не са и поискани с исковата молба.

В настоящото производство в тежест на ищеца беше да установи при условията на пълно доказване размера на претенциите си, но това не беше сторено. По горните съображения, искът за установяване вземането по издадената по ч. гр. дело № 143/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260070/27.01.2021 г., като недоказан ще следва да се отхвърли.  При този изход на спора, и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право да му бъдат заплатени направените разноски. При липса на представени доказателства за направени такива, съдът не присъжда разноски.

Водим от горното, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №363/2021г по описа на МзРС по отношение евентуално предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег.№ 542 097 902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4", „Бизнес Парк София”, сграда 14, иск за осъждане на К.И.И., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 6 359.52 лева /шест хиляди триста петдесет и девет лева и 52 ст./ - главница, сумата от 4 473.68 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 68 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.12.2022 г., сумата от 744.91 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и 91 ст./  -  мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва за забава, начиная от 26.01.2021 г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението, поради недопустимост на иска.

Решението в тази му част, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред ВрОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег.№ 542 097 902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4", „Бизнес Парк София”, сграда 14, с искане да бъде признато за установено по отношение на К.И.И., ЕГН **********, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 143/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260070/27.01.2021 г. за сумата от 6 359.52 лева /шест хиляди триста петдесет и девет лева и 52 ст./ - главница, сумата от 4 473.68 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 68 ст./ - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.12.2022 г., сумата от 744.91 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и 91 ст./  -  мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва за забава, начиная от 26.01.2021 г. /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

           

                                                                      Районен съдия: