РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ВТОРИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от младши съдия Нешева в. гр. дело № 8591 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
С
решение № 86221/05.04.2019 г. по гр.д. № 5791/2015 г. на Софийския районен съд, 44 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу М.П.М., ЕГН **********, е адрес: ***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.П.М.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2579,83 лв. - главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2013г.
до м.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ап.
12, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 410 ГПК - 16.10.2014г. до окончателното плащане, и сумата от 134,97 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2013г. до 25.09.2014.,
които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 56057/2014г. по описа на СРС, 44 с-в.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се излагат
доводи за неправилност на решението на СРС. Според жалбоподателя съдът
неоснователно е приел, че между страните по делото не е действало към процесния
период облигационно правоотношение. Излага се, че при запазено право на
ползване, именно ползвателят е задължен да заплаща цена за доставена топлинна
енергия в имота. Изтъква се, че фактът на чие име се води партидата в
дружеството няма юридическо значение. Поради изложеното се моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт и за уважаване на исковите претенции. Претендират се
разноски.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на М.П.М., в
който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Излага се, че в
случая въз основа на нотариалния акт по искане на собственика на имота е
променен титуляра на партидата. Тоест по делото се установява наличие на
съгласие между собственика и въззивника за сключване на договор. Моли се потвърждаване
на съдебното решение на СРС и оставяне на депозираната срещу него въззивна
жалба без уважение. Претендират се разноски.
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество,
като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба.
В
своето решение първоинстанционният съд е приел, че страните по делото не се
намират в облигационна връзка с предмет доставка на топлинна енергия, тъй като
видно от документ, изхождащ от служител при ищеца, е сключен договор за
доставка на топлинна енергия до ап. 12, намиращ се в бл. *******между „Т.С.“
ЕАД и собственика на имота М.– трето за спора лице, поради което и ползвателите
на имота – ответницата М. и съпругът и не са били в правоотношение с „Т.С.“ ЕАД
през процесния период.
Основателността
на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните
обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна
енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно
количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния
установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По
иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на
съответен период от време, през който задължението не е платено.
Основният
довод във въззивната жалба е за неправилност на изводите на съда досежно
първата предпоставка за уважаване на исковите претенции. В тази връзка
настоящият състав намира, че доводите във въззивната жалба са основателни
поради следните съображения:
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена
при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153,
ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07.
2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл.
36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество
на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия /
така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на ОСГК на ВКС/.
Източникът
на продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди може да бъде не само собственикът
или ползвателят, който изрично е дал съгласието си за топлофициране на
сградата. Законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда –
етажна собственост, всички собственици или титуляри на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна
енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1
от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на
имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Видно
от дотук изложеното, договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от
етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този
имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот
с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
В
представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90, том
LXXVI, нот.дело № 15093/1996г. по описа на нотариус В.А., I-ви нотариус при СНС
към СРС, е обективиран договор за дарение от 15.07.1996г., по силата на който М.П.М.
и съпругът й К.М.М.са прехвърлили собствеността на процесния обект в полза наМ.К.М..
Сключеният договор за дарение съдържа клауза, съгласно която на дарителите е
учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот. Така
постигнатата договореност легитимира вещните ползватели на топлоснабдения имот
и в това си качество същите биха били потребители на топлинна енергия.
Обстоятелството, че М.е титуляр на правото на собственост върху отопляемия
обект /носител на т.нар. "гола собственост"/ е ирелевантно за
конкретната и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове за
стойността на доставената топлинна енергия, доколкото именно носителят на
вещното право на ползване упражнява правомощието да владее и ползва имота,
съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/. Не
се установява за процесния период правото на ползване да е прекратено или
конкретно да е упражнявано от лица, различни от ползвателите. Ето защо се
налага извод, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно
задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия са
титулярите на ограниченото вещно право на ползване М.П.М. и К.М.М., като всеки
от тях е задължен да заплаща ½ от задълженията, доколкото липсват данни
по делото за наличие на законово или договорно основание за солидарност, а
такова не се и твърди от ищеца.
Неправилни
са съжденията на СРС относно приетото като доказателство по делото извлечение
от документ, издаден от служител на ищцовото дружество на 10.04.2009 г.,
обективиращ изявление за смяна титуляра на партидата за процесния имот, водена
до този момент на името на К.М.М., като се впише за титулярМ.К.М.. Макар да обективира
изявление за промяна на титуляра на партидата, документът не представлява
доказателство за сключване на изричен договор между собственика на имота и
топлофикационното дружество, доколкото в самото изявление липсват данни за
наличие на предложение за сключване на договор от М.М.. Промяната на партидата
в случая има единствено вътрешно-счетоводно действие и не може да обоснове
извод за сключен договор. Поради изложеното настоящият състав намира, че
първата предпоставка за уважаване на исковата претенция е доказана.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката, респективно чл. 106а от ЗЕЕЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. На
основание чл. 69 от ОУ от 2008 г. те са задължителни за всички потребители и от
влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопрепосното
предприятие и битовия потребител. Въззивницата не е възразила срещу Общите
условия, поради което следва да се счита обвързана от облигационно
правоотношение с "Т.С.“ ЕАД. В действащия Закон за енергетиката/ЗЕ/ е
предвиден начина на определяне на количеството потребена топлинна енергия.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия
за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление
на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на имотите. Съгласно ал. 3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. От доказателствата по делото се установява, че
в сградата - етажна собственост, където се намира жилището, е въведено дялово
разпределение. В случая не се спори, а и от приетата техническа експертиза се
установява, че за сградата има въведено дялово разпределение.
От
техническата експертиза се установява, че дружеството е доставяло топлинна енергия
до процесния обект. Вещото лице е посочило, че начислената по прогнозни стойности
топлинна енергия е на стойност 2775,69 лева, като в края на отоплителниите
сезони третото лице, на което е възложено осъществяването на услугата дялово
разпределение, е отчело, че действителното количество доставена топлоенергия е
в по-малък размер, поради което и е издадена изравнителна сметка, в която е
отразено, че абонатът има сума за получаване в размер на 239,58 лева. Тази сума
следва да се извади от начислената за процесния период по прогнозни данни,
поради което и вещото лице е посочило, че действителното количество топлинна
енергия, доставена до процесния обект за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014
г. е на стойност 2536,11 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно, задълбочено и безпристрастно, вещото лице е отговорило на
поставените задачи, като е съобразило всички необходими за това обстоятелства.
Съдът
кредитира заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като
вещото лице е отговорило задълбочено и компетентно на поставените въпроси.
Според заключението са издадени кредитни известия на обща стойност 2775,69
лева, както и обща фактура на стойност 2536,07 лева. Вещото лице е посочило, че
мораторната лихва от датата на падежа на всяка от издадените отделни фактури до
25.09.2019 г. е 134,97 лева.
Настоящият
състав намира, че от доказателствата се установява, че за периода от 05.2013 г.
до 04.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е доставила топлинна енергия на стойност 2536,11 лева,
която сума не е била заплатена от ползвателите на имота. Доколкото както беше
посочено по-горе право на ползване има не само М.М., но и К.М., всеки от тях
дължи заплащане на ½ от задължението. Поради изложеното настоящият
състав намира, че ответницата е задължена да заплати ½ от сумата от
2536,11 лева, а именно – 1268,06 лева. За останалата част от вземането е
отговорен другият ползвател на имота, доколкото по делото няма данни за наличие
на основание за прекратяване на учреденото право на ползване.
Тъй
като е налице забавено изпълнение на парично задължение във временно отношение
длъжникът следва да заплати и обезщетение за забава на кредитора в размер на
законната лихва. За периода от 30.06.2013 г. до 31.03.2014 г. са прилижими
Общите условия, приети с Решение № ОУ – 002/07.01.2008 г.на ДКЕВР. Изискуемостта
на всяко месечно вземане на ищеца съгласно приложимите общи условия на ищеца
настъпва в 30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася
вземането, като това правило е приложимо и за прогнозните сметки, след което
върху съответната месечна сума следва да се начисли лихва за забава. Като е
съобразила това правило, счетоводната експертиза по делото е определила размера
на лихвата за забава за процесния период на 126,48 лв.
За
месец 04.2014 г.са приложими Общи условия, приети с решение от Протокол 53 от
28.03.2013 г., одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г., продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 / т.е. за тези по общата фактура/, но не и върху
прогнозно начислените суми, поради което и не се дължи заплащане на лихва за
забава по прогнозно начислената сума за 04.2014 г. не следва да се начислява.
Не са представени доказателства и относно публикуване на общата фактура на
интернет страницата на дружеството за конкретния абонат.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че лихвата за
забава, изчислена върху главницата за доставена топлинна енергия, е в размер на
126,48 лева съобразно заключението на вещото лице по назначената и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза. Ответницата следва да заплати
½ от сумата – 63,24 лева.
При
този изход на правния спор и частичното разминаване на изводите на настоящата
инстанция с тези на СРС, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция за главница за доставена
топлинна енергия до размера на 1268,06 лева, както и в частта, в която е
отхвърлен акцесорния иск до сумата от 63,24 лева, до които размери
исковите претенции следва да се уважат. В останалата обжалвана част решението следва
да се потвърди като правилно.
С
оглед изхода на делото следва да се пререши въпроса за сторените разноски пред
СРС.
Ищецът
е направил разноски, както следва: 98,89 лева /заплатена държавна такса/; 280
лева /възнаграждение за изготвяне на заключение по назначена съдебно-счетоводна
експертиза/; 280 лева / възнаграждение за изготвяне на заключение по назначена
съдебно-техническа експертиза/. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на юрисконсулстко възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното
поведение на представителя на страната. С оглед размера на уважената част от
исковите претенции се следват разноски в размер на 372,15 лв.
На
дружеството следва да се присъдят и сторени разноски за заповедното
производство – заплатена държавна такса в размер на 54,30 лева, както и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковите
претенции се следват разноски в размер на 76,66 лева.
С
оглед частичната основателност на въззивната жалба право на разноски имат и
двете страни.
Въззивникът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 76,60 лв. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсулстко възнаграждение съдът
определя на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна
сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната. С
оглед размера на уважената част от въззивната жалба на въззивника му се следват
разноски в размер на 86,60 лв.
Въззиваемата
страна е претендирала и доказала разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 520 лева. Настоящият състав намира за основателно възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че делото е било разгледано в
рамките на едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Поради изложеното адвокатското възнаграждение следва да се
намали минимални размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 420 лева. С оглед отхвърлената част на
въззивната жалба следва да се присъди сума в размер на 214,04 лв.
Насрещната
страна не е претендирала и доказала разноски, сторени в хода на заповедното и
първоинстанционното производство.
Мотивиран
от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
86221/05.04.2019 г. по гр.д. № 5791/2015 г. на Софийския районен съд, 44
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу М.П.М., ЕГН **********, е адрес: ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че М.П.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1268,06 лв. - главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, ап. 12, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 16.10.2014г. до окончателното
плащане, и сумата от 63,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от
30.06.2013г. до 25.09.2014., които вземания са предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 56057/2014г. по описа на СРС, 44 с-в и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу М.П.М., ЕГН **********, е адрес: ***, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.П.М.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1268,06 лв.
- главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от м. 05.2013г. до м. 04.2014г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ап. 12, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 16.10.2014г. до
окончателното плащане, и сумата от 63,24
лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2013г. до
25.09.2014., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 56057/2014г. по описа на СРС, 44 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
86221/05.04.2019 г. по гр.д. № 5791/2015 г. на Софийския районен съд, 44 състав
в останалата част.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********,
е адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сума в размер на 372,15 лв.
– сторени разноски в хода на първоинстанционното производство и сума в размер
на 76,66 лв. – сторени разноски в
хода на заповедното производство.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********,
е адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 273, вр.
с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сума в размер на 86,60
лв. – сторени разноски в хода на въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА М.П.М., ЕГН **********, е адрес: ***, на
основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК сума в размер на 214,04 лв. – разноски, сторени в хода
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с
участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО с оглед цената
на исковите претенции не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.