Решение по дело №2685/2020 на Районен съд - Бургас

                                            Р Е Ш Е Н И Е

№                                         10.11.2020 год.                    гр.Бургас

                                 В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНАТОЛИ БОБОКОВ

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 2685 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от П.Б.Б. ЕГН**********, чрез адв.С.К. срещу Наказателно постановление № 19-7779-000457/01.07.2020г., издадено от Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител поддържа подадената жалба. Оспорва факта и доказаността на нарушението. Моли за отмяна на постановлението като незаконосъобразно по тези съображения.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не взема отношение по жалбата, не ангажира доказателства.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Анализът на събраната по делото доказателствена съвкупност налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

      На 21.06.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, около 23,10 часа в гр.Камено е управлявал лек автомобил с рег.№ А….НР, като при проверка с техническо средство "Дрегер 7510" е отчело 0,79 промила в издишания въздух. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 0005911 от същата дата. Жалбоподателят оспорил констатациите на техническото средство и в самия талон е записал, че желае да даде кръв за химичен анализ. От изготвената СХЕ е видно, че използвайки газхроматографски метод вещото лице е определило концентрация на алкохол в размер на 0,54 промила.

       Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с формалните изисквания на чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен в присъствие на жалбоподателя, който собственоръчно го е подписал. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

 Административнонаказващият орган, след като се е запознал с преписката по акта е приел нарушението за безспорно установено и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

 Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

 Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила. От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества е способ предвиден в Наредбата, нарушителят е оспорил показанията на дрегера с даване на кръвна проба за изследване и би следвало да се приеме експертизата. Същата обаче е на границата – 0,54 промила. Така например при газхроматографски метод отклонението е от 0.10 ‰, според проф.С. Р. /Медицинската експертиза при острите алкохолни интоксикации, издание на „Сиела“, стр.149/. Това становище е застъпено в теорията и прието от част от съдебната практика. С оглед осигуряване правото на защита и преодоляване на противоречията касаещи точната концентрация, съдът допусна и повторна експертиза от друго вещо лице. Съдът е изпратил 3 писма до БНТЛ към ОДМВР Бургас и директора на ОД МВР за определяне на вещо лице за така допуснатата повторна експертиза, но така и не се получи отговор, като същевременно изтече и предвидения срок за съхранение на взетата от жалбоподателя кръвна проба. По тази причина и жалбоподателя оттегли това свое искане. След като не се определи вещо лице, което да изготви повторна експертиза и случаят е граничен, няма как да се приеме с категоричност, че концентрацията на алкохол у жалбоподателя е била 0,54 промила при така използвания метод и предвид възможните отклонения. Според правната логика при по-точно изследване на кръвна проба не може да има допустимо техническо отклонение, а нарушението трябва да бъде установено по категоричен начин. Няма съмнение за настоящия съдебен състав, че тези отклонения следва да се имат предвид при гранични състояния, какъвто е настоящия случай. Основен принцип в административнонаказателния процес е, че отговорността на лицата се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни нарушения. Съдът прие, че настоящото нарушение не се доказа по категоричен начин, поради което НП подлежи на отмяна.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски.

 

  Воден от гореизложените съображения на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                   

                                               Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-7779-000457/01.07.2020г., издадено от Началник РУ Камено при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на П.Б.Б. ЕГН********** е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на П.Б.Б. ЕГН********** сумата от 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. БОБОКОВ

В.О.: К.СЛ.