№ 153
гр. гр. Димитровград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Д.ва
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20245610100854 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по чл.341 от ГПК – за делба на недвижим имот
и движими вещи.
Ищецът Г. Ж. Т. твърди в искова молба, че заедно с ответниците П. П. К., Ж. К. Ж. и
Ж. К. Ж. са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в с.К., община Д.,
ул.“И.В.“ № **, а именно: УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830 кв.м., с пл.№93,
парцел ІІ, в кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него жилищна
сграда- №1 по скица, ведно с построените в имота сграда №2- масивна, представляваща
гараж с площ от 24 кв.м., масивна сграда №4, представляваща склад с площ от 4 кв.м.,
Паянтова сграда №3- лятна кухня и навес, при граници: Д.Н., А.К. и Д. К.. Посочва, че през
1991г. общите наследодатели на страните- Ж.Н.Д. и Ж.К.Д.- родители на ищеца и нейния
брат, прехвърлили на сина си К. Ж. К. /наследодател на ответниците/ в брак с първия
ответник, собствения си недвижим имот срещу задължението да поеме гледането и
издръжката им. Ответниците били наследници на брата на ищеца- К. Ж. К., б.ж. на Д.,
починал на 11.10.2019г. Сделката била обективирана в Нотариален акт №24, том V, д.
№1266/27.09.1991г. Със съдебно решение, постановено по гр.д.№1406/2020г. на
РС-Димитровград, договора за гледане и издръжка бил развален до ¼ ид.ч. от поземления
имот: Дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда. По силата на това съдебно
решение ищецът била собственик на ¼ ид.ч. от УПИ ІІ-93 целия с площ от 830 кв.м. и от
построената в него жилищна сграда №1 по скицата. Извън така посочената сграда, в имота
имало още две масивни постройки по скица с №2 и №4, една паянтова сграда с №3 и навес.
Те не били предмет на сделката, като собственици на същите били наследодателите на
страните Ж.Н.Д. и Ж.К.Д.. Тези сгради били незаконни, но можели да бъдат предмет на
делбата, като по отношение на тях идеалните части трябвало да бъдат: ½ ид.ч. за ищеца и ½
1
ид.ч. за ответниците, като наследници на К. Ж. К.. Отделно от това в имота имало движими
вещи, закупени от общите наследодатели, които също трябвало да бъдат поделени при квоти
½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за тримата ответника. Въпросните движими вещи били дървен
материал, качествен за строителство и съхраняван правилно, а именно- дървени греди 8 см.
по 8 см. с дължина 4 метра, 110 броя до обора; метал- арматурно желязо ф.0,8 см. до обора, 2
тона, арматурно желязо в гаража с ф.0,8см, около 2 тона; тухли четворки около 2000бр.;
тухли единички- пресовани, около 2000бр.; бетонни керемиди около 800 бр.; талпи с
размери 180мм по 40мм дебели и 4 м. дълги, наредени на 5 реда с височина 1,80м, всичко
това закупено приживе от двамата общи наследодатели.
Поддържа, че първия ответник не допускала ищеца до имота, като не можели
доброволно да разрешат спора относно движимите вещи, както и поземления имот.
Иска съдът да постанови решение, с което да допусне делба на процесния поземлен
имот в с.К., община Д., а именно: УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830 кв.м., с
пл.№93, парцел ІІ, в кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него
жилищна сграда- №1 по скица, при квоти ¼ ид.ч. / 2/8ид.ч./ за ищеца, 4/8ид.ч. за П. П. К. и
по ¼ ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.. По отношение на сградите с №2, №3 и №4 и навес, при
квоти ½ ид.ч. / 3/6 ид.ч./ за ищеца и ½ ид.ч. общо за тримата ответници или по 1/6 ид.ч. за
всеки от тях. При същите квоти да се допусне делба и на гореописаните движими вещи,
находящи се в имота.
Ответникът П. П. К. представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че не
оспорва, че УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830 кв.м., с пл.№93, парцел ІІ, в
кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него жилищна сграда- №1 е
съсобствен между страните при посочените квоти. По отношение на построените в същия
имот сгради с №2, №3 и №4 и навес не оспорва, че са съсобствени между страните, но
възразява срещу посочените от ищеца квоти. Счита, че въпросните сгради са приращения
към УПИ ІІ-93, представляващ дворно място и с изповядване на сделката през 1991г.
собствеността върху тях била прехвърлена на покойния съпруг на ответника, който ги е
придобил в режим на СИО. Тези сгради, макар и самостоятелни, имали обслужващо
предназначение и служели на жилищната сграда. С оглед на това, счита ,че въпросните
сгради не следва и не може да се делят от УПИ ІІ-93, представляващ Дворно място от 830
кв.м., с пл.№93, парцел ІІ, в кв.14 по плана на село К., община Д., ведно с построената в него
жилищна сграда- №1, като квотите за делба на същите трябва да бъдат: 4/8 ид.ч. за П. К., 2/8
ид.ч. за Г. Т. и по 1/8 ид.ч. за Ж. Ж. и Ж. Ж.. В случай, че съдът не приемел това твърдение,
иска да се приеме, че тя и съпруга й са придобили по давност още през 2001г. въпросните
сгради и същите да бъдат изключени от делбената маса. На трето място, в случай, че съдът
не приемел и този вариант, тъй като тя не била наследник на майката на ищеца, иска
въпросните сгради да се поделят при квоти 1/24 ид.ч. за П. К., 5/24 ид.ч. за Ж. Ж., 5/24 ид.ч.
за Ж. Ж. и 12/24 ид.ч. за Г. Т..
По отношение на искането за делба на движимите вещи възразява, че те са
съсобствени между страните по делото. Тези материали били закупени от нея и съпруга й с
2
лични средства преди 20 години /в периода от 2000г. до 2005г./, тъй като били решили да
построят къща в друг парцел. Твърди, че започнали да купуват материалите за строежа,
които прибрали в гаража и под навеса. Част от закупените материали пък складирали
направо в другия парцел, в който имали намерение да строят къща. В последствие се
отказали да строят нова къща, като решили със закупените материали да направят ремонт на
процесната. Излели плоча между етажите, направили вътрешни стълби между тях, както и
баня с тоалетна. Останали доста материали, тъй като те били закупувани за строеж на нова
къща, а не само за ремонт на старата. След като се отказали да строят нова къща, съпруга на
ответника пренесъл всички тухли и керемиди от мястото, където планирали да строят в
процесния поземлен имот, където те се намирали и към момента. С оглед изложеното, иска
съдът да отхвърли иска за делба за процесните движими вещи, като приеме, че ищеца не е
техен собственик или да допусне делба на същите само между тримата ответника. В случай,
че съдът не приемел това искане, иска да се извърши делба на тези движими вещи при
квоти: 1/24 ид.ч. за П. К., 5/24 ид.ч. за Ж. Ж., 5/24 ид.ч. за Ж. Ж. и 12/24 ид.ч. за Г. Т..
В писмено становище по делото заявява, че иска ищеца и семейството й да върнат
нейните движими вещи, които се намират в процесния недвижим имот и те владеят без да
имат основание за това. Иска и прекратяване на всички неоснователни действия от страна
на ищеца, като заключване, рушене, крадене на тухли от имота. Оспорва показанията на
тримата свидетели, ангажирани от ищеца, като прави анализ на същите. Заявява, че нейните
свекър и свекърва не са били заможни хора, като техния син и наследодател на ответниците
ги е подпомагал финансово и с личен труд.
От своя страна ответниците Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. поддържат, че с решение на Районен
съд Димитровград от 2021 г. имотът станал съсобствен в посочените от ищцата квоти.
Считат, че сградите №2, №3 и №4 и навес са приращения към УПИ II-93, представляващо
дворно място от 830 кв. м. , пл. № 93, парцел втори в кв. 14 по плана на с. К. и с изповядване
на сделката през 1991 г. с НА 24, т. I, д. 1266 собствеността върху тях била прехвърлена на
техния баща, който ги е придобил в режим на СИО. Тези сгради макар и самостоятелни
имали обслужващо предназначение и служели на жилищната сграда. Предвид горното,
считат, че въпросните сгради не следва и не може да се делят от УПИ и се числят към него,
съответно квотите трябва да бъдат: 4/8 за П. К.; 1/8 за Ж. Ж., 1/8 за Ж. Ж. и 2/8 за Г. Т.. В
противен случай, искат съдът да приеме, че баща им е придобил сградите по давност по
време на брака с майка им още през 2001 г., като те са ги владели добросъвестно в 5-
годишен давностен срок и недвусмислено са демонстрирали, че ги владеят за себе си, а не и
от името на ищцата. Конкретен пример бил гаражът, който бил построен допълнително
специално за личния автомобил на баща им, и той единствен го ползвал във времето. В този
смисъл молят съдът да приеме, че тези постройки са придобити по давност и се владеят от
родителите им след 1991 г., а след смъртта на баща им през 2019 г., и от двамата ответници.
В случай, че съда не бил съгласен, че родителите им са владели сградите добросъвестно, да
приеме, че са ги придобили с 10- годишен давностен срок, започнал да тече от
прехвърлянето на УПИ от родителите им и продължил от наследниците на баща им. По тази
3
причина молят съдът да изключи тези постройки от делбената маса. По отношение на
движимите вещи заявяват, че не са съгласни и възразявам срещу твърденията в исковата
молба, че описаните движими вещи са принадлежали на техните баба и дядо и съответно
могат да бъдат обект на претенция от страна на ищцата. Строителните материали били
закупени от баща им с цел строеж на нова къща върху имот в регулация на горната улица,
недалеч от процесния имот, през 90-те години. Една част тях - тухлите, дълго време били
разположени в този имот. Строежът не бил осъществен основно по икономически причини,
като вместо това бил извършен ремонт на къщата на техните баба и дядо. Предвид горното,
молят съдът да приеме, че ищцата не е съсобственик по отношение на движимите вещи и те
са наследени от тримата ответника като наследници на К. Ж. К. и поради тази причина да
отхвърли иска за делба за тези вещи.
В писмено становище ответникът Ж. К. Ж. оспорва като неверни показанията на
разпитаните по делото трима свидетели, ангажирани от ищеца. Поддържа, че всички те са
знаели за немеренията на неговия баща да строи нова къща. Твърди ,че по отношение на
хора от селото, които били готови да свидетелстват в полза на ответниците, ищеца и
семейството й оказали натиск и те се отказали да се явят по делото. Оспорва заключението
на съдебно-техническата експертиза, като твърди, че не била направена оценка достатъчни
за ремонт на стара къща ли са процесните строителни материали. Счита, че за ремонт на
стара къща също е необходим план, като не е разумно да се купуват материали в излишък.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане №24, том V, дело 1266/1991г., съставен на
27.09.1991г. от съдия при РС-Димитровград, /приложен по гр.д.№1406/2020г./, Ж.К.Д. и
Ж.Н.Д. прехвърлили на сина си К. Ж. К. свой собствен недвижим имот, а именно: Дворно
място, цялото от 830 кв.м., находящо се в с.К., Хасковска област, при граници:Д.Н., А.К. и Д.
К., за който имот пл.№93 е отреден парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.К., Хасковска област,
ведно с построената в това място жилищна сграда, срещу задължението на К. Ж. К. да поеме
гледането и издръжката на своите родители- прехвърлители, като им осигури един спокоен
и нормален живот, какъвто са водили досега, до смъртта им, включително ползуването на
имота. От своя страна, К. Ж. К. е заявил, че е съгласен и приема прехвърлянето на имота при
условията, посочени в нотариалния акт.
Данъчната оценка на този имот, съгласно Удостоверение за данъчна оценка, издадено
от община Димитровград е 5380 лева, като в оценката на имота са включени земя, жилище,
гараж, второстепенна сграда- обор, навес с оградни стени и лятна кухня.
Съгласно Скица №629/13.05.2024г., процесния имот представлява УПИ ІІ-93 в кв.14
по кадастралния и регулационен план на с.К., община Д., с площ 820 кв.м. по оцифрения
КРП, с трайно предназначение: Урбанизирани територии, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване, при граници: имот пл.№93, имот пл.№92, имот пл.№94, имот пл.№101 и улица.
Собственици на имота са наследници на К. Ж. К. и Г. Ж. Т..
4
От представеното от ищцата Удостоверение за наследници на Ж.К.Д., изх.
№16/27.05.2024г., издадено от Кметство-с.К., община Д., се установява, че той е починал на
21.08.2006г., като за свои наследници по закон е оставил съпругата си Ж.Н. Д.ва,починала на
08.01.2021г., дъщеря си Г. Ж. Т. и сина си К. Ж. К., починал на 11.10.2019г. Съгласно
Удостоверение за наследници на К. Ж. К., издадено от община Димитровград на
13.11.2020г., се установява, че той е починал на 11.10.2019г., като е оставил за свои
наследници по закон ответниците П. П. К.- съпруга, Ж. К. Ж.- дъщеря и Ж. К. Ж.- син.
Съгласно представения от страна на ответниците Нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имот срещу задължение за гледане №82, том ІІІ, дело № **69/1991г. на нотариус
Николай Георгиев, Ж.К.Д. е прехвърлил на сина си К. Ж. К. следния недвижим имот:
Дворно място, незастроено от 1620 кв.м., находящо се в с.К., при граници: улица, Т.Т.,
наследници на П.Т. и Д. К., за който имот пл.№53, се отрежда парцел ІV в кв.11 по плана на
с.К., срещу задължение от страна на приемателя да се грижи за прехвърлителя при немощ.
Видно от Решение №260117/18.06.2021г. по гр.д.№1406/2020г. на РС-Димитровград,
влязло в сила на 08.12.2021г., по предявения от Ж.Н.Д., с ЕГН ********** /починала на
08.01.2021г./ с правоприемник Г. Ж. Т., с ЕГН **********, против П. П. К., с
ЕГН**********, Ж. К. Ж., с ЕГН **********, и Ж. К. Ж., с ЕГН **********, иск с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, съдът е развалил сключения на 27.09.1991г. с нотариален акт за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №24, том V, дело
№1266/1991г. съставен от съдия при РС-Димитровград, Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, по силата на който Ж.К.Д., ЕГН**********
/починал на 21.08.2006г./, и Ж.Н.Д., с ЕГН **********, /починала на 08.01.2021г./ двамата от
с.К., община Д., прехвърлят на К. Ж. К., ЕГН **********, /починал на 11.10.2019г./,
собствеността на недвижим имот, а именно: Дворно място, цялото от 830 кв.м., находящо се
в с.К., Хасковска област, при граници: Д.Н., А.К. и Д. К., за който имот пл.№93 е отреден
парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.К., Хасковска област, ведно с построената в това място
жилищна сграда, срещу задължението на К. Ж. К. да поеме гледането и издръжката на
своите родители- прехвърлители, като им осигури един спокоен и нормален живот, какъвто
са водили досега, до смъртта им, включително ползуването на имота, до размера на ¼ ид.ч.
от имота, поради виновно неизпълнение на договорните задължения от наследниците на К.
Ж. К.- П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж..
За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът допусна до разпит трима
свидетели, посочени от ищеца- С.С.Д., М.П.И. и И.Т.Т. и един свидетел, посочен от
ответниците- К.Б.Т..
В своите показания свид.Д. посочва, че от 30 години семейството му обитавало
съседен имот на процесния, като от тогава познавал двамата наследодатели на страните-
дядо Ж. и баба Ж., като комшии. Самият имот представлява къща, като имало отделно
гараж, пристройка като кухня, складче и навеси. Площта на двора била около половин
декар. Своята къща свидетелят строил около 6-7 години, като дядо Ж. почти всеки ден бил
5
при него. С Д. споделил, че и той има много материал, който бил накупил, като мислел да
покрива къщата и да я вдига. Един ден дядо Ж. завел свидетеля в своя имот и му показал
дървен материал, наредени летви за под керемиди, греди, арматурно желязо два топа над
тон и половина всеки. Отделно в гаража показал на Д. греди, талпи, дебели около 15 см и
дълги около 4 метра, наредени от земята до тавана да съхнат. Казал на свидетеля, че има
желание да ремонтира, да оправи, но станало така, че през 2006г. починал. Наред с това,
свидетелят посочва, че до лятната кухня и гаража имало сложени много тухли четворки,
около 1500 бр. по негова преценка. Имало също тухли единички и керемиди. Според
свидетелят, всичкият материал бил сух и закупен много преди това, когато дядо Ж. е бил
трудоспособен. По времето след като свидетеля заживял в съседния имот, той не бил
виждал в имота на страните да се вкарва дървен материал или тухли. В показанията си
посочва, че отишъл в с.К. през 1994г., като от тогава не бил виждал в имота да се правят
ремонти, да се сменят покриви и да се ползват тухли. Твърди, че през 1994г. строителните
материали вече били в процесния имот. Заявява, че дядо Ж. имал намерение да махне
покрива на къщата и отново да го изгради, тъй като всичко отдолу било изгнило. Къщата
имала втори етаж, но той не ставал за живеене. Посочва, че постройките в двора били в
плачевно състояние и всичко било на път да падне. Заявява, че познавал много добре
наследодателя на ответниците, който му бил съученик. Пред него той не бил споделял, че е
купувал материали за строеж на къща. Не го бил виждал и да пренася и складира
строителни материали в процесния имот.
Според показанията на свид.И., той познавал съсобствения имот на страните много
добре, тъй като живеел в съседната къща. Този имот бил с площ от около 700 кв.м., като в
него имало къща, лятна кухня, дам, склад и гараж. На няколко места в имота имало тухли –
единички и четворки. В гаража имало чамов материал и желязо. Железата били тонове. Тези
материали, според свидетеля, били закупени от бай Ж., който бил снабдител. Баба Ж. била
казала на И., че материалите са от тях, за да правят младите ремонт на къщата. Трябвало да
се прави ремонт на покрива, да се строят огради и други постройки. Твърди, че материалите
били закупувани от дядо Ж., като това станало, когато той вече бил пенсионер. Посочва, че
наследодателя на ответниците имал имот от 3-4 дка, който свидетеля обработвал и сеел
люцерна. Твърди ,че К. К. оградил имота с мрежа, но не говорил, че ще строи къща.
Посочва, че когато правили гаража дядо Ж. още работел. Всички постройки в имота били
построени от дядо Ж. и баба Ж.. Свидетелят не знае дали те били построили къщата, но
твърди ,че откакто се помни тя била построена. Покривът на къщата бил за правене, като
имали намерение да го ремонтират, като керемидите били закупувани за това. В къщата
искали да изливат плоча.
От своя страна, свид.Т. посочва, че процесната къща била построена около 1950
година от родителите на съпругата му- ищеца Г. Ж. Т.. През 1976г., когато двамата се
оженили, гаража вече бил построен. До гаража имало старо помещение и кухня, след тях
обор и после плевня. В имота имало тухли четворки и единички, греди и талпи, арматурно
желязо два топа по тон и половина. За строителните материали дядо Ж. казал, че ще са за
6
ремонт на покрива и за надграждане на къщата. Въпреки това, ремонт на покрива не бил
направен. Твърди, че дядо Ж. се пенсионирал около 1983г., а строителните материали взел
една-две години по-късно. Първо закупили гредите, после тухлите и накрая желязото.
Първоначално желязото стояло навън, но в последствие негов приятел с мотокар го вкарал в
гаража. Твърди, че не било ставало въпрос К. К. да строи своя къща в другия имот.
Строителните материали били за ремонт на къщата на дядо Ж. и баба Ж.. Такъв частично
бил извършен, като направили вътрешна стълба, избили стени и излели плоча на две стаи.
Вторият етаж обаче бил необитаем, като имало счупени прозорци. Между първия и втория
етаж нямало излята плоча, а пода бил гредоред. Твърди ,че всички материали, складирани в
къщата са купени в една година от 80-те години.Свидетелят заявява, че не бил чул К. К. да
иска да строи къща в личния си имот.
В своите показания свид.Т., посочен от страна на ответниците, заявява, че купил къща
в с.К. през 2000г., като в селото живеел постоянно вече 20 години. Преди това също често
ходел в селото, като познавал наследодателя на ответниците. Последният имал съседен имот
на този на свидетеля, който бил незастроен парцел. Твърди, че К. К. имал намерение да
строи къща в този парцел. През 2000г., когато Т. закупил своя имот,в съседния имот имало
складирани тухли четворки, за които К. обяснил, че складира там, за да си построи къща.
Тъй като често крадели от тях, той ги пренесъл в двора на къщата, където живеели
родителите му. Посочва, че след смъртта на наследодателя на ответниците, ходил и в къщата
на неговата майка, за да прави комин. Не бил виждал К. да пренася тухли в процесния имот,
но в двора на възрастните хора имало наредени материали.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на страните, съдът
назначи съдебно-оценителна експертиза. Според заключението на вещото лице инж.Д. С., в
УПИ ІІ-93, представляващ дворно място от 830 кв.м., с пл.№93, парцел ІІ, в кв.14 по плана
на с.К., има в наличност следните строителни материали: дървени греди 8см/8 см/ 400 см.-
109бр.; арматурно желязо Ф8- до обора, около 1,5 тона; арматурно желязо Ф8- в гаража,
около 1,5 тона; тухли четворки- 1342бр.; тухли единички- 1893бр.; бетонови керемиди-
821бр.; талпи- 19см/5см/400 см – 67бр.; талпи 30 см/5см/ 400см- 9бр. Всички тези материали
били описани от вещото лице в присъствието на двете страни, които се съгласили, че това е
тяхната действителна бройка. Преброени били единствено здравите тухли. От керемидите
почти нямало счупени. Съгласно „Справочник за цените в строителството“ за 2024г. цените
на процесните строителни материали са както следва: дървени греди 8см/8 см/ 400 см.-
109бр.- 1395,20 лева; арматурно желязо Ф8- 3 тона – 5400 лева; тухли четворки- 1342бр.-
1610,40 лева; тухли единички- 1893бр.- 946,50 лева; бетонови керемиди- 821бр.- 1231,50
лева; талпи- 19см/5см/400 см – 67бр.- 1273 лева; талпи 30 см/5см/ 400см- 9бр. – 270 лева.
Общата цена на строителните материали като нови е 12126,60 лева. Амортизацията е 30%,
като физическото остаряване на материалите е 3637,98 лева ли след приспадане от
горепосочената цена от 12126,60 лева стойността на строителните материали към момента е
8488,62 лева. Вещото лице посочва ,че по делото няма доказателства /фактури и
др.документи/ кога са закупени строителните материали, като от огледа им не може да се
7
установи кога точно е станало тяхното закупуване или кога са били произведени. От вида на
материалите е видно ,че те са били купувани преди много години. Наличните материали не
са достатъчни за строителство на нова сграда. За изграждане на нов покрив на сграда от 100
кв.м. са необходими 1300бр.керемиди, а керемидите налични в парцела са 821бр. Наличната
арматура е само Ф8, а за изграждане на жилищна сграда в зависимост от проекта е
необходима арматура с различни диаметри. Тухлите в имота също не са достатъчни за
изграждане на сграда от 100 кв.м. В устното си заключение по делото вещото лице посочва
,че практика е когато се строи нова сграда първо да се направи проекта, а след това да се
закупуват материалите и особено арматурата, защото тя била специфична за различните
сгради. Всеки проектант правел изчисления и арматурата била различна, докато тухлите
били еднакви –четворки и единични. Наличната в имота арматура можело да се вложи за
направата на плоча, пояси, колони и греди.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че страните, са наследници на Ж.К.Д. и Ж.Н.Д., а
ответниците и на сина на двамата общи наследодатели К. Ж. К..
Ищецът е предявила искова претенция за съдебна делба на гореописаните недвижими
имоти, представляващи къща с дворно място, гараж, склад, лятна кухня и навес, както и
намиращите се в имота строителни материали.
Ответниците по делото не оспорват иска за делба на къщата и дворното място, ведно
с построените в него постройки. Оспорват искането за делба на намиращите се в имота
строителни материали, като твърдят, че те са били закупени от техния наследодател К. К. и
съпругата му П. К. с цел да си построят своя къща.
На първо място по искането за делба на недвижим имот, представляващ Дворно
място, цялото от 830 кв.м., находящо се в с.К., Хасковска област, при граници: Д.Н., А.К. и
Д. К., за който имот пл.№93 е отреден парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.К., Хасковска
област, ведно с построената в това място жилищна сграда №1 по представената по делото
скица, съдът намира, че съгласно Решение №260117/18.06.2021г. по гр.д.№1406/2020г. на
РС-Димитровград, влязло в сила на 08.12.2021г., съдът е развалил по предявения от Ж.Н.Д.
/починала на 08.01.2021г./ с правоприемник Г. Ж. Т., против П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.,
иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, съдът е развалил сключения на 27.09.1991г. с
нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №24, том
V, дело №1266/1991г. съставен от съдия при РС-Димитровград, Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, по силата на който Ж.К.Д., /починал на
21.08.2006г./, и Ж.Н.Д., /починала на 08.01.2021г./, прехвърлят на К. Ж. К., /починал на
11.10.2019г./, собствеността на недвижим имот, а именно: Дворно място, цялото от 830 кв.м.,
находящо се в с.К., Хасковска област, при граници: Д.Н., А.К. и Д. К., за който имот пл.№93
е отреден парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.К., Хасковска област, ведно с построената в
това място жилищна сграда, срещу задължението на К. Ж. К. да поеме гледането и
издръжката на своите родители- прехвърлители, като им осигури един спокоен и нормален
8
живот, какъвто са водили досега, до смъртта им, включително ползуването на имота, до
размера на ¼ ид.ч. от имота, поради виновно неизпълнение на договорните задължения от
наследниците на К. Ж. К.- П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж..
Горепосоченото съдебно решение е влязло в сила, като ищеца и ответниците не
оспорват така разпределената собственост върху същия недвижим имот, представляващ
дворно място и построена в него къща.
С оглед на изложеното и посоченото по-горе съдебно решение, ищецът Г. Ж. Т. е
собственик по наследство от своите родители Ж.К.Д. и Ж.Н.Д. на 2/8 ид.ч. /1/4 ид.ч./ от
процесния недвижим имот, представяващ дворно място и изградена в него къща.
От своя страна, ответниците П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. имат наследствен дял от
горепосочените два имота в размер на ¾ ид.ч. от тях. Техният общ наследодател К. Ж. К. е
починал на 11.10.2019г. т.е. след своя баща Ж.К.Д. /починал на 21.08.2006г./, но преди своята
майка Ж.Н.Д. /починала на 08.01.2021г./.
Поради това, след смъртта на К. Ж. К., неговите наследници са получили в общ дял ¾
ид.ч. /6/8 ид.ч/ от дворното място и построената в него къща. От този дял, съпругата П. К. П.
следва да получи 4/8 ид.ч. /½ ид.ч./, а децата на наследодателя Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. по 1/8
ид.ч. за всеки от тях.
По отношение на изградените в процесното дворно място постройки – Гараж с площ
от 24 кв.м, Второстепенна сграда- обор с площ 18 кв.м., Навес с оградни стени с площ 10
кв.м. и Лятна кухня с площ 15 кв.м., съдът намира следното:
Така посочените постройки не са предмет на сделката обективирана в Нотариален акт
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №24, том V, дело
1266/1991г., съставен на 27.09.1991г. от съдия при РС-Димитровград, /приложен по гр.д.
№1406/2020г./, съгласно която Ж.К.Д. и Ж.Н.Д. прехвърлили на сина си К. Ж. К. процесните
Дворно място, цялото от 830 кв.м., представляващо имот пл.№93, парцел ІІ, квартал 14, по
плана на с.К., Хасковска област, ведно с построената в това място жилищна сграда, срещу
задължението на К. Ж. К. да поеме гледането и издръжката на своите родители-
прехвърлители. Поради това, същите макар и незаконно изградени, са останали в
собственост на двамата прехвърлители. Всяка от въпросните сгради би представлявала
самостоятелен обект в случай, че беше законна, поради което не може да се приеме
становището на ответниците, че те са обслужващи за основната сграда в имота- къщата.
Следва да се имат предвид и показанията на разпитаните по делото свидетели, които
посочват, че въпросните постройки са съществували в имота преди 1991г., като са били
построени и ползвани от двамата общи наследодатели на страните. Въпреки, че
собствеността върху дворното място, в което са били изградени тези процесни постройки е
била прехвърлена на наследодателя на ответниците, същите не са били придобити от тях по
давност. Сделката, обективирана в горепосочения нотариален акт е била за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, като за двамата прехвърлители е
предоставено правото на ползване на имота. Безспорно от събраните по делото
9
доказателства се установи, че до смъртта си на 21.08.2006г. за Ж. Д.в и на 08.01.2021г. за Ж.
Д.ва, двамата са живели в процесния имот, съответно са ползвали и владели като свои
изградените в него гараж, лятна кухня и склад. Установи се също така, че до 08.01.2021г.
/датата на смъртта на Ж. Д.ва/ нейния син, а в последствие и наследниците му не са живели
в имота и не са ползвали или владели същите, за да се приеме, че са ги придобили по
давност.
С оглед на това, съдът намира, че процесните постройки изградени в имота, а именно
Гараж с площ от 24 кв.м, Второстепенна сграда- обор с площ 18 кв.м., Навес с оградни стени
с площ 10 кв.м. и Лятна кухня с площ 15 кв.м. са останали собственост на общите
наследодатели на страните Ж. Д.в и Ж. Д.ва и след прехвърлянето собствеността на
дворното място и къщата в полза на техния син и наследодател на ответниците К. К..
Поради това, след смъртта на Ж. Д.в на 21.08.2006г., неговите наследници са получили в дял
от процесните постройки, както следва: съпругата Ж.Н.Д. 4/6 ид.ч. /12/18 ид.ч./, а двете му
деца К. К. и Г. Т. по 1/6 ид.ч. / по 3/18 ид.ч./ След смъртта на К. К. на 11.10.2019г. неговия
дял е бил наследен от съпругата му П. К. и двете му деца Ж. Ж. и Ж. Ж. по 1/18 ид.ч. за
всеки от тях, а след смъртта на Ж. Д.ва нейния дял от въпросните постройки 4/6 ид.ч. / 12/18
ид.ч./ е бил наследен от дъщеря й Г. Т. / 6/18 ид.ч./ и ответниците Ж. Ж. / 3/18ид.ч./ и Ж. Ж. /
3/18 ид.ч./. В този случай, първия ответник П. К. не се явява наследник на Ж. Д.ва и не
наследява част от нейния дял. По този начин делът на ищеца Г. Т. е станал ½ ид.ч. от
постройките или 9/18 ид.ч., делът на Ж. Ж. е 4/18 ид.ч., делът на Ж. Ж. е 4/18 ид.ч. , а на П.
К. е 1/18 ид.ч.
На последно място, по отношение на предявения иск за делба на намиращите се в
имота строителни материали, съдът намира същия за допустим и основателен. От
показанията на разпитаните по делото свидетели С.С.Д., М.П.И. и И.Т.Т. съдът намира за
безспорно установено, че процесните материали са били закупувани приживе от общите
наследодатели на страните, като с тях те са искали да извършат ремонт на къщата, в която
живеят и постройките в дворното място. В своите показания тримата свидетели правят
изчерпателно описание на складираните в имота строителни материали, като И. и Т. изнасят
и сведения за времето когато са били закупени- 1-2 години, след като Ж. Д.в се бил
пенсионирал, т.е. около средата на 80-те години на 20 век. Наред с това тримата свидетели
сочат, че в разговори с общите наследодатели на страните те са споделяли, че въпросните
строителни материали са закупили, за да бъде направен ремонт на къщата в която живеят-
на покрива и на втория етаж от къщата, който е бил необитаем. От събраните по делото
доказателства не се установиха твърденията на ответниците, че въпросните строителни
материали са били закупувани приживе от техния наследодател, за да бъде построена къща в
друг различен от процесния парцел. Действително К. К. е бил собственик на такъв парцел в
селото, но не се установи той да е имал намерения да строи своя къща в нея, както и да
закупува строителни материали за тази цел. В тази връзка не бяха представени никакви
доказателства като напр.фактури, с които да бъдат оборени твърденията на ищцовата страна,
че строителните материали са закупувани не от общите наследодатели, а от техния син и
10
наследодател на ответниците. Не бяха представени строителни книжа за изграждане на къща
в този имот, каквито би следвало да има в случай, че са били налице строителни намерения
за изграждане на каквато и да е постройка в този друг парцел. Тримата свидетели на ищеца
изрично посочиха, че в разговори с К. К., който са познавали от много години, той не им е
споделял, че закупува строителни материали и има намерение да построи къща в своя
парцел. Същевременно, ангажирания от страна на ответниците свидетел Т. твърди, че К. К.
имал намерение да строи къща в своя парцел, като тази негова информация е от времето
след 2000г., когато той също закупил имот в селото. Посочва ,че в този парцел имало тухли
четворки, но не знае дали и кога К. ги е пренесъл в къщата на своите родители, тъй като
след това отново живял и работил в Гърция. От друга страна, свидетелят посочва, че
посещавал и къщата на родителите на К., като там виждал наредени и други материали
/вероятно процесните/, за които обаче не дава информация кога, от кого и с каква цел са били
закупени. На последно място, предвид заключението на съдебно-техническата експертиза
следва да се има предвид, че в процесното дворно място, ктъм момента в наличност са
следните строителни материали: дървени греди 8см/8 см/ 400 см.- 109бр.; арматурно
желязо Ф8- до обора, около 1,5 тона; арматурно желязо Ф8- в гаража, около 1,5 тона; тухли
четворки- 1342бр.; тухли единички- 1893бр.; бетонови керемиди- 821бр.; талпи-
19см/5см/400 см – 67бр.; талпи 30 см/5см/ 400см- 9бр., чиято стойност след приспадане на
процента на амортизация е общо 8488,62 лева без ДДС. Вещото лице посочва също така, че
по делото няма доказателства /фактури и др.документи/ кога са закупени строителните
материали, като от огледа им не може да се установи кога точно е станало тяхното
закупуване или кога са били произведени. От вида на материалите е видно ,че те са били
купувани преди много години. Наличните материали не са достатъчни за строителство на
нова сграда. Наличната арматура била само Ф8, а за изграждане на жилищна сграда в
зависимост от проекта била необходима арматура с различни диаметри. Тухлите в имота
също не са достатъчни за изграждане на сграда от 100 кв.м. Наличната в имота арматура
можело да се вложи за направата на плоча, пояси, колони и греди.
Предвид изложеното, съдът счита, че процесните строителни материали, складирани
в дворното място, съсобствено на страните по делото, са били закупувани от общите
наследодатели на страните Ж.К.Д. и Ж.Н.Д.. Поради това, след смъртта на Ж. Д.в те са
станали съсобствени на неговите наследници, като съпругата Ж.Н.Д. получила дял от 4/6
ид.ч. /12/18 ид.ч./ от тях, а двете му деца К. К. и Г. Т. по 1/6 ид.ч. / по 3/18 ид.ч./ След
смъртта на К. К. на 11.10.2019г. неговия дял е бил наследен от съпругата му П. К. и двете му
деца Ж. Ж. и Ж. Ж. по 1/18 ид.ч. за всеки от тях, а след смъртта на Ж. Д.ва нейния дял от
въпросните строителни материали 4/6 ид.ч. / 12/18 ид.ч./ е бил наследен от дъщеря й Г. Т. /
6/18 ид.ч./ и ответниците Ж. Ж. / 3/18ид.ч./ и Ж. Ж. / 3/18 ид.ч./. В този случай, първия
ответник П. К. не се явява наследник на Ж. Д.ва и не наследява част от нейния дял. По този
начин делът на ищеца Г. Т. е станала ½ ид.ч. от постройките или 9/18 ид.ч., делът на Ж. Ж. е
4/18 ид.ч., делът на Ж. Ж. е 4/18 ид.ч. , а на П. К. е 1/18 ид.ч.
Съдът намира, че с оглед характера на производството за делба- първа фаза не следва
11
да пресъжда разноски с настоящото решение, като това ще бъде направено с решението за
извършване на делбата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. Ж. Т. ЕГН: **********, от Д.,
бул.“Г.С.Раковски“ 47-А-19, П. П. К., с ЕГН: **********, Ж. К. Ж., с ЕГН **********, и Ж.
К. Ж., с ЕГН **********, тримата от Д., ул. „П.Б.“ **-**-**; на следните недвижими имоти
и движими вещи:
1.УПИ ІІ-93, по кадастралния и регулационен план на с.К., община Д., одобрен със
Заповед №360/1988г. с площ 820 кв.м., находящ се в с.К., Хасковска област, ул.“И.В.“ № **, с
трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, за който имот пл.№93 е отреден парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.К.,
Хасковска област, ведно с построената в това място жилищна сграда №1 по скица
№629/13.05.2024г. на същия поземлен имот, при квоти: 2/8 ид.ч. за Г. Ж. Т., 4/8 ид.ч. за П. П.
К. и по 1/8 ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.;
2. Постройки, изградени в Дворно място УПИ ІІ-93, по кадастралния и регулационен
план на с.К., община Д., одобрен със Заповед №360/1988г. с площ 820 кв.м., находящ се в
с.К., Хасковска област, ул.“И.В.“ № **, представляващи: Гараж с площ от 24 кв.м,
Второстепенна сграда- обор с площ 18 кв.м., Навес с оградни стени с площ 10 кв.м. и Лятна
кухня с площ 15 кв.м., при квоти: 9/18 ид.ч. за Г. Ж. Т., 1/18 ид.ч. за П. П. К. и по 4/18 ид.ч. за
Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж.;
3. Строителни материали- дървени греди 8см/8 см/ 400 см.- 109бр.; арматурно желязо
Ф8- до обора, около 1,5 тона; арматурно желязо Ф8- в гаража, около 1,5 тона; тухли
четворки- 1342бр.; тухли единички- 1893бр.; бетонови керемиди- 821бр.; талпи-
19см/5см/400 см – 67бр.; талпи 30 см/5см/ 400см- 9бр., на обща стойност 8488,62 лева без
ДДС, при квоти: 9/18 ид.ч. за Г. Ж. Т., 1/18 ид.ч. за П. П. К. и по 4/18 ид.ч. за Ж. К. Ж. и Ж. К.
Ж..
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
12