Определение по дело №849/2022 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Стара Загора, 07.04.2023 год.

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година, шести състав:

 

                                                                                                Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа каса. адм. дело №849 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.Г.П.,*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в Затвора Бургас.

С молба вх.№1994/05.04.2023 год. ищецът е поискал отвод на съдията докладчик по делото, като причини за това е посочено, че неправилно съдът е отказал да допусне до разпит исканите от него трима свидетели и неоснователно ги е ограничил до един, отказът му да се допусне изменение на иска като се привлече като нов ответник в лицето на Държавно предприятие „Затворническо дело“, както и отказът на съда да допусне назначаването експертиза с вещо лице диетолог.

Основанията за отвод на членовете на съдебният състав са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.22, ал.1 от ГПК, приложима по силата на чл.144 от ГПК. При наличието на която и да е било от хипотезите на правната норма, съответния съдия е длъжен да се отведе от решаването на делото. В конкретния случай е очевидно, че не са налице нито една от предпоставките на чл.22, ал.1, т.1 – т.5 от ГПК – съдията не е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; съдията не е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; не живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; не е бил представител, съответно пълномощник, на страна по делото, нито е взел участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото.

Единствено приложима е евентуално хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, която предвижда отвеждане на съдебния състав при наличието на „други обстоятелства”, пораждащи съмнение относно безпристрастността на състава. Формулировката на т.6 от посочената разпоредба има предвид както наличието на особени отношения със страна по делото, така и всички други обстоятелства, които обективно могат да породят основателно съмнение за непредубеденост.

На първо място неудовлетворението на ищеца от постановен съдебен акт – определение относно доказателствените искания на страните, не е основание за отвод на съдията. Тези действия на съдът подлежат само на съдебен контрол и се разглеждат при касационното оспорване на постановеното съдебно решение по делото.

За пълнота на изложението, съдът намира, че още веднъж следва да изложи аргументи за неоснователност на доказателствените искания.

Уважаването на искането за допускането на три лица като свидетели, които ще установяват едни и същи факти, само ще затрудни съдебното производство и ще го проточи, а доколкото и тези лица са лишени от свобода и изтърпяват наказанията си в Затвора Бургас, то явяването им в съдебно заседание предполага и ангажирането на сериозен държавен ресурс – паричен и кадрови, за конвоирането им в Стара Загора. Засиленото служебно начало в съдебните производства по реда на чл.284 от ЗИНЗС и наличието на законова презумпция за основателност на претендираните вреди, не води до извода, че следва да се злоупотребява от страна ищците с процесуалните им права с цел осигуряването на излизането на лишените от свобода от съответните места – Затвори или затворнически общежития.

Аналогични са и съображенията относно отказът да бъде допусната експертиза, с вещо лице диетолог. Вещото лице би работило единствено и само по документи /седмичните менюта за исковия период/, в които е описана и калорийността на предлаганата храна.

Що се отнася до отказа на съда да допусне изменението на иска, като се привлече нов ответник, то при произнасянето си съдът е имал в предвид разпоредбата на чл.214 от ГПК, която предвижда, че в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Втората допустима хипотеза и без да се измени основанието на иска, да се измени искането. Третата хипотеза е, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищеца може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Очевидно е, че привличането на нов ответник, в каквато насока е искането на ищеца, е недопустимо.

С оглед изложеното и на основание 22, ал.1, т.6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът

                                    

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Г.П. за отвод на съдия Михаил Русев от разглеждането на адм. дело №849/2022 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                    

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: