Решение по дело №27856/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2025 г.
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20241110127856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13266
гр. С., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110127856 по описа за 2024 година

В. И. К. е предявил срещу „К. Йес”ООД искове с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че Договор за паричен
заем №462414/10.05.2023 е нищожен поради противоречие със закона.При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.6 и чл.8 от
договора поради противоречие с добрите нрави. Кумулативно е предявен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 782.39 лева,
представляваща платени суми при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ищецът поддържа, че е сключил с ответника Договор за паричен заем
№462414/10.05.2023 за сумата от 800 лева, при ГПР 47.671%, срок на
договора 9 месеца, с дата на последно плащане -10.02.2024. Твърди, че в чл.6
от договора е предвидено, че договорът следва да бъде обезпечен с гарант ,
отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за
заем и с още едно от следните обезпечения-ипотека върху недвижим имот,
особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на
1
заемодателя.Твърди, че в чл.8 е уредена неустойка в размер от 689.99 лева, в
случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение по чл.6 в
тридневен срок от сключването на договора.Поддържа, че в погасителния план
е включена и разсрочена неустойка, като месечната вноска е 181 лева, а за 9
месеца-1629 лева, т.е. повече от двукратния размер на чистата стойност на
к.та.Поддържа, че е подписал запис на заповед.Твърди, че по договора са
извършени плащания в размер от 1582.39 лева за срок от 7 месеца и половина.
Твърди, че договорът за к.т е нищожен, тъй като не е спазено изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че посоченият в договора ГПР не отразява
действителиня ГПР, тъй като не включва част от разходите по к.та, а именно:
иеустойката за неосигурено обезпечение.Твърди, че действително
приложения по договора ГПР надхвърля максимално допустимия размер по
чл.19, ал.4 ЗПК..Твърди, че клаузата за неустойка се явява неравноправна по
смисъла на чл.143, ал.2 , т.5 от ЗЗП.Твърди, че тя излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Твърди, че е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона и
поради неравноправния й характер. Твърди, че когато договорът за к.т е
недействителен потребителят връща само чистата стойност на к.та.Поради
това претендира недължимо платените суми по договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К. Йес”ООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем №462414 от 10.05.2023 „К.
Йес”ООД е предоставил на В. И. К. заем в размер от 800 лева, платим на 9
вноски, всяка от по 104.33 лева, при ГПР 47.671%, и обща сума за плащане в
размер от 939.01 лева.Към договора е представен и погасителен план с
начислена неустойка в погасителните вноски.
По делото са представени и Общи условия от 27.04.2022г. и СЕФ.
По делото са представени разписки за плащания в Easy Pay ог
08.07.2023, 07.08.2023, 11.09.2023, 6.10.2023, 8.11.2023, , 5.12.2023, 22.12.2023
Съгласно заключението на ССЕ сключен е договор за паричен заем
№462414 на 10.05.2023, съгласно който на к.тополучателя В. К. е отпуснат от
2
„К. Йес”ООД к.т в размер на 800 лева. Общата сума заплатена от В. К. за
погасяване на задълженията по Договора за к.т е в размер на 1582.39 лева.Със
заплатените суми от В. К. в размер на 1582.39 лева са погасени задължения
по к.та, както следва:главница в размер от 800 лева, 132.95 лева – договорна
лихва, 649.39 лева – неустойка и 0.05 лева – надвнесена сума.Съгласно
заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване
на ГПР е договорната лихва и ГПР е 47.671 %.Съгласно заключението на ССЕ
законната лихва към датата на сключване на договора е в размер на 11.42%, с
оглед на което ГПР не може да бъде по-висок от 57.10%. В случай, че в ГПР
бъде включена и неустойката в размер от 689.99%, ГПР ще възлиза в размер
от 562.09%.В случай, че при определяне на ГПР се вземе в предвид върнатата
сума от ищеца в размер от 1582.34 лева и срока, за който к.та е погасен -226
дни, ГПР възлиза в размер от 396.65%.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №462414 от 10.05.2023 „К.
Йес”ООД е предоставил на В. И. К. заем в размер от 800 лева, платим на 9
вноски, всяка от по 104.33 лева, при ГПР 47.671%, и обща сума за плащане в
размер от 939.01 лева
Съгласно чл.6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията по чл.10, ал.2, т.1 от
Общите условия и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на
заемателя:1. Ипотека върху недвижим имот;2. Особен залог върху движимо
имущество;3. Банкова гаранция;4.ценна книга , издадена в полза на
заемодателя.
Съгласно чл.8 от договора с подписването на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят
не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 689.99 лева, с начин
на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора за
заем.
Съдът намира, че уговорената неустойка, която е в размер почти на
цялата сума по к.та, накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната,
3
обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за
заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява
претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно
разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на
имуществения интерес на к.тора, а води до неговото неоснователно
обогатяване.Освен това преценката за к.тоспособността на к.тополучателя се
прави п. сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид
изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за к.т е
сключен на 10.05.2023. Съгласно заключението на ССЕ законната лихва към
датата на сключване на договора е в размер на 11.42%, с оглед на което ГПР
не може да бъде по-висок от 57.10%. Съгласно заключението на ССЕ
единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната
лихва и ГПР е 47.671 %.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за
неосигурено обезпечение.В случай, че в ГПР бъде включена и неустойката в
размер от 689.99%, ГПР ще възлиза в размер от 562.09%.В случай, че при
определяне на ГПР се вземе в предвид върнатата сума от ищеца в размер от
1582.34 лева и срока, за който к.та е погасен -226 дни, ГПР възлиза в размер от
396.65%.В този смисъл ако бъде включена неустойката за неосигурено
обезпечение в ГПР, то ГПР ще надхвърли многократно ограничението по
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по к.та изразява общите разходи по к.та
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения к.т. В случая неустойката за
неосигурено обезпечение представлява също разход по к.та, който следва да
бъде включен в ГПР.Още повече размера на неустойката в случая е 689.99
4
лева, което представлява почти целия размер на к.та.
Вярно е , че е предоставен 3-дневен срок от сключване на договора за
ангажиране на обезпечение, но условията към обезпеченията са на практика
непостижими за длъжниците за краткия период, което обуславя и заплащане
на неустойката.Изводът за това, че неустойката е част от разходите по к.та, се
обуславя и от представения погасителен план с начислена неустойка в
погасителните вноски.
Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба
за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съдът намира, че ако неустойката, която е в размер на почти цялата сума
по к.та, бъде включена като разход в ГПР, той многократно ще надвиши
ограниченията по чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за к.т съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски к.т е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
к.т е недействителен поради противоречие със закона.
С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК
следва да бъде уважен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски к.т е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на к.та , но не
дължи лихва или други разходи по к.та.
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД
Съгласно заключението на ССЕ общата сума заплатена от В. К. за
погасяване на задълженията по Договора за к.т е в размер на 1582.39 лева.Със
заплатените суми от В. К. в размер на 1582.39 лева са погасени задължения
по к.та, както следва:главница в размер от 800 лева, 132.95 лева – договорна
5
лихва, 649.39 лева – неустойка и 0.05 лева – надвнесена сума
Доколкото при недействителен договор в съответствие с чл.23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на к.та, то след приспадане на
сумата на к.та в размер от 800 лева от общо платените 1582.39 лева, остават
надплатени суми в размер от 782.39 лева.
С оглед на което съдът намира, че сумите в размер от 782.39 лева са
платени при липса на основание и същите следва да бъдат възстановени на
ищеца.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 700 лева, от които 100 лева за държавна такса и 600 лева – депозит
за ССЕ.
Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение
по всеки от двата иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща
възнаграждение по всеки от двата иска.Но заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ води до
злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и
иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а
именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от
ЗЗД. С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
400 лева .

Така мотивиран съдът
РЕШИ:

6
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем №462414 от
10.05.2023 по предявения от В. И. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Л.”,
бл.39, ет.3, ап.17, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Д.”№1, ет.2, ап.3, чрез адв. Д.,
срещу „К. Йес”ООД, ЕИК....5, със седалище и адрес на управление:гр.Х., бул.
„Б.”№196, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К. Йес”ООД, ЕИК....5, със седалище и адрес на
управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, да заплати на В. И. К., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.39, ет.3, ап.17, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Д.”№1,
ет.2, ап.3, чрез адв. Д., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 782.39
лева, представляваща платени суми при начална липса на основание, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „К. Йес”ООД, ЕИК....5, със седалище и адрес на
управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, да заплати на В. И. К., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.39, ет.3, ап.17, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Д.”№1,
ет.2, ап.3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 700 лева- разноски по
делото.
ОСЪЖДА „К. Йес”ООД, ЕИК....5, със седалище и адрес на
управление:гр.Х., бул. „Б.”№196, да заплати на адв. М. Д. Д., процесуален
представител на В. И. К., адрес:гр.С., ул. „Д.”№1, ет.2, ап.3, на основание
чл.38 от ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7