РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 138 по описа за 2017 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искови претенции с правно основание чл.79, ал.1 във вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „К.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Й.Й., със
седалище и адрес на управление гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „О.“ № **,
подадена чрез Адвокатско дружество „Д.и С.“, Булстат ******** чрез адв. Н.С.С. от САК против ответника Държавна психиатрична болница
/ДПБ/ гара Карлуково с ЕИК *********, представлявано
от директора д-р Х.В., седалище и адрес на управление с. Карлуково, обл. Ловеч,
ул. „Ж.“ № ** за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума общо в рзмер на 19 174,95 лева, от които: 15 744.37 лв. - общ размер на дадени в заем суми по 9 броя договори за заем и 3 430.58 лв. - общ
размер на начислена върху всяка главница лихва за забава за периода от падежа
на плащане на сумата по всеки един от договорите за заем до датата на подаване
на исковата молба - 23.03.2017 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника има установени
облигационни отношения, породени от 9 бр. сключени в устна форма договори за
заем. Твърди, че по силата на наличните заемни
правоотношения, ищецът - в качеството си на заемодател, е предоставил на
ответника в
качеството му на заемател, в
периода 18.08.2014 г. до 20.10.2014 г., общо
девет парични заема, както следва:
1.Паричен заем в размер на 1769 лева, предоставен в брой на ответника
на 18.08.2014 г. Заемът е следвало да бъде върнат на 31.01.2015 г.
2.Паричен заем в размер на 1905,86 лева, предоставен в брой на
ответника на 25.08.2014 г. Заемът е следвало да бъде върнат на 31.01.2015 г.
3.Паричен заем в размер на 1942,60
лева, предоставен в брой на ответника на 02.09.2014 г. Заемът е следвало
да бъде върнат на 31.01.2015 г.
4.Паричен заем в размер на 1850,30
лева, предоставен в брой на ответника на 15.09.2014 г. Заемът е следвало
да бъде върнат на 31.01.2015 г.
5.Паричен заем в размер на 1792,24
лева, предоставен в брой на ответника на 24.09.2014 г. Заемът е следвало
да бъде върнат на 31.01.2015 г.
6.Паричен заем в размер на 1502,97
лева, предоставен в брой на ответника на 29.09.2014 г. Заемът е следвало
да бъде върнат на 31.01.2015 г.
7.Паричен заем в размер на 1605,40 (хиляда шестстотин и пет лева и
четиридесет стотинки) лева, предоставен в брой на ответника на 06.10.2014 г.
8.Паричен заем в размер на 1468 лева, предоставен в брой на ответника
на 13.10.2014 г. Заемът е следвало да бъде върнат на 31.01.2015 г.
9.Паричен заем в размер на 1908 лева, предоставен в брой на ответника
на 20.10.2014 г. Заемът е следвало да бъде върнат на 31.01.2015 г.
Твърди се, че ищецът на посочените дати е
предал в брой уговорените суми по сключените договори на ответника, съответно
тези дати следвало да се приемат за дати на сключване на договорите за заем, а
ответникът се задължил да върне заетите суми на падежа, който за всичките девет
бр. договори е датата 31.01.2015 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задължението си за връщане на заетите суми по нито един от договорите. Въпреки
многократните разговори, отправяне на покани, ответникът и до настоящия момент
продължавал да е в неизпълнение. Ответникът бил в забава, поради което и дължал
лихва за забава. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сума в общ размер 19 174,95 лева, от които
15 744,37 лева – общ размер на всички дадени в заем суми, съгласно
описаните девет договора за заем, и 3430,58 лева – общ размер на начислената
върху всяка главница лихва за забава съобразно падежа на плащане на сумата по
всеки един договор за заем до датата на подаване на исковата молба – 23.03.2017
г. Иска се посочените суми да бъдат изплатени на ищеца ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба. Претендира разноските по делото.
В отговора на исковата молба, подаден
чрез процесуалния представител на ответника адв. Ц.Ц. ***, се оспорва
допустимостта и основателността на иска. Оспорват се фактическите твърдения в
исковата молба ищецът да е предоставял на ответника по какъвто и да е начин описаните
в исковата молба парични заеми. Твърди се, че никога ищецът не е предоставял
паричен заем в брой на ответника, в
счетоводството на ответника няма документи за получавани суми в брой от ищеца,
няма сключени договори за заем и
осчетоводени приходни касови ордери.
В
о. с. з. исковата молба се поддържа от
процесуалния представител на ищеца чрез мл. адв. Г.Д., която моли за уважаване на предявения
иск като основателен и доказан. Претендира разноските по делото. Подробни
съображения излага в писмени бележки.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
процесуалния си представител адв. Ц.Ц., който поддържа становището, изразено в
отговора на исковата молба. По същество пледира за отхвърляне на исковете като
недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Основното
спорно обстоятелство, което подлежи на изследване в настоящото производство, е
налице ли са валидно възникнали облигационни правоотношения между страните,
произтичащи от сключени в периода 18.08.2014 г. до 20.10.2014 г. девет договора за паричен заем, описани в
исковата молба.
Ответникът ДПБ -
гара Карлуково е юридическо лице на бюджетна издръжка, учредено по силата на
чл. 2 от ПМС № 227 от 14.10.1994 г. за структурни изменения в системата на
здравеопазването и Приложение № 2, т.3, представено с отговора на исковата
молба.
Ищецът "К."
ЕООД е търговец, който се представлява от управителя И.Й.Й., видно от справката
от Търговския регистър, приложена към исковата молба.
През процесния
период /2014 г./ ищцовото дружество е стопанисвало търговски обект - павилион,
разположен до входа на болницата, който е обслужвал и пациентите на болницата, което
се установява от свидетелските показания, както и от обясненията на законния
представител на ищеца - управителя И.Й., дадени по реда на чл. 177 ал.1 т.2 вр.
чл. 176 от ГПК.
Писмени
доказателства относно основанието и размера на претендираните суми по делото не
са представени.
По искане на
ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице, след запознаване
с документите в счетоводството на ответника, е констатирало, че през процесния
период в болниците не е имало разкрита счетоводна сметка за чуждите средства,
каквото е изискването на чл. 9 от Закона за публичните финанси. Сметка за
чуждите средства е разкрита през м. май 2015 г Отчитането на
средствата на пациентите в процесния период е ставало по система,
одобрена от директора на болницата, като те се приемали от персонала и
касиерката, съставяли се касови ордери и се внасяли в касата, пациентите имали
поименни картони. До 2015 г. парите на пациентите стояли в каса на болницата,
не са били осчетоводявани и са им раздавани с ордери. През процесния период са
съставяни списъци с имената на пациенти и техни лични суми, които са изписвани
с разходни касови ордери. Списъците са предоставяни на ищцовото дружество
/"К." ЕООД/, което от своя страна е давало стоки на пациентите и
разплащането е ставало периодично от страна на ДПБ. Експертизата констатира, че
за процесните суми по исковата молба са налични 9 бр. списъци с имена на
пациенти за техни лични средства, които са изписани с разходни касови ордери в
периода 19.08.2014 г. - 20.10.2014 г., подробно описани в констативната част на
заключението. От направения анализ на сметка "Касови наличности в
лева" в счетоводството на ответника за периода 01.01.2015 г. - 31.01.2015
г. експертизата констатира, че към 31.01.2015 г. касовата наличност е била
26571,63 лева, но без да включва процесните суми на обща стойност 15744,37 лева.
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че това е така, тъй като преди това в
периода 19.08.2014 г. - 20.10.2014 г.
процесните суми са изписани с разходни касови ордери на пациентите. В
счетоводството на ответника няма писмени договори за заем като основание за
първичен документ. Има списъци за лични средства на пациенти, изписани със
съставени счетоводни документи - разходни касови ордери - подобно описаните в
констативната част на заклчението 9 бр. списъци с имена на пациенти за техни
лични средства, изписани с разходни касови ордери. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице е категорично, че в счетоводството на ответника
няма данни за наличие на заеми, предоставени от ищеца.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно и обосновано.
За установяване
сключването на процесните девет договора за заем на парични суми съдът, като
съобрази, че в случая всеки един от договорите за заем е на стойност под 5000
лева, поради което не е налице забраната по чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК,
предостави възможност на ищцовото дружество да ангажира гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите д-р К. Б.Н. и Н.С.И. - съответно директор и главен
счетоводител през процесния период /2014 г./.
Св. К.Н. е била
директор на ДПБ Карлуково в периода от март 2001 г. до февруари 2015 г., а св. Н.И.
е бил главен счетоводител при ДПБ Карлуково в периода от март 2000 г. до април
2015 г. В показанията си твърдят, че поради липса на финансиране на болницата от
страна на Министерството на здравеопазването за стопански разходи през лятото
на 2014 г. постигнали устни договорки с управителя на ищцовото дружество да им
услужи с финансови средства, които
средства се задължили да върнат "някъде октомври - ноември" според
св. Н., а според св. И. - до края на отчетната 2014 г. Ищцовото дружество
периодично, когато имало възможност в периода юли, август, септември и октомври
2014 г., внасяло в касата на болницата суми, за които касиерката съответно
издавала приходни касови ордери. Сумите
били изразходвани за ремонтни дейности и за издръжка на болницата. Сумата в общ
размер 15750 лв. според св. И., а според св. Н. - "15 хиляди и нещо или 14
хиляди" била събрана в касата на болницата, но поради проверка на ДАНС,
започнала на 21.10.2014 г., не била върната на ищеца. Твърдят, че ДАНС при
проверката иззели всички счетоводни документи. Твърдят, че тази сума била
налична в касата на болницата и към настоящия момент и няма нищо общо с
личните средства на пациентите.
По линия на
насрещното доказване ответникът също е ангажирал гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.С.Х.и П.Х.Д.
Св. М.Х.през
процесния период е била счетоводител в ДПБ Карлуково, а от 01.04.2015 г. и към настоящия момент е главен счетоводител
на лечебното заведение. В показанията си заявява, че болницата никога не е
получавала парични средства от ищцовото дружество, тъй като е второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити към Министерство на здравеопазването и се издържа със средства, отпускани от МЗ. Свидетелства
за действалата към процесния период система за отчитане на личните средства на
пациентите, които се внасяли с приходни касови ордери в брой в касата на
болницата и се съхранявали там. Съставяни били поименни списъци на пациентите
за размера на сумите, които всеки от тях ще ползва за закупуване на стоки от
търговския обект на ищеца. Списъците били съставяни в два екземпляра - единият
оставал в счетоводството на болницата, а другият се предавал в търговския обект
на ищеца. Сумите по списъците на
пациенти за закупени от тях стоки от търговския обект на ищеца били изписвани с
разходни касови ордери на пациентите, като реално парите не винаги били
предавани на ищеца, на него се давал само списъка, а средствата на пациентите били използвани за
други цели - ремонт на болницата.
Показанията на
тази свидетелка, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът приема за
достоверни, тъй като кореспондират със заключението на ССчЕ.
Свидетелката М.Х.Д.работи
от януари 2013 г. в ДПБ Карлуково като служител "Човешки ресурси".
Показанията на тази свидетелка съдът не обсъжда, тъй като не съдържат
информация за релевантните по делото факти.
Съдът не
кредитира показанията на ангажираните от ищеца свидетели К.Н. и Н.И., тъй като
се нелогични, противоречиви и не кореспондират със заключението на ССчЕ и кредитираните от съда показания на св. М.Х..
Показанията на тези свидетели съдът цени като такива, очевидно целящи да
обслужат процесуалния интерес на ищеца, като по отношение на св. Н.И. съдът
взема предвид и евентуалната му заинтересованост поради това, че е роднина по
сватовство с управителя на ищцовото дружество, което се установява от
обясненията на последния.
Други доказателства от
значение за правния спор не са ангажирани.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Предявените обективно
съединени искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1от ЗЗД -
за връщане на предоставени по договори за заем парични суми.
Предмет на договора за заем за
потребление (паричен заем) са заместими вещи, най-често пари. Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален договор и се счита сключен не когато бъде постигнато (устно или писмено)
съгласие между страните, а когато неговият предмет – парите или другите заместими вещи, реално бъдат предадени от заемодателя
на заемателя. Поради това, за да се приеме за доказано сключването на договор
за заем, следва по делото да бъдат представени доказателства за фактическото предаване от ищеца, респ. постъпване на
паричната сума в касата на ответника заемател.
По делото не бе доказано от страна на ищеца да е предоставил на ответника парични суми в общ размер 15744,37 лева по девет броя сключени в устна форма договори за заем, кога е станало това, при
какви договорени условия, кога е следвало да се върнат евентуално дадените
пари. Не се установи ищцовото дружество в качеството си на заемодател да е предало
чрез управителя си или друго лице в
касата на ответното лечебно заведение
процесните суми, а лечебното заведение чрез ръководния си орган да се е задължило в
качеството си на заемател да ги върне в определен срок. Тъй като се касае за
договори за заем с юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към МЗ, относимо към установяване на релевантния факт на предаване
на сумите е обстоятелството дали е отразено в счетоводството на заемателя получаването на сумите като счетоводна
операция. Назначената по делото ССчЕ установява липсата на осчетоводяване на
заемни правоотношения между ищцовото дружество и ответника, липса на първични счетоводни документи,
приходни касови ордери в тази връзка. От заключението се установява, че в счетоводството на
ответното лечебно заведение има списъци на пациенти, закупували стоки от
търговския обект на ищеца /в съответствие с наложената в лечебното заведение в
процесния период система/ за техни лични
суми, които са идентични с процесните.
Сключването на договори за заем, респ. предаването на
процесните суми в касата на ответника не
може да се установи и от отговорите на управителя на ищцовото дружество, дадени
по реда на 177 ал.1 т.2 вр. чл. 176 от ГПК, защото
те имат доказателствено значение единствено за признания на неизгодни за
страната факти. За процесните суми
липсват каквито и да било писмени доказателства, нито предаването на парите е
документирано под някаква форма.
След като не
бе доказано сключването на договори за заем между ищеца и ответника, то и претенцията на ищеца се явява
неоснователна на наведеното основание -
неизпълнение на задължение по договори за заем, и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователността на главната претенция на ищеца води до извод за неоснователност на
акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2200 /две хиляди и двеста/ лева, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „К.“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от управителя И.Й.Й., със
седалище и адрес на управление гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „О.“ № ** искове за осъждане на ответника Държавна психиатрична болница /ДПБ/ гара
Карлуково с ЕИК **********, представлявано от директора д-р Х.В.,
седалище и адрес на управление с. Карлуково, обл. Ловеч, ул. „Ж.“ № ** да заплати на ищеца сума общо в рзмер на 19 174,95
лева, от които: 15 744.37 лв. - общ
размер на дадени в заем суми по девет договора за заем, сключени в периода 18.08.2014 г. до 20.10.2014
г. и 3 430.58 лв. - общ размер на начислена върху всяка
главница лихва за забава съобразно падежа на
плащане на сумата по всеки един от договорите за заем до датата на подаване на
исковата молба - 23.03.2017 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя И.Й.Й., със седалище и адрес на управление гр. Луковит, обл.
Ловеч, ул. „О.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на Държавна психиатрична болница
/ДПБ/ гара Карлуково с ЕИК **********, представлявано от директора д-р Х.В.,
седалище и адрес на управление с. Карлуково, обл. Ловеч, ул. „Ж.“ № ** сумата от 2 200 /две хиляди и двеста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: