РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 123 по описа за 2020 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от С.Л.Д., чрез пълномощник, срещу „***“ООД със
седалище гр.Плевен, в която се твърди, че е наследник на Л.Г.Д., починал на ***г.Наследодателят
й Л.Д.приживе, заедно със С.В.И.-Х.са учредили дружество с ограничена
отговорност с наименование „***“ ООД, регистрирано на 23.07.1994 г. по ф.д.№
1549/1994 г. на ПлОС, с равни дялове на всеки един от тях.В течение на годините
и за подпомагане на дружествените работи двамата съдружници са правили
допълнителни парични вноски, като до ***г. размерът на направените от
съдружниците допълнителни парични вноски е, както следва: 1.Към 31.11.2011 г.
размерът на направените от съдружниците допълнителни парични вноски възлиза на
сумата от 150 000 лв.; 2.Към 31.12.2012 г. размерът на направените от
съдружниците допълнителни парични вноски възлиза на 115 000лв. (като 16 000 лв. са били
върнати на съдружниците без това да е счетоводно отразено); 3.Към 31.12.2013 г. размерът на
направените от съдружниците допълнителни парични вноски възлиза на
114 000лв. (като
1 000 лв. са били върнати на съдружниците, без това да е счетоводно
отразено); 4.Към 31.12.2014 г. размерът на
направените от съдружниците допълнителни парични вноски възлиза на
76 000лв. (като
38 000 лв. са били върнати на съдружниците, от които за 37 000 лв. е
налице счетоводно отчитане, а за 1 000 лв. - няма счетоводно отразяване); 5.Към 31.12.2015 г. размерът на
направените от съдружниците допълнителни парични вноски възлиза на 331 698
лв.лв. (като през годината от
съдружниците са направени допълнителни парични вноски а сумата 257 000 лв., които са счетоводно
отразени); 6.Към 31.12.2016 г. размерът на
направените от съдружниците допълнителни парични вноски възлиза на 195 406
лв. (като 137 353 лв. са върнати
на съдружниците и са счетоводно отразени, а за върнатите на съдружниците 939
лв. - няма счетоводно отразяване); 7.Към 31.12.2017 г. размерът на
направените от съдружниците допълнителни парични вноски възлиза на 22 842 лв. (като през годината от
съдружниците има направени допълнителни парични вноски за сумата 31 000
лв.-счетоводно отразена и за сумата 4 436 лв. - счетоводно незаписана, а също
така има и върната на съдружниците сума в размер на 7 000 лв., която е
счетоводно записана); 8.Към
31.01.2018 г. размерът на направените от съдружниците допълнителни парични
вноски възлиза на сумата 222 159.63 лв. - счетоводно отразена.За този
период от 31.12.2011 г. до
31.01.2018 г. не е посочен размер на направените допълнителни парични вноски на
всеки един от съдружниците.В последния баланс на дружеството към 31.01.2018 г.
общият размер на направените от съдружниците допълнителни парични вноски за
222 159.63 лв. е посочен в раздел „Пасив“-Други задължения, а в
счетоводството тази сума е разделена, както следва: 1. По сметка 493 Разчети
със собственици=141 362.02 лв.; 2.По сметка 499 Други кредитори=80 797.61
лв.За направата от двамата съдружници на горепосочените допълнителни парични
вноски за подпомагане на дейността на дружеството няма приети решения от общото
събрание на съдружниците, като няма и счетоводни или други данни за определен
срок за връщане на същите от дружеството на съдружниците.Позовава се на чл.134,
ал.1 и ал.3 ТЗ, както и чл.9.10 от дружествения договор, като тъй като двамата
съдружници Л.Д.и С.В.И.-Д., които са с равни дялове в капитала на дружеството,
са имали равни права заедно или всеки от тях поотделно да иска от дружеството
връщане на направените от тях допълнителни парични вноски.Счита, че има право
да иска от ответника да й заплати сумата от 55 540 лв., която представлява
половината от подлежащите на връщане 111 080 лв., внесени приживе от баща
й Л.Г.Д., починал на ***г. под формата на направени от него допълнителни
парични вноски, за което е изпратена и нотариална покана.Прави се искане да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да й заплати сумата от
55 540 лв., която представлява половината от подлежащите на връщане
111 080 лв., внесени приживе от баща й Л.Г.Д., починал на ***г. под
формата на направени от него допълнителни парични вноски, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на исковата молба - 23.09.2020
г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените деловодни
разноски.
За ответника „***“ООД със седалище
гр.Плевен, чрез пълномощник, е депозиран отговор на исковата молба, в който се
изразява становище, че предявеният иск, който е с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, е недопустим и на основание чл.126 ГПК производството по делото следва да
бъде прекратено, като е образувано т.д.№ 202/2018 г. по описа на ПлОС и съдебно
решение с частично уважаване на иска по предявен такъв с правно основание
чл.125, ал.3 ТЗ за сумата от 610 000 лв.Претендираната сума от 55 540
лв. е част от „имуществените последици“, свързани с факта на прекратяването на
участието на наследодателя на ищцата като съдружник поради негова смърт и те са
включени в баланса, съставен към 31.01.2018 г.
Депозирана е допълнителна искова молба
от ищцата С.Л.Д., чрез пълномощник, в която се изразява становище, че не са
налице предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК и няма основание за прекратяване на
производството по делото, тъй като се касае за две различни по своето
фактическо и правно основание претенции.Изразено е становище, че претендираната
с ИМ сума от 55 540 лв. представлява част от „имуществените последици“,
свързани с факта на прекратяване на участието на Л.Д.и са били част от баланса,
съставен към 31.10.2018 г., не отговаря на фактите и обстоятелствата, на които
се основават предявените по настоящето дело претенции.
Депозиран е допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от ответника „***“ООД със седалище гр.Плевен, чрез
пълномощник, като счита, че предявеният иск е недопустим и производството по
делото следва да бъде прекратено, като е неоснователно становището на ищцата,
че „допълнителните вноски“ не са част от ликвидационния баланс, въз основа на
който се определя ликвидационен дял.
Съдът намира за установено следното от
фактическа страна.
Не е спорно между страните, че Л.Г.Д. е
баща на ищцата С.Л.Д. и е починал на ***г.,
като е оставил за свои наследници С.В.И.-Д. -съпруга и С.Л.Д. - дъщеря.
Не е спорно също така, че приживе Л.Д.заедно
със С.В.И. - Д. са учредили дружество с ограничена отговорност с наименование „***“ООД,
с размер на дяловото участие по 2 500 лв., ответник в настоящето производство.
На 25.01.2018 г. е заличен като съдружник
Л.Д..
Ищцата
е предявила срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.първо ЗЗД за заплащане на сумата от 55 540 лв., която представлява
половината от подлежащите на връщане 111 080 лв., внесени приживе от баща
й Л.Г.Д., починал на ***г. под формата на направени от него допълнителни
парични вноски, за които няма приети решения от общото събрание съгласно
чл.137, ал.1, т.9 ТЗ и чл.134 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на ИМ - 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
За изясняване на спорните по делото
обстоятелства са изслушани заключения, изготвени от вещо лице.
От първото заключение на ВЛ И., което
съдът възприема като обективно и компетентно, е видно, че съгласно
представеният хронологичен регистър на ответника за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. отразените суми като внесени
по дебита на счетоводна сметка 501 каса и по кредита на счетоводна сметка 493
Разчети със собственици са в размер на 257 000 лв.Тази сума увеличава
касовата наличност срещу задължаването на ***ООД по сметка 493.Същата не е
заведена поименно за съдружниците.Предоставени са и първични документи - приходни
касови ордери, но вносител на всички е М.И., която е била счетоводител на
дружеството.Никъде не се съдържат данни от кой са предоставени тези суми.Те са
с посочено основание „за стопански цели“.
ВЛ е посочило, че през 2016 г. дружеството е възстановило на С.В.по банков път общо
85 353 лв. с вписано основание „Възстановяване на лични средства“ и по
касов път на Л.Г.сумата от 59 000 лв. със същото основание, чрез разходни
касови ордери, отразени по дебита на счетоводна сметка 493 разчети със
собственици и по кредита на счетоводна сметка 501 каса.
За 2017 г., видно от хронологичния
регистър на ответника, са отразени суми като внесени по дебита на счетоводна
сметка 501 каса и по кредита на счетоводна сметка 493 Разчети със собственици в
размер на 31 000 лв.Тази сума увеличава касовата наличност срещу задължаването
на ***ООД по сметка 493.Същата не е заведена поименно за съдружниците.Посочен е
вносител М.И., с основание „стопански разходи“.През 2017 г. на С.В.е
възстановена сумата от 7 000 лв. по банков път на 29.03.2017 г. с основание
„Възстановяване на лични средства“.
ВЛ е посочило, че е уведомено от
счетоводителката на ответника, че не може да предостави данни относно
движението на счетоводна сметка 493, в която единствено са отчитани внесените
суми и изплатените такива за периода от 2015 г. до 2018 г., тъй като от
31.12.2011 г. до 31.12.2014 г. е работила на друг софтуер, който вече не е
активен и че старият софтуер е работил на операционна система, която вече не се
поддържа.Не е могла да предостави и първични документи за периода 2011 - 2014 г.,
защото за посочения период е извършена ревизия от органите на НАП и първичните
счетоводни документи не се пазят.Сметка 493 се води на синтетично ниво,
съдружниците не се водят като аналитичност поотделно.
ВЛ е посочило, че на предоставените ПКО е
посочвано името на М.И., която й е пояснила писмено, че са й предоставяни
парични средства от Л.Д.и С.Д..Не са съставяни протоколи за допълнителни
парични вноски.
Счетоводна сметка 499 няма движение от собствени
средства за периода 2015 г. – 2018 г.Съгласно представеното извлечение на
счетоводна сметка 499 към 31.01.2018 г. с кредитно салдо от 80 797.61 лв.
се установяват задължения на ответника, но поради това, че сметката не е
заведена аналитично, не се установява към кой е това задължение.
ВЛ е посочило, че кредитното салдо по
счетоводна сметка 493 към 31.01.2018 г. е в размер на 141 362.02 лв., но
само по отношение на паричните средства -внесени и възстановени, същото е
143 647 лв., а другите суми са начислени осигурителни вноски на
собствениците.
ВЛ е пояснило, че не се води аналитично
сметка 493, за да може да се установи по партидата на съответното лице каква
сума е осчетоводена като внесена от съдружника или внесена от собственика.
В допълнителното си заключение, което съдът възприема като обективно и
компетентно, ВЛ е посочило, че счетоводен стандарт №7 „Отчет за парични потоци“
има за цел на същият осигуряването на информация за историческите изменения на
паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието чрез отчет за
паричния поток.
В т.15.6 от този отчет, изисквания при попълването на отчет за паричните
потоци, изготвен по прекия метод е посочено, че в статия „Допълнителни вноски и
връщането им на собствениците“ се посочват паричните потоци, произтичащи от
временно предоставяне на предприятието на парични средства от собствениците (независимо от основанията за
това, с изключение на случаите по буква „л“) и последващото им връщане;
когато предоставените от собствениците парични средства на предприятието не
подлежат на връщане, при получаването им предприятието трябва да издаде
документ, който документ е ценна или приравнена на ценна книга, като в този
случай паричните потоци се отразяват в статия „Емитиране и обратно придобиване
на ценни книжа“.
ВЛ е посочило, че имуществените последици
при прекратяване участието на съдружника в ООД се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването,
като обикновено това е междинен баланс, съставен съгласно чл.13, ал.1 от Закона
за счетоводството, където активите, собственият капитал, пасивите, приходите и
разходите се записват счетоводно при тяхното придобиване или възникване по
историческата им цена или друга според приложимите счетоводни стандарти.
Стойността на дяловете на прекратилия
участието си съдружник в ООД се определя при съпоставка на актива на
счетоводния баланс (дълготрайни
материални активи, други нематериални активи и краткотрайни материални активи) и пасива ( задълженията на дружеството, без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат).В случай, че сумата на актива е
по-висока от пасива, разликата - чист актив, се разделя на броя на дяловете,
формиращи капитала.Произведението от броя на притежаваните от съдружника дялове
и получената стойност на един дял определя стойността на дяловете, която съдът
присъжда на бившия съдружник/неговите наследници.ВЛ е посочило, че това е
правна материя, но във връзка с отговора на задачата развива същата.
ВЛ е посочило, че изплащане на
равностойността на дружествения дял не се извършва при превишаване на пасива (без собствения капитал, резервите
и финансовия резултат) над активите на дружеството по баланса на дружеството към края на месеца,
през който е настъпило прекратяване на участието.
Посочено е също така, че с решение по
т.д.№ 202/2018 г. ***ООД е осъдено да заплати на С.Д. сумата от 88 149.34
лв. дружествен дял на починал съдружник съгласно баланс към 31.01.2018 г., след
приспадане на частично заплатена сума в полза на ищцата.
Посочените суми в експертизата като внесени
суми по сметка 493 Разчети със собственици от 2015 г. до 2017 г., както и
възстановените суми, отразени за същия период в Обобщена таблица и предмет на
настоящето дело, са част от присъдения дружествен дял на С.Д., тъй като те са
взели участие в статиите на Счетоводен баланс към 31.01.2018 г. като надлежно
осчетоводени суми.
ВЛ е пояснило, че сметката зависи от салдото към
периода.Всяка сметка се намира в актива или пасива, в зависимост от конкретното
салдо.Когато сметката е с дебитно салдо, тогава дружеството, което е изготвило
баланса, има вземане от съответния съдружник, а когато към края на годината е с
кредитно салдо, тогава дружеството има задължение към съответния съдружник.
Според ВЛ, когато има внасяне на суми от съдружниците в
дружеството, тогава салдото е кредитно и дружеството дължи суми за връщане на
съдружниците, а когато има теглене, тогава дружеството има вземане.В процесния
случай за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. има внесени общо в дружеството
288 000 лв., възстановени суми по данни на счетоводните записвания на С.В.-
85 353 лв. и на Л.Д.- 59 000 лв., т.е. разликата между внесени и
възстановени като салдо е 143 647 лв. по сметка 493, която сума
представлява задължение на дружеството към собствениците и тя участва в пасива
на баланса.
Сметка 499 към 31 януари е с кредитно салдо
80 797.61 лв., но поради това, че сметката не е заведена аналитично, не се
установява към кой е това задължение.
Въз основана така приетото за установено
от фактическа страна могат да се направят следните правни изводи.
Предявеният от ищцата срещу ответника иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД настоящият съдебен състав счита за
допустим.
Неоснователно е възражението на ответника в
тази насока, обективирано в писмената защита.
Във всяко положение на делото съдът следи
служебно за допустимостта на предявения иск.
Няма спор относно обстоятелството, че с
решение от 13.03.2020 г. по т.д.№ 202/2018 г. по описа на ПлОС е уважен
предявеният от ищцата срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл.125,
ал.3 във вр. с чл.127 от ТЗ за сумата от 88 149.34 лв., представляваща
част от балансовата стойност към 31.01.2018 г. на полагащата й се 1/2 ид.част
от дружествения дял на починалия съдружник Л.Г.Д., като няма данни решението да
е влязло в сила.
Не са налице предпоставките на чл.126 ГПК
за прекратяване на настоящето производство.
Във връзка с възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск и позоваването му на чл.125, ал.3 ТЗ, то това е
предмет на преценка по т.д.№ 202/2018 г. по описа на ПлОС.Настоящият съдебен
състав следва да изложи доводи в тази насока само относно възражението на
ответника и защо счита, че предявеният в
настоящето производство иск е процесуално допустим.
Съгласно чл.125, ал.3 ТЗ
прекратяването на участието в ООД има за последица правото на съдружника да
получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членството.Делът на прекратилия участието си съдружник се определя съобразно
баланс на наличното имущество на дружеството към момента на прекратяване на
членството като съразмерна на участието на съдружника част от паричната оценка
на чистото имущество (актив), притежавано от дружеството към този момент, като
този дял се формира само при превишаване на сумата на активите над тези на
пасивите ( решение № 80/11.12.2020 г. на
ВКС по т.д.№ 620/2019 г., ІІ т.о., решение № 466/30.06.2008 г. на ВКС по т.д.№
112/2008 г., ІІ т.о. ).
Ответникът сочи също така, че
присъденият ликвидационен дял по чл.125, ал.3 ТЗ на ищцата по т.д.№ 202/2018 г.
по описа на ПлОС не е сбор от внесения капитал и не разпределената печалба, а в
пъти по-голям.
Съществува различие между „ликвидационен
дял“ и „дружествен дял“ (определение №
610/01.08.2012 г. на ВКС по т.д.№ 540/2011 г., І т.о.)
Изхождайки от гореизложеното, както и от
събраните в хода на настоящето производство доказателства съдът приема, че не е
установено в равностойността на дружествения дял на ищцата по т.д.№ 202/2018 г.
по описа на ПлОС да е включена претендираната от нея в настоящето производство
сума от 55 540 лв., която представлява половината от претендираните от нея
като подлежащи на връщане 111 080 лв. (141 362.02
лв.+80 797.61 лв. : 2=111 080 лв., с оглед на отразените суми по
сметка 493 разчети със собственици и по сметка 499 Други кредитори), поради което съдът приема, че
предявеният иск е допустим ( определение № 772/25.11.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1344/2013 г., ІІ т.о.,
определение № 155/22.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 470/2012 г., І т.о. ).
Относно доказаността на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД по
основание и размер съдът приема
следното.
Притежаването на дялове по наследство, какъвто е и
процесният случай, обуславя правото на наследника да получи равностойността на
дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ.Други наследими имуществени права на
съдружника са: право на дивидент, право на връщане на допълнителна парична
вноска, прави на лихва при направени допълнителни парични вноски, ако такова е
уговорено.Приема се, че от момента на прекратяване на участието от ООД, бившият
съдружник има право да получи освен равностойността на дружествения дял и
допълнителна парична вноска, ако за нея няма определен срок ( решение № 186/30.01.2017 г. на
ВКС по т.д.№ 2410/2015 г., първо т.о., решение № 1584/17.11.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 927/2000 г., V г.о.).
Безспорно е в процесния случай, че от
страна на бащата на ищцата Л.Д.приживе няма направени допълнителни парични
вноски по смисъла на чл.134 ТЗ, тъй като няма решение на общото събрание на
дружеството.
Допълнителните парични вноски служат за
постъпване на нови парични средства в дружеството, в две хипотези - за покриване
на загуби и при временна необходимост от парични средства.С внасянето на същите
дружеството става длъжник на съдружника вносител, а съдружникът - кредитор на
дружеството за вземането му в размера на същата вноска.
Съставна част на годишния счетоводен отчет
е счетоводният баланс, в актива и пасива на който се отразяват допълнителните
парични вноски.
Допълнителните парични вноски и договорът за
заем на парични средства са отделни способи за кредитиране на ООД, произтичащи
от различни източници.
Ако извън задължението си за внасяне на
дела в капитала на дружеството и без решение на общото му събрание съдружникът
предостави на дружеството парични средства или извърши с лични средства
плащания към трети лица за задължения на дружеството, то дружеството по общите
правила на ЗЗД - неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без
пълномощие дължи връщане на съдружника на парични средства (решение № 645/11.07.2000 г. на
ВКС по гр.д.№ 1331/1999 г. - V г.о., определение №
332/24.04.2012 г. на ВКС по т.д.№ 894/2011 г., І т.о.).
Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата не е представила
нито едно писмено доказателство, въз основа на което да претендира процесната
сума.
От доказателствата по делото се установява,
че процесните суми са внасяни с ПКО, на които е посочвано името на М.И., на
която са предоставяни парични средства
от собствениците, които тя е внасяла.Не се установява тези средства да са
нейни, респ. на други лица, освен на съдружниците в „***“ООД, поради което е неоснователно възражението на
ответника, че те подлежат на
възстановяване на внеслите ги лица.
Съдът намира за установено в хода на настоящето
производство, че от страна на Л.Д.и съпругата му С.И.- Д., в качеството им на
съдружници в ответното дружество „***“ООД при равни права са били направени
вноски в общ размер на 141 362.02 лв. съгласно кредитното салдо по
счетоводна сметка 493 към 31.01.2018 г., от която сума ищцата има право да
получи такава в размер на 35 340.50 лв., до която сума предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата в размер на 35 340.50 лв.,
която представлява половината от подлежащите на връщане 111 080 лв.,
внесени приживе от баща й Л.Г.Д., починал на ***г. под формата на направени от
него допълнителни парични вноски, за които няма приети решения от общото
събрание съгласно чл.137, ал.1, т.9 ТЗ и чл.134 ТЗ, ведно със законната лихва
върху главницата от 35 340.50 лв., считано от предявяване на ИМ - 23.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
За разликата над 35 340.50 лв. до
55 540 лв., т.е. за сумата от 20 199.50 лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
От доказателствата по делото се установява,
че съгласно извлечение от счетоводна сметка 499 към 31.01.2018 г. е с кредитно
салдо 80 797.61 лв., от което се установяват задължение на „***“ООД, но
поради това, че сметката не е заведена аналитично, не се установява към кой е
това задължение.
Съдът счита, че в група 49 Разни
дебитори и кредитори от Националния счетоводен сметкоплан са включени сметки,
чрез които предприятията отчитат възникването и погасяването на вземания и
задължения с трети лица, които не са обхванати от другите сметки за разчети, а
именно:491 - Разчети с доверители; 492 -Разчети за гаранции; 493 - Разчети със
собственици; 494 - Разчети по отстрочени данъци; 495 - Разчети по застраховки;
496 - Разчети по лихви; 497 - Провизии; 498 - Други дебитори; 499 - Други
кредитори.
Съдът приема, че сметка 492 - Разчети със собственици се
използва за отчитане на сметните отношения със собствениците на предприятието,
които не са намерили място по други сметки за отчитане на разчети.
Съдът счита, че сметка 499 Други кредитори е предназначена за отчитане
на задължения към трети лица, които не са обект на отчитане чрез други сметки,
т.е. такива извън собствениците, които в процесния случай са били С.И.Д. и Л.Д..
Ето защо приема, че в процесния случай не е
доказано от ищцата, че сумата в размер на 80 797.61 лв., респ. част от
нея, е внесена от съдружниците в ООД С.И.-Д. и Л.Д., т.е. не е доказано плащане
в тази част.При иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, какъвто е и процесният, в тежест
на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника да установи,
че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото (решение № 419/1.06.2006 г. на ВКС
по т.д.№ 12/2006 г., І т.о.).В процесният случай не е доказан горепосоченият факт на плащане.
Присъдените суми с оглед на
чл.236, ал.1, т.7 ГПК могат да бъдат заплатени от ответника по банковата
сметка на ищцата, посочена в нотариалната покана от 03.08.2020 г.
При този изход на процеса са дължими на
основание чл.78, ал.1 ГПК от ответника на ищцата разноски по делото съобразно
уважената част на иска в размер на 2 240.81 лв., а от ищцата на ответника
съгласно чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска разноски в размер
на 1 272.92 лв.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищцата разноски по делото по компенсация в размер на 967.89 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
ответника „***“ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***, да заплати на ищцата С.Л.Д.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на
35 340.50 лв., която представлява половината от подлежащите на връщане
111 080 лв., внесени приживе от баща й Л.Г.Д., починал на ***г. под
формата на направени от него допълнителни парични вноски, за които няма приети
решения от общото събрание съгласно чл.137, ал.1, т.9 ТЗ и чл.134 ТЗ, ведно със
законната лихва върху главницата от 35 340.50 лв., считано от предявяване
на ИМ - 23.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата над 35 340.50 лв. до 55 540
лв., т.е. за сумата от 20 199.50 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищцата С.Л.Д., ЕГН **********,***, могат да бъдат заплатени от ответника „***“ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***, по следната
банкова сметка: ***:“ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД IBAN: ***:UBBSBGSF Титуляр: С.Л.Д..
Осъжда ответника „***“ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“***, да заплати на ищцата С.Л.Д., ЕГН **********,***,
разноски по делото по компенсация в размер на 967.89 лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: