РЕШЕНИЕ
гр.София, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря И.Апостолова, като разгледа докладваното от
съдия Ташева гр.дело №7298 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от
10.10.2018 г. по гр.д. №16260/17 г., СРС, ГО, 120 с-в ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „А.”
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***-**********,
представлявано от В.Ч., със съдебен адрес: гр. София, ул. ***************,
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***,
представлявано от К.С., П.Б., че ответното дружество дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 24.96 лв.,
представляваща заплатена сума на ответника без правно основание, ведно със
законна лихва за периода от 23.11.2016 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 66892 от 2016 г. на
СРС, 120 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения при
условията на евентуалност обратен иск, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес ***, представлявано от К.С.,П.Б.,против Х.И.Х.,ЕГН
**********,***, със съдебен адре гр. София, ул. ***** **********, чрез адвокат К.Д.,
с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 43.18 лв., заплатена без правно основание, ведно със законната
лихва, считано от 04.05.2017 г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения при
условията на евентуалност обратен иск, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ******,против Х.И.Х.,ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 46.67
лв.,представляваща стойност за реално потребена електроенергия по договор при
общи условия по фактура № *********/10.11.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 04.05.2017 г. до окончателното плащане, като неоснователен, поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** да
заплати на „А.” ООД, ЕИК ******* сумата от 304.50 лв. (триста и
четири лева и петдесет стотинки), а в заповедното производство - сумата от
43.50 лв. (четиридесет и три лева и петдесет стотинки), на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК, съразмерно на поддържаната и уважена част от иска.
ОСЪЖДА „А.”
ООД,
ЕИК ******* да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** сумата от 296.10 лв. (двеста деветдесет и шест
лева и десет стотинки),съразмерно
на прекратената част от производството по делото, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, сумата в размер на 300 лв.(триста лева), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника в
частта ,с която се ,с която се се
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ответното дружество дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 24.96 лв.,
представляваща заплатена сума на ответника без правно основание, ведно със
законна лихва за периода от 23.11.2016 г. до изплащане на вземането и в частта,с която ОТХВЪРЛЯ предявения
при условията на евентуалност обратен иск, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД
против Х.И.Х. с правно основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 43.18 лв., заплатена без правно основание, ведно
със законната лихва, считано от 04.05.2017 г. до окончателното плащане.
Излага съображения, че решението е недопустимо,неправилно,в противоречие с материалния и процесуалния закон .Неправилно било прието ,че нямало спор,че вземането
за 24.96 лв.е сума за неустойка върху съдебното вземане от 1213.14 лв.по
фактура от 12.12.2014 г.;никога не са издавали фактури за въпросното
обезщетение или неустойка ;недоказан бил подписа на Х.Х.върху приложеното
пълномощно,за което се твърди,че е направена цесията ;писмените
потвърждения от името на Х.Х.нямат
нотариална заверка ;твърдяното уведомление на 27.07.2017 г.не е съобщено на
ответника ;договорът за цесия няма предмет ;неправилно е решението,с което се
признава вземане за лихва върху лихва ;неправилно е решението в частта за
обратния иск-Х.Х.се е обогатил със сумата 215.49 лв.,а Чез електро е обедняло.
Моли да
бъде отменено решението на СРС в посочените части .Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият е депозирал
отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.Претендира разноски .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
По отношение
възраженията относно Договора за цесия
от 12.09.2016 г.:Същият е сключен между ищцовото дружество и ТЛП Х.Х.за
поцесното вземане. Вземанията, предмет на
договора, са ясно индивидуализирани, съществуващи, изискуеми и годни да бъдат
предмет на разпоредителната сделка.
Ответникът
оспорва представителната власт на лицето, което е било упълномощено да сключи
от името на Х.Х.договора за цесия. СРС е допуснал въпроси към Х.Х.по реда на
чл. 176 от ГПК, като същият не се е явил да отговори лично на същите.
Независимо, че Х.не е изпълнил задължението си да се яви и да отговори на
поставените му по реда на чл. 176 от ГПК въпроси, същият е потвърдил писмено
действията на адвокат Д., действала по пълномощие и упълномощила друго лице,
представлявало Х.Х.при подписване на процесния договор за цесия, като също така
е потвърдил, че сумата, посочена в Договора за цесия като цена на прехвърлените
в полза на ищцовото дружество вземания срещу ответника, е заплатена и Х.я е
получил изцяло и напълно. Изявлението изхожда лично от Х.Х., което е било
удостоверено от помощник-нотариус по заместване Г.Н.при нотариус М.Г., рег. №
622 на НК и район на действие СРС, на 07.06.2018 г.
Чрез представената по делото
Нотариална покана рег. № 35625, том 10, акт 12 от 07.11.2016 г. на НотариусР.Д.,
рег. № 274 на НК и район на действие СРС, се установява, че е изпълнено
задължението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, като е удостоверено, че ответното дружество е
получило нотариалната покана на 08.11.2016 г. срещу подпис на разписка № 12 (л.
15-19 от делото).
Договорът за цесия е валиден, уведомяването на
длъжника е осъществено по предвидения в ЗЗД ред за това,поради което
възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
От събраните по делото доказателства
се установява, че ответникът е сторнирал главните и акцесорните вземания и
същите са останали като дебит - надплатени суми по сметка на потребителя, като
са извършени прихващания на вземанията на ответното дружество спрямо Х.Х.за
стойност на доставена електрическа енергия, отразена във фактури №№*********/10.11.2016
г. с падеж на плащане 07.12.2016 г.,*********/10.12.2016 г. с падеж на плащане
04.01.2017 г„ *********/12.01.2017 г. с падеж на плащане 06.02.2017 г. и
*********/10.02.2017 г. с падеж на плащане 06.03.2017 г., с процесните вземания
на потребителя за платените без основание неустойки. Съгласно чл.26 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, в
случаите на установено надплащане на сума в срок до издаване на следващата
фактура потребителят има право да заяви писмено до продавача искане за
възстановяването на надплатената сума, като след изтичане на срока за продавача
възниква възможност да извърши прихващане на надплатената сума. Тази възможност
съществува и в случаите на корекция на сметка при грешка в отчитането, съгласно
ал.5. Това прихващане се отразява в издаваната фактура. Обективирането във
фактурите на приспадането на надплатената сума от дължимата сума за плащане,
представлява своеобразно изявление на едната страна до другата по смисъла на
чл.104, ал.1 ЗЗД.
За периода
05.10.2016 г. до 03.02.2017 г. ответното дружество е начислило за обект,
находящ се в гр. Самоков, ул. „*********, клиентски номер № 300130572288, суми
за стойност на консумирана електрическа енергия, които суми не са били оспорени
от потребителя, същите не са били заплатени от него, като след приспадане на
сумата от 215.59 лв. на недължими суми за неустойка за просрочени плащания във
връзка с корекцията на сметката, е останала непогасена сумата от 23.42 лв.
Доколкото вземанията на ответника спрямо потребителя са възникнали и са станали
изискуеми след като действието на договора за цесия между ищцовото дружество и
третото лице помагач Х.Х.е породил действието си и спрямо ответника, последният
е отговарял спрямо цесионера-ищец по делото за връщане на заплатените без
основание суми, а не към Х.Х.. От цитираните фактури се установява, че
най-ранното вземане на ответника спрямо Х.Х., отразено във фактура № *********
е възникнало на 10.11.2016 г., а неговият падеж е на 07.12.2016 г. Изявлението
за прихващане по отношение на вземането по първата от посочените фактури, може
да бъде направено най-рано на 07.12.2016 г., когато настъпва срокът й за
изпълнение, за да се породи целения ефект, а по останалите фактури в последвали
дати след 07.12.2016 г. (чл. 103 от ЗЗД). Към тази дата вземанията са имали
вече за титуляр ищеца по делото. За това ответникът е бил надлежно уведомен на
08.11.2016 г. Ето защо и заявеното прихващане на задълженията на доставчика на
електроенергия срещу нововъзникналите му вземания към предишния кредитор не е
произвела целения правен ефект, тъй като не е налице насрещност на вземанията
към момента, в който са станали изискуеми.
Видно от
заключението на допълнителната ССЕ за периода до 14.03.2015 г.е начислена лихва
за забава върху сумата 1213.14 лв.по
процесната фактура /сума по съдебни вземания/от 12.12.2014 г.в размер на 25.30
лв.Лихвата в размер на 24.96 лв.,макар и начислена в по-малък размер е лихва за
забава върху главницата 1213.14 лв. по фактурата от 12.12.2014 г.
Затова
главният иск е уважен до размера, който се поддържа от ищеца, а именно - за
сумата от 24.96 лв.
По
предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на
обогатяване на ответника за негова сметка (на ищеца по обратния иск), връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, както и липсата на
правно основание за извършеното разместване на блага. От събраните по делото
доказателства се установява, че със заплатената като недължима сума в размер на
215.59 лв. като неустойка за забавено плащане върху призната за недължима
главница, „Ч.Е.Б.“ АД е прихванало суми
по задължения на Х.Х.за доставена електроенергия в негов полза.
От
изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи, се установява, че по
фактура № **********/29.12.2014 г. за периода до 08.10.2016 г. е начислена
лихва за забава в размер на 215.59 лв., като сумата от 1213.14 лв. по описаната
фактура е била сторирана с кредитно известие от 21.10.2016 г. Със сумата по
сторнираната фактура в размер на 215.59 лихва за забава са били прихванати
дължими суми по фактури с №№ *********/10.11.2016 г. за 46.67 лв.;
*********/10.12.2016 г. за 57.29 лв.; ********* от 12.01.2017 г. за сумата от
73.12 лв. и *********/10.02.2017 г. а сумата от 61.93 лв. Последната е погасена
частично до размера от 38.51 лв. Вещото лице е установило, че ответното
дружество е водило редовно счетоводните си книги, както и че е изплатено на
третото лице Х.Х.сумата от 17.47 лв. с РКО от 12.09.2016 г. Изслушано в съдебно
заседание вещото лице е дало отговор, че по процесната фактура са изплатени
всички начислени неустойки, като общият размер на начислената неустойка по
фактурата възлиза на 215.59 лв. За периода до 30.12.2014 г. върху главницата по
фактура №**********/29.12.2014 г. не е начислявана лихва за забава, а след тази
дата до14.03.2015 г. е начислена лихва за забава върху главницата от 1213.14
лв. в размер на 25.30 лв. Не се установява от събраните доказателства
ответникът по обратния иск да е получил в своя патримониум или от цитираната по-горе
сума от 215.59 лв. да е приспадната сума в размер на 43.18 лв., дължима за
заплащане към „Ч.Е.Б.“ АД, за да може да се достигне до извода за наличие на
предпоставките, обуславящи основателност на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Установените като прихванати от установената като недължимо платена сума от
215.59 лв. суми са с различен размер, поради което този иск правилно е приет за
неоснователен .
Постъпила е частна жалба от „Ч.е.Б.“ АД срещу определние от 01.03.2019 г.,постановено по чл.248 ГПК
Съдът неправилно отказал да уважи искането за изменение
на решението в частта за разноските.По делото било доказано,че между „Ч.е.Б.“и
клиентът им Х.Х.има общи вземания за 215.49 лв.за неустойка за забава по
издадена фактура от 12.12.2014 г. ,за които са образувани отделни дела за
минимални стойности като вземането е разделено по 20 лв.и са образувани 10
идентични заповедни производства като
разноски се претендират по 300 лв.за всяко производство.Разноските надвишават
многократно цената на исковете.Налице била злоупотреба с права.
Моли да се отмени определението и
да се отхвърли искането за разноски.
Ответникът по жалбата я счита за неоснователна.
С решението си СРС е признал в полза
на ищеца разноски за адвокат в размер на 300 за исковото
производство,редуцирани съобразно уважената част на иска.
С молба
чл.248 ГПК ответникът твърди недължимост
на разноските -известна схема на
адвокатите ,завеждане на множество дела при разделяне на дълговете с цел
начисляване разноски за процесуално представителство.
СРС е
оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК като счел ,че правилно е начислил
разноските.
При
така установената фактическа обстановка съдът стига до следните правни
изводи:
Образувани са от цедиралия
вземането Х.Х.на дружества,чийто собственик е Л.Ч.,с процесуален представител
адв.Д.Д.срещу „Ч.Е.Б.“АД
искови производства пред СРС
по предявени искове-гр.д. №15297/17г.141
състав,гр.д.23246/2017г.113 състав,22616/17 г.46 състав,16230/17 г.,120 състав
, чийто източници са общи вземания за неустойка за забава по издадена фактура от 12.12.2014 г .,всички
с малки суми с размер около 20 лева.Съдът
намира, че извършените от ищеца
процесуални действия по
предявяването на отделни искове за всяко от
вземанията с незначителен размер , за
които е била заплащана минималната държавна такса, защитата е била осъществявана
от адвокат в съдружия с общ ръководител и е бил претендиран минималния адвокатски хонорар,
представляват злоупотреба с процесуални права, в нарушение на чл. 3 ГПК. И това
е така, тъй като същите са насочени не само към защита на субективни права, но
целят и създаването на формални основания за увеличаване на разноските в тежест
на ответника и последващото им събиране - в частност размерът на
търсените разноски е в пъти по-голям от този
на съдебно предявеното притезание.
Основно задължение на всички субекти, според установения в
страната правен ред, е забраната да се злоупотребява с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е
изрично прогласено в редица нормативни актове /напр. чл. 57, ал. 2 от Конституцията
на Република България, чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 173 КЗ, чл. 187, ал.
2 КСО, чл. 289 ТЗ, чл. 8, ал. 1 КТ, чл. 6 ДЕС/. До злоупотреба с право може да
се стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода, когато
правото се упражнява, за да се изключи или да не се осъществи друга правна
възможност, когато право се упражнява, за да се увредят чужди права и интереси
и др.
Действително носителят на правото на иск е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и
предявяването на иск поначало е правомерно. Предявяването на иск е
неправомерно, само ако е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право. То е
недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с
цел да причини вреди или други неблагоприятни последици на насрещната страна
или когато се осъществява с цел да се извлече някаква облага от това /какъвто
именно е и настоящия случай/.В този смисъл и при приложението на чл. 3 ГПК,
извършените процесуални действия при злоупотреба с право не следва да бъдат
зачетени от въззивния съд.
Въззивният съд приема,че разделянето на исковете в отделни производства
между същите страни,целящо утежняване на отговорността на ответника
,представлява злоупотреба с право,поради което от ответника не се дължат разноски.
От
присъдената сума 304.50 лв.следва да се извади припадащата се част от
адвокатското възнаграждение 173.41 лв.и остава дължима сумата за държавна такса
и депозит ССЕ -131.09 лв.
Предвид изложеното частната жалба е
основателна,а обжалваният акт като незаконосъобразен следва да се отмени
.Разноски в производството по чл.248 ГПК не се присъждат.
Постъпила е частна жалба от „А.“ООД срещу определението от 01.03.2019 г. в
производство по чл.248 ГПК.
Частният жалбоподател иска да се
увеличи размера на присъдените му разноски.Предвид констатираната злоупотреба с
процесуални права разноски на ищеца не се дължат.
Искането за намаляване на присъдените разноски
на ответника е неоснователно.Съдът се произнася за разноските с крайния съдебен
акт.Не е преклудирана възможността за искане на разноски след прекратителното
определение за част от иска.Определената сума за юрисконсулт в размер на 300
лв.не е прекомерна,предвид фактическата и правна сложност на делото.
С
оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски по отхвърлената
въззивна жалба,но с оглед установената от съда злоупотреба с упражняване на
процесуални права такива не следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.10.2018 г. по гр.д.
№16260/17 г., СРС, ГО, 120 с-в
ОТМЕНЯ ,по подадена частна жалба от „Ч.Е.Б.“АД, определение от 01.03.2019 г. ,с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за
разноските
ИЗМЕНЯ
решението в частта за разноските ,с която ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** да
заплати на „А.” ООД, ЕИК ******* да заплати горницата над сумата 131.09 лв.до сумата 304.50 лв.и
ОТХВЪРЛЯ искането
на ищеца за присъждане на разноски за възнаграждение за
осъществено процесуално
представителство в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.