Решение по дело №183/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 274
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20221800500183
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500183 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 38/01.02.2022 г. по гр. д. № 792/2020 г. Районен съд
– гр. Самоков е признал за установено по отношение на П. Й. Г. и
Т.С.П., починала в хода на първоинстанционното производство,
продължило с участие на наследника й по закон П. Й. Г., участващ в
делото и на собствено основание, че С. Й.Г.е собственик на основание
давностно владение върху 1/2 идеална част от поземлен имот, целият с
площ от 1 284 кв. м., с имотен номер 276, от който имот е образуван
парцел VII в кв. 34 по регулационния план на село Д.о., община С.,
област С., при граници и съседи по скица: парцел VIІI, парцел VI,
улица и край на регулацията, ведно с цялата едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 53 кв. м., построена в югоизточната част
на УПИ VII-276, кв. 34. С този съдебен акт в тежест на ответника са
възложени разноските по производството, сторени от ищцата.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника с
оплаквания за необоснованост и неправилност. Въззивникът твърди,
че неправилно районният съд е приел за установен факта, че ищцата е
владяла процесния имот за период, по-дълъг от десет години, както и
1
че е демонстрирала намерение да свои същия. Установената върху
имота фактическа власт била на нищожно правно основание, поради
което извод за добросъвестно владение бил изключен.
Жалбоподателят твърди, че процесната къща била незаконна
постройка, поради което същата било невъзможно да бъде придобита
по давност. Искането е за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който искът да
бъде отхвърлен.
Въззиваемата С. Й.Г. оспорва въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното от
фактическа страна.
Страните не спорят, а и от представените по делото
удостоверение за наследници № 2879/23.12.2019 г., издадено от
община С., и удостоверение за наследници № 7/10.02.2022 г., издадено
от кметство с. Д. о., се установява, че страните са наследници по
закон, деца, на Й. Г. П., починал през 2012 г., и Т.С.П., починала през
2022 година.
С нотариален акт № 113, т. І, дело № 280/1964 г. на РС – гр. С.,
Г.П. Р. продал на наследодателя на страните Й.Г. П. дворно място с
пространство 1 200 кв.м., заедно с построените в него полумасивна
къща и стопанска сграда и навес, находящи се в с. Д. о., при съседи: С.
П. улица и С. Ст. П..
С нотариален акт № 150, т. І, дело № 436/1980 г. на на РС – гр.
С., Й. Г. П. продал на дъщеря си, ищцата С.Й. С., ½ ид. част от дворно
място с пространство 1 284 кв.м., находящо се в с. Д. о., при съседи:
С. П., улица и С.Ст. П., което дворно място е отбелязано по плана на с.
Д.о. с планоснимачен номер 276 и образува парцел VІІ от кв. 34.
Посочено е в нотариалния акт, че части от построените в дворното
място жилищни и стопански сгради, не се продават. Със същия
нотариален акт продавачът отстъпил на купувача С.Й. С. правото да
построи в останалата ½ ид. част от дворното място вила или жилищна
сграда съобразно утвърдения архитектурен план и даденото
строително петно.
С влязло в сила решение, постановено по в. гр. д. № 656/2019 г.
по описа на Софийски окръжен съд, е прогласена нищожността на
този договор за покупко-продажба по предявения от Т.С.П. срещу СТ.
Й. Г. иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.
13, ал. 3 и 7 от СК от 1968 година.
С нотариален акт № 84, т. ІІ, дело № 709/1986 г. на РС – гр. С.,
2
Й.Г. П.и Т.С.П. продали на сина си П. Й. Г. къща и плевня ведно с ½
ид. част от дворно място, цялото с пространство 1 284 кв.м.,
образуващо парцел VІІ, пл. № 246 в кв. 34 по плана на с. Д. о..
Видно от скица от 28.09.2020 г. на парцел VІІ - 276 по
регулационния план на с. Д.о. от 1977 г., същият е с урегулирана
площ 941 кв. метра. На скицата в имота са заснети три сгради –
масивна жилищна сграда, паянтова сграда и масивна сграда.
Видно от отбелязването в представената от ищцата скица от 1980
г. на парцел VІІ-276 в кв. 34, е издадено разрешение за проектиране на
вилна и жилищна сграда в имота, съответно – жилищна сграда за Й.Г.
П. и вила за С.Й. С., които са обозначени на скицата.
Според заключението на съдебно-техническа експертиза
процесната сграда е едноетажна, масивна, със застроена площ 53 кв.
м., а разположението й в имота е отразено от вещото лице на
приложена към заключението скица. При устните разяснения на
вещото лице в проведеното пред районния съд открито съдебно
заседание същото изразява становище, че сградата е в режим на
търпимост.
В производството пред районния съд са разпитани две групи
свидетели. От показанията на свидетеля Й. Д., които съдът кредитира
при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото, и от показанията на свидетеля
А.С., които съдът като безпротиворечиви кредитира изцяло, се
установява, че от началото на осемдесетте години на миналия век
ищцата установила фактическа власт върху процесното дворно място
в с. Д. о., в което по същото време започнал и строежът на къщата,
която от построяването й през 1983 – 1985 г. и досега ищцата ползва
без ничие противопоставяне. В същия период тя ползвала и
продължава да ползва и дворното място, което засаждала със
зеленчуци ежегодно. В това дворно място къща имал и брат й,
ответникът по иска. Топлите месеци в годината, от април до ноември,
ищцата живеела заедно със свидетеля Д. в процесния имот, а
останалата част от времето – в гр. С..
От показанията на свидетелите И.С.и М.С. се установява, че
ответникът П.Г. ползва дворно място в с. Д. о., в което са построени
две жилищни сгради, едната от които се ползва от него и семейството
му.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелите в частта относно
това кои лица са участвали в изграждането на процесната къща и кой е
3
финансирал строителството й, тъй като тези факти имат отношение не
към възникване на собствеността върху имота, а към пораждането на
облигационни правоотношения между страните, които са без значение
за спорното право.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Спорният по делото въпрос е придобила ли е ищцата 1/2 ид. ч. от
правото на собственост върху процесното дворно място и правото на
собственост върху построената на 53 кв. м. жилищна сграда на
основание давностно владение, установено през 1980 година.
Ищцата твърди, че при сключването на договора за покупко-
продажба през 1980 г., признат за нищожен между страните (арг. от
чл. 298, ал. 2 ГПК) с решение по в. гр. д. № 656/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд, е била добросъвестен владелец. Ето защо
счита, че достатъчно за признаване на собствеността й върху спорния
имот е установяването, че е упражнявала в период, по – дълъг от пет
години, фактическа власт с намерение за своене без ничие
противопоставяне. Извод обаче за добросъвестно владение в случая е
изключен. Добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС,
когато владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик,
или когато формата на сделката е опорочена. Нищожният договор не
може да породи правни последици и затова купувачът по такъв
договор не може да има качеството на добросъвестен владелец - той
не е придобил имота на годно правно основание поради порок на
договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. В
този случай приобретателят, получил владението от праводател по
нищожен договор, може да придобие собствеността на оригинерно
основание (придобивна давност), ако владее най-малко десет години -
чл. 79, ал. 1 ЗС. Анализът на събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Й. Д., А.С. и М. С.
водят до категоричния извод, че ищцата, установила владение върху
спорния имот още през осемдесетте години, е ползвала същия с
намерение да го свои без ничие противопоставяне, била е допускана в
имота както от своите родители приживе, така и от съсобственика на
дворното място – ответникът П.Г.. Това владение, започнало в
4
началото на осемдесетте години нито е било смущавано, нито
прекъсвано, като е продължило повече от десет години. Възражението
на ответника, че спорната сграда не може да бъде придобита по
давност, тъй като не е в режим на търпимост, е неоснователно, тъй
като към настоящия момент сградата реално съществува, няма открита
процедура за нейното премахване, поради което представлява обект на
право на собственост. Законодателят не е изключил незаконните
строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни права,
нито ги е изключил от гражданския оборот (разяснения относно
значението на уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на
търпимост на незаконни строежи и на удостоверението за търпимост
при спорове за собственост на незаконен строеж се съдържат в
решение № 60087 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2020 г., II
ГО).
Съобразно установените по делото факти съдът намира, че
ищцата е придобила по давност спорното имуществено право, поради
което ще признае съществуването му в отношенията й с ответника.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния
в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е отправила искане за присъждане на разноски
нито с отговора на въззивната жалба, нито до приключване на
съдебното дирене пред въззивния съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/01.02.2022 г., постановено по
гр. д. № 792/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5