Р Е Ш Е Н И Е
№...........................................2022
г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети
състав,
в публично заседание на четвърти май 2022 г.,
в състав:
Административен
съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм. дело № 89 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000321001415-091-001/27.09.2021 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 282/13.12.2021
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/
Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.
Жалбоподателят в
жалбата
и в публично съдебно заседание, чрез представител
по пълномощие, оспорва РА като незаконосъобразен, постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на органите по приходите, че са
налице основания за извършване на ревизията по особения ред за облагане по чл.
122 от ДОПК. Сочи, че не са налице данни за получени доходи, които не са
декларирани, а обратното твърдение на данъчните органи е основано единствено на
предположения. Подателят на жалбата оспорва отразените в паричните потоци разходи
за подобрения на недвижимо имущество, като счита, че неоснователно не са
признати финансирания в размер на 97000 лева, предоставени от неговия зет В.З.С.,
който от дълги години живее и работи във Федерална Република Германия. Отправя
искане за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на направените по делото
разноски съгласно представен списък.
Ответната страна
– Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита обжалвания РА за
законосъобразен по съображенията, изложени в потвърждаващото го решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 655,71 лева.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни доводи за законосъобразност на РА са изложени в депозирани по делото
писмени бележки.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона
форма и срок, поради което е допустима.
Предмет на
съдебна проверка в настоящото производство е РА № Р-03000321001415-091-001/27.09.2021
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 282/13.12.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП,
с който в тежест на С.Д.С. са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по
чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
за данъчен период /д.п./ 2017 г. в размер на 1 533,72 лева – главница, и
530,88 лева – лихви, за д.п.2018 г. в размер на 1 878,03 лева – главница,
и 459,63 лева – лихви, за д.п.2019 г. в размер на 1 559,60 лева – главница,
и 223,13 лева – лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 316,17 лева – главница, и
13,17 лева – лихви.
Ревизионният акт
е издаден от компетентни органи, в предписаната от закона форма, в срок, при
спазване на процесуалните правила и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Ревизионното
производство е с обхват установяване на задължения данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г.
и е възложено и проведено от органи по приходите, изрично посочени в нарочни
заповеди на Изпълнителния директор на НАП /л. 659 и л. 660/, издадени на
основание чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите.
В хода на
установителното производство органите по приходите са констатирали, че през
ревизирания период С.Д.С. е местно физическо лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от
ЗДДФЛ без регистрация като едноличен собственик, няма
участия в търговски дружества и не е регистриран като земеделски производител.
Ревизираното лице е било в трудови правоотношения с работодател „Напоителни
системи“ ЕАД – клон Черно море, като за периода 2016 г. – 2020 г. няма данни за подадени справки по чл. 73
от ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, наеми, ренти,
дивиденти и др. подобни. С.Д.С. не е подавал годишна данъчна декларация /ГДД/
по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди.
Установено е, че с Постановление за възлагане на недвижим имот изх. №
19462/20.05.2016 г. /л. 31-32-гръб и л. 67/, издадено от частен съдебен
изпълнител Д.П.Я по изпълнително дело /ИД/ № 20137110400405, на С.Д.С. е
възложен поземлен имот /ПИ/ – лозе с идентификатор № 10135.5401.1356, с площ по
документ за собственост 750 кв.м., а по кадастрална скица с площ от 722 кв.м.,
находящо се в землището на гр. Варна, местност „Б**“, заедно с построена в него
масивна жилищна сграда с площ 34 кв.м. и изба с площ 15 кв.м. От представените
от ревизираното лице документи, писмени обяснения и декларации /л. 14-43 и
292-302/, както и от останалите, събрани в хода на ревизионното производство,
доказателства, органите по приходите са констатирали, че през периода
01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. в недвижимия имот са извършени СМР, в резултат на
които е изградена и изцяло завършена двуетажна жилищна сграда с РЗП 216.20
кв.м. Направени са и масивна ограда, подпорни стени, циментови пътеки и други
подобрения.
Видно от представената от ревизираното лице справка за извършените
подобрения на сграда, собственост на С.Д.С. и И.С.С, придобита с Постановление
за възлагане на публична продан по ИД № 20137110400405, изх. № 19462/20.05.2016
г., вложените при строителството материали и обзавеждане са на обща стойност 98 382,73
лева без ДДС, 113 140,10 лева с включени 15 % фира, и 135 768,20 лева
с ДДС /л. 297-299/. Представени са писмени обяснения от С.Д.С. /л. 302/,
съгласно които направените разходи за подобрения на имота са на стойност около
50000 лева през 2017 г., около 45000 лева през 2018 г., около 29000 лева през
2019 г. и около 7000 лева през 2020 година. Посочено е, че е възможно
похарчените суми да се разминават по стойност, период на изпълнение и вид на
СМР, поради това, че същите не са изпълнявани от фирма и не се съхраняват
счетоводни документи за строителни материали, а реализираните подобрения /СМР/
са изпълнени по стопански начин със сили и средства на семейството. Не са
представени документи за закупени и вложени строителни материали и услуги.
Относно произхода на средствата, с които са извършени подобрения в
недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, местност Б**, от страна на С.Д.С. е
представена декларация /л. 19/, съгласно която той и съпругата му са вложили
лични средства в общ размер на 25000 лева, средства от зет му В.З.С. в размер
на 97000 лева и средства от баща му и майка му в общ размер на 9000 лева.
Представена е декларация от В.З.С. /л. 22-гръб/, съгласно която в периода от 2017
г. до момента е вложил 97000 лева за извършване на подобрения в недвижим имот с
идентификатор 10135.5401.1356, находящ се в гр. Варна, местност „Б**“,
представляващ земя и сграда, като произходът на средствата е от трудови
правоотношения в чужбина.
Във връзка с твърденията на ревизираното лице, че зет му е вложил лични
средства в размер на 97000 лева в подобрението на процесния недвижим имот, в
хода на ревизионното производство са извършени редица процесуални действия,
подробно описани в ревизионния доклад, при които са събрани доказателства от
трети лица /В.З.С., П. С.С./, включително държавни и общински органи /НАП, НОИ,
ОД на МВР Варна, Община Варна/. Установено е, че в представена декларация В.З.С.
твърди, че паричните средства за подобрение на процесния недвижим имот са
вложени лично от него по време на престоите му в България, а когато не е бил в
България, с неговите средства е разполагала съпругата му – П. С.С., която е
извършвала плащанията от негово име. От страна на В.З.С. и П.С.С.не са
представени документи за закупени строителни материали и услуги. Въз основа на
представени от В.З.С. документи /л. 125-150-гръб/ органите по приходите са
констатирали, че сумарно доходите на лицето от чужбина и България, за периода
2013 г. – 2020 г., са в общ размер на 122000 лева. Установено е, че през 2015
г. лицето е било безработно и е получавало обезщетения за безработица, чието
изплащане е започнало на 12.06.2015 година. Констатирано е, че за периода 2013
г. – 2017 г. В.З.С. е бил безработен 715 дни, през който период не е получавал
обезщетения за безработица. През месец 03.2015 г. В.З.С. е придобил МПС, внос
от Германия, на стойност 4000 евро /л. 331-333/. Според органите по приходите
представеното удостоверение за размера на получаваните от В.С. семейни помощи
за деца от държава членка на ЕС, установяващ размера на месечните добавки за
деца за времето от 2018 г. до 2019 г., от 194 евро за едно дете, не доказва
твърдението, че в резултат на спестяванията от детски помощи са кумулирани
средства в размер на 22409 лева. Посочено е, че не са представени
доказателства, че за времето на престоя си в Германия, разходите за живот на В.С.,
в т.ч. за квартира, храна и други битови и транспортни разходи за отиване и
връщане в страната, са поемани от чуждестранния работодател. Прието е, че
приложеният по административната преписка договор за сезонна заетост обосновава
извод за липса на постоянни и регулярни доходи от чужбина на В.С. за целия
времеви период от 2013 г. – 2019 година.
По информация от „Граничен контрол“ през периода 01.01.2013 г. –
01.04.2021 г. за В.З.С. са регистрирани влизания/излизания от Република
България, преобладаващата част от които /21 на брой/ през Аерогара София и
Аерогара Варна. Съгласно Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот
от Фонд „Настаняване на наематели“, считано от 20.04.2017 г. на В.З.С. и П.С.С.е
предоставено общинско жилище от Фонд „Настаняване на наематели“, находящо се в
гр. Варна, ж.к. „В**“, бл. 39, вх. 2, ап. 30 /л. 365-371/. При анализ на
извлеченията от банковите сметки с титуляр П.С.С./л. 373-419/, е установено, че
за периода 25.04.2017 г. – 02.05.2017 г. лицето е изтеглило парични средства в
брой в размер на 10200 лева. Произходът на средствата е левов депозит в размер
на 10077 лева, формиран на база преведени на 04.03.2015 г. 6400 евро от В.С..
Органите по приходите са приели, че тези средства са изразходени за ремонт и
обзавеждане на общинското жилище.
В писмени обяснения /л. 372/ П.С.С.е декларирала разходите за живот на
семейството си за периода 2013 г. – 2020 г., чийто размер е счетен от
ревизиращите органи за твърде занижен. Относно доходите на П.С.С.органите по
приходите са констатирали, че през 2013 г. и 2014 г., същата е била в отпуск за
раждане и отглеждане на малко дете, за което е получавала обезщетение от НОИ,
видно от сметката й в „Банка ДСК“ EАД – от
155 лева до 340 лева месечно. През 2013 г. са й превеждани стипендии от
Технически университет – Варна в размер на 85 лева месечно, както и от
Агенцията за социално подпомагане – по 35 лева месечно до месец 03.2014 година
/л. 316/. Констатирано е, че от 17.03.2015 г. до 10.12.2015 г. П. С.е
безработна без право на обезщетение. От месец 02.2016 г. по данни от Декларация
/Обр. 1/, подадена в НАП от осигурителя Община Аврен, П.С.С.е получавала нетно
месечно възнаграждение около 440 лева, което е малко над минималната работна заплата
за страната за 2016 година, която е 420 лева. Направен е извод, че доходите на П.С.С.за
посочените периоди са минимални и не биха могли да осигурят нормално
съществуване на нея и детето й, без доходите от съпруга й от работата му в
чужбина.
Предвид събраните доказателства и установените въз основа на тях факти и
обстоятелства органите по приходите са приели, че не са представени
доказателства, В.З.С. да е разполагал със спестени средства в размер на 97000
лева, които да бъдат вложени в подобренията на имот с идентификатор
10135.5401.1356, находящ се в гр. Варна, местност „Б**“, собственост на
ревизирания данъчен субект и неговата съпруга. Посочено е, че в подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че като местно лице по чл. 4 от ЗДДФЛ за
положения труд по правоотношения извън територията на страната В.З.С. е следвало
да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което той не е сторил, поради което са счели,
че липсват категорични доказателства за получени от лицето доходи от чужбина,
както и за точния им размер.
Заключено е, че В.С. и П. С.не са участвали с финансиране при изграждане
на жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, район Аспарухово. местност „Б**
Север“, поради което разходите във връзка с изграждането й са за сметка на
жалбоподателя и неговата съпруга.
За установяване на стойността на извършените по стопански начин
строително-монтажни работи /СМР/ по години за периода 2017 г. – 2020 г. в имот,
находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Б** Север“, в хода на
ревизионното производство, на основание чл. 63 от ДОПК, с Акт за възлагане на
експертиза № Р-03000321001415-01-001/29.06.2021 г. /л. 652/ на независим
оценител е възложено да изпълни посочената задача. При изготвяне на експертното
заключение /л. 421-425/ вещото лице е използвало метода на увеличената стойност
/метод на разходите/, въз основа на който е определило стойност на извършените
СМР и подобрения по стопански начин в общ размер на 127595 лева /без ДДС/, в
т.ч. по години, както следва: за 2017 г. – 40775 лева, за 2018 г. – 53703 лева
и за 2019 г. – 15998 лева, както и стойност на извършените СМР и подобрения по
метода на увеличената стойност /стойността на СМР с печалба за строителя/ в общ
размер на 142907 лева /без ДДС/ в т.ч. по години, както следва: за 2017 г. –
45668 лева, за 2018 г. – 60148 лева и за 2019 г. – 37090 лева.
Представеното заключение на експерта-оценител е прието от приходните
органи за пълно и компетентно дадено, като 1/2 от стойността на направените разходи
за извършените СМР и подобрения, определени по метода на увеличената стойност
/стойността на СМР с печалба за строителя/, за д.п.2017 г., д.п.2018 г. и
д.п.2019 г., са включени в разходната част при извършената съпоставка между
доходите и разходите на С.Д.С. за посочените данъчни периоди, тъй като
построената сграда е в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.
Органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК, а именно: т. 1 – до започването на ревизията не е подадена
декларация, когато задължението се определя по декларация; т. 2 – налице са
данни за укрити приходи или доходи; т. 5 – документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване. Връчено е Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №
Р-03000321001415-113-001/28.06.2021 г. /л. 363/, с което ревизираното лице е
уведомено, че данъчната основа за облагане с данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г., ще бъде
определена по реда на 122-124а от ДОПК. Изготвено е и Уведомление но чл. 17,
ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-03000321001415-139-001/28.06.2021 г. /л. 359-360/,
връчено на ревизираното лице на 29.06.2021 г. /л. 357/. С ИПДПОЗЛ изх. №
Р-03000321001415-040-004/28.06.2021 г. /л. 356/ са изискани декларации за
имущественото състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, каквито са представени от С.С.
за ревизираните 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 година /л. 339-352/.
Органите по приходите са извършили анализ на относимите към ревизираното
лице обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК /стр. 3-23 от РД, л. 454-464-гръб
от адм. преписка/, след което са направили съпоставка на имущественото
състояние, получените доходи и извършените разходи от С.Д.С., отразена в
табличен вид по години на стр. 30-31, 37-38, 43-44, 48-50, 54-55 от РД /л.
451-гръб-450, 447, 444, 442-гръб – 441, 439-гръб – 438/.
Определено е начално салдо към началото на ревизирания период /01.01.2016
г./ в размер на 5000 лева, която сума е дарена на ревизираното лице от неговата
майка П.А.К. Предвид твърденията на С., че е разполагал с парични средства в
брой и към 31.12.2016 г., органите по приходите са приели че същият е
разполагал с тази сума /5000 лева/ и към 01.01.2017 година.
В приходната част на извършената съпоставка на имущественото състояние на
ревизираното лице и направените от него разходи и получените доходи отражение
са намерили доходите от трудови правоотношения, наличните парични средства по
банкови сметки в началото на всеки ревизиран период, получени дарения от
майката и бащата на ревизирания данъчен субект и получен през 2018 г. стоков
кредит от „Банка ДСК“ EАД, а в
разходната част са включени разходи за издръжка и живот съгласно представена декларация от С.Д.С. /л. 14/,
разходи за гориво съгласно представена декларация от С.Д.С. /л. 36/, разходи за
комунални разходи /ел. енергия, телефон, ВиК/, разходи за застраховки, разходи
за банкови такси, разходи за обслужване на стоков кредит, разходи за
строителство на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово,
местност ,,Б** Север“, съгласно изготвена в хода на ревизията експертиза, разходи
за платени местни данъци и такси, разходи за покупка на техника, 1/2 част от
извършени разходи за обзавеждане на недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
район Аспарухово, местност „Б** Север“, въз основа на представена от
ревизираното лице справка /л. 297-299/, наличните парични средства по банкови
сметки в края на всеки ревизиран период.
С възражението срещу изготвения ревизионен доклад са представени
допълнително следните документи:
-
декларация от Т.О.Н /кум на П.
и В.С.и/, съгласно която същият е извършил безвъзмездно ел. монтажни дейности
по подмяна на електрическа инсталация /полагане на кабели, контакти, ключове,
осветителни тела, монтаж на разклонителни кутии, монтаж на ел. табла и др./,
изграждане на видеонаблюдение и външно осветление на семейната къща. Посочено
е, че стойността, на необходимите материали е около 6500 лева, като същите са
закупени лично от него, но средствата са му предоставени от П. и В.С.и /л.
624/;
-
декларация от С.М.Р, съгласно
която същият е изпълнил дейности, свързани с мазилки, шпакловки, боядисване и
окачени тавани, за което е получил възнаграждение от 1500 лева. Посочено е, че
вложените материали са на стойност около 4000 лева, като са закупени лично от
него, но средствата са предоставени от П. и В.С.и /л. 625/;
-
декларация от С.К.И, съгласно
която, същият е извършил строително-монтажни работи, свързани с полагане на
теракот, фаянс, монтаж на санитарни прибори в баните и каменна облицовка на
къщата, като за положения от него труд е получил 1500 лева. Посочено е, че стойността
на закупените материали е в размер на 11400 лева, която сума е получил от В.и П.
С.и /л. 625 гръб/;
-
банкови извлечения с титуляр П.
С.Д. /С./ /л. 527 – 624-гръб/.
Органите но приходите са приели, че представените декларации са новосъздадени
частни документи, целящи да докажат изгодни за ревизираното лице факти и
обстоятелства, поради което същите не са приети като годни доказателства за
вложени в изграждането на къщата парични средства от В.З.С.. След извършена проверка
в информационния масив на НАП е установено, че С.М.Р и С.К.И не са подавали ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за нито един отчетен период, респективно не са декларирали
получени доходи за извършени услуги, което обстоятелство според ревизиращите
органи по приходите е в подкрепа на извода, че декларациите на тези лица са
недостоверни и новосъздадени с цел доказване на изгодни за ревизираното лице факти
и обстоятелства.
Органите по приходите са анализирали представените банкови извлечения с
титуляр П. С.С., като е направен извод, че постъпилите по сметката й парични
средства са много под твърдения размер от 97000 лева, които според ревизираното
лице са вложени в извършените подобрения на недвижимия имот.
В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, доходите
и разходите на С.Д.С. е установено превишение в годишен аспект на извършените
разходи над получените доходи за 2017 г. в размер на 15 337,25 лева, за 2018
г. в размер на 18 780,30 лева, за 2019 г. в размер на 15 596,04 лева и
за 2020 г. в размер на 3 161,73 лева, от което е формирана данъчна основа
за облагане по чл. 122 от ДОПК. Върху така определената данъчна основа е
установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 533,72 лева
за 2017 г., в размер на 1 878,03 лева за 2018 г., в размер на 1 559,60
лева за 2019 г. и в размер на 316,17 лева за 2020 г. и на основание чл. 175,
ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени съответните закъснителни лихви.
Възприемайки изцяло
фактическите и правните доводи на ревизиращия екип, решаващият орган по чл.
152, ал. 2 от ДОПК е потвърдил с решението по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
ревизионния акт.
По делото са събрани гласни
доказателства. В качеството на свидетели са разпитани лицата П. С.С., В.З.С., Д.
С.Д. и Т.О.Н.
Свидетелят С.– дъщеря на
жалбоподателя, заявява, че от 2013 година до момента съпругът й В.З.С. работи в
Германия, но не се сеща при кои работодатели, а преди това, в периода от 2007
г. до 2011 г. е работил в Англия, като от работата си в чужбина е имал спестени
пари, които е съхранявал в дома на родителите й, където са живеели и те. Сочи,
че В.С. е внасял сумите в България в брой, средно между 5000 и 8000 евро,
два-три пъти годишно. Дава показания, че около 100000 лева от спестените
средства са изразходвани за закупуване на материали, вложени в къщата на
родителите й, като строителните дейности са извършени от роднини и приятели на
семейството. Заявява, че през този период тя е получавала доходи от трудово
правоотношение, от майчинство и от стипендии като студентка, поради което
парите, спестени от съпруга й, не са харчени за издръжка на нея и на детето им.
Посочва, че през месец април 2017 година семейството й е настанено под наем в
общинско жилище, което е било в добро състояние и не са вложили много средства
за обзавеждането му. Свидетелят С.твърди, че има устна уговорка с майка си и
баща си апартаментът на родителите й да остане за нейния брат, а къщата – за
нея и семейството й. Твърди, че разходите за пътуванията на съпруга й от
Германия до България и обратно са заплащани от нея.
Съгласно показанията на
свидетеля С. – зет на жалбоподателя, от 2007 година е работил в Англия, като за
период от четири години е спестил около 26000-27000 паунда. След това е работил
в Германия, като разходите му за издръжка /квартира, храна, консумативи/ са
поемани от работодателите. Посочва, че през 2016 година за пет месеца е работил
на кораб във Франция, като отново разходите му за издръжка са поемани от
работодателя. Заявява, че трудовото си възнаграждение е получавал по банкова
сметка ***, а спестените пари са носени предимно на ръка и рядко са пращани по
банков път. Твърди, че е дал около 100000 лева на тъста си С.С. *** – през 2017 г. около 50000 лева, през 2018
г. – около 26000-27000 лева, през 2019 г. около 10000 лева и през 2020 г. –
около 21000-22000 лева. Сочи, че бащата на жена му и брат ѝ, който е ВиК
инженер, са строили къщата, както и че е помагал още един човек, който той не
познава и не е виждал, а неговият кум Т.е направил ел. инсталацията. Сочи, че по
документи къщата е собственост на родителите на неговата съпруга, но имат
уговорка с тях, че след известно време тази къща ще остане за неговото
семейство – за него, за жена му и за техните деца, поради което е вложил
средства в нейното изграждане. Дава показания, че в наетото от него и съпругата
му общинско жилище единствено са пребоядисали и са купили хладилник, пералня и
печка, които са били втора употреба, а обзавеждането са взели от стария
апартамент на майката и бащата на съпругата му, когато са живели при тях.
От показанията на свидетеля Д. – син на жалбоподателя,
се установява, че същият е ВиК инженер, като е помагал при изграждането на
къщата на родителите си в местност „Б**“. Твърди, че той, заедно с негов
приятел, който е майстор, са извършили зидариите на къщата, за която няма
издадени строителни книжа. Заявява, че довършителните работи по къщата за
започнали през 2018 година, а през 2019 година са правени подобрения по двора,
като парите са предоставени основно от неговия зет /съпруг на сестра му/ В.С.. Материалите
са закупувани от големите строителни магазини. Свидетелят Д. сочи, че между
него, сестра му и неговите родителите има устна уговорка, че за него ще остане
апартаментът на родителите му, а за сестра му къщата.
Свидетелят Н. дава показания,
че притежава висше образование, магистърска степен по специалност „ел.
обзавеждане в промишлеността и сгради“, като през 2018 година и 2019 година е
правил ел. инсталацията – силно токова, включваща контакти и лампи, и
слаботокова, представляваща видеонаблюдение, на къщата на жалбоподателя,
находяща се в град Варна, местност „Б**“. Сочи, че материалите предимно са му
доставяни, а рядко ги е закупувал той, като парите за закупуване на материалите
са давани от П. и В. /дъщерята и зетя на жалбоподателя/. Твърди, че не е
получавал парични средства, за извършената от него работа.
По делото са представени
доказателства за квалификацията на разпитаните по делото свидетели – Д. С.Д. и Т.О.Н
– дипломи за висше и за средно специално образование /л. 111-117 от делото/,
както и документи за заплатен от В.З.С. данък върху доходите от труд, издадени
от съответните данъчни служби в Германия /л. 52-71 от делото/, и разпечатка на
извлечение от банкова сметка ***.01.2016 г. – 31.12.2016 г. /л. 72-77 от
делото/.
Като доказателства по делото
са приети и приложени документи, предоставени от Община Варна, Район Младост,
относно настаняването на В.З.С. и П.С.С.под наем в общинско жилище /л. 90-110
от делото/.
Между
страните по делото не се спори, че установените с РА допълнителни задължения на
С.С. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2017 г., д.п.2018 г., д.п.2019 г. и
д.п.2020 г. са определени от органите по приходите след извършена съпоставка на
имущественото състояние, доходите и разходите на жалбоподателя, при която е
установен недостиг на парични средства, за които е прието, че представляват
доход на жалбоподателя, респ. същите са счетени за данъчна основа, върху която
е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Не е спорно и че облагането на
лицето е извършено по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК.
Основните
спорни въпроси по делото касаят включените в изготвените съпоставки между
доходите и разходите на жалбоподателя за д.п.2017 г., д.п.2018 г. и д.п.2019 г.
разходи за подобрения на недвижим имот в град Варна, местност „Б**“, и
наличието на основания за извършването на облагането по особения ред на чл. 122
от ДОПК.
Твърдението на жалбоподателя
е, че СМР и подобренията в недвижимия имот са извършени със средства, предоставени
от неговия зет В.С., т.е. тяхната стойност не представлява извършен от него
разход, поради което следва да бъде изключена от разходната част на изготвените
съпоставки между доходите и разходите за д.п.2017 г.,
д.п.2018 г. и д.п.2019 г., което ще доведе до липса на превишение на разходите
над доходите, респ. до липса на основание за облагане по аналог.
От събраните по делото
доказателства не се установява СМР и подобренията в недвижимия имот на
жалбоподателя, находящ се в гр. Варна, местност „Б**“, да са извършени със
средства, предоставени от неговия зет В.С.. Въпреки наличието на данни, че през
ревизираните данъчни периоди С. е работил в чужбина, по делото няма
доказателства нито за точния размер на получаваните от него доходи, нито за
спестяването на същите и изпращането им в България, а още по-малко за
предаването им на жалбоподателя и то именно с цел закупуване на материали за
извършване на СМР на имота и подобрения в него. Предоставянето на частични
данни за получени доходи от чужбина не обосновава автоматично извод, че същите
са спестени от лицето, съответно, че са вложени в строителството на недвижимия
имот. Недоказано остана твърдението, че В.С. е пребивавал на територията на
Германия на издръжка на своите работодатели, поради което е успявал да спестява
почти цялата си заплата. Не са представени доказателства за подобна
договореност между С. и съответните чуждестранни работодатели, поради което не
може да се приеме, че същият не е извършвал разходи за издръжка по време на
престоя си в Германия. Освен това са налице данни за извършени от него разходи
за закупуване на МПС, както и че съпругата му през ревизирания период е получавала
много ниски доходи /единствено от обезщетения за майчинство, стипендии от
университет и трудови доходи в минимален размер/, поради което правилно
органите по приходите са приели, че В.С. е подпомагал нейната издръжка и тази
на детето им. Липсват доказателства и за предоставяне на парични средства от П.
и В.С.и на жалбоподателя, както и за закупуване на материали, които да бъдат
вложени в строежа на къщата.
Горните изводи не се
разколебават от ангажираните по делото гласни доказателства. Трима от
четиримата по делото свидетели са в близки родствени отношения с жалбоподателя
– син, дъщеря и зет, поради което дадените от тях показания, установяващи
благоприятни за жалбоподателя факти, представляват доказателства с най-нисък
интензитет на убеждаващо въздействие. Същите противоречат на останалите
доказателства и на установените по делото факти и обстоятелства, поради което
не доказват твърденията в жалбата относно разходите във връзка с изграждането
на недвижимия имот. Свидетелите С., С.и Д. единствено заявяват, че парите за
закупуване на материалите са дадени от В.С., без обаче да посочват конкретни
суми, време и място на внасянето им в България и предаването им на С.С.. По
делото не са представени документи /фактури, стокови разписки, кантарни
бележки/ за това какви материали са закупувани, откъде, на каква стойност и с
какво качество, за да се извърши преценка относно реално изразходваните
средства. Свидетелските показания на С. и С.противоречат на представените по
делото писмени доказателства от Община
Варна, Район Младост, относно отдаването под наем на В.З.С.
и П.С.С.на общинско жилище през 2017 година, видно от които лицата, за които се
твърди, че са предоставили паричните средства за изграждане на процесния имот
през 2017 година, са декларирали, че не са разполагали с парични средства.
Декларираното от В.и П. С.пред общинските органи представлява извънсъдебно
признание на факти и обстоятелства, поради което дадените от тези свидетели
показания в тази част не следва да бъдат кредитирани. Правилно от данъчните
органи е отбелязана и пълната липса на логика едно лице /в случая свидетелят С./
да влага парични средства в голям размер /97000 лева/ в изграждането на
недвижим имот, чужда собственост. Заявеното от свидетелите, С., С.и Д., че имат
устна уговорка със собствениците на имота /жалбоподателя и неговата съпруга/ за
разпределение на имуществото при евентуално наследяване, при което процесната
къща да се отреди в наследство на П. и В.С.и, не обосновава твърдяното
предоставяне на парични средства от С. на жалбоподателя. На първо място, защото
в случая не е налице открито наследство /вж. чл. 1 от Закона за наследството/ и
на второ – тъй като В.С. /зет на жалбоподателя/ не се явява негов наследник по
закон /аргумент от Глава втора от Закона за наследството – чл. 5-12/, нито има
данни, че е такъв по завещание /чл. 13 от Закона за наследството/.
Съдът
не кредитира с доверие показанията на свидетеля Н., данните в които
противоречат на тези в писменото обяснение на същото лице, дадено в хода на
ревизионното производство /л. 624/. При разпита му по делото този свидетел
твърди, че материалите предимно са му доставяни, като по изключение са
закупувани от него, както и че С.С. не е взел участие в изграждането на ел.
инсталацията на къщата, докато по време на ревизията е заявил, че той лично е
закупувал материалите за изграждане на инсталацията, която е изградена с
помощта на С.С.. Констатираните несъответствия и близките приятелски отношения
на този свидетел с В.С. – лицето, за което се твърди, че е предоставило
паричните средства, предопределят неговата заинтересованост от изхода на делото
и обуславят недостоверността на неговите показания, включително относно
предоставянето на средствата за изграждане на къщата и извършените подобрения в
нея.
Представените
в хода на съдебното производство документи за заплатен от В.З.С. данък върху
доходите от труд, издадени от съответните данъчни служби в Германия, и
разпечатка на извлечение от банкова сметка ***т наличието на парични средства в
брой към процесните периоди, които да бъдат предоставени на жалбоподателя за
закупуване на строителни материали, които да бъдат вложени в изграждане на
притежавания от него недвижим имот. По делото не са налице данни за това как
твърдените парични суми са стигнали до територията на Република България. Във
връзка с твърдението на свидетеля С., че е притежавал банкова сметка ***, по
която е получавал трудовото си възнаграждение, не са представени никакви
доказателства, поради което не може да се установи размерът и периодът на
получаване на доходите, моментът на тяхното теглене и изпращането им до
България.
Налага
се извод за недоказване от страна на носещата доказателствената тежест страна в
процеса /жалбоподателя/ на твърдяното обстоятелство, че паричните средства за
извършените СМР и подобрения в имота, находящ се в гр. Варна, местност „Б**“,
са предоставени от В.С.. Последицата от това е прилагането на правилата на
доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за
несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които черпещата
благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно
доказване. С оглед горното съдът счита за правилен и съответен на материалния
закон достигнатият от приходните органи извод, че разходите за направените СМР
и подобрения в имота са извършени от собствениците на същия – жалбоподателя и
неговата съпруга.
Предвид
установеното несъответствие в имущественото състояние на жалбоподателя, липсата
на подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди и
непредставянето на документи за извършените разходи за СМР и подобрения в
притежавания от жалбоподателя недвижим имот, правилно органите по приходите са
приели, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ДОПК за
извършване на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК, поради което
наведеното възражение в жалбата в обратен смисъл е неоснователно. Фактическите констатации в
РА, които по силата на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК се смятат за
верни до доказване на противното, не са оборени от жалбоподателя в настоящото
производство.
Съгласно
изготвеното в хода на ревизионното производство експертно заключение стойността
на извършените СМР и подобрения по стопански начин в общ размер на 127595 лева
/без ДДС/, в т.ч. по години, както следва: за 2017 г. – 40775 лева, за 2018 г.
– 53703 лева и за 2019 г. – 15998 лева, а по метода на увеличената стойност
/стойността на СМР с печалба за строителя/ в общ размер на 142907 лева /без
ДДС/ в т.ч. по години, както следва: за 2017 г. – 45668 лева, за 2018 г. –
60148 лева и за 2019 г. – 37090 лева. При определяне на оценката вещото лице е
използвало метода на увеличената стойност – § 1, т. 10, буква „в“ от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, във връзка с чл. 3, т. 3 и чл. 28-34 от
Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени. Експертът – лицензиран оценител на недвижими
имоти, е изчислил стойността на всяка от извършените СМР на жилищната сграда и
на подобренията в имота, използвайки данните от СЕК /вж. колона № 2 от
таблицата на стр. 3-4 от заключението – л. 424/, като е посочил крайните
себестойности без ДДС както общо, така и по години, съответно по стопански
начин /стойността само на материалите/ и по метода на увеличената стойност /стойността
на материалите и включването на печалба за строителя/.
Правилно
органите по приходите са включили в разходната част на извършените съпоставки
на имущественото състояние на жалбоподателя 1/2 част от извършените разходи за
СМР и подобрения на недвижимия имот, но неправилно са приели, че това следва да
е стойността, изчислена от вещото лице с включена печалба за строителя. От
събраните по делото доказателства се установи, че СМР и подобренията на
процесния имот са извършени по стопански начин – с труда на близки и приятели
на семейството на жалбоподателя, а не от строителна фирма. Това обстоятелство
не се оспорва от органите по приходите, за което свидетелства както поставената
задача на вещото лице с акта за възлагане на експертиза /л. 652/, а именно: „Да
се установи стойността на извършени по стопански начин строително-монтажни
работи /СМР/………“, така и изявлението на процесуалния представител на ответния
административен орган в открито съдебно заседание по даване ход по същество, че
не оспорва обстоятелството, че процесният недвижим имот може да е построен по
стопански начин. При това положение съдът счита, че стойността на изградените
СМР и подобрения в имота на жалбоподателя е посочената в експертното заключение
себестойност по стопански начин в общ размер на 127595 лева /без ДДС/, от които
за 2017 г. – 40775 лева, за 2018 г. – 53703 лева и за 2019 г. – 15998 лева.
Съответно частта на С.С. (1/2 от определените с експертното заключение разходи предвид
безспорния факт, че имотът е СИО), която следва да бъде отразена като разход в
изготвените съпоставки за доходите и разходите за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е
съответно в размер на 20 387,50 лева за 2017 г., 26 851,50 лева за
2018 г. и 16 558,50 лева за 2019 година.
Жалбоподателят
не възразява срещу останалите суми, включени при изготвянето на съпоставките на
имущественото състояние за процесните ревизирани данъчни периоди, поради което
съдът приема, че приходите са придобити и разходите са извършени в размерите и
на датите, посочени в РА.
Предвид
изложеното дотук настоящата инстанция намира следното по отношение на данъчната
основа по чл. 122 от ДОПК за процесните данъчни периоди:
За 2017
г.
Доходите
на жалбоподателя за 2017 година са в размер 13 093,37 лева /постъпления
през годината + налични парични средства по банкови сметки в началото на данъчния
период/, а разходите са в размер на 25 984,12 лева /извършени през
годината разходи + налични парични средства по банкови сметки в края на данъчния
период/. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 12 890,75
лева, а не както са приели ревизиращите органи – 15 337,25 лева. Поради
това данъчната основа за 2017 г. следва да е изчисленото в настоящото решение превишение
на разходите над приходите в размер на 12 890,75 лева, и именно върху тази
основа следва да бъде изчислен дължимият данък. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата
годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Като
съобрази цитираната разпоредба и с оглед нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, че
органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, настоящата съдебна
инстанция приема, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. е в
размер на 1 289,08 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1
от ЗЛДТДПДВ върху невнесената в срок сума се дължи лихва, начислена до датата
на издаване на РА – 27.09.2021 г., в размер на 446,20 лева, изчислена
посредством програмен продукт за изчисляване на лихви, публикуван на интернет сайтa
на НАП.
За 2018
г.
Доходите
на жалбоподателя за 2018 година са в размер 18 089,79 лева /постъпления
през годината + налични парични средства по банкови сметки в началото на
данъчния период/, а разходите са в размер на 33 647,59 лева /извършени
през годината разходи + налични парични средства по банкови сметки в края на
данъчния период/. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 15 557,80
лева, а не както са приели ревизиращите органи – 18 780,30 лева. Поради
това данъчната основа за 2018 г. следва да е изчисленото в настоящото решение
превишение на разходите над приходите в размер на 15 557,80 лева, и именно
върху тази основа следва да бъде изчислен дължимият данък. Съгласно чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя,
като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на
сто. Като съобрази цитираната разпоредба и с оглед нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, настоящата
съдебна инстанция приема, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018
г. е в размер на 1 555,78 лева. На основание чл. 175 от ДОПК във връзка с
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху невнесената в срок сума се дължи лихва, начислена до
датата на издаване на РА – 27.09.2021 г., в размер на 380,76 лева, изчислена
посредством програмен продукт за изчисляване на лихви, публикуван на интернет
сайтa на НАП.
За 2019
г.
Доходите
на жалбоподателя за 2019 година са в размер 8 823,79 лева /постъпления
през годината + налични парични средства по банкови сметки в началото на
данъчния период/, а разходите са в размер на 22 433,33 лева /извършени
през годината разходи + налични парични средства по банкови сметки в края на
данъчния период/. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 13 609,54
лева, а не както са приели ревизиращите органи – 15 596,04 лева. Поради това
данъчната основа за 2019 г. следва да е изчисленото в настоящото решение
превишение на разходите над приходите в размер на 13 609,54 лева, и именно
върху тази основа следва да бъде изчислен дължимият данък. Съгласно чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя,
като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на
сто. Като съобрази цитираната разпоредба и с оглед нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, настоящата
съдебна инстанция приема, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2019
г. е в размер на 1 360,95 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху невнесената в срок сума се дължи лихва, начислена до
датата на издаване на РА – 27.09.2021 г., в размер на 194,71 лева, изчислена
посредством програмен продукт за изчисляване на лихви, публикуван на интернет
сайтa на НАП.
За 2020
г.
Доколкото
за 2020 година няма установени разходи за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество и предвид факта, че останалите суми, включени в изготвената
съпоставка на имущественото състояние на С.С., не се оспорват, съдът
намира, че доходите и разходите на жалбоподателя са тези, посочени от органите
по приходите в РД и РА, респ. дължимите от жалбоподателя данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ и закъснителни лихви са правилно определени.
По така
изложените съображения РА, в частта, с която на жалбоподателя са установени
допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2017
г. в размер на 244,64 лева – главница, и 84,68 лева – лихви, за д.п.2018 г. в
размер на 322,25 лева – главница, и 78,87 лева – лихви, и за д.п.2019 г. в
размер на 198,65 лева – главница, и 28,42 лева – лихви, е незаконосъобразен и
следва да се отмени. В останалата част, с която на жалбоподателя са установени
допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
д.п.2017 г. в размер на 1 289,08 лева – главница, и 446,20 лева – лихви,
за д.п.2018 г. в размер на 1 555,78 лева – главница, и 380,76 лева –
лихви, за д.п.2019 г. в размер на 1 360,95 лева – главница, и 194,71 лева
– лихви, и за д.п.2020 г. в размер на 316,17 лева – главница, и 13,17 лева –
лихви, РА е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и
следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания, и като
съобрази изложеното в предходните два абзаца, съдът намира, че страните взаимно
си дължат разноски. В конкретния случай общият размер на задълженията по
ревизионния акт е 6 514,33 лева /главница и лихви/. С настоящото решение РА е отменен в частта,
с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения в общ размер над 5 556,82
лева /главница и лихви/, тоест за 957,51 лева /главница и лихви/. От страна на
жалбоподателя се претендират доказани разноски общ в размер на 910 лева, в т.ч.
10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото, и 900 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, и в светлината на
разрешенията, дадени в Решение на Съда на ЕС от 23 ноември 2017 година по
съединени дела C-427/16 и C-428/16 /„ЧЕЗ Електро България“ АД срещу Й.К(C-427/16)
и „Фронтекс Интернешънъл‘ ЕАД срещу Е.Я(C-428/16)/, съдът намира релевираното
от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно. Заплатеното от С.Д.С. адвокатско възнаграждение изглежда
справедливо с оглед извършените от упълномощения адвокат процесуални действия
по делото /подаване на жалба, депозиране на писмени молби по делото,
осъществено процесуално представителство/ и при доказаност, че същото е
заплатено от жалбоподателя, се дължи неговото възмездяване. При това положение
дължимите разноски за жалбоподателя /държавна
такса и адвокатско възнаграждение/ съобразно уважената част от жалбата /за
сумата от 957,51 лева/ са в размер на 133,76 лева. Дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение за ответната страна съобразно отхвърлената част
от жалбата /за сумата от 5 556,82 лева/, изчислени по реда на чл. 8, ал.
1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, са в размер на 559,33 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по оспорването по
жалбата на С.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, Ревизионен акт № Р-03000321001415-091-001/27.09.2021 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение №
282/13.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна при ЦУ на НАП, в
частта, с която в тежест на С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
д.п.2017 г. в размер на 244,64 лева – главница, и 84,68 лева – лихви, за
д.п.2018 г. в размер на 322,25 лева – главница, и 78,87 лева – лихви, и за
д.п.2019 г. в размер на 198,65 лева – главница, и 28,42 лева – лихви.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Ревизионен акт № Р-03000321001415-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 282/13.12.2021 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при
ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, са установени
допълнителни задължения за данък
върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2017 г. в размер на
1 289,08 лева – главница, и 446,20 лева – лихви, за д.п.2018 г. в размер
на 1 555,78 лева – главница, и 380,76 лева – лихви, за д.п.2019 г. в
размер на 1 360,95 лева – главница, и 194,71 лева – лихви, и за д.п.2020
г. в размер на 316,17 лева – главница, и 13,17 лева – лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 133,76 лева /сто тридесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП сумата от 559,33 лева /петстотин петдесет и девет лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните по делото.
Съдия: