Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 13508 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
49034/24.02.2020 г. по гр.д. №68111/2018 г. по описа на СРС, 82 с-в, П.на Р.Б.е
осъдена да заплати на К.С.М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от
900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК по ДП № 15/2015 г. по описа на
ГДБОП, пр. пр. № 19/14 г. на Специализираната прокуратура, което наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда от 06.07.2017 г. по н. о. х.
д. № 454/2017 г. СпНС, ведно със законната лихва от 22.07.2017 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 900 лева до пълния предявен размер от 17 500 лева. Със
същото решение съдът е прекратил производството по гр. д. № 68111/2018 г. по
описа на СРС, 82 състав, в частта по предявения иск за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 7500 лева, представляващи размер на
неизплатеното трудово възнаграждение за месеца, през който на ищеца са били
отнети треньорските права, на основание чл. 232 ГПК - поради оттегляне на иска.
Съобразно изхода на спора Държавата чрез П.на Р.Б.е осъдена да заплати на К.С.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от общо 51,14 лева - съдебни разноски.
Срещу решението
в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 900 лева до пълния предявен
размер от 17 500 лева, е подадена въззивна жалба от ответника К.С.М. с доводи за неговата неправилност поради
неправилно приложение на материалния закон. Счита, че при преценката на размера
на обезщетението съдът не е спазил в цялост изискванията на т. 11 от ППВС
№4/23.12.1968 г., като, не е обсъдил всички релевантните за случая
обстоятелства поотделно и в съвкупност. По този начин не било отчетено правилно
отражението им в неимуществената сфера на ищеца като увреденото лице. В случая СРС
бил отдал прекомерно голямо значение на продължителността на наказателното
преследване, която е ниска и липсата на мярка за неотклонение, но не са
отчетени релевентни обстоятелства като възраст, семейно положение и отговорност
към семейството, съдимост към онзи момент, какъв е бил професионалния статус на
ищеца и доколко е рефлектирало обвинението върху професионалната му реализация,
върху социалното му положение и обкръжение, какви са били данните за личността
му, какво е било участието му в наказателното производство не само като
присъствие, а и като поведение и др. В този смисъл счита, че определения от
съда размер на обезщетение от 900 лева е нисък, поради което моли решението на
съда да бъде отменено и присъдено справедливо обезщетение в по-висок размер.
Въззиваемият
ответник П.на Р.Б.не е подал в законоустановения срок отговор. В съдебно
заседание изразява становище неоснователност на въззивната жалба, като счита
определеният от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди за
справедлив и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за частично основателна. Съображенията за това са следните:
Установената от
СРС фактическа обстановка не е спорна между страните във въззивното
производство, а от приетите по делото писмени доказателства, в това число
материалите съдържащи се по ДП № 15/2015 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 19/14
г. на Специализираната П.се установява, че ищецът К.С.М. е привлечен като
обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 09.09.2016 г. за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, като не му е взета мярка за неотклонение.
Постановлението е предявено на обвиняемия на 20.10.2016 г., когато е извършен и
разпит на обвиняем. На 13.03.2017 г. П.е внесла обвинителен акт срещу настоящия
въззивник, въз основа на която е образувано н. о. х. д. № 454/2017 г. по описа
на СпНС, като са проведени общо шест съдебни заседания, на които К. М. се е
явил. Производството е приключило с присъда от 06.07.2017 г., с която К.С.М. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, необжалвана от прокуратурата.
Според приетата
пред СРС справка за съдимост ищецът е осъждан с присъда, влязла в сила на
13.07.1979 г., за престъпление по чл. 152, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 2 НК, за което е реабилитиран и с решение, влязло в сила на 17.08.2006 г., с
което му е наложено административно наказание за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Към исковата
молба е приложен препис извлечение от решение №3 от 23.03.2017 г. на Дисциплинарната комисия на Български футболен
съюз, с което на ищеца са спрени треньорските права поради образуваното срещу
него наказателно производство и повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. Същите са били възстановени с решение от
22.08.2017 г..
При извършения
в първоинстанционното производство разпит на ищцовия свидетел Б.Й.Б. същият е
завил, че лицензът на ищеца бил отнет заради образуваното му наказателно дело,
поради което той бил без работа през това време. Повечето му приятели -
треньори се дистанцирали от него, а самият въззивник бил потиснат и разочарован
от случващото се с него.
За да възникне
притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди,
причинени му от орган на П.на Р.Б.вследствие на повдигане на незаконно
обвинение е необходимо наличието на следните материални предпоставки: 1) на
ищеца да му е повдигнато обвинение от П.на Р.Б.за извършено от него
престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в
този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени вреди и 4) причинените вреди да са необходима,
закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице
причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на П.за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не
е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при П.–
арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Тъй като в
частта, с която ответника П.на Р.Б.е осъден за сумата от 900 лв. - обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, то със
сила на пресъдено нещо между тези страните в настоящото съдебно производство са
установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното
материално право. Предвид това, спорът, въведен с въззивната жалба и само по
отношение, на който въззивният съд следва да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК) се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото
обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца от незаконосъобразно
повдигнатото му обвинение, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно
установената съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да
се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В
този смисъл и решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о.
ВКС и Решение № 57 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2015 г., IV г. о.,
ГК.
Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда, съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид, че
престъплението, за което е повдигнато
незаконното обвинение е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и че са били
спрени треньорските му права, макар и за един кратък период от време от пет
месеца. Въпреки кратката продължителност на проведеното срещу него наказателно
производство от 9 месеца следва да се има предвид, че са проведени общо шест
съдебни заседание, в които ищецът е взел участие, и в който смисъл е житейски
логично интензитетът на преживения емоционален стрес и дискомфорт да е бил
по-висок. Въпреки че лицето е било осъждано за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК с налагане на административно наказание, повдигнатото му обвинение в
престъпление по чл. 321, ал. 6 НК е от друг характер, със значително по-тежко предвидено
наказание. В този смисъл, независимо че ищецът не е търпял наложена мярка за
неотклонение, обвинението в извършване на тежко престъпление, свързано със
сговор към склоняване на футболисти да повлияват върху резултата от футболни
срещи, е от естество да причини на обвиняемия притеснения и потиснатост, както
и социална изолация в треньорските среди, за каквито свидетелстват показанията
на свидетеля Б.Й.Б.. Предвид гореизложеното съдът намира, че справедливото
обезщетяване на ищеца за незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление се равнява на сумата от 2000 лв., до който размер претенцията му
се явява основателна. Върху тази сума се дължи и лихва за забава, считано от 22.07.2017
г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното
плащане на обезщетението.
Тъй като
крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част – за разликата над 900 лв.
до 2000 лв. и вместо това претенцията да бъде уважена за сумата от 1100 лв. В
останалата обжалвана част – за разликата над 2000 лв. до претендираните
17 500 лв. решението на СРС подлежи на потвърждаване.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и частичната основателност на въззивната жалба, на въззивника следва
да се присъдят разноски за въззивното производство от 5 лв. за заплатена държана
такса, както и още 40,29 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство, към вече присъдените 51,14 лв.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 49034/24.02.2020 г. по гр.д. №68111/2018
г. по описа на СРС, 82 с-в, в частта, в която е отхвърлен
предявения от К.С.М. срещу П.на Р.Б.иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за
разликата над 900 лева до 2000 лв., която разлика от 1100 лв., представлява
обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по
чл. 321, ал. 6 НК по ДП № 15/2015 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 19/14 г. на
Специализираната прокуратура, което наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда от 06.07.2017 г. по н. о. х. д. № 454/2017 г. СпНС, и
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на К.С.М., ЕГН ********** с
адрес ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 1100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК по ДП № 15/2015 г.
по описа на ГДБОП, пр. пр. № 19/14 г. на Специализираната прокуратура, което
наказателно производство е приключило с оправдателна присъда от 06.07.2017 г.
по н. о. х. д. № 454/2017 г. СпНС, ведно със
законната лихва от 22.07.2017 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49034/24.02.2020 г. по гр.д. №68111/2018
г. по описа на СРС, 82 с-в, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на К.С.М., ЕГН ********** с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски от 5 лв. за производството пред СГС и допълнително разноски
за първоинстанционното производство от още 40,29 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.