Решение по дело №657/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 157
Дата: 4 април 2023 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20227100700657
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  157

гр. Добрич, 04.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година, Първи състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА И.

 

при секретаря  ВЕСЕЛИНА САНДЕВА сложи за разглеждане адм. дело № 657 по описа на съда за 2022 г., докладвано от председателя и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК.

         Образувано е по жалба на Д.М., чрез адв. Д.Д., ДАК, срещу Отказ на Кмета на Община Тервел, обективиран в писмо с изх. № РД-25-2113 от 21.10.2022 г. за издаване на Удостоверения за наследници и родствени връзки.

          В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на отказа. Иска се отмяна на същия и връщане на преписката със задължителни указания към административния орган (АО) за издаване на удостоверение за наследници на ******* и удостоверение за родствени връзки на *******, ЕГН **********. Претендират се съдебно - деловодни разноски.

          Ответникът по жалбата, Кмет на Община Тервел, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт З.И., оспорва жалбата като неоснователна и настоява да бъде оставен в сила отказът.

          Административен съд - Добрич, Първи състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от лице, пряко засегнато от направения отказ за издаване на съответните удостоверения, имащо правен интерес от оспорването му.

          Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Съображенията за това следните:

На 05.08.2022 г. Д.М. е подал Заявление с вх. № АО - 3149 до Кмета на Община Тервел за издаване удостоверение за наследници (услуга № 2) на *******, родена на *** г., акт за смърт № 0024/ 17.04.1994 г., съставен в гр. Тервел, обл. Добрич. В подадената бланка са посочени известните на заявителя наследници по закон (л. 27). Към заявлението са приложени пълномощно, удостоверение за свободен изселник, удостоверение за смърт, два броя декларации, удостоверение за наследници и акт за раждане на заявителя.

С вх. № АО – 3150/ 05.08.22 г. Д.М. е подал и Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението – удостоверение за родствени връзки (услуга № 5) за ******* (л. 26).

С изх. № РД-25-2113/ 20.10.22 г. Кметът на Община Тервел е оставил без уважение искането за издаване на конкретните удостоверения (л. 6). Посочил е, че след извършена проверка на приложените от заявителя документи е установено, че той има адресна регистрация  в гр. Тервел. Отразил е, че според декларация за идентичност на лице с различни имена, заверена нотариално, лицето М. *** е идентично с лицето Д.М.. Добавил е, че според приложеното удостоверение за смърт, издадено от Служба по гражданското състояние в гр. Бохум, Германия, на 24.032014 г., лицето ****Д. е съпруга на починалото лице *** Д., починало в Бохум като немски гражданин.  Административният орган е отбелязал, че в семейния регистър на град Добрич заявителят е открит с имената – Мегбул ***, роден на *** г., както и че липсвали други данни за семейството му.

На следващо място ответникът е изложил, че справка в НБД „Население“, електронни регистрационни картони на ******* и съпруга ѝ *** дава като резултат, че техен единствен наследник е ***, тяхна дъщеря.

При тези констатации административният орган се е позовал на чл. 8, ал. 2 от наредба № РД – 02 – 20 – 6/ 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и като е приел, че не било ясно дали *** Д. е изгубил българското си гражданство, оставил направените искания без уважение и е отказал издаването на удостоверенията. Добавил е разяснения, свързани с процедурата за установяване наличието на българско гражданство и е указал, че при установяване наличие на българско гражданство на бащата на заявителя ще му бъде създаден електронен личен регистрационен картон в НБД „Население“ и той ще бъде вписан като син и законен наследник в електронните регистрационни картони на ******* и ***.     

Срещу така постановения отказ с вх. № АО – 21  - 5169/ 02.11.22 г. е подадена жалба от Д.М., чрез адв. Д. Д., редовно упълномощен.

По делото е приложена преписката по издаване на отказа.

Видно от справка НБД „Население“, Пълни данни за майката, издадена на 18.11.22 г., за ******* (л. 28) е записано, че е с ЕГН **********, родена в с. Бистра, Алфатар, постоянен адрес в гр. Тервел, починала на 17.04.1994 г. в гр. Тервел, последна актуализация – 10.05.2017 г., сверяване на ЛРК на 10.05.2017 г., съпруг – ***, починал, ЕГН **********, гражданство българско и дъщеря – ***, ЕГН **********, гражданство българско.

По отношение съпруга, справка от НБД „Население“, Пълни данни за съпруга, направена на 18.11.22 г., е отразено, че е с ЕГН **********, име – ***, гражданство българско, роден в с. Бистра, Алфатар, постоянен и настоящ адрес в гр. Тервел, починал на 24.10.1983 г. в гр. Тервел. В „Особени бележки“ от 19.09.2017 г. е записано: син – *** – Р Турция, род. 1939 г.; син – ****– Р Турция, род. 1946 г., последна актуализация на 19.09.2017 г., сверяване на ЛРК на същата дата. Посочена е  като съпруга ******* и дъщеря – Севги *** Мюмюн (л. 29)

Приложен е акт за раждане на заявителя, от който се установява, че същият е роден на *** г., с родители – *** и *** ***, род. На *** г. (л. 30).

Като доказателства са приети извадки от Семеен регистър за *** (л. 31 - 32), съответно за семейството на *** и **** Исмаилова ***а. Като деца на същите са записани ***, ****и Севгил (л. 32). За *** ***ев е отбелязан само акт за женитба от 1969 г., няма други отбелязвания срещу името му.    

         Приложено е по делото предходно издадено удостоверение за наследници на ***, в което като негови наследници са записани *******, съпруга, ***, дъщеря и *** ***ев ***, син (л. 42)

В хода на съдебното производство е представена актуализирана справка от НБД „Население“ за *******, изготвена на 27.02.23 г., с последна актуализация на 23.11.22 г., в която в „Особени бележки“ от 23.11.22 г. е отразено, че по акт за раждане ******* има син *** и *** ***, род. На *** г.в с. Бистра (л. 54). Приложено е съобщението, на база на което е извършена актуализацията в НБд „Население“ на **** *** (л. 55), както и заверено копие от ЛРК на същата с отразени в него три деца – Севгил, ****и *** (л. 56).

         Цитираните доказателства по безспорен начин удостоверяват, че бащата на заявителя е син на **** ***, съответно родствените връзки на същата – съпруг и деца.

          При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Писмото, което се оспорва, макар и да не е изготвено в съответната форма с обстоятелствена и разпоредителна част, по същество представлява отказ за извършване на административна услуга, с който се засягат правата на заявителя на услугите, поради което подлежи на обжалване.

         Искането за издаване на удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки представлява по същество искане за извършване на административна услуга (услуга № 2 и № 5 според приложените бланки), попадаща в хипотезата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. На основание § 8 от ПЗР на АПК, за административните услуги се прилагат нормите в кодекса за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Административният орган е длъжен да разгледа искането, приложените по него доказателства и да се произнесе със съответен акт, съответно да събере, ако е необходимо и други такива.

С оглед горното, следва да се има предвид, че издаването на удостоверение за наследници и родствени връзки е издаване на удостоверителен административен акт на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени в същите наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в тези регистри. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, с оглед на което удостоверението за наследници представлява акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Законодателят е разписал с текста на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, че удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението, а регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация.

Легалното определение на чл. 1, ал. 2 от ЗГР сочи, че гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. На гражданска регистрация подлежат всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България.

Същевременно според чл. 11, ал. 2 от сега действащата  Наредба № РД-02-29-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е указано, че за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние.

С оглед горното, като се съобрази, че регистрите за гражданско състояние се съставят, поддържат, приключват и съхраняват в съответната община/населено място, като съответно преписи от актове за гражданско състояние и удостоверения въз основа на регистрите се издават от общинската администрация, в който смисъл са разпоредбите на ЗГР и действалите преди него, уреждащи материята нормативни актове – Закон за лицата (отм.), Закон за лицата и семейството (отм.), Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние (отм.), то длъжностните лица от съответната администрация са длъжни при поискване да предоставят, както преписи, така и удостоверения, съдържащи исканите данни въз основа на съставените и заведени в тези регистри актове за гражданско състояние.

Като се има предвид посоченото по - горе, че съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението, то те се явяват свидетелстващи документи.

При необходимост заинтересованото лице, по чиято молба е започнало административното производство, е длъжно да окаже съдействие за събирането на доказателствата. В случая заинтересованото лице е оказало пълно съдействие и в попълненото надлежно Искане (заявление) по образец - Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, конкретно са отразени известните му наследници по закон. Вярно е, че посочването им не обвързва администрацията, но служи за извършване на следващата се справка в наличните регистри. Към Искането са приложени и доказателства. Съпоставянето им с приложените от ответника и събрани в хода на съдебното производство доказателства установява, че са били налице предпоставките за издаване на исканите удостоверения. Вместо да обсъди наличните доказателства, административният орган е приел единствено, че за бащата на заявителя не са налице доказателства, че е с българско гражданство и само на това основание е постановен отказ. Същевременно мотивите за този отказ противоречат на изложеното в обстоятелствената част на акта, където е записано, че е установено, че единствен наследник на **** *** и съпруга ѝ *** ***ов е дъщеря им Севгил. Изложеното води до обръкване защо не е извършена услугата, защото няма доказателства бащата на заявителя да има родствени връзки, съответно да е пряк наследник на **** *** или защото няма българско гражданство. Същевременно обстоятелството, че *** е син на **** *** е прието за безспорно установено и в съдебно заседание.

Липсва каквото и да е отбелязване *** да е загубил българското гражданство, но в случая това е неотносимо към спора.

Същевременно от същата община на 29.07.2019 г. е издадено удостоверение за наследници (л. 42), в което е отразено, че *** ***ев е наследник на *** ***ов, като се имат предвид данните за съпружеската връзка на наследодателя с **** ***, то се установяват исканите обстоятелства, необходими да се издадат удостоверението за наследници и удостоверението за родствени връзки.

В случая, в противоречие с императивното изискване на чл. 35 от АПК отказът е постановен, без да се обсъдят всички факти и доказателства. В хода на съдебното производство са представени още доказателства, които потвърждават извода, че актът е издаден, без да е изпълнено задължението на административния орган в цялост, да извърши пълна проверка на регистри и актове за гражданско състояние. Ако беше сторил това, то щеше да стигне до друг извод, а именно да издаде исканите удостоверения.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. (Наредбата) и чл. 10, ал. 1 от Наредбата, където е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Иска се удостоверение за наследници на **** ***, която е починала в гр. Тервел, към датата на смъртта си е била вписана в регистъра на населението и има съставен акт за смърт (л. 28).

Налице са и необходимите данни съобразно изискването на чл. 15 от Наредбата, а именно за доказване на семейно положение и съществуващо родство по права и съребрена линия се издава Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по образец съгласно Приложение № 6, като в удостоверението се попълват всички данни, включени в образеца, за лицето, за което се отнася удостоверението, за съпруга/та и за всички живи и починали роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен.  

С оглед изложеното, оспореният отказ следва да бъде отменен, като издаден в противоречие с доказателствата и материалния закон, а преписката следва да бъде върната на ответника за издаване на искания документ в 14 - дневен срок от влизане в сила на настоящото Решение.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, от които внесена държавна такса в размер на 10 лв. и 500 лв. за адвокатско възнаграждение (л. 12).

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав,

РЕШИ:

         ОТМЕНЯ по жалба на Д.М. ***, обективиран в писмо с изх. № РД-25-2113 от 21.10.2022 г., за издаване на Удостоверения за наследници и родствени връзки на *******.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Тервел за ново произнасяне по Заявление с вх. № АО – 3149/ 05.08.2022 г. до Кмета на Община Тервел за издаване удостоверение за наследници (услуга № 2) на *******, родена на *** г., и по Искане с вх. № АО – 3150/ 05.08.22 г. за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението на удостоверение за родствени връзки (услуга № 5) за *******, при съобразяване събраните доказателства, като ЗАДЪЛЖАВА същия в 14 - дневен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да извърши услугите.

ОСЪЖДА Община Тервел да заплати на Д.М., с ЛН **********, сумата в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева) разноски за първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: