Р Е Ш Е Н И Е № 261794
гр.
Пловдив, 22.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 25.05.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3040 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Ф.Г.Р. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 949.84 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 09.12.2015 г. до 15.10.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 131.16 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 29.02.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.11.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18282/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван при условията на неизправно измервателно устройство, поради което и потребеното количество вода е било начислявано по тарифа по 5 куб.м за двама обитатели. Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот, придобит по наследство от наследодателя си – П. И. А.. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника
особен представител. Оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията за главница. Оспорва представените карнети, предвид
липсата на подпис за потребител. Оспорва процесния водомер да е неизправен.
Счита, че неправилно са начислени количествата вода на ответника при липса на
законова процедура за това. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимост:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
18282/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и че в имота липсва измервателното устройство, което обосновава прилагане на правилата за служебно начисляване по Тарифа.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Нареба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, супекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния период. Въпреки, че съдът изрично указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи качеството потребител на ответника на предоставяните от ищеца услуги, ангажираните от ищцовото дружество доказателства не установиха това обстоятелство.
От представената от Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, информация /л.87-92/, за лицата декларирали по реда на чл.14 ЗМДТ имот, находящ се в *** се установи, че същият е деклариран от лице на име М. Щ. Р., различно от ответника. Не се установи и наследствена или друга родствена връзка с деклариралия имота и ответника по делото, видно от удостоверение за родствени връзки /л.102/ и удостоверение за наследници на собственика М. Щ. Р..
Обстоятелството, че ответникът е с регистриран настоящ и постоянен адрес *** не го прави потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е се установява да е собственик или ползвател на правно основание.
Липсва и признание на ответника, че е потребител, доколкото същият се е представлявал в производството, чрез назначен особен представител, който е и оспорил това обстоятелство.
Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответникът да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора, поради което искът като недоказан ще се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на главния иск ще се отхвърли обусловения от него акцесорен иск за обезщетение за забава.
По
отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Ф.Г.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, положителни установителни искове за признаване за установено, че Ф.Г.Р.,
ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********
сумата в размер на 949.84 лева, представляваща стойността
на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода
за периода 09.12.2015 г. до 15.10.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 131.16 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 29.02.2016 г. до 30.09.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 12.11.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
18282/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!ВГ