О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №  260615

 

гр. Пловдив 23.11.2020г.

 

В ИМЕТА НА НАРОДА

 

          Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                         Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №2230/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е определение №5028/26.05.2020г. на Пловдивския районен съд Х^-ти гр. с. постановено по гр. д. №12565/14г., с което се оставя без уважение молбата на ищеца „Чайка – 97“ АД, с която се иска възстановяване на надвнесена държавна такса.

Частния жалбоподател „Чайка – 97“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Ш. с.“ № 237 моли съда да отмени определението по съображения изложени в жалбата.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

На 21.10.2015г. пълномощникът на ищцовото дружество адв. И. М. е направил искане да бъде върната надвнесената сума от 1 390.25лв., като в изпълнение на разпореждане № 61346/04.07.2017г. адв. М. е уточнил, че това е надвесена държавна такса.

По това искане съдът се е произнесъл с определение постановено на 21.03.2018г.

С молби от 06.02.20г. и 02.03.20г. адв. М. отново е поискал връщането на почти същата сума – 1 390.74лв. – с 0.49лв. повече, отколкото е посочено в молбата от 21.10.15г., която е цитирана в обсъжданите молби.

И по двете молби районният съдия е разпоредил да се съобщи на молителя, че по искането за възстановяване на държавна такса съдът се е произнесъл с определението от 21.10.15г.

На 19.05.20г. адв. М. подава молба, с която иска съдът да ревизира определението от 21.03.20г. Такова определение по делото не се намери, но като се има предвид обстоятелствената част на молбата, в която се сочи определение № 2795, който е възможно да е номера на определението, постановено на 21.03.2018г., който номер е нечетлив, то най – вероятно пълномощникът на ищеца иска ревизиране на определението, с което съдът на 21.03.18г. е отказал възстановяване на надвнесена държавна такса.

Районният съд не е изяснил точно кой съдебен акт се иска да се ревизира и по кой ред, а се е произнесъл по същество относно по въпроса дължи ли се връщане на надвнесена държавна такса.

След като с определението от 21.03.2018г. (л.178) съдът се е произнесъл по искането за възстановяване на надвнесена държавна такса е недопустимо с нов акт, какъвто е определението от 26.05.2020г. отново да се отхвърля същото искане.

Ето защо, обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили, а производство по делото ще се прекрати.

Воден от горното и на основание съдът

 

                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОБЕЗСИЛВА определение №5028/26.05.2020г. на Пловдивския районен съд Х^-ти гр. с. постановено по гр. д. №12565/14г., с което се оставя без уважение молбата на ищеца „Чайка – 97“ АД, с която се иска възстановяване на надвнесена държавна такса.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 2230/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х^-ти гр. с.

            Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

 

Председател:                              Членове:1.                                             

 

 

 

 

             2.