Определение по дело №218/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 20.05.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 20.05.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан П.

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 00218 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от А.С. против решение № 154/20.01.2020 г. по гр. д. № 04390/2019 г. на РС - Перник, в частта с която по предявените от „Т. П.“ АД срещу А.С. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 708.02 лв.  от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 646.94 лв.  за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "Б. Г.“, бл. ***, вх. ***, ап*** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., както и сумата от 61.08 лв. законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № ***/14.02.2019 по ч.гр. д. № ***/2019 по описа на Районен съд Перник.

В жалбата са развити съображения във връзка с направените оплаквания за това, че постановеното решене е изградено на неправилни фактически и правни изводи, като не са обсъдени обективно, всестранно и и пълно всички съществен обстоятелства по делото, което е довело до незаконосъобразно решение. Оспорват се изводите на РС за наличието на облигационно отношение между страните, респ. качеството на клиент на ответника по см. ЗЕ, тъй като не се доказва твърденето на ищеца, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период, нито да й учредено вещно право на ползване върху имота за процесния период. Ответникът няма качеството на клиент на по см. ЗЕ и поради това че същата ползва семейното жилище като бивш съпруг, доколкото липсват доказателства за сключен между нея и ищеца договор за доставка на ТЕ за битови нужди. Извод за това не може да се направи единствено и само от представеното извлечение от сметка за откриването на партида на името на ответницата. Липсват данни въз основа на какви документи е открита партидата на името на ответницата, респ. няма доказателства за постигнато между нея и ищеца съгласие за встъпване в облигационна обвързаност и оттук – липсва договор за продажба на ТЕ за процесния апартамент. Само при наличие на такъв договор третото ползващо лице /в случая ползващия бивш съпруг/, а не собственикът, респ. носителят на вещното право на ползване, ще е титуляр на задължението за заплащане на цената на доставената ТЕ, съгласно ТР № 2/2017г. от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете изцяло и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.06.2020 г. от 10,15 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.