РЕШЕНИЕ
……..……………………………..
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен
състав, в публично заседание на тринадесети декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. МИХАЙЛОВ
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря Даниела Танева и прокурора Радка Стоянова, като разгледа
докладваното от младши съдия Влайкова ВНОХД № 4820 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда № 9856 от 16.11.2016г. по НОХД №
20527/2015г. по описа на СРС, НО, 16 състав, подсъдимият М.Г.Л. е признат за
виновен в това, че за
времето от 15.00 часа на 24.03.2015г. до около 20.30 часа на 05.04.2015г. на
различни места в гр. София, при условията на продължавано престъпление- с две
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, като при едно от деянията
отнел чужди движими вещи от владението на собственика им Е.Л.Х., а при второто деяние
направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на С.Х.Г., собственост
на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителите В.Д.Д.-С.и Б.М.С.и
от прокуриста С.Н.Т., без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като общата стойност на всички вещи възлиза на 324.99 (триста двадесет
и четири лева и 0,99 ст.) лева, като Л. е извършил престъплението при условията
на опасен рецидив- след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждан поне два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, както следва:
1. На 24.03.2015г.,
около 15.00 часа, в гр. София, ул. „********- от етажна площадка, отнел чужди
движими вещи - 1 бр. велосипед марка "Балкан", модел
"Булет" с 18 скорости, с преден и заден амортисьор на стойност 128.00
лв. и 1 бр. велосипед марка "Крос", модел "Колумбия" с 24
скорости с преден и заден амортисьор на стойност 160.00 лв., всичко с обща
стойност 288.00 лева, от владението на собственика им Е.Л.Х., без нейното
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
2. На 05.04.2015г.,
около 20.30 часа, в гр. София, на бул. „********, от магазин
от търговска верига "Билла", направил опит да отнеме чужди движими
вещи- една бутилка уиски марка "Джак Даниелс" на стойност 36.99 лв.,
от владението на С.Х.Г., собственост на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от управителите В.Д.Д.-С.и Б.М.С.и от прокуриста С.Н.Т., без
неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
останало недовършено поради независещи от дееца причини – М.Г.Л. бил задържан
при извършване на кражбата от Ц.Г.А.- охранител в описания магазин от търговска
верига "Билла", поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 58а НК му е наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от две години, което на основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 189, ал.
3 НПК на подсъдимия е възложена отговорността за сторените в хода на
наказателния процес разноски за сметка на държавата.
Срещу така постановената
присъда в законоустановения петнадесетдневен срок е постъпил въззивен протест
от СРП, в който са изложени съображения за нейната неправилност в частта
относно наложеното на подсъдимия наказание. Представителят на държавното
обвинение счита, че необосновано и в противоречие с материалния закон , в
частност с нормата на чл. 54 НК, районният съд е приел, че не са налице
отегчаващи отговорността на Л. обстоятелства и поради това е наложил наказание
в минимален размер. В протеста обстоятелствено са изложени конкретните факти,
които според прокуратурата следва да бъдат отчетени като разкриващи висока
степен на обществена опасност както на дееца, така и на конкретните деяния,
като е изразено становище за липса на каквито и да е смекчаващи отговорността
на подсъдимото лице обстоятелства. При тези доводи е заявено искане за
изменение на присъдата в наказателната й част чрез увеличаване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ от две години на шест години.
В
определението си от 23.11.2017г., постановено в закрито разпоредително
заседание по реда на чл. 327 НПК, въззивният съд е обективирал преценката си,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия
и на свидетели, както и изслушването на експерти в хода на производството по
въззивно обжалване.
В проведеното на 13.12.2017г.
открито съдебно заседание по настоящото дело представителят на СГП поддържа
протеста, изразява становище за явна несправедливост на наложеното от СРС
наказание, като акцентира в тази връзка върху предходната съдимост на подсъдимия,
върху естеството и спецификата на деянията, за които е осъждан, както и върху
вида и продължителността на налаганите му наказания, които не са оказали
възпиращо въздействие спрямо Л. и въпреки които същият е осъществил
инкриминираното с обвинителния акт престъпно поведение.
Защитникът на подсъдимия оспорва
протеста, намира първоинстанционната присъда за законосъобразна в нейната
цялост, а наложеното наказание- за справедливо, поради което пледира за
потвърждаване на атакувания съдебен акт. В идентичен смисъл е и заявеното в
хода на съдебните прения и при упражняване на правото му на последна дума
искане на привлечения към наказателна отговорност Л..
Софийският
градски съд след
като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с нормата на чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейната частична
отмяна- единствено по отношение на определения вид пенитенциарно заведение, в
което следва да бъде изтърпяно наложеното наказание „лишаване от свобода“, като
съображенията за това са следните:
Обосновано първоинстанционният съдебен състав е възприел
следната фактическа обстановка,
която след цялостен анализ на надлежно приобщените доказателствени материали-
поотделно и в тяхната съвкупност, се споделя изцяло от въззивната инстанция:
Подсъдимият М.Г.Л. е роден на ***г.
в гр. ****, българин е, български гражданин, с основно образование, неженен,
работи, осъждан към м. април 2015г. с
влезли в сила присъди, както следва: присъда по НОХД № 869/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, в законна сила от 07.06.2014г., с която на основание чл.
25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по НОХД № 869/2014г. по описа на СРС, НОХД №
2763/2012 . по описа на СГС, НОХД № 16113/2010г. по описа на СРС и НОХД №
19234/2012г. по описа на СГС- „лишаване от свобода“ за срок от две години; с
протоколно определение от 09.08.2010г. по НОХД № 7761/2010г. по описа на СРС, в
сила от 09.08.2010г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години.
През инкриминирания период М.Г.Л. употребявал
високорискови наркотични вещества и имал формирана зависимост към опиеви
производни- хероинова зависимост, но бил в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Към момента на изготвяне на
психиатрична експертиза- 17.11.2015г., подсъдимият е в състояние на трайна
ремисия и ситуативна употреба на канабиноиди- марихуана.
През месец март 2015г. пострадалата Е.Л.Х. живеела в
апартамент № 85, находящ се в гр. София, ул. „********. На етажната площадка на
посочения апартамент Х.държала различни свои лични вещи, измежду които и
велосипед марка „Балкан“, модел „Булет“ с 18 скорости, с преден и заден
амортисьор на стойност 128.00 лв. и велосипед марка „Крос“, модел „Колумбия“ с
24 скорости, с преден и заден амортисьор на стойност 160.00 лв., които се
намирали там и на 24.03.2015г.
На тази дата подсъдимият се намирал в гр. София, бул. „Константин Величков“ и около 12.00 часа
се срещнал със своя приятел- свидетеля В.Й., на когото предложил да отидат
заедно до ж. к. „Лозенец“ в гр. София, за да се срещне със своя позната, от
която да поиска паричен заем. В изпълнение на това намерение подсъдимият и Й.се
придвижили от бул. „Константин Величков“ до кв. „Лозенец“ с автобус на масовия
градски транспорт, а впоследствие- пеша до
ул. „Майор Томпсън“ в кв. „Лозенец“, като стигнали до блок 118, където
живеела свидетелката Е.Х.. Л. решил да влезе в блока и да потърси на етажните
площадки предмети, които да отнеме и впоследствие да продаде. Свидетелят Й.останал
да чака пред бл. 118, като не бил наясно с намеренията на подсъдимия. Последният
проникнал в блока и се качил до етажната площадка на етаж 15, където открил
двата притежавани от Х.велосипеда, които не били заключени и чиято обща
стойност възлизала на сумата от 288.00 лева. Л. се върнал отново до изхода на блока,
където бил свидетелят Й., и го помолил да отиде заедно с него до етажната площадка
на ет. 15 и да му помогне да пренесат двата велосипеда. Свидетелят се съгласил,
без да знае, че велосипедите са чужди, след което Л. и Й.изнесли
инкриминираните велосипеди през изхода на жилищната сграда. По- късно двамата
пренесли велосипедите до кв. „Бакърена фабрика“ в гр. София, където Л. ги продал
на свидетеля П.М.срещу сумата от 70.00 лв.
През месец април 2015г. свидетелят С.Х.Г. работел в
магазин от търговска верига „Билла“ на „Б.Б.“
ЕООД, представлявано от управителите В.Д.Д.-С.и Б.М.С.и от прокуриста С.Н.Т.,
находящ се в гр. София, на бул. „********. На 05.04.2015г., около 20:30 часа
свидетелят Г. изпълнявал служебните си задължения като заместник- управител в
магазина, в който като охранител работел свидетелят Ц.Г.А., който към този
момент също бил на смяна. По това време М.Л. минал покрай процесния магазин и взел
решение да влезе в него, за да се сдобие неправомерно с различни стоки. В
изпълнение на това решение подсъдимият влязъл в търговския обект, взел от там една
бутилка уиски марка „Джак Даниелс“ на стойност 36.99 лв., която скрил в дрехите
си. Тези негови действия били възприети от свидетеля Ц.А.. Подсъдимият преминал
касовата зона, без да заплати укрита в дрехите си бутилка, но след касовата
зона бил спрян от свидетеля А., който в резултат на извършена проверка
установил у Л. взетата от щанда и незаплатена бутилка с уиски, поради което го
задържал и подал сигнал за случилото се на тел. 112. В резултат, на място
пристигнали свидетелят М.Е.и колегата му К.- полицаи при 03 РУП- СДВР, които
установили задържаното от А. лице като подсъдимия М.Л. и отвели последния в 03
РУП- СДВР.
По доказателствата:
Така
възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
доказателства: гласни- показанията на свидетелите Е.Х., В.Й., П.М., С.Г., Ц.А.,
М.Е.и И.Й., както и от направеното от подсъдимия признание на всички факти по
обвинителния акт, писмени- справка за съдимост на М.Л., както и от заключенията
на съдебно- техническата, съдебно- оценителната и съдебната психологична и
психиатрична експертизи.
Показанията
на всички свидетели са обстоятелствени, житейски логични, вътрешно
непротиворечиви, безпротиворечиви помежду си, а и всички те в своята съвкупност
и взаимовръзка очертават цялостна и житейски правдоподобна картина на
инкриминираните събития, в т. ч. относно мястото, времето, механизма и автора
на деянията, както и относно вещите, които са отнети при осъществяването им.
Наред с това, изявленията на свидетелите намират опора в приобщените по делото
експертни заключения, които въззивният съд намира за компетентно и
добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи. Нещо повече, установените въз основа на така коментираната
доказателствена съвкупност фактически обстоятелства, възпроизведени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а впоследствие и в мотивите към
протестираната присъда, се признават изцяло от подсъдимия, поради което за
въззивния съд не съществува съмнение в достоверността на всички надлежно
приобщени към делото доказателствени материали, съответно в годността им да
бъдат поставени в основата на правосъдната воля на решаващата инстанция при
формиране на изводите й от фактическа страна.
От правна страна:
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият М.Г.Л.
е осъществил обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.
Въззивният съд намира за законосъобразно съждението на
районния съд, че с поведението си на 24.03.2015г. и на 05.04.2015г. подсъдимият
е извършил деяния, които сами по себе си следва да бъдат квалифицирани като
престъпно отнемане на чужди движими вещи, съответно като опит за такова
отнемане.
От обективна страна на 24.03.2015г. Л., като е
използвал помощта на свидетеля В.Й., е изнесъл притежаваните от свидетелката Е.Х.два
велосипеда от етажната площадка на ет. 15 на бл. 118, находящ се в гр. София,
на ул. „Майор Томпсън“, и е напуснал с тях жилищната сграда, без знанието,
съответно без съгласието на Христова, с което е прекъснал упражняваната от нея
фактическа власт върху вещите и е установил своя трайна такава по отношение на
същите.
На 05.04.2015г. подсъдимият е посетил магазин от
търговската верига „Билла“, находящ се в гр. София, на бул. „********, където е
взел бутилка с уиски от рафта, на който се съхранявали алкохолните напитки, и я
е скрил под дрехите си, преминал е през касовата зона, без да я заплати, но
преди да напусне търговския обект е бил заловен и задържан от охранителя Ц.А.-
с тези свои действия Л. е опитал да отнеме чужда движима вещ- собствена на „Б.Б.“
ЕООД бутилка с уиски марка „Джак Даниелс“, от владението на заместник-
управителя на магазина- свидетеля С.Х.Г., без съгласието на последния, като изпълнителното
деяние- отнемане, разбирано като прекъсване на чуждата и установяване на своя
фактическа власт върху предмета на деянието, е останало недовършено поради
намесата на свидетеля А..
От обективна страна към момента на извършване на всяко
от деянията подсъдимият е бил осъждан, както следва: присъда по НОХД № 869/2014г.
по описа на Софийски районен съд, в законна сила от 07.06.2014г., с която на
основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо
най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 869/2014г. по описа на СРС,
НОХД № 2763/2012 . по описа на СГС, НОХД № 16113/2010г. по описа на СРС и НОХД
№ 19234/2012г. по описа на СГС- „лишаване от свобода“ за срок от две години; с
протоколно определение от 09.08.2010г. по НОХД № 7761/2010г. по описа на СРС, в
сила от 09.08.2010г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години, които две осъждания детерминират квалификацията на извършеното
като опасен рецидив по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, тъй като обуславят
наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, а
същевременно процесните деяния са извършени преди изтичане на срока по чл. 30,
ал. 1 НК.
От субективна страна М.Л. е действал при условията на
пряк умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички обективни
съставомерни признаци на деянията- че е осъждан по посочените наказателни дела,
че отнема чужди движими вещи, че не е налице съгласие за това от страна на
субектите, които упражняват фактическа власт върху тях, като е предвиждал и е
целял настъпването на общественоопасните последици- прекъсване на чуждото и
установяване на свое владение върху инкриминираното имущество, с което
обективно се препятства възможността на собственика да ползва и да се
разпорежда с откраднатото в пределите и обема на притежаваните от него
собственически правомощия. Установява се и специфичното за този вид
престъпление против собствеността присвоително намерение, т. е. намерение вещта
да бъде третирана като своя, което деецът е обективирал чрез поведението си по
отнемане на велосипедите, по отдалечаване с тях от местопрестъплението и по
продажбата им на трето лице- свидетеля П.М., а по отношение на бутилката с
уиски присвоителното намерение е намерило външен израз в действията на Л. по
скриването й под дрехите му и в опита да напусне магазина, без да я заплати и
без това да бъде забелязано от трети лица.
И при двете деяния се касае за отнемане на чужди
движими вещи, извършени са през непродължителен интервал от време- в рамките на
две седмици, налице е и идентично субективно отношение на дееца към
извършваното, като последващото деяние се явява продължение на предходното
както от обективна, така и от субективна страна, което се установява от
обсъдените техни аналогични обективни и субективни признаци. С оглед на това и
доколкото не са налице отрицателните предпоставки за приложимост на института
на продължаваното престъпление, регламентирани в нормата на чл. 26, ал. 6 НК,
инкриминираната престъпна дейност на М.Л. правилно е квалифицирана от
първоинстанционния съд като едно продължавано престъпление, което е довършено
на 05.04.2015г., когато е осъществено второто включено в него престъпно
поведение.
Прави впечатление, че в обвинителния акт цялостната
престъпна деятелност е квалифицирана като опит, доколкото е направена привръзка
с нормата на чл. 18, ал. 1 НК, а и е обективирано изрично съждение на
представителя на СРП, че престъплението в своята цялост следва да се разглежда
като недовършен опит за кражба. Първоинстанционният съдебен състав в мотивите
си по никакъв начин не е обсъдил коментирания правен въпрос. Противно на
възприетото от прокуратурата, въззивният съд намира, че доколкото в случая се
касае за две деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление, като с
оглед стойността на предмета на престъпно отнемане именно довършеното деяние се
отразява по- осезаемо върху цялостната престъпна дейност, не са налице предпоставките
на чл. 25, ал. 6 НК за квалифицирането й като опит. Промяната на квалификацията от опит към довършено престъпление, обаче,
би влошила положението на подсъдимото лице, поради което е от изключителна
компетентност на органа, осъществяващ обвинителната функция (а и извън
особената конструкция по чл. 26, ал. 5 НК това би било така и поради съществено изменение на фактическата
рамка на обвинението), поради което съответният решаващ съдебен състав не би
могъл служебно да възприеме по- тежка за подсъдимия правна квалификация, а
единствено при индивидуализацията на наказанието да вземе предвид неотчетените
при квалификацията на деянието обстоятелства.
По
наказанието:
Законосъобразно- в съответствие с нормата на чл. 196,
ал. 1, т. 1 НК, и обосновано- при съобразяване на данните за личността на дееца
и преди всичко на характеристиките на конкретно извършеното престъпление, което
макар и да е осъществено чрез две деяния, едното от които довършено, не
разкрива висока степен на обществена опасност нито с оглед предмета си, нито с
оглед механизма на извършването му, първоинстанционният съд е приел, че
справедливо в случая се явява наказание „лишаване от свобода“ с продължителност
от три години, която е към минимума, регламентиран в чл. 196, ал. 1, т. 1 НК.
Правилно е разрешението на районния съд така определеното наказание на
основание чл. 58а, ал. 1 НК във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК да бъде намалено с 1/3
(съдебното следствие по делото е проведено по реда на глава 27- при признание
от подсъдимия на всички изложени в обвинителния акт факти), в резултат на което
на Л. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
което да бъде ефективно изтърпяно.
Неоснователни са доводите във въззивния протест, че не
са отчетени фактът, че се касае за опасен рецидив, както и множеството
осъждания на подсъдимия, тъй като всички тези обстоятелства са съобразени от
законодателя, като е предвидена по- тежка наказуемост на деянието, извършено
при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 56 НК същите
не подлежат на повторна преценка при индивидуализацията на наказанието. Несъстоятелни
са и съображенията, изложени в хода на съдебните прения пред настоящата
инстанция, свързани с естеството на предходната престъпна дейност на подсъдимия
и с проявената от него при осъществяването й дързост. Това е така, тъй като спецификата
и конкретиката в предходните престъпни прояви на Л. по правило нямат отношение
към последващите му деяния, а само към поведението, което характеризират,
поради което същите подлежат на обсъждане и преценка единствено при
санкциониране на последното, а не при всяко следващо противоправно поведение.
Правилно са приложени и правилата на чл. 57 ЗИНЗС, в
частност нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, предвиждаща, че
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде търпяно при първоначален строг
режим, когато се касае за умишлено престъпление
и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, какъвто е настоящият случай. Макар и към момента на
постановяване на присъдата на СРС да е била в сила редакцията на чл. 301, ал.
1, т. 6 НПК, съгласно която съдът определя и типа затворническо заведение, в
което да бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“, доколкото
понастоящем, считано от 07.02.2017г., в сила е новата редакция на тази норма,
съгласно която съдът е оправомощен да определя единствено първоначалния режим,
при който да се търпи наказанието, но не и вида на пенитенциарното заведение (разрешаването на този въпрос е правомощие на
затворническата администрация– арг. от чл. 58 ЗИНЗС),
и доколкото се касае за процесуалноправна норма, която действа от момента на
влизането й в сила и занапред, въззивната инстанция следва да се съобрази с
това и да приложи актуалната редакция на разпоредбата, поради което присъдата в
частта, с която е определено Л. да изтърпи наказанието си в затвор, следва да
бъде отменена.
При този изход на
делото законосъобразно- в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, е
разрешението на първоинстанционния съд отговорността за сторените в хода на
наказателния процес разноски да бъде възложена на подсъдимия.
Така
мотивиран и на основание чл. 334 НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 9856 от 16.11.2016г. по НОХД № 20527/2015г.
по описа на СРС, НО, 16 състав, в частта,
с която е определен видът на затворническото заведение, в което подсъдимият М.Г.Л.
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
а именно в затвор.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9856 от 16.11.2016г. по НОХД № 20527/2015г.
по описа на СРС, НО, 16 състав, в останалата
й част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.