Р Е Ш Е Н И Е № 453
ПЛОВДИВ 19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 15 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявен е иск от
„ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** – адв.Ш. против
Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“, ЕИК *********, с.Житница, Пловдивска област,
ул.“22-ра“ №2 и Н.Т.М., ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.422 ГПК.
Твърди се в
исковата молба, че по Запис на заповед от 24.02.2018 г. Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“, ЕИК
*********, с.Житница се е задължила да заплати на „ТИН ГРУП“ ЕООД сумата от 30
000 лв на 30.09.2018 г. Записът на заповед е авалиран от Н.М.. На падежа
задължението не е изпълнено.
По ч.гр.д.
15794/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив на 11.10.2018 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК, като е
разпоредено длъжниците Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“, ЕИК
*********, с.Житница и Н.М. да заплатят на „ТИН ГРУП“ ЕООД солидарно сумата 30
000 лв, дължима по Запис на заповед от 24.02.2018 г. Поради подадено от
длъжниците възражение за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск
за установяване на вземането. Ето защо се иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено по отношение на Земеделска кооперация „НОВ
ПЪТ“, ЕИК *********, с.Житница и Н.М. вземането на „ТИН ГРУП“ ЕООД, произтичащо
от Запис на заповед от 24.02.2018 г., за което е издадена на
11.10.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение на основание
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 15794/2018 г. на Районен съд – Пловдив.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с който се дава становище, че
записът на заповед е нищожен поради обстоятелството, че се посочва, че
задължението е платимо на определена дата и същевременно, че е платимо при
предявяване, т.е. падежът е определен по два начина.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, с която се заявява, че
направеното от ответниците възражение за нищожност на записа на заповед е
неоснователно – в записа на заповед е посочен ден на плащане – 30.09.2018 г.;
вписването на обстоятелството, че записът на заповед се предявява в гр.Пловдив
не обосновава извод, че се посочва втори падеж – при предявяване. В случая
представянето предявяването за плащане има функция на покана за изпълнение на
задължение с настъпил вече падеж.
В срока по чл.373 ГПК от ответниците е постъпил допълнителен отговор, с който се поддържат
първоначално направените възражения.
При така изложените
фактически обстоятелства Съдът приема, че е предявен иск с правна квалификация
чл.422 ГПК.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
Вземането на ищеца
произтича от Запис на заповед, издаден
на 24.02.2018 год., в гр. Пловдив от Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“ и авалиран
от Н.Т.М.. Със записа на заповед издателят Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“ се е задължил безусловно, неотменимо и без
протест да заплати на поемателя „Тин Груп“ ЕООД сумата 30 000 лв. Мястото на
плащане е гр. Пловдив. Падежът на задължението е на определена дата – 30.09.2018
год.
Като е приел, че
записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане на заявителя срещу ответниците по заявлението, Районен съд –
Пловдив - компетентният съд, е издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е постановил незабавното
изпълнение и е издал изпълнителен лист за сумата от 30 000 лв.
Основният спорен
въпрос е дали записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане с оглед наведените от ответника възражения, а
именно, че се посочват два начина за
определяне на падежа на задължението – на определен ден – 30.09.2018 г. и на
предявяване.
Записът на заповед
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ, в т.ч. безусловно обещание
да се плати определена сума на конкретно посочен поемател и изписване на израза
„запис на заповед” в самия текст на документа, а не само като заглавие. Не е
налице непълнота на съдържанието по смисъла на чл. 456 ТЗ – посочени са дата и
място на издаване, място на плащане. Положен е подпис на издателя, чиято автентичност
не се оспорва.
Спорът относно
редовността на записа на заповед от външна страна се съсредоточава около
въпроса налице ли е ясно и еднозначно посочен падеж на задължението и как е
определен падежът на задължението.
В записа на заповед
изрично е записано преди подписа на издателя и авалиста, че падежът на
паричното задължение е на дата 30.09.2018 год., т.е. на конкретно определен ден
по смисъла на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ. Обстоятелството, на което акцентира
ответникът е, че в текста на документа е посочено „място на предявяване – гр.
Пловдив“, което обосновава извод, че записът на заповед е платим на предявяване.
Законът – чл. 486,
вр. чл. 537 ТЗ императивно регламентира начините, по които може да бъде
определен падежът на задължението в записа на заповед, като запис на заповед, в
който едновременно е посочен падеж на определена дата, но същевременно се
посочва, че е платим на предявяване, е нищожен. От текста на процесния запис на
заповед не може да се направи констатация, че същият е с падеж на предявяване,
нито, че е платим „на предявяване”.
Отметката „Място на
предявяване : гр.Пловдив” може да се обясни с оглед характера на записа на
заповед. Записът на заповед освен едностранна абстрактна сделка има характер и
на ценна книга, като правата по нея могат да бъдат прехвърлени чрез джиро и по
този начин активно легитимиран да получи плащането не винаги е първоначалният
поемател, а и лицето, което физически държи ценната книга. Държателят на
ценната книга чрез представянето и на поемателя може да удостовери качеството
си на кредитор към момента на падежа. Само като представи ценната книга ще
установи, че същата не е джиросана и първоначалният поемател е все още титуляр
на вземането, което иска да реализира, или че се явява надлежно легитимиран кредитор
- джиратар, легитимиран да получи плащане вследствие на непрекъснатия ред на
джирата. Поради това упражняването на фактическа власт върху ценната книга и
физическото и предявяване на поемателя е предпоставка за легитимацията на
кредитора пред поемателя и за изпълнението на задължението по ефекта. Ето защо отметката
„Място на предявяване : гр.Пловдив“ може да се тълкува, че записът на заповед е
платим на лицето, което предявява записа
на заповед в смисъл на представяне записа на заповед и по никакъв начин не
противоречи с определения падеж на конкретен ден и не създава неяснота относно
падежа. Той единствено акцентира върху обстоятелството, че кредиторът не може
да претендира плащане по ефекта на падежа, ако не установи качеството си на
кредитор чрез представянето на записа на заповед на издателя / в този смисъл
Решение № 105 / 23.10.2012 год. на ВКС по т.д. № 515 / 2011 год. на І ТО /,
т.е. Съдът приема, че отбелязването „Място на предявяване : гр.Пловдив“ е
използвано като синоним на представяне на записа на заповед за плащане от
страна на легитимирания кредитор.
Ето защо Съдът
приема, че в процесния запис на заповед е определен падеж по смисъла на чл.
486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определена дата, която е 30.09.2018 год. С отметката
:“Място на предявяване: гр.Пловдив” не се е стигнало до определяне на втори
падеж на задължението и възражението, че записът на заповед е нищожен, тъй като
в него по недопустим начин са определени два падежа на паричното задължение,
Съдът приема за неоснователно.
При така установеното
и направените правни изводи Съдът намира, че
записът на заповед е редовен от
външна страна, като съдържа всички изискуеми реквизити и удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане на поемателя спрямо издателя за сумата 30 000 лв.
Доколкото с подаването на исковата молба по реда на чл. 422 ГПК искът се счита
предявен от момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, то главницата
е дължима ведно със законната лихва именно от 04.10.2018 год. до окончателното
плащане, доколкото задължението за заплащане на обезщетение за забава в размера
на законната лихва е законна последица от предявяването на иска.
По разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 600 лв за
държавна такса и 600 лв за адвокатско възнаграждение. Тези разноски в общ
размер на 1200 лв са предмет и на
издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо разноските на
заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с решението по
исковото производство. Предвид уважаването на иска в полза на ищеца следва да
се присъдят направените в заповедното производство разноски, така както същите
са определени и в заповедта за изпълнение.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящото производство разноски, които са в размер на 600
лв /шестстотин лева/ внесена държавна такса; не се установява направата на
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не се
присъжда.
Ето защо Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО вземането на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес:*** – адв.Ш. по отношение на Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“, ЕИК *********,
с.Житница, Пловдивска област, ул.“22-ра“ №2 и Н.Т.М., ЕГН **********,*** в размер на 30 000
лв /тридесет хиляди лева/, дължима солидарно по силата на Запис на заповед,
издаден от Земеделска
кооперация „НОВ ПЪТ“, ЕИК ********* и авалиран от Н.Т.М., ЕГН **********, на 24.02.2018 год. в гр.
Пловдив, с падеж на определен ден – 30.09.2018 год., ведно с обезщетение за
забава в размера на законната лихва, считано от 04.10.2018 г. до окончателното
плащане, за което вземане в полза на „ТИН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 15794/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като е
постановено незабавното и изпълнение и е издаден изпълнителен лист
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“, ЕИК
*********, с.Житница, Пловдивска област, ул.“22-ра“ №2 и Н.Т.М., ЕГН **********,***
солидарно да заплатят на „ТИН ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** – адв.Ш. сумата 1 200 лв /хиляда и
двеста лева/, представляващи разноски, направени в хода на производството по
ч.гр.д. № 15794/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за които вече е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „НОВ ПЪТ“, ЕИК
*********, с.Житница, Пловдивска област, ул.“22-ра“ №2 и Н.Т.М., ЕГН **********,***
солидарно да заплатят на „ТИН ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** – адв.Ш. сумата 600 лв /шестстотин
лева/, представляващи разноски в настоящото производство
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните
СЪДИЯ: ………........…………………………