№ 1467
гр. София, 03.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500794 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Л. Й. Д. от гр.София насочена
против Решение № 394/11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 98/2024 г. по описа на ОС
София, с което исковата молба на въззивницата, с която е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ
против Софийския градски съд за осъждането му да й заплати сумата 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на
продължително бездействие и непроизнасяне на този съд по подадената от нея искова молба
от 06.07.2020 г., считано от датата на нейното предявяване, е оставена без разглеждане, а
производството по делото - прекратено.
Оплакванията в жалбата, депозирана на 25.11.2024 г. лично от Л. Д., следва да се
обобщят като такива за недопустимост на проведеното производство пред ОС София, както
и за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че по делото не било проведено
съдебно заседание с участието на изготвилия обжалваното решение съдия, както и
посочения в последното наблюдаващ прокурор. Затова и постановеното решение, с което
съдът прекратил производството по делото, без да разгледа претенцията на ищцата по
същество, било фалшиво.
На 16.12.2024 г. в изпълнение разпореждане на съда за отстраняване нередовностите на
първоначално постъпилата жалба адв.П. С., осъществяващ правна помощ в полза на
жалбоподателката, е депозирал частна жалба срещу обжалвания съдебен акт - решение.
В нея се поддържа неправилност на последното, поради постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с
приложимия материален закон - ЗОДОВ.
Твърди се по делото да са налице многобройни доказателства за сезиране на всички
държавни и административни органи с ясно изразени искания за помощ, поради влошеното
здравословно състояние на жалбоподателката, но вместо това бил налице един безкраен
кръговрат между различните институции по предявените искания, довели до необосновано
забавяне и непроизнасяне по предявените искове. Такъв бил случая и с обжалваното
решение, с което нямало произнасяне по претенцията, а делото било прекратено.
По тези съображения е поискано отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него
1
постановяване на такъв, с който предявеният иск се уважи.
В отговора по жалбата насрещната страна поддържа правилност на обжалваното
решение.
Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-ти състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
Установимо е от данните по делото, че въззивницата е инициирала съдебно
производство пред СГС с искова молба, депозирана на 06.07.2020 г., с която е предявила в
условието на субективно пасивно съединяване искове срещу Административен съд – София
град и срещу Агенцията за социално подпомагане за осъждането им да й заплатят
обезщетения в размер от по 15 000 лв. за вреди от непозволено увреждане - нарушаване
правото за разглеждане на административното дело в разумен срок и постановен отказ по
искането й за отпускане на помощи за медицинско лечение.
По исковата молба е било образувано гр.д. № 6448/2020 г. по описа на СГС,
прекратено с определение от 30.12.2020 г., а делото – изпратено по подсъдност на
Софийския районен съд. След инициирани спорове за подсъдността му пред няколко
съдилища с Определение № 41/24.11.2023 г., постановено по дело № 39/2023 г. на смесен
петчленен състав на ВКС и ВАС, за компетентен съд да разгледа правния спор е бил
определен Административен съд - София област. Затова и с изпращането му на този съд
пред него е било образувано адм.д. № 1380/2023 г.
С нарочна молба от 05.02.2024 г. по това дело Л. Д. е заявила, че не поддържа
първоначално предявените искове за обезщетение срещу двамата първоначални ответници
Административен съд София град и Агенция за социално подпомагане, като предявява само
иск за осъждане на Софийския градски съд да й заплати сумата 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на продължителното
бездействие и непроизнасяне по подадената от нея искова молба, считано от датата на
нейното предявяване, ведно с направените съдебно- деловодни разноски.
По молбата АССО се е произнесъл с постановяването на Определение №
159/08.02.2024 г., като на чл.232 ГПК и чл.144 АРПК е прекратил производството по делото
по първоначално предявените искове от въззивницата, поради оттеглянето им.
Счел е, че е бил сезиран с нов иск, предявен от Л. Д. против СГС с цена на иска 60 000
лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания в
резултат на продължителното бездействие и непроизнасяне по исковата й молба, считано от
датата на предявяването й.
По този иск родово компетентен да се произнесе бил ОС София, поради което е
прекратил делото пред себе си и го е изпратил по компетентност на посочения съд.
С обжалвания акт последния е приел, че изложените от ищцата твърдения и
конкретизирания претитум сочат искът, с който е сезиран, да намира правното си основание
в чл.2б ЗОДОВ.
Изложил, че по този иск предпоставка за допустимостта му в хипотезата, в която се
претендира обезщетение за забавено правосъдие, както в случая, е наличието на изчерпана
административна процедура по Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма
постигнато споразумение.
Като извършил служебна справка в регистъра по чл.60а, ал.5 ЗСВ за постъпили
заявление по Глава трета “а“ ЗСВ и констатирал, че няма подадено заявление за присъждане
на обезщетение за забавено правосъдие нито по първоначално заведеното пред СГС гр.д. №
6448/2020 г., нито по гр.д. № 3533/2023 г. С оглед на този факт приел, че не е изпълнено
условието на чл.8, ал.2 ЗОДОВ за допустимост на производството пред него и то прекратил
с обжалваното решение.
При гореустановеното решаващият състав намира от правна страна следното:
Според константната практика на касационната инстанция, която решаващият състав
споделя изцяло, когато съдът се произнася по допустимостта на предявения иск и
прекратява производството поради неговата недопустимост, постановява определение. Ако
съдебният акт, с който съдът е прекратил производството поради недопустимост на иска, без
2
да го разглежда по същество, е озаглавен решение, същият е допустим, но има характер на
определение.
В този смисъл и обстоятелството, че обжалвания съдебен акт е "решение" вместо
"определение", не го прави нищожно, а има значение единствено за срока за обжалване и с
какъв акт ще се обжалва.
Предвид изложеното и следва да се заключи, че обжалваното решение, което има
характера на определение, не е нищожно, нито недопустимо. То не е такова и при
съобразяване оплакванията, посочени от частната жалбоподателка, доколкото е установимо
от делото, че след отвеждането на първоначалния докладчик И. С. от делото, за такъв на
случаен принцип е определен съдия И. Г., който е провел открито с.з. по делото на
10.10.2024 г. За същото жалбоподателката е била редовно призована и е представлявана от
адв.С., който е определен да й предоставя правна помощ, под формата на процесуално
представителство.
Ето защо и обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт -
постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на компетентността му, в съответната
форма, подписан.
Същото подлежи на последващ съдебен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК, защото,
както вече се посочи, има характера на прекратително определение.
Предвид че наименованието му, както и оплакванията на жалбоподателката в
подадената лично от нея жалба за неговата недопустимост предпоставят съмнения относно
характера на производството, то настоящия състав е приел след постъпването й в САС, че
същата е въззивна, и я е разгледал като такава.
Последното, защото понятията "недопустимост" на иска и недопустимост на
производството са различни, като съдебната практика е постоянна в разбирането си , че
недопустим е този иск, който е предявен без наличие на положителни, или при наличие на
отрицателни процесуални предпоставки. Съответно - недопустимо е онова производство,
което е инициирано в отсъствие на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за упражняване правото на иска, респ. - при наличие на някоя от
отрицателните такива.
Това обаче не влияе върху характера на производството - частно такова, както и на
вида на акта, с който съда се произнася по него - определение.
В случая при изложеното по-горе от фактическа страна се налага, че производството
по делото е допустимо, доколкото първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск
по чл.2б ЗОДОВ от лице, което, според твърденията му в исковата молба /многократно
уточнявана/ има правен интерес да претендира обезщетение от ответника за забавено
правосъдие, защото инициирано от ищеца исково производство било необосновано забавено
във времето и той търпял от това вреди.
И т.к. надлежната процесуална легитимация, както и наличието на правен интерес от
предявяване на иска се определя от твърденията на ищеца, следва да се приеме, че
производството по делото е допустимо.
Същото е било прекратено от първоинстанционния съд с допустим съдебен акт /по
вече изложените съображения/.
Решаващият състав намира същият и за правилен.
По въпроса относно допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ, във вр. с чл.8, ал.2
ЗОДОВ е налице трайна, последователна и безпротиворечива съдебна практика, съобразно
която изчерпаната административна процедура по Глава III „а“ ЗСВ е абсолютна
положителна процесуална предпоставки за разглеждането му.
Това е така, защото според чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица имат
право на иск по чл. 2б от с.з. по приключили производства само при проведена
административна процедура и непостигане на споразумение по реда на глава ІІІА ЗСВл.
В казуса се поддържа от жалбоподателката, че претендира обезщетение от причинени
за вреди от забавено гражданско производство - това по образуваните дела под №№
6448/2020 г. и 3533/2023 г.
3
Следва да се посочи обаче, че нито едно от тези производства не е приключило с
влязъл в сила съдебен акт - те са били прекратени, поради подсъдността на повдигнатия по
делата спор на друг съд, като инициираното пред ОС София, приключило с обжалваното
решение, е тяхно продължение.
Ето защо се налага да не е налице установената от специалния закон предпоставки
претендираните вреди от забавено правосъдие да произтичат от приключило производство.
На отделно и самостоятелно основание - извършената и от настоящия въззивен състав
служебна справка в публичния регистър по чл.60а, ал.5 ЗСВ за периода 2020 - 2025 г. също
не установи да е налично подадено заявление за присъждане на обезщетение за забавено
правосъдие по което и да е от двете посочени дела от страна на жалбоподателката.
За прецизност следва да се посочи, че същата не твърди, нито ангажира доказателства
в обратната насока.
Ето защо и предвид че изчерпана административна процедура по смисъла на чл. 8, ал.
2 ЗОДОВ означава започнала такава и приключила с акт по чл. 60а ал. 4 ЗСВ - с отхвърляне
на заявлението като неоснователно или с определяне на обезщетение и предложение за
сключване на споразумение със заявителя за изплащането му се налага, че в случая по
делото да не е установено инициирането /вкл. служебно от съда/ и провеждането на тази
процедура, както и непостигането на споразумение по нея.
Неустановяването на горните факти сочат на отсъствие на абсолютна процесуална
предпоставка за упражняване правото на иск по чл. 2б ЗОДОВ относно проведена
административна процедура и непостигане на споразумение по реда на глава ІІІА ЗСВл ,
респ. - на недопустимост на същия.
Като е извел идентичен правен извод първоинстанционния съд не е допуснал
твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, нито отклонение от предписаното
от приложимия материален закон, както и константната практика по приложението му и
постановения от него акт, като правилен, следва да се потвърди.
На адвокат Д. С. Р. от Софийска адвокатска колегия, вписана под № 7364, която
осъществява правна помощ в полза на жалбоподателката по реда на чл.95 ГПК, във вр. с
чл.26, ал.5 ЗПП, следва да се определи и изплати възнаграждение по реда на чл.39 от ЗПП -
от Националното бюро за правна помощ, въз основа на отчет, изготвен от нея, по реда на
чл.38 от ЗПП и решение на председателя на НБПП.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, гражданско отделение, 16-
ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение /имащо характера на определение/ № 394/11.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 98/2024 г. по описа на ОС София, с което исковата молба на Л. Й. Д.
от гр.София, с която е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ против Софийския градски съд за
осъждането му да й заплати сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди в резултат на продължително бездействие и непроизнасяне на този
съд по подадената от нея искова молба от 06.07.2020 г., считано от датата на нейното
предявяване, е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при наличие на предпоставките
по чл.274, ал.3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5