МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 98/18.06.2018 г. ПО НОХД № 662/2017 г.
по описа на ИРС, І състав
Ихтиманска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.Ц.Б. ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, за това, че на 10.06.2017 г. около 03.00 ч. в нощен бар
„Хралупата” в град Ихтиман, област Софийска, по хулигански подбуди е причинил
лека телесна повреда на Р.В.Л., изразяваща се в кръвонасядане в областта на
лявата орбита на окото и счупване на коронките на първи горен ляв, първи долен
десен и на първи долен ляв зъби, което е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1
от НК.
В
съдебно заседание представителят на ИРП
поддържа обвинението, като заявява, че по безспорен начин са доказани всички
елементи от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал.
1 НК, за извършването на което е повдигнато обвинението спрямо подс. Б.. Счита,
че са събрани достатъчно непротиворечиви гласни доказателства, които
установяват както авторството на деянието, така и вината на подсъдимия. Пледира
за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба, като счита, че справедливият й размер би бил
3000 лева.
Пострадалият
от престъплението Р.Л. се конституира
като частен обвинител в производството и предявява граждански иск за заплащане
на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство. В съдебни прения повереникът му – адв. А., сочи, че гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие непротиворечиво установяват времето,
мястото и начина на извършеното деяние. Навежда доводи за това, че телесната
повреда е нанесена с пряк умисъл, поради което и пледира за признаването на
подсъдимия за виновен и освобождаването му от наказателна отговорност. По
отношение на предявения граждански иск счита, че същият е доказан по основание
и размер, поради което и моли да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият С.Б.
не се признава за виновен, като
отрича умишлено да е удрял Л..
Защитникът му – адв.
Д. пледира за оправдателна присъда, като твърди, че не са били събрани
достатъчно категорични доказателства относно обективната и субективната страна
на деянието на подзащитния му. Навежда доводи за това, че липсват доказателства
относно механизма на причиняване на телесното увреждане. Сочи, че според заключението
на вещото лице телесните увреждания са били нанесени с минимум два удара, за
каквито по делото липсват данни, и което въвежда основателно съмнение в
подигнатото обвинение. Освен това изтъква противоречията в свидетелските
показания, които не установяват по категоричен начин, дали телесната повреда е
била нанесена умишлено от подзащитния му или е в резултат от подхлъзване.
Оспорва гражданския иск по основание и размер.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство № 176/2017
г. на РУ-МВР - Ихтиман поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.06.2017 г. късно вечерта
пострадалият Р.Л., заедно със свидетелите А.В., Д.Д.,*** В. и Лилия Нейкина решили
да отидат на дискотека в нощен бар „Хралупата" в гр. Ихтиман. Настанили се
на маса, намираща се близо до дансинга. Консумирали алкохол, а Л. изпил около
200 гр. джин. След полунощ на 10.06.2017 г. в заведението дошъл и подс. С.Б. и
отишъл при приятеля си св. А.Л., който седял заедно с компания на бар до
диджея.
Около 03.00 ч. на
10.06.2017г. Л. танцувал на дансинга със св. С.В.. Подс. Б. също танцувал на
дансинга. Там бил и св. А.Л.. По същото време св. Д. Делзизов и А.В. стоели на
масата си. В страни от тях била и св. Лилия Нейкина. В заведението били и св. Д.Ф.
и М.А., които се намирали на бара.
Докато танцувал, Л. бил
бутнат в гърба от подс. С.Б.. Станала разправия между двамата, но намиращите се
на дансинга посетители на заведението, се намесили и дръпнали Б. назад.
Музиката спряла и лампите били запалени. По повод разправията и св. Делзизов и В.
се приближили към дансинга, за да видят какво става. Когато страстите се
успокоили, Б. тръгнал към Л. видимо спокоен и заявил на висок глас, че няма да
се бие, като протегнал ръка към лявото му рамо, след което внезапно прихванал
врата на Л. и придърпвайки го рязко нанесъл удар с глава в областта на лицето
на пострадалия. Л. запазил равновесие, като бил изведен в предверието на
заведението, където изплюл кръв и част от зъб.
При Лафчийъски дошли св. Д., Ванндов и В., за да видят какво е
състоянието му , вкарали отново го вътре в заведението, а св. В. донесла лед,
който пострадалият поставил върху лицето си. Компанията постояла няколко
минути, след което си тръгнали, а Л. бил придружен до дома си от св. Делзисов.
Р.Л. изпитвал силни болки и
в понеделник, на 12.06.2017г. посетил зъболекар в с.Костенец, където било
констатирано счупване на предни два долни и един горен зъб. Било предприето
лечение, а на следващия ден – 13.06.2017г. Л. бил освидетелстван от специалист
по съдебна медицина в катедрата по съдебна медицина в гр.С., при което
било установено кръвонасядане с морав
цвят и кафеникава периферия, най-интензивно в областта на вътрешния очен ъгъл и
основата на долния ляв клепач. По отношение
на зъбите е установено отчупване на фрагменти от първи горен ляв зъб с
големина 3/3 мм, ангажиращо половината от върховия ръб и около 1/3 от работната
височина на зъба, както и отчупени фрагменти от короните на първите долни резци
– на десния зъб около 1/3 от видимата част, а на левия зъб отчупеният фрагмент
е по-голям и ангажира половината от
вестибуларната повърхност, като достига до зъбния венец Лечението на
зъбите на Лафчиски продължило няколко месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от част
от събраните гласни доказателства, които и кореспондират с останалите по делото
доказателства. Доказателственият материал, включващ показанията на пострадалия Р.Л.,
свидетелите А.В., Даниел Д.,*** В. и Лилия Нейкина и съдебно медицинската
експертиза, доказва важни факти относно хронологията на събитията, предшестващи
инцидента и относно обстоятелствата, релевантни за престъпното деяние и
способстват за установяване на фактическите обстоятелства относно време, място
на извършване на престъплението,
изпълнително деяние и механизъм на осъществяване.
Несъмнено е, че между събраните гласни доказателства
съществуват противоречия в зависимост от това дали разпитаните свидетели са
посочени от пострадалия Р.Л. или от подс. С.Б..
Съдът приема, че показанията на
пострадалия Р.Л. са подкрепени от преки доказателства, които да установят
тяхната достоверност. Така свидетелите Дюлгеров, В., В. и Нейкина
непосредствено са възприели поведението на подс. Б. – как той след разтърваването
им с Л. се казал на висок глас, че няма да се бие, че се е насочил към
пострадалия давайки си вид, че иска да се сдобрят, че е положил ръка на рамото
на пострадалия, след което го е придърпал и е нанесъл рязък удар с глава в
лявата част на лицето му. По същество
показанията на посочените свидетели за непротиворечиви и точно, ясно и
последователно отразяват случилото се. Липсата на конкретика относно точната
локализация на удара не влияе на достоверността на показанията на свидетелите,
доколкото техните възприятия с на случилото се са различни, но всичките са
категорични, че ударът е бил в областта на лицето на пострадалия, което е
достатъчно за установяване на механизма на причиняване на увреждането.
Съдът намира, че показанията на
свидетелите А.Л., М.А. и Д.Ф. не са достоверен източник на информация относно
случилото се в бар „Хралупата“. Това е така, защото същите са съществено
противоречиви и взаимно изключващи се. Така св. Д.Ф. твърди, че С.Б. и Р.Л. са се спънали и паднали на земята, св. М.А. –
че между двамата не е имало каквото и да е съприкосновение, а св. А.Л. – че подс.
Б. се е подхлъзнал, хванал се е за Р.Л., за да запази равновесие и без да иска
е ударил в областта на главата. Тези съществени противоречия в показанията на
тримата свидетели, които възпроизвеждат взаимно изключващи се обстоятелства, не
могат да опровергаят останалите събрани гласни доказателства, респ. да внесат
съмнение в обвинителната теза. Нещо повече – и тримата свидетели са в приятелски
отношения с подсъдимия, което обстоятелство също е основание за съда да се
съмнява в тяхната достоверност.
В подкрепа на изложената и приета от съда фактическа
обстановка и допринасяща за изясняването на обективни признаци на
изпълнителното деяние на престъпното посегателство е и приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, в която е посочено, че от представената по
делото медицинска документация се установява, че на Р.В.Л. били причинени
кръвонасядане в областта на лявата орбита, причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и - счупване на коронките на първи
горен ляв, първи долен десен и на първи долен ляв зъби, причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В заключението
е посочено, че констатираните травматични увреждания са в резултат от
действието на твърд тъп предмет със значителна сила и могат да се причинят с
удар с глава. Това писмено заключение е изцяло в подкрепа на твърденията на пострадалия
относно механизма на причиняване на уврежданията – чрез удар с глава в областта
на лявата част на лицето.
Съдът не кредитира показанията на вещото лице в хода
на съдебното следствие в частта им в която твърди, че констатираните две наранявания
биха могли да се причинят от два удара. В случая становището на вещото лице не
се основава на обективни данни за нанесени два удара. Според настоящия състав
предвид локализацията на уврежданията – в лявата очна орбита и в устата, където
са били счупени първи горен и първи долен ляв зъб и първи долен десен зъб, е
напълно достоверно ударът да е бил един, доколкото човешката глава е с голяма
контактна повърхност и ударът може да засегне както окото, така и устата на
пострадалия и то предимно в лявата й част.
Съдът дава пълна вяра на останалата част от
показанията на вещото лице в съдебно заседание, в които то твърди, че болката
от счупените зъби на Л. е отшумяла за около 10-15 дни, но неприятните усещания
при дъвчене са продължили дълго време. Освен това няма основание да не се
довери на твърденията на вещото лице за това, че е по-вероятно ударът с глава и
съответно уврежданията да са причинени целенасочено, а не в резултат на
подхлъзване, тъй като ударът е бил със значителна сила.
В
този смисъл заключението на вещото лице, в съвкупност с показанията на
пострадалия Л. и свидетелите А.В., Даниел Д.,*** В. и Лилия Нейкина дават
основание на съда да не кредитира обясненията на подсъдимия Б. относно
обстоятелството, че съприкосновението с пострадалия, е бил в резултат от подхлъзване. Следва да се
има предвид, че обясненията на подсъдимия, като един от възможните доказателствени източници, освен доказателствено средство, са и
средство за защита. В случая в показанията си посочените свидетели твърдят, че
те са възприели телодвижението на Б. като целенасочено действие, целящо да
причини увреждане на пострадалия. Тези доказателства, съчетани със заключението
на вещото лице относно големия интензитет на удара, според съда изключват
възможността съприкосновението между подсъдимия и пострадалия да е в резултат от
подхлъзване на подсъдимия. Съдът приема, че в обясненията си подс. Б. изгражда
защитна версия, която макар и логична, е житейски недостоверна и е опровергана
от останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на бащата на пострадалия – св. Владимир
Л., се установява, че след инцидента синът му е изпитвал силни болки и окото му
дълго време е било посинено, като лечението му е продължило няколко месеца.
Подсъдимият С.Ц.Б. ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи на длъжност „горски стражар“ в ДГС Ихтиман.
От справката за съдимост се установява, че С.Б. не е осъждан, а съобразно справката му за
криминална проявеност той не е регистриран в масивите на МВР за извършени
престъпления или други противообществени прояви.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият С.Б. с действията си е
осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр чл. 130, ал. 1 НК, тъй като е причинил чрез нанасяне на удар с глава наранявания в областта на
лицето пострадалия Р.Л., които по своята медикобиолочична характеристика
представляват разстройство на здравето неопасно за живота.
От обективна страна, от
събраните гласни доказателства /показанията на пострадалия Руман Л.,
свидетелите Д., В., В. и Найкина / бе установено по несъмнен начин авторството
на престъплението. Тези свидетели недвусмислено посочват, че С.Б. е ударил с
глава пострадалия в областта на лицето. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установи и вредоносния резултат – причиненото на пострадалия
увреждания. Установено е, че в резултат на нанесения удар на пострадалия е
причинено едновременно кръвонасядане в областта на лявата орбита на окото и
счупване на коронките на първи горен ляв, първи долен десен и на първи долен
ляв зъби, които сами по себе си представляват две отделни телесни увреждания,
но тъй като когато
с деянието са причинени едно лице две или повече различни по вид телесни
увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед
на най-тежкия резултат и в тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е
така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия
принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко
еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не
и за квалификацията на деянието (Постановление на Пленума на ВС на РБ № 3/1979
г.). Затова и настоящия състав прие, че е
налице осъществяване на изпълнителното деяние по причиняване на телесното
увреждане и настъпването на престъпния резултат – нараняване, представляващо
лека телесна повреда съобразно разпоредбата на чл. 130, ал. 1 НК
Съдът приема, че е осъществен и квалифициращият признак
на престъплението, а именно, че телесното увреждане е било причинено по
хулигански подбуди. За да може съответното престъпление против личността да
бъде квалифицирано, като извършено по хулигански подбуди, следва да е
установено, че подсъдимият, нарушавайки обществения ред цели или допуска
нанасянето на телесна повреда. Освен това, за да могат подбудите да бъдат
квалифицирани като хулигански е необходимо да липсва личен мотив за причиняване
на телесна повреда, а основният, доминиращият мотив на дееца е чрез това деяние
да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира грубо незачитане на
установените обществени отношения и ценности, и то именно чрез нанасяне на
телесна повреда. В случая телесното увреждане на пострадалия е нанесено на публично място, пред множество посетители в заведението. Освен
това, избраният от подсъдимия начин за причиняване на увреждането – чрез удар с
глава, сам по себе си изразява желаната от подсъдимия демонстрация на превъзходство.
Очевидно Б. е бил мотивиран в извършването на деянието не поради някакъв
личен мотив или от провокативно поведение на пострадалия, а от явното си неуважение към общоприетите
норми на поведение. Нещо повече, подсъдимият, демонстрирайки
желанието си за помирение с Л. преди нанасянето на удара, е подвел пострадалия,
за когото ударът е бил напълно неочакван и той не е могъл да се защити или да
избегне съприкосновението с Б..
От субективна страна деянието е било извършено при
пряк умисъл – С.Б. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си – а именно, че ще нанесе телесна повреда на пострадалия, съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното и е искал да настъпи съставомерния
резултат – а именно причиняването на някакво разстройство на здравето на Р.Л.. Б.
е имал ясна представа, че извършва деянието пред множество хора, като е целял
именно да демонстрира публично своето превъзходство, да покаже явно неуважение
към обществото, правилата на морала и човешката личност.
Следователно подсъдимият Б. е
изпълнил състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение от
обективна и субективна страна и са налице предпоставки за реализиране на
неговата наказателна отговорност.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието, съдът отчете
обстоятелството, че както прокурора, така и съдията докладчик в разпоредително
заседание е пропуснал да отчете, че за престъплението, за което на подсъдимия Б.
е повдигнато обвинение и е предаден на съд е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок до три години, а Б. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. Освен това с деянието си Б. не е причинил съставомерни
имуществени вреди, което означава, че са били налице предпоставките за
образуване на производство по глава 28 НПК.
Във всички случаи обаче, при постановяване на присъдата
си съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и при наличието
на посочените по-горе предпоставки да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание.
При определяне на размера на санкцията съдът отчете
добрите характеристични данни на подсъдимия, както и чистото му съдебно
минало. В хода на съдебното
следствие не са установени други
отегчаващи отговорността обстоятелства, извън хулиганските подбуди, които
представляват квалифициращия признак на деянието. Съдът съобрази, че подсъдимият
получава трудови доходи, като няма данни да има задължения да осигурява
издръжка или грижи за други лица, поради което и намери, че справедливият
размер на административната санкция, която следва да понесе Б. възлиза на 1500
лв. Същата би изиграла както превантивна роля спрямо поведението на подсъдимия
и би имала необходимия възпитателен ефект върху него.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед приетото по-горе относно съставомерността и
правната квалификация на деянието, извършено от страна на подс. С.Б. по чл.
131, ал. 1, т. 12 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК спрямо гражданския ищец Р.Л., съдът
счете, че са налице всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД да бъде уважен
гражданският иск за заплащане на обезщетение за причинените с деянието
неимуществени вреди. Цитираната разпоредба намира приложение, когато са налице
виновно и противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и
деянието. Както всяко престъпно деяние, така и извършеното от подсъдимия е
противоправно. За гражданския ищец са настъпили неимуществени вреди, свързани с
болки, страх и унижение, които са пряко следствие от стореното от Б..
Присъждането на обезщетение по гражданска претенция в
хода на наказателното производство няма санкционна функция, а представлява по
своята същност справедлива обезвреда на претърпените в резултат на престъпното
посегателство вреди. По тези съображения, при определяне размера на дължимото
обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази вида и
характера на телесните увреждания на пострадалия, неговата възраст,
обстоятелството, че лечението на зъбите му е продължило в продължителен период
от време. В този смисъл съдът прие, че справедливо възмездие за претърпените от
Р.Л. болки, страдания и негативни емоции е сумата от 1500 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
От друга страна обаче, съдът намери, че за разликата
до 5 000 лева предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като
недоказан по размер, с оглед вида и характера на причиненото телесно увреждане,
което е леко по своя характер и не е дало трайно отражение на здравето на
пострадалия. Интервенцията върху телесната неприкосновеност на Р.Л. не е в
такава степен, че да обоснове подобен висок размер на претендираното
обезщетение. Не съществуват и доказателства причиненото увреждане да е
попречило на обучението па пострадалия, който е студент, поради което и съдът
отхвърли предявения граждански иск до пълния му предявен размер.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване на подсъдимия С.Б. за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи
разноските по делото в размер на 204,64, от които 84,64 лв., сторени в хода на
досъдебното производство, платими в полза на ОДМВР С. и 120,00 лв., сторени в хода на съдебното производство, платими в
полза на РС-Ихтиман. Съдът възложи на Б. и държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск в размер на 60,00 лева.
Предвид изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
/Р.
Йорданова/