№ 58
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20211100902852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.Ф.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Отказ №
20211217112633/20.12.2021г на длъжностно лице по регистрацията към
Агенция по вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец
Б7 с вх. № 20211217112633 за вписване по партидата на „Б.Ф.“ ЕАД, на осн.
чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, на действителен собственик.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен, както и за
необоснован, поради липса на подробни мотиви. Твърди, че на върха на
корпоративната верига над българското дружество „Б.Ф.“ ЕАД стои
дружеството Е.Б. АД, което е публично дружество, чийто акции се търгуват
на регулиран пазар. Твърди, че разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗМИП не
предвижда изключение от кръга на юридически лица и правни образувания,
които следва да извършат регистрация на своите действителни собственици в
съответния публичен регистър, освен за публичните дружества и
следователно по отношение на дъщерните им дружества е достатъчно да се
посочи за действителен собственик съответното публично дружество.
Позовава се на фактически извършени множество вписвания на публични
дружества като действителни собственици, както и на съдебна практика, в
която такива вписвания са приети за допустими. Моли обжалваният отказ да
1
бъде отменен и да бъде указано на длъжностното лице да извърши
поисканото вписване.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявлението, по което е постановен обжалвания отказ, в поле 550
„Действителни собственици“ са посочени дружеството Е.Б. АД, за което е
посочено, че е публично дружество, както и физическите лица К.Б. и А.Х..
От представената декларация към заявлението се установява, че в раздел I
„Действителни собственици“ е посочено дружеството Е.Б. АД, което е
посочено едновременно и по раздел II, б. Б като дружество, чрез което
непряко се упражнява контрол, а в раздел II, б.А е посочено дружеството
„А.Ю.“ АД, което е едноличен собственик на капитала на Б.Ф. ЕАД, съгласно
вписванията в търговския регистър. Лицето К.Б. /посочено в заявлението като
действителен собственик/ е посочено в декларацията като представител на
Е.Б. АД, а лицето А.М.Х. /посочено в заявлението в полето за действителен
собственик/ изобщо не е посочено по никакъв начин в декларацията, нито
като собственик, нито като представител на юридическите лица, посочени
като такива чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.
Жалбата е подадена в преклузивния седем дневен срок от легитимирано
лице срещу подлежащ на съдебен контрол отказ за издаване на охранителен
акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21
ЗТРРЮЛНЦ обхваща проверка дали заявените обстоятелства подлежат на
вписване, както и дали към заявлението са представени изискуемите
документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали
последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона.
Съгласно чл. 50а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел подлежащите на вписване
обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление
по образец - № Б7, състоящо се от две части, като Част I. е за обстоятелства
по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП. По арг. от ал. 2 на чл. 50а от Наредбата, при
2
заявяване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ЗМИП към заявлението се
прилагат декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП; документите, установяващи
съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез
които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по
българското право или не са вписани в ТРРЮЛНЦ или регистър БУЛСТАТ;
нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4,
т. 3 от ЗМИП; други документи съгласно изискванията на закон.
В конкретния случай, в подаденото заявление в поле 550 „Действителни
собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“
е заявено вписване на юридическо лице, чиито акции се търгуват публично,
което обстоятелство съдът счита, че не подлежи на вписване, а посочените в
заявлението две физически лица като действителни собственици, не са
посочени като такива в подадената декларация, поради което и
законосъобразно длъжностното лице е постановило отказ.
При систематично и граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗМИП във
връзка с целите на закона, съдът намира, че изискванията за вписване в
ТРРЮЛНЦ на действителни собственици на юридически лица и други правни
образувания касаят посочване на данни и информация само за физическо
лице/физически лица.
Така чл. 61, ал. 1 ЗМИП въвежда изискване за учредените на територията
на Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт да предоставят определена информация за
„физическите лица, които са техни действителни собственици“. Според
легалната дефиниция на понятието „действителен собственик“, дадена в § 2,
ал. 1 от ДР на ЗМИП, това е физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице
или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица,
от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка
или дейност и които физически лица отговарят на определените в т. 1 – т.3
условия. Изречение второ и трето на т. 1 от § 2, ал. 1 от ДР въвеждат
критерии за „пряко притежаване“, съответно – „косвено притежание“ от
физическо лице/лица на акции, дялове или права на глас в съответното
юридическо лице друго правно образувание. Според ал. 5 на § 2 ДР на ЗМИП,
3
когато не може да се установи или съществува съмнение за действителния
собственик, за такъв се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител. Пак в същия смисъл е и образецът
от Декларацията – Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП, който съдържа
полета, единствено относно данните на физически лица като действителни
собственици на юридическо лице/правно образувание. Следователно,
задължението за заявяване на действителни собственици е относимо към
идентифициране само и единствено на физически лица, които отговарят на
установените от ЗМИП критерии, и юридически лица не са и не могат да
бъдат вписвани като действителни собственици.
Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, за да се счита за
действителен собственик едно физическото лице, което притежава или
контролира юридическо лице или друго правно образувание, и/или от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или
дейност, то следва да отговаря на определени условия, които са посочени в т.
1 до т.3, на същата алинея. Редакцията на т.1 поражда възможност за
различно тълкуване, каквото различно тълкуване правят жалбоподателя и
длъжностното лице по регистрацията. Разпоредбата предвижда, че „по
отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания
действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством
държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други
средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен
на прозрачност по отношение на собствеността“. По становище на
съдебния състав нормата следва да се тълкува в смисъл, че по отношение
дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се
подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността, не се прилагат посочените в първата част на изречението
условия за установяване на действителни собственици физическите
4
лица, поради което и тези физически лица не подлежат на установяване,
респективно не подлежат на обявяване по реда на ЗМИП. Не се касае за
изключение от правилото, че действителните собственици могат да
бъдат не физически лица, а определен вид дружества, най-общо наречени
„публични“ и именно те следва да бъдат обявени, каквото тълкуване застъпва
жалбоподателя.
Неотносими към законосъобразността на обжалвания отказ са доводите на
жалбоподателя, че по партиди на други дружества е вписано, че
акциите/дяловете им са притежавани или са контролирани от публично
дружество, тъй като фактически постигнати незаконосъобразни резултати не
могат да обосноват неправилно приложение на закона от съда. Действително
в търговския регистър са извършват недопустими вписвания, за което е
предвидена защитата по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, но това не е и не може да бъде
аргумент за допускане на други подобни недопустими вписвания.
На следващо място е налице разминаване и противоречие между заявените
и декларираните данни относно действителен собственик, както и между тях
и вече вписани обстоятелства по партидата на едноличния собственик на
капитала на дружеството жалбоподателя - А.Ю. АД, който е обявил за
действителни собственици физическите лица К.Б. и А.Х., а не дружеството
Е.Б. ЕАД, което дискредитира верността на декларираните данни от
дружеството Б.Ф. ЕАД, а от друга страна осигурява проследимост на
информацията относно собствеността.
Що се отнася до цитираната от жалбоподателя съдебна практика, то същата
е известна на настоящия състав, който обаче споделя съображенията в
противния смисъл, за които също са налице съдебни актове на Софийски
апелативен съд – решение № 2231/11.10.2019 г., постановено по т.д. №
4597/2019 г. по описа на САС, ТО, 11 състав, решение № 2597 от 26.11.2019 г.
по т. д. № 5149/2019 г., решение № 997 от 12.05.2020 г. по т. д. № 1333/2020 г.
и др.
Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съответно -
постановеният отказ следва да бъде потвърден.
Не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, тъй като
разноски могат да се присъждат само в спорно производство, а настоящото
5
производство е едностранно. Изменението от чл.25 ЗТТРРЮЛНЦ от ДВ,
бр.105/2020 г. и в частност изменението на ал.5, предвиждаща, че в
производствата по обжалване на отказ съдът присъжда разноски по реда на
ГПК не променя обстоятелството, че „по реда на ГПК“ разноски могат да се
присъждат само в производства, в които участват насрещни страни, тъй като
се възлагат именно на насрещна страна, а производството по обжалване на
отказ на длъжностно лице по регистрацията не е такова и следователно
използваната законодателна техника не води до никаква промяна в характера
на производството и нормата относно разноските и лишена от смисъл и
правни последици.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№20211220172245 на „Б.Ф.“
ЕАД, ЕИК ******* срещу отказ № 20211217112633/20.12.2021г на
длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен
по заявление с образец Б7 с вх. № 20211217112633 за вписване по партидата
на „Б.Ф.“ ЕАД, на осн. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, на действителен
собственик.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му. Решението да се връчи на
жалбоподателя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6