Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Велико Търново, 23.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева Адм. дело
№ 740 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Т.С., с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Решение за налагане на финансова
корекция № 25/06/3/0/02047/2/01/04/01 от 06.06.2018 г., издадено от директора
на Областна дирекция – гр. Велико Търново на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция – гр. София. С оспореното решение на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 33,
ал. 1 и ал. 4, и чл. 44, т. 6 от Наредба
№ 10/ 10.06.2016 г. на министъра на замеделието и храните за прилагане на
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е прекратен
Договор № 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017 г. между ДФЗ и Г.С. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, определена е финансова корекция в размер на
29 337,00 лв. /пълният размер на заявената финансова помощ/ и е определено
задължение в размер на 19 558,00 лв.,
представляващо първото плащане, получено по прекратения договор, което следва да
бъде възстановено на ДФЗ-РА, и лихва. В жалбата се твърди незаконосъобразност
на оспорения акт, поради противоречие
със съответните материалноправни разпоредби на Регламент (ЕС) № 1306/ 2013 г. и
Наредба № 10/10.06.2016 г. на МЗХ, поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се наличието на извънредни обстоятелства –
заболявания в периода непосредствено преди 15.02.2018 г. на малолетната дъщеря
на жалбоподателката, а впоследствие и на самата Г.С., които обективно са
препятствали подаването на заявката, и за които РА е била уведомена писмено.
Оспорващото лице счита, че по този начин финансовата корекция е извършена и в нарушение
на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10/ 10.06.2016 г. на МЗХ. В жалбата се изтъква,
че самата клауза на чл. 3, ал. 2 от Договор № 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017 г. противоречи на чл. 33, ал. 2
от наредбата относно изискуемия минимален времеви период преди подаването на
заявката за второ плащане - 18 месеца, при което от бенефициера е било подадено
и Искане с вх. № 02-250-6500/26 от 31.01.2018 г. на ОД – ДФЗ – Търговище за
промяна на избраната крайна дата за периода на проверка. Излагат се и
съображения за неспазване на изискването на чл. 35 от АПК при издаването на
обжалваното решение, както и за постановяване на същото в противоречие с целите
на закона, определени в чл. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл. 2 от Наредба
№ 10/10.06.2016 г. на МЗХ. С тези доводи от съда се иска същото да бъде
отменено. С тези съображения от съда се иска да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, претендира се
присъждане на направените разноски по делото.
С Решение № 16394/03.12.2019 г. по адм.
дело № 2344/2019 г. на Върховен административен съд е отменено Решение №
542/04.01.2019 г. по адм. дело № 481/2018г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като делото е върнато на същия съд, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд съобразно с изложените мотиви в
решението.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото адв. А.М. ***,
поддържа жалбата с направените искания, по доводите изложени в нея, такива
развити в хода на устните състезания и в писмени бележки.
Ответникът - директора на Областна дирекция – Велико Търново на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез пълномощника си ст.
юрисконсулт Цветелина
Цонева, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания и в представена
писмена защита развива подробни доводи за валидност, формална и процесуална
законосъобразност на оспорения акт, както и за съответствие на наложената
финансова корекция с приложимите материалноправни норми. Моли съда да отхвърли жалбата на Г.Т.С., претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в минималния
нормативно предвиден размер. Прави възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
установената практика на ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по
отношение на Г.С., като получател на средства от европейските фондове,
възприетото в общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в
националното законодателство такова „бенефициент“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Между
страните не се спори и от съдържащrтe се в преписката регистрационна карта /л. 33, гръб/
се установява, че през 2016 г. Г.Т.С. е регистрирана като земеделски
производител. В това си качество тя е подала заявление за подпомагане с
идентификационен № 25/06/3/0/02047 от 05.08.2016 г. по подмярка 6.3 „Стартова
помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014
– 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на
животни – 125 пчелни семейства с предвиждане към крайната дата но проверка за
изпълнението те да нараснат до 170 пчелни семейства. Към същото са били
приложени бизнес план, анкетна карта, съответните декларации и
справки-декларации, справки за доходи и годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ за
2015 г., удостоверение за регистрация на животновъден обект от 20.06.2016 г.,
доказателства за ползвани земи /под наем/, инвентаризационен опис на налични
пчелни семейства и т.н. След размяна на кореспонденция, извършване на уточнения
и представяне на допълнителни документи от кандидата за подпомагане, същият е
получил окончателна оценка по критериите за подбор 27,97 точки, и подаденото от
него заявление за финансиране е одобрено със Заповед № 03-250-РД/45 от
11.04.2017 г. на директора на Областна
дирекция – гр. Търговище на ДФЗ л. 97, гръб/. Одобряването е извършено
при следните условия: размер на финансовата помощ – 29 337,00 лв., от
които на първо плащане 19 558,00 лв., на второ плащане 9 779,00 лв. и избрана
крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата
за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ – 15.02.2018 година. С Уведомително писмо за одобрение с изх. №
01-250-6500/125 от 11.04.2017 г. оспорващият е уведомен за издадената заповед.
Последвало е сключването на Договор № 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017 г. между
ДФЗ-РА, представлявана от изпълнителния директор и Г.Т.С., за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на
малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС
2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /сина папка, л. 1–л. 20/. Съгласно договора фондът предоставя
на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка за
изпълнение на одобрен проект № 25/06/3/0/02047, в размер не повече от левовата
равностойност на 15 000,00 евро -
29 337,00 лв., от които
първото плащане – левовата равностойност на 10 000,00 евро - 19 558,00 лв.
да се извърши в срок до два месеца от сключване на договора, а второто плащане
в размер левовата равностойност на 5 000,00 евро /9 779,00 лв./ - в срок
до три месеца след издаване на УИН на заявката за второ плащане, окомплектована
с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10/ 10.06.2016
г. на МЗХ. Предвидена е възможност уговорения тримесечен срок от подаване на
заявката за второ плащане да се удължава в случаите и в срока по чл. 35, ал. 3
от Наредба № 10/ 10.06.2016 година. В чл. 3, ал. 3 от договора е посочено, че
заявката за второ плащане се подава в срок до 15.02.2018 година. От Приложение
№ 1 – неразделна част от договора, наименовано „Списък на критериите за подбор,
по които ползвателят е получил приоритет“ се установява, че проекта на
оспорващият е оценен като такъв за земеделско стопанство, включващо животни от
приоритетни сектори. Съгласно справка за извършени плащания, първото плащане по
процесния договор в размер на 19 558,00 лв. е извършено на 04.05.2017 г. и е
одобрено с решение на директора на ОД – гр. Велико Търново на ДФЗ от 16.06.2017
г. /синя папка, л. 30 и л. 31/, обстоятелства, които не са спорни между
страните. Във връзка с извършена проверка от служители в отдел „РРА“ при ОД –
гр. Велико Търново на ДФЗ, с писмо вх. № 02-040-6500/33 от 09.01.2018 г., от
бенефициера са представени доказателства за закупуване на материални активи във
връзка с дейността му – договор, спецификация на оборудването, фактура,
приемо-предавателен протокол платежно нареждане и декларация от продавача. В
преписката не се съдържат данни за крайния резултат от въпросната проверка.
С
входящ № 02-250-6500/26 от 31.01.2018 г. в ОД – гр. Търговище на ДФЗ /л. 109-л. 118/, на основание чл. 39 от от
Наредба № 10/ 10.06.2016 г., Г.Т.С. е подала искане за промяна на договора, по
отношение на избраната крайна дата на периода за проверка на изпълнението на
бизнес плана и за подаване на заявката за второ плащане, като е поискала вместо
15.02.2018 г. за такава да бъде определена 05.06.2018 година. След размяна на
кореспонденция между областните дирекции на фонда в гр. Търговище и гр. Велико
Търново, и изискване на становище от директора на Дирекция „Правна“ в ОД на
ДФЗ, с Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/26#2
от 26.03.2018 г., от директора на ОД – гр. Търговище на ДФЗ /синя папка, л. 50/
е извършен отказ по исканото от С. изменение на договора за предоставяне на
финансова помощ, като за отказа е уведомена и териториалната дирекция на фонда
в гр. Велико Търново.
На
11.04.2018 г. Г.С. е представила в ОД – гр. Велико Търново на ДФЗ заявка за
второ плащане по процесната мярка, като съгласно контролен лист за
окомплектованост /синя папка, л. 51 и сл./, към заявката са били приложени
всички необходими документи, но същата е подадена след срока по чл. 6, ал. 1 от
договора за отпускане на финансова помощ /15.02.2018 г./, поради което заявката
не е приета и документите са върнати на бенефициера. Видно от придружително
писмо вх. № 02-040-6500/2184 от 11.04.2018 г. /синя папка, л. 55 и сл./, пред
ОД – гр. Велико Търново на ДФЗ са били представени три броя болнични листове от
дати 12.02.2018 г., 22.02.2018 г. и 14.03.2018 г., за временна
неработоспособност на Г.С. в периода от 12.02.2018 г. до 02.04.2018 г., като в
писмото са направени твърдения, че забавата за подаване на заявката за второ
плащане се дължи на форсмажорни обстоятелства /синя папка, л. 55/.
С
писмо изх. № 01-043-6500/84 от 17.04.2018 г. на директора на ОД – гр. Велико
Търново на ДФЗ /л. 63-л. 65/, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, Г.Т.С. е
уведомена за откриване на производство по налагане на финансова корекция, във
връзка с нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Договор № 25/06/3/0/02047
от 20.04.2017 г. и чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. на МЗХ. В писмото е посочено, че при
проверка е установено неспазване на срока за подаване на заявка за второ
плащане. Изложени са мотиви, че представените доказателства за временна
неработоспособност не установяват обективна невъзможност за подаване на
заявката, тъй като чл. 21, ал. 2 от Наредба
№ 10/ 10.06.2016 г. предвижда възможност същата с придружителните документи да
бъде подадена чрез пълномощник. На бенефициера е указан размера на финансовата
корекция /100% от одобрената финансова помощ по договора/, вкл. че ще дължи
връщане на полученото първо плащане. Указано му е, че в 14-дневен срок
може да подаде възражения срещу основателността и размера на финансовата
корекция и/или дължимостта на посочените в писмото суми, като му е определени
14-дневен срок за представяне на писмени доказателства, относими към откритото
производство, вкл. такива удотоверяващи
наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна
невъзможност за подаване в срок на заявката за второ плащане, ако такива
обстоятелства са налице. Писмото е връчено на адресата му на 18.04.2018 г.,
като същият е подал до директора на ОД – гр. В. Търново на ДФЗ възражение с вх. № 01-043-6500/84#1 от 26.04.2018 г. /синя папка,
л.68 и л. 69/, в което е изложил доводи за наличието на форсмажорни
обстоятелства и за изначално неправилно определяне на срока за подаване на
заявката за второ плащане, в голяма степен аналогични на тези в жалбата пред
съда. След изготвяне на докладна записка до дирекция „Правна“ на ДФЗ и
получаване на ответно становище за неоснователност на същото, директорът на ОД
– гр. Велико Търново на ДФ „Земеделие“ е издал Решение № 25/06/3/0/02047/2/01/04/01 от 06.06.2018 г.
за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4
от ЗПЗП, Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. първо, вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 4, и чл. 44, т. 6 от Наредба
№ 10/ 10.06.2016 г. на МЗХ, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ и § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, е определена по отношение на Г.Т.С. финансова
корекция в размер на 29 337,00 лв., лихва без уточнен размер върху
посочената сума, считано от изтичане на срока за доброволното плащане до
окончантелното й изплащане, и прекратен Договор № 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017
г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между ДФЗ и бенефициера. На
датата на издаване на решението до ЦУ на ДФЗ – РА е изпратен и доклад за
установената нередност.
Решението
е връчено на Г.Т.С. чрез куриерска служба, на дата 07.06.2018 г., видно от
съдържащата се в делото товарителница /синя папка, л. 87/. Жалбата срещу нея
пред АСВТ е подадена чрез директора на ОД – гр. Велико Търново на ДФ
„Земеделие“, на дата 21.06.2018 г., съгласно дадения от ответната администрация
входящ номер. В съдебната фаза на приобщеното адм.дело № 481/2018г. по описа на
АСВТ от ответника са представени документите от административната преписка и
тези приложени към жалбата, също вече съдържащи се в преписката, а след
изискване от съда – и удостоверение от директора на ОД – гр. Велико Търново на
ДФ „Земеделие“ относно определени посочени от жалбоподателя обстоятелства. От
жалбоподателя извън документи, вече съдържащи се в преписката, са представени
ветеринарномедицински дневник на пчелин с рег. № 7800Б-0284, сертификационна
писмо от контролиращото лице ОСП „Маком сертифициране“ – гр. Велико Търново и
фактура за извършена продажба на пчелен мед.
При така установеното
от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните и представените
по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
В обжалваното решение като правно основание
за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и по
същество със същото е определена финансова корекция чрез отмяна на финансовата
подкрепа със средства Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/. Съгласно чл. 73, ал. 4 от действащия ЗУСЕСИФ, решението на
ръководителя на УО за определяне на финансова корекция може да бъде обжалвано
по реда на АПК, а този вид волеизявления по сключени между ръководителя на УО и
бенефициера договори за безвъзмездна финансова помощ, се дефинират като
индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК. Жалбата на Г.Т.С. е подадена от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК, пред компетентния да я
разгледа съд. Предвид датата на получаването на оспореното решение, жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, а направеното в хода на съдебното
производство искане за обявяване нищожността на същото, не е обвързано със срок
/чл. 149, ал. 5 от АПК/. Съобразно изложеното жалбата, подадена от Г.Т.С. срещу Решение № 25/06/3/0/02047/2/01/04/01 от 06.06.2018 г. на директора на ОД – гр.
Велико Търново на ДФЗ-РА, се явява допустима за разглеждане в настоящото производство.
Като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на
всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните
правни изводи:
Оспореното Решение е издадено от
компетентен орган
съгласно Решение №
16394/03.12.2019 г. по адм. дело № 2344/2019 г. на Върховен административен съд,
отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК,
при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание
по чл. 146, ал. 3 от АПК.
Спазени са изискванията на чл. 73, ал. 2
от ЗУСЕСИФ, като преди издаване на Решението за определяне на
финансовата корекция, ползвателят е уведомен с Писмо за откриване на
производство за налагане на финансови корекции с изх. № 01-043-6500/84 от
17.04.2018 г., в което подробно e описано констатираното нарушение, правната му
квалификация, като е посочен и законовия размер на финансовата корекция - 100 %
от предоставената финансова помощ. На ползвателят е даден 14 дневен срок да
изрази становище и да представи доказателства, с което са спазени изцяло
изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. В оспореното Решение са обсъдени доводите и
възраженията на ползвателя, като същите са приети за неоснователни, за което са
изложени подробни съображения.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. на МЗХ за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
ползвателят на помощта
няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2
и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми
съгласно приложение № 11 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ.
Не е спорно между страните, че по подадено от Г.С. заявление
за подпомагане с идентификационен № 25/06/3/0/02047 от 05.08.2016 г. по
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските
райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година, е сключен Договор № 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017 г. между ДФЗ-РА, представлявана
от изпълнителния директор и Г.Т.С., за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 – 2020,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно договора фондът предоставя на бенефициера
безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка за изпълнение на одобрен
проект № 25/06/3/0/02047, в размер не повече от левовата равностойност на
15 000,00 евро - 29 337,00
лв., от които първото плащане – левовата
равностойност на 10 000,00 евро - 19 558,00 лв. да се извърши в срок до
два месеца от сключване на договора, а второто плащане в размер левовата
равностойност на 5 000,00 евро /9 779,00 лв./ - в срок до три месеца след
издаване на УИН на заявката за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми
документи съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10/ 10.06.2016 г. на МЗХ.
Предвидена е възможност уговорения тримесечен срок от подаване на заявката за
второ плащане да се удължава в случаите и в срока по чл. 35, ал. 3 от Наредба №
10/ 10.06.2016 година. Съгласно справка за извършени плащания, първото плащане
по процесния договор в размер на 19 558,00 лв. е извършено на 04.05.2017 г.
Голословно е твърдението на
жалбоподателя, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор № 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017 г. противоречи
на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 10/ 10.06.2016 г. на МЗХ относно изискуемия
минимален времеви период преди подаването на заявката за второ плащане - 18
месеца. Съгласно чл.
33, ал. 2 от наредбата срокът за подаване на заявката за второ плащане се
посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано
от 18 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на
заявлението за подпомагане. В чл. 3, ал. 3 от
договора е посочено, че заявката за второ плащане се подава в срок до
15.02.2018 г. (посочения в заявлението за подпомагане срок за това - най-рано 1
г. и 6 м. и най-късно 4 г. и 6 м. от датата на подаване на заявлението за
подпомагане), но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл. 6, ал.
1 от договора. Чл. 6, ал. 1 от договора гласи: „Ползвателят се
задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнесплан в периода от
сключване на този договор до 15.02.2018 г.“ Съгласно посочените клаузи
жалбоподателката е можела да подаде заявка за второ плащане в срок от
05.02.2018 г. до 15.02.2018 г.
Не се
спори между страните и, че на 31.01.2018 г. жалбоподателката е подала с входящ № 02-250-6500/26 от 31.01.2018 г. в
ОД – гр. Търговище на ДФЗ /л. 109-л.
118/, на основание чл. 39 от от Наредба № 10/ 10.06.2016 г. на МЗХ искане за промяна на договора, по отношение на
избраната крайна дата на периода за проверка на изпълнението на бизнесплана и
за подаване на заявката за второ плащане, като е поискала вместо 15.02.2018 г.
за такава да бъде определена 05.06.2018 година. Промяната е отказана и няма
определена нова дата на основание чл. 39, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. на
МЗХ, съгласно който когато искането за промяна на договора е свързано с
изменение на бизнес плана и на крайната дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес плана и подаване на заявката за второ плащане, искането
трябва да бъде подадено не по-късно от четири месеца преди изтичането на срока по чл. 11. Този срок в
случая е изтекъл на 15.10.2017 г.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателката, че в случая чл. 39, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. на
МЗХ е неприложим, тъй като искането било свързано само с изменение на крайната
дата на периода на проверка изпълнението на бизнесплана, но не и с изменение на
самия бизнесплан. Видно от приложения Бизнесплан /л. 84 и л. 85/ избраната
крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнеспрана и крайна датаза
подаване на заявката за второто плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ е част от Бизнесплана, раздел Обща информация.
Твърдението на жалбоподателката,
че към посочената в договора дата за подаване на заявката за второ плащане –
15.02.2018 г. бизнеспланът е бил изпълнен коректно се опровергава от изложените
мотиви за подаденото искане за промяна, където лично е посочила необходимост от
изпълнение на заложените цели в бизнесплана – към датата на подаване заявката
за второ плащане да има средно списъчен брой на персонала на предприятието за
последните 12 месеца с единица повече, спрямо датата на кандидатстване.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречие със съответните материалноправни разпоредби на Регламент
(ЕС) № 1306/ 2013 г. и Наредба № 10/10.06.2016 г. на МЗХ. Г.С. твърди наличието на извънредни обстоятелства –
заболявания в периода непосредствено преди 15.02.2018 г. на малолетната й дъщеря, а
впоследствие и на самата нея, които обективно са препятствали подаването на
заявката, и за които РА е била уведомена писмено.
Не
се спори между страните и, че на 11.04.2018
г. Г.С. е представила в ОД – гр. Велико Търново на ДФЗ заявка за второ плащане
по процесната мярка, като съгласно контролен лист за окомплектованост /синя
папка, л. 51 и сл./
и към заявката са били
приложени всички необходими документи. Тъй като заявката е подадена след срока по чл. 6, ал. 1 от договора за
отпускане на финансова помощ /15.02.2018 г./, същата не е приета и документите са върнати на бенефициера. Видно от
придружително писмо вх. № 02-040-6500/2184 от 11.04.2018 г. /синя папка, л. 55
и сл./, пред ОД – гр. Велико Търново на ДФЗ са били представени три броя
болнични листове от дати 12.02.2018 г., 22.02.2018 г. и 14.03.2018 г., за
временна неработоспособност на Г.С. в периода от 12.02.2018 г. до 02.04.2018
г., като в писмото са направени твърдения, че забавата за подаване на заявката
за второ плащане се дължи на форсмажорни обстоятелства /синя папка, л. 55/.
Както вече беше посочено, предвид
клаузите на чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от договора за предоставяне на финансова
помощ жалбоподателката е можела да
подаде заявката за второ плащане в срок от 05.02.2018 г. до 15.02.2018 г.
В конкретния случай първият болничен лист №
Е20167421907/12.02.2018 г. /синя папка, л. 56/ за периода от 12.02.2018 г. до
21.02.2018 г. е издаден за придружаване и гледане на дете до 18-годишна
възраст. Същият не е достатъчно годно доказателство, че Г.С. действително се е
намирала в обективна невъзможност да подаде заявка за плащане. Предписаният
режим на лечение е „свободен“, което означава, че ако същата е била изпълнила
бизнесплана, необходимостта от полагане на грижа за дете до 18-годишна възраст
не би било пречка да подаде заявката за плащане. Следва да се има предвид и, че
съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. на МЗХ, документите, приложени към
заявлението за подпомагане и към заявката за плащане могат да бъдат подадени от
лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно. Г.С. не се е
възползвала дори от тази предоставена й възможност с подзаконовия нормативен
акт, която има за цел да бъде в „услуга“ на бенефициера, в случай че има
причина, поради която е възпрепятстван да подаде заявката за плащане. Нещо
повече, някои от документите, с които се е снабдила като удостоверение за професионално
обучение, договор за покупко-продажба и приемо - предавателен протокол са с
дата 15.02.2018 г. Фактът, че Г.С. е успяла да набави тези документи на
15.02.2018 г. обуславя извод, че не е била налице пречка да упълномощи друго
лице да подаде заявка за плащане в периода от 12.02.2018 г. до 15.02.2018 г.
От друга страна не е била налице никаква пречка
жалбоподателката да подаде заявката за
второ плащане в периода от 05.02.2018 г. до 12.02.2018 г.
Предвид
гореизложеното настоящата инстанция приема, че при полагане на дължимата грижа Г.С.
е можела да подаде заявката за второ плащане в срок от 05.02.2018 г. до
15.02.2018 г., съгласно клаузите на договора за предоставяне на финансова помощ.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателката за наличието на извънредни обстоятелства, а именно
нетрудоспособност на бенефициера, които обективно са препятствали подаването на
заявката.
Съгласно т. 16 от ДР на приложимата в случая Наредба № 10/10 юни 2016 г. за прилагане на
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г.: „Непреодолима сила и извънредни обстоятелства“ са
обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламента, „непреодолима сила“ и „извънредни
обстоятелства“, могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а)
смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството
и др. Представените от жалбоподателката /синя папка, л. 56-л.58/ медицински
документи във вид на болнични листи №№ Е20167421907/12.02.2018 г., Е20176293172/22.02.2018
г. и Е20176293207/14.03.2018 г. за различни периоди (12.02.2018 г.-21.02.2018
г.; 22.02.2018 г. - 13.03.2018 г. и 14.03.2018 Г.-02.04.2018 г.), не удостоверяват „дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициента“, тъй като нямат характер на ЕР
на ТЕЛК/НЕЛК / в този смисъл е решение № 12787/23.10.2018 г. на ВАС по адм.д. №
7863/2017 г., IV о./. Недопустимо е установяването на непреодолима сила или
извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 4 от Наредба № 10 във връзка
с чл. 2, параграф 2, т. б) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., посредством
болнични листи по делото, тъй като дългосрочната професионална
нетрудоспособност на бенефициера /или трайно намалена работоспособност поради
настъпила професионална болест/ е предмет на установяване в специалното
производство по издаване на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК по реда на Закон за здравето и
Наредба за медицинската експертиза.
В конкретния случай влошеното здравословното състояние на
жалбоподателката съгласно болнични листи Е20176293172/22.02.2018 г. и
Е20176293207/14.03.2018 г. в периода от 22.02.2018 г. до 02.04.2018 г. се дължи
на общо заболяване, а не на професионално такова, а освен това няма експертно
решение на ТЕЛК, а само болнични листи с режим на лечение „свободен“ в единия от болничните
листи, а в другия „домашен
амбулаторен“, което не може да се приеме за „дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициента“. Противно на твърдяното, РА не е била уведомена
писмено за влошеното здравословно
състояние на жалбоподателката. Уведомяване не е извършено и по друг възможен
подходящ начин.
Съгласно чл. 44, т. 6 от Наредба № 10/10 юни 2016 г. на МЗХ Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя
връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми
заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора,
когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в
настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова
помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за
предоставяне на финансова помощ.
С
оглед изложеното по-горе в мотивите е обоснован и законосъобразен изводът на решаващия орган, че е налице
нарушение на поетите от бенефициера договорни и
вменените му нормативни задължения и са налице основанията на чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1, вр. с чл. 33, ал. 1 и ал.4, вр. с чл. 44, т. 6
от Наредба
№ 10/10 юни 2016 г. на МЗХ, при които жалбоподателката няма да получи второ
плащане и дължи връщане на полученото по договора за предоставяне на финансова помощ първо
плащане, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в
договора.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че не е
налице основанието за налагане на финансова корекция, визирано в чл. 70, ал. 1,
т. 10 от ЗУСЕСИФ, тъй като в случая нередност не е допусната.
Съгласно Параграф единствен, т. 17 от ДР на Наредба № 10/10 юни 2016 г. на МЗХ „нередност“ е всяко нарушение на правото на Съюза или
на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо
от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза. В случая безспорно е установено неизпълнението от страна
на Г.С., която не е изпълнила точно, в
срок и изцяло уговорените с Фонда задължения, явяващи се необходима
предпоставка за изплащането на финансовата помощ.
Размерът на финансовата корекция по чл. 73 от
ЗУСЕСИФ подлежи на конкретно определяне по реда на Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 27/31.03.2017 г./, съобразно естеството и сериозността на
нарушението и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху
средствата от ЕСИФ. За разлика от този режим, в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т.
1, вр. с чл. 44, т. 6 от Наредба №
10/10 юни 2016 г. на МЗХ при неизпълнение на договорни задължения и на
такива, разписани в приложимата Наредба, какъвто е настоящият случай, е
предвидено връщането на всички получени по договора за предоставяне на
финансова помощ суми във фиксиран пълен размер, без да е необходима преценка за
естеството и сериозността на нарушението и финансовото му отражение.
С оглед изложеното е обоснован и законосъобразен изводът на решаващия орган, че Г.Т.С. не е изпълнила основни нормативни
задължения, визирани в чл. 37, ал. 1, т.1, вр. с чл. 44, т. 6 от Наредба № 10/10.06.2016
г. на МЗХ за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и договорни задължения, съгласно чл. 3, ал. 3 от Договор
№ 25/06/3/0/02047 от 20.04.2017 г. и следва да възстанови получените средства /първото
плащане в размер на 19 558,00 лева/ по договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за малки
стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020
г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката,
че оспореното Решение е издадено при несъответствие с целта на закона – в
случая с целите на подмярката, определени в чл. 2 от Наредба № 10/10.06.2016
г. на МЗХ и с
целите, определени в чл. 2 от ЗПЗП.
По така изложените правни
аргументи и при съобразяване чл. 168 от АПК настоящата съдебна инстанция обоснова краен извод за
неоснователност на жалбата, съответно законосъобразност на оспореното Решение.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал.
4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. при прилагане на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.
2, пр. последно и чл. 143, ал.
4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.С., с ЕГН **********, адрес ***, против Решение за налагане на финансова корекция №
25/06/3/0/02047/2/01/04/01 от 06.06.2018 г., издадено от директора на Областна
дирекция – гр. Велико Търново на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция – гр. София.
ОСЪЖДА Г.Т.С., с ЕГН **********, адрес *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция –
гр. София сумата 100 /сто/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: