Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 06.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ЛЕВСКИ, III състав, в открито заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Янка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№179 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Е.Р.Г. ***,
срещу „***“ООД, гр.Л. кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.128, т.2 от КТ,
чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с
ответното дружество, което било
прекратено със Заповед №33/05.02.2020г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ –
поради неплащане на трудовото възнаграждение. Твърди, че неизплатените от
работодателя задължения за трудово възнаграждение за периода от месец септември
2019г. до месец януари 2020г. били в размер на 3680 лв. На ищеца не било
изплатено и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 800 лв. и такова по
чл.224 от КТ в размер на 761,90 лв. за 20 дни неизползван годишен отпуск, които
били описани и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Общо
дължимата сума за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения била в
размер на 5241,90 лв. За описаните задължения била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №421/2020г. по
описа на РС-Ловеч, срещу която ответникът бил подал възражение в срок.
Преди приключване на съдебното дирене
с протоколно определение в проведеното о.с.з. на 06.10.2020г. съдът е допуснал изменение
размера на исковите претенции на основание чл.214, ал.1 от ГПК.
Моли съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът има спрямо ответника следните вземания: 1) на
основание чл.128, т.2 от КТ неизплатени трудови възнаграждения за месеците
септември 2019г. – януари 2020г. в общ размер на 3063,90 лв.; 2) обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие в размер на 642,95 лв.; 3) обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск за 10 дни в размер на 310,65 лв., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 05.03.2020г., до окончателното изплащане на
вземането.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника „***“ООД, гр.Л., чрез назначения временен синдик Й.С.Т.,
който в срока по чл.131 ГПК не е депозирал писмен отговор.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от
приложеното ч.гр.д. №421/2020г. по описа на Районен съд - Ловеч, че въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №235
от 05.03.2020г., с която е разпоредено
длъжникът „***“ООД да заплати на ищеца в настоящото производство Е.Р.Г.,
следните суми: сумата от 5081,90 лева, представляваща главница, произтичаща от
неплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.221 и чл.224 от КТ, сумата
от 36,70 лв., представляваща лихва за забава за периода 06.02.2020г. – 02.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника на адреса на управление на дружеството,
като в законоустановения срок е депозирано писмено възражение.
Установява се от Заповед №21/27.01.2020г., че ищецът Е.Р.Г.
е бил в трудовото правоотношение с ответника „***“ООД на длъжност „пом. машинен
оператор“, като трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заповедта е връчена на работника на 05.02.2020г.
От заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че страните са били обвързани от
трудовото правоотношение през исковия период, като полагащото се и неизплатено
на ищеца трудово възнаграждение, е както следва: за м.09.2020г. – 473,43 лв.,
за м.10.2019г. – 725,58 лв., за м.11.2019г. – 586,88 лв., за м.12.2019г. – 590,24
лв., за м.01.2020г. – 623,48 лв., за м.02.2020г. – 64,29 лв., общо неизплатено
трудово възнаграждение в размер на 3063,90 лв. Дължимото се на ищеца
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е в размер на 642,95 лв. Установено е, че ищецът
има неизползван платен годишен отпуск от 10 дни, като дължимото се обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 310,65
лв.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими.
Установява се от служебно направена от съда справка в
Търговския регистър, че с Решение №58 от 01.07.2020г. по т.д.№2/2020г. по описа
на Окръжен съд – Ловеч по отношение на ответника „***“ООД е открито
производство по несъстоятелност, като на основание чл.634 ТЗ решението подлежи
на незабавно изпълнение. Правомощията на органа на управление на ответника са
прекратени, като за временен синдик е назначен Й.С.Т.. Съгласно чл.637, ал.1 ТЗ
с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и
арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу
длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания, какъвто
представлява процесния правен спор.
Налице са и специалните предпоставки за допустимост на
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК. За ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иск на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК предвид
наличието на възражение срещу вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира исковите
претенции за основателни, поради следните съображения:
По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ
Установява се, че страните са били в трудово
правоотношение през процесния период – м.09.2019г. – м.01.2020г. Задължението
за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно заключението на вещото
лице, неизплатено трудово възнаграждение от работодателя за периода, посочен в
исковата молба – м.09.2019г. – м.01.2020г. е в общ размер на 2999,61 лв., за
която сума исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 05.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковата претенция следва да бъде отхвърлена за разликата над сумата от 2999,61
лв. до пълния претендиран размер от 3063,90 лв. С петитума на исковата молба не
е поискано установяване на вземане за трудово възнаграждение за м.02.2020,
предвид на което и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, не е налице основание за уважаване на иска за сумата от 64,29 лв. –
възнаграждение за м.02.2020г., респективно за пълния претендиран размер от
3063,90лв., след допуснатото изменение на основание чл.214 ГПК.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ
Съгласно цитираната разпоредба при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
по чл.327, ал.1,
т.2, 3 и 3а работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Установява се, че в процесния случай трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
предвид на което е налице хипотезата на чл.221, ал.1 КТ и работодателят дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срока
на предизвестието – 1 месец, което съгласно заключението на вещото лице е в
размер на 642,95 лв. Предвид на изложеното исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 642,95 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2020г. до окончателното изплащане
на вземането.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ
На основание чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл.176, правото за който
не е погасено по давност. От заключението на вещото лице се установява, че
ищецът има неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, като размерът
на дължимото от работодателя обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е 310,65 лв.
Предвид на изложеното, исковата претенция е основателна, и следва да бъде
уважена в пълния претендиран размер от 310,65 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 05.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Левски държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 222,56 лв., както и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 130 лв. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, вр.
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на адв.Р.Р. – ПлАК, сума в размер на 498,61 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК в
отношенията между страните, че ответникът „***”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***дължи на ищеца Е.Р.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 3953,21 лв., от която: 1) на основание чл.128, т.2 от КТ вземане в размер на 2999,61
лв., представляващо неизплатени трудови
възнаграждения за месеците септември 2019г. – януари 2020г.; 2) на основание
чл.221, ал.1 от КТ вземане в размер на 642,95 лв., представляващо обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие;
3) на основание чл.224, ал.1 от КТ вземане в размер на 310,65 лв., представляващо
обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 10 дни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №235/05.03.2020г. по ч.гр.д. №421/2020г. по описа
на Районен съд – Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция с правно основание чл.128, т.2 КТ за разликата над
сумата от 2999,61
лв. до пълния претендиран размер от 3063,90лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:****, да
заплати по сметка на РС-Левски държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 222,56 лв. разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 130
лв.
ОСЪЖДА чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения „***” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр.***, ЕИК:***, да заплати на адвокат Р.Н.Р. –
Плевенска адвокатска колегия, с адрес: гр.****, сума
в размер на 498,61 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1
от ГПК
предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъденото трудово
възнаграждение и обезщетение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: